Р Е Ш Е
Н И Е
№ 3309/17.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII -
ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15462 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 200 КТ от Д.И.Х., ЕГН ***********,*** срещу "БДЖ - П.П." ЕООД, Поделение П.П. -Г.О.,
БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление ***-А, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000,00 лева, претендирани като
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и морални
страдания, претърпени вследствие на трудова злополука от 01.04.2016г.,
настъпила на 8-ми електрифициран коловоз на Локомотивно депо Г.О. - район В.,
източна страна на „Хале за експлоатационни прегледи", гр. В., ул. „Д."
№1, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
01.04.2018 г. до окончателното изплащане на паричните задължения по банкова
сметка ***: адвокат А.С.С. IBAN: ***, Тексимбанк.
От ищцова страна
обосновават правния си интерес за предявяване на осъдителния иск, налагайки
следните твърдения:
Ищецът, в качеството си на
работник на длъжност „Машинист, локомотивен" в "БДЖ - П.П." ЕООД, Поделение П.П. - Г.О.
е в трудово правоотношение с ответника.
Обичайното място на
полагане на труд на ищеца по смисъла на чл. 114 от ГПК е град В..
На 01.04.2018 г. около 6.00
сутринта, при изпълнение на трудовите си задължения Д.Х. претърпява трудова
злополука, настъпила при приемане на електрически локомотив № 45-196, намиращ
се на 8-ми електрифициран коловоз на Локомотивно депо Г.О. - район В., източна
страна на „Хале за експлоатационни прегледи", гр. В., ул. „Д." №1.
Твърди се, че ищецът извършвал външен оглед на посочения локомотив с цел
установяване на причини за възникнала техническа неизправност в него, когато
внезапно бил поразен от електрическа волтова дъга. В резултат на това получил
електрокуцио, електрическо изгаряне на тялото, левия горен крайник и на двете
стъпала II Абст. 5%, МКБ Т29.2, счупване на дясна максиларна кост и мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието, охлузни наранявания с оток на дясна лицева
половина. Увреждането, което получил наложило приемането му в ВМА МБАЛ В.,
клиника по термична травма по спешност и след съответните изследвания, на
02.04.2018г е извършена оперативна интервенция - Дебридман. Изписан е на
06.04.2018г, но на 27.05.2018г. отново постъпва в клиниката за радикална
ексцизия на кожна лезия и кожна трансплантация. Операцията се изразява в
хирургично отстраняване на мъртва тъкан от тялото на ищеца, и присаждане на
кожа. Изписан е от лечебното заведение на 31.05.2018 г.. От 01.04.2018г. той е
в отпуск поради временна неработоспособност.
С разпореждане №
5104-04-71/06.08.2018 г. на териториалното поделение на НОИ в град В.Т.
злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, с произтичащите от
това последици за работодателя.
Излага се, че претърпяната
в резултат на злополуката травма била изключително тежка и болезнена. Налице
били и съпътстващи здравни рискове, тъй като здравата кожа допринася за
регулацията на телесната температура и предотвратява загуба на топлина, запазва
организма от инвазия на бактерии и други патогенни микроорганизми и
предотвратява загуба на вода. Налице бил също и висок риск от инфекция, от
бъбречна недостатъчност. Наложило се лечение на съпътстващата болка с морфин.
Тежките и травмиращи болки и страдание на ищеца били изключително интензивни в
началото, но не били отшумели и към момента на предявяване на иска. Същите
довели освен до чисто медицинските проблеми, и до ограничаване на движението,
до емоционална травма, посттравматично стресово разстройство, социална изолация
на ищеца и др. До злополуката той се е грижел, включително с осигуряване на
средства, за възрастните си родители - пенсионери, грижа, която повече не е
можел да полага, напротив, трябвало е на свой ред да разчита на тяхната помощ.
Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен. Не спори, че към момента на настъпването на трудовата злополука
на 01.04.2018 г. страните са били в трудови правоотношения и че ищецът е
работил Локомотивно депо Г.О. - Район В. на длъжност „Машинист, локомотивен“.
Не се оспорва и обстоятелството, че на 01.04.2018 г. около 05 часа и 40 минути на
8-ми (осми) коловоз на Локомотивно депо Г.О. - Район В., източна страна на
„Хале за експлоатационни прегледи" е допусната трудова злополука, от която
е пострадал ищецът по делото.
Счита претендирания размер
на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен и несъобразен с размерите
възприети от наложилата се съдебна практика на съдилищата в Република България
при подобни случаи. Прави възражение за обезщетяване на ищеца от страна на
третото неучастващо в делото лице „Дженерали застраховане" АД, по сключен
от работодателя договор за групова застраховка „Задължителна трудова
злополука" по полица №0111170126001905 от 09.08.2017г. по която ищецът Д.Х.
е включен в списъка на застрахованите лица под №179.
Повдига възражение за
съпричиняване на трудовата злополука, поради проявена от страна на ищеца груба
небрежност. Оспорва се и тежестта на настъпилите увреждания.
Моли съда да се произнесете
с решение, с което отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца като
неоснователни, в условие на евентуалност, ако исковите претенции са
основателни, да определи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
трудовата злополука като вземе предвид допуснатата от ищеца груба небрежност
при възникване на инцидента, както и да го намали с размера на получените
обезщетения от НОИ (чл.200, ал.З КТ) и получените суми по сключените договори
за застраховане на работниците (чл.200, ал. 4 КТ).
Искането е за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски.
С определение № 379/9.1.2019г.
съдът е допуснал привличане като трето лице помагач на ответника и е конституирал
като такова в производството по делото ДП „Ж.И.“, ЕИК *********, чрез
Генералния директор инж. К.П., адрес за призоваване: гр. С., бул. „М.Л."
№110. В отговора си по исковата молба третото лице помагач оспорва иска, като
неоснователен, оспорва размера на вредите, поддържа направените от ответника
възражения за съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства - Допълнително споразумение №ЛД Ва 104/09.10.2015
г. към трудов договор – л.16, Декларация за трудова злополука
вх.№5101-04-33/04.04.2018г.- л.60, Разпореждане №5104-04-71/06.08.2018 г. на РУ
„Социално осигуряване” В. – л.32; и приложените Протокол №1029-03-2819#9 от
27.07.2018 г. – л.44-48; Писмо изх.№1029-03-2819#8 от 23.07.2018 г. на НОИ,
териториално поделение – В. – л.49; Писмо изх.№1029-03-2819#6 от 18.06.2018г.
на НОИ, териториално поделение – В. – л.50;Заповед №1029-03-2819#7 от
20.06.2018г. на НОИ, териториално поделение – В. – л.51; Заповед
№392/15.05.2018г.- л.52; Доклад №1 от 17.05.2018г.-л.53-58; Писмо до НОИ с
изх.№51-06-78/04.04.2018г.- л.59; се установява, че ищецът е работил по ТПО с
ответника на длъжността „Машинист, локомотивен“ в предприятието на ответното
дружество "БДЖ - П.П." ЕООД, Поделение П.П. - Г.О.. Няма спор, а и от приложените писмени
доказателства, неоспорени от страните, се установява, че на 01.04.2018 г. около
6.00 сутринта, при изпълнение на трудовите си задължения по приемане на
електрически локомотив № 45-196, намиращ се на 8-ми електрифициран коловоз на
Локомотивно депо Г.О. - район В., източна страна на „Хале за експлоатационни
прегледи", гр. В., ул. „Д." №1 Д.Х. претърпява трудова злополука. Не
е спорно, по делото и че ищецът е извършвал външен оглед на посочения локомотив
с цел установяване на причини за възникнала техническа неизправност в него,
когато внезапно бил поразен от електрическа волтова дъга.
От представените по делото
писмени Епикриза ИЗ №1770/06.04.2018 г. от ВМА МБАЛ В. – л.10-11; Епикриза ИЗ
№2791/31.05.2018 г. от ВМА МБАЛ В. – л.12-13; Медицински протокол на
ЛКК№470/12.09.2018 г. – л.17 и Експертно решение №2488 от зае. 121 на
02.10.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна - В." АД - л.111-112; е видно, че
при трудовата злополука е получил следните увреждания: електрокуцио,
електрическо изгаряне на тялото, левия горен крайник и на двете стъпала II
Абст. 5%, МКБ Т29.2, счупване на дясна максиларна кост и мозъчно сътресение със
загуба на съзнанието, охлузни наранявания с оток на дясна лицева половина. Установява
се също, че ищецът е бил приет във ВМА МБАЛ В., клиника по термична травма по
спешност и след съответните изследвания, на 02.04.2018г му е извършена
оперативна интервенция - Дебридман. Установява се, че ищецът е бил изписан е на
06.04.2018г. В последствие на 27.05.2018г. отново постъпва в клиниката за
радикална ексцизия на кожна лезия и кожна трансплантация и изписан на
31.05.2018 г.
От болнични листи за периода Болнични листи- 5 бр.
– л.4-9 и Експертно решение №2488 от зае. 121 на 02.10.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Св. Анна - В." АД - л.111-112 е видно, че считано от 01.04.2018г. ищецът
е в отпуск поради временна неработоспособност, кеото продължава и до датата на приключване
на съдебното дирене по делото.
Разпитан е свидетеля В.С.К.. Същият пояснява, че рано сутринта бил на мястото
на злополуката. Тъкмо се явили на работа. Локомотивът на ищеца по някаква
причина заземявал, чували се гърмежи.
Решили да направят маневра, за да го издърпат, но и при тях се проявил
някакъв проблем, спрели на едно място. Ищецът тръгнал към тях, свидетелят се навел
от машината да види какво иска и тогава светнало, чул се гръм. Слязъл, видял го
че ищецът е на земята, видял че е жив и избягал веднага до депо майстора Р.Х.,
да му каже какво е станало. Не се установили причините за заземяването на
контактната мрежа вследствие на което се е получила волтовата дъга. Научил
по-късно, че се бил скъсал поводник, който захранва от осма към девета линии. Локомотивът
бил на осма и те след маневра също се намирали вече на осма линия. Не е забелязал
да са били вдигнати двата пантографа на локомотива на ищеца Х., а и било тъмно
и всичко станало много бързо. Локомотивът на ищеца бил гариран на същия осми коловоз,
от където трябвало да го вземат. Електровозът не бил преминал знака за край на
контактна мрежа. Знакът представлява ромбоид и гледа към локомотива.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.И.Х.
излага, че е бил на работа по време на инцидента. Явила се на работа бригадата
на Д.Х. и помощник машиниста Х.И. Инструктирал ги и ги упътил към локомотива
им, който бил позициониран на осми коловоз, пред халето. Локомотивът бил под
напрежение, тъй като за първите влакове има вероятност да не може да се вдигне
напрежение навреме и да закъснеят. Идеята била да замине на време влака, без
закъснение. След тази бригада инструктирал и друга бригада на машиниста К. и машиниста А. В момента, в който изпращал
втората бригада към локомотива им, се чул
гръм от заземяване. В следствие вдигане на втория пантограф, токоснемател,
който се явява в зоната, която е без напрежение, ставало припокриване на
изолираното парче и се заземявала подстанцията, станало късо съединение. Това
било често срещан случай точно на това място от невнимание или от заблуда къде
се намира локомотива. Това се получавало, когато там поставяли локомотив с
единия токоснемател под напрежение, а другият да не е, за да има дистанция, за
съседния, девети коловоз, за да може безпрепятствено да мине возило по девети
коловоз. Чул се гръм и отишли да огледат и да видят какво става. Нямало нищо
видимо. След известно време автоматично се включила системата и подала
напрежение към контактната мрежа. Локомотивът не заработил - нито трансформатор
започнал да бръмчи, нито компресори. Обадил се на диспечера да го питам дали
има подадено отново напрежение след заземяването. Получил положителен отговор,
че има напрежение. Наредил на машинистите А. и на К. да тръгнат към осми
коловоз да изтеглят локомотива. В момента, в който попада в зоната на
контактната мрежа на осми коловоз, локомотивът на А. и К. изключил. Отишъл да
инструктира бригадата на друг локомотив, за да изтеглят единия локомотив, да се прикачат за локомотива на Х. В момента,
в който излязъл с бригадата на дизеловия локомотив, се чуло отново заземяване и
К. го уведомил, че Х. го е ударил тока. Било тъмно и се виждало висящо въже,
което се скъсало и което захранва осми коловоз посредством девети коловоз чрез
един разединител. Скъсал се е захранващ проводник, който захранва това парче на
осми коловоз, където се намира локомотива на Д.Х.. В посока на излизане от
депото знак „край на контактна мрежа“ нямало, но в посока влизане в депото в
халето имало. Същият представлявал синя табела като ромбоид с бели черти от
страни и по средата. В посока на движение на локомотива от депото нататък нямало
такава табела. Когато локомотивният машинист отива към локомотива тази табела не
се виждала. В момента на заземяването се намирала точно по средата на
локомотива и всъщност тя не се виждала от машиниста.
Свидетелят Р.В.Т.разказва, че първи
април сутринта в 5:24 ч. изключил извод В. разпределителна. Подал напрежение и извода
задържал. След малко се обадил депо майстора на депо В.. Казал му, че няма
напрежение на осми коловоз. Опитал се да го убеди, че има напрежение в депото В..
Проверил на съседен коловоз, имало локомотив. Попитал дали има напрежение, казали
му че има напрежение. В 5:40 ч. отново изключил извод В. разпределителна и
отново се обадил депо майстора, че е попаднал човек под напрежение.
От показанията на св. К.Д.Л.се
установява, същият е взел ищеца при изписването му от болницата. Отначало ходили
на най-различни места да му правят превръзки. Ищецът имал и приятелка, която му
помагала, но тя издържала, десетина дни на гледката, която била страшна. Опитали
на различни места да водят ищеца на превръзки искали им по 80 лв. или по 50 лв. за превръзка. Свършили парите и се
принудили той и други негови приятели да ги правят. Описва гледката като страшна. Двата крака на
ищеца били изгорели, кутрето почти го нямало, ръката също била изгорена, на
корема имал увреждания. Левият крак бил много зле и лявата ръка. Правили му операции.
Превръзките не искали да ги правят в болниците, защото гледката и миризмите
били ужасни. Къпали го като малко дете с още един приятел. Ищецът претърпял четири,
или пет интервенции , на които го карал до военна болница и обратно. Отначало ищецът
не можел да стъпва, не можел и да върви.
Помагал му, оставал да спи някой път и у тях. Приятелката на ищеца го
напуснала, след което оставал да спи при него да му помага. Ищецът не можел да
направи нищо сам. До първото по делото съдебно заседание ходел с джапанка на
левия крак. Последната му операция била ноември 2018 г., след това пак ходил на
превръзки. Семейството му били в шок. Ищецът вече не бил същия. Приятелката му
веднага след това заминала. Казала, че не може да издържи повече на миризмите и
страшните гледки. В началото след инцидента ищецът бил много изплашен. Не
знаели дали ще се върне към нормалното си състояние, гледал странно, първите
един два месеца не можел да осъзнае какво се е случило. Никой от неговите
близки не можел да му помага. Имал възрастни родители на които преди това
помагал и се грижил. Финансово им е помагал, но всичко заминавал за превръзки,
за лекарства и консумативи.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза с вещото лице Д. Д., от която се установява, че в
резултат на трудовата злополука от 01.04.2018 год. ищецът е получил тежки
травми представляващи Електрокуцио, Електрическо изгаряне на тялото, левия
горен крайник и двете стъпала II АБст. 5% Счупване на дясна максиларна кост.
Мозъчно сътресение, извършена му била оперативна интервенция: Ексцизионен
дебридман. Установен е надигнат, на места липсващ, епидермис и рани с
розово-белезникави до седефено-бели дъна по корпус, ляв горен крайник и двете стъпала.
Обща площ 5% от телесната повърхност. Охлузни наранявания с оток на дясна
лицева половина, КАТ на глава - спирален, 16-слайсен, с MPR в три равнини №
333/03.04.2018г. Ексцизия на девитализирания епидермис. Превръзка с
нанокристално сребро. При последващо хоспитализиране на ищеца била извършена радикална
ексцизия на кожна лезия. Свободна кожна трансплантация. Прикрепване на
трансплантат на краче или ламбо на друго място. Извършена била и хирургична
ексцизия на девитализираните тъкани по дясно стъпало - медиална повърхност
първи и пети пръст; ляво стъпало - латерална повърхност първи и трети пръст.
Хемостаза с адренализиран серум. Донори от дясно бедро - дебели, разцепени и
мануално перфорирани. Фиксация със стейплъри. На трети пръст на ляво стъпало се
оформило плантарно ламбо и се покрил раневия дефект. В областта на левия горен
крайник се мобилизирало отложено фасциокутанно ламбо в областта на лакътя.
При освидетелстването на ищеца
вещото лице е установило по задната повърхност на лявата мишница, в долна трета
участък с размери приблизително 10/10см., следи от извършена кожна пластика. От
вътрешния му преден полюс започвал дъговиден белег с ширина 1-Зсм., ориентиран
напред, надолу и назад, с дължина приблизително около 22-23см. Същият бил с
розов цвят, добре личало от околната тъкан, наличие на груби ръбци в задния и
средния му полюс, по-слабо изразени ръбци в горния и предния полюс. По предната
повърхност на долната фаланга на 1 и 2 и вътрешната повърхност на долната
фаланга на 3 пръст, се установили белези с диаметър съответно 6мм., дължина
1см., дължина 3см. По страничната повърхност на корема личал белег с кръгловата
форма, диаметър около 3см., груби ръбове. На около 10-12см. пред него се
установявал друг белег с розов цвят, неправилна форма и диаметър около 10-11
см. По горно-страничната повърхност на лявото стъпало се установявал груб белег
с неправилна форма, диаметър около 10см., розов цвят, плътен при палпация.
Такъв с диаметър около 3см. личал по горната повърхност на първи пръст на
лявото стъпало. По вътрешната повърхност на трети пръст на лявото стъпало се
установявал белег от проведено оперативно лечение. По предната, страничната
повърхност на дясното бедро, страничната повърхност на лявото бедро, се установили
белези от проведено оперативно лечение - свободна кожна пластика. По
страничната повърхност на дясното стъпало, по хода на пета предходилна кост и в
основата на 5 и 4 пръсти, бил установен груб белег с неправилна форма, диаметър
около 6-7см., розов цвят. По вътрешната повърхност на същото стъпало личал
белег с диаметър около 6-7см., с груби ръбове, розов цвят, следи от хирургична
обработка.
От представената по ГД №
15462/2018год. медицинска документация и проведения клиничен преглед вещото
лице установява, че на 01.04.2018год. Д.И.Х.
е получил електрическо изгаряне в областта на тялото, левия горен крайник,
двете стъпала.
Проведено многократно
оперативно лечение - отстраняване на некротичния епидермис, консервативно
лечение с нанокристално сребро, Грануфлекс, невен съдържащ унгвент, извършване
на свободна кожна пластика.
На 29.01.2019год. бил проведен
клиничен преглед, при който са установени белези в областта на левия горен
крайник - лява мишница, белези в областта на корема, лявото стъпало, дясното
стъпало. Същите въпреки проведеното лечение, са видими, ясно отчетливи,
създават асиметрия в нормалния човешки облик. Имайки предвид изминалия период
от време счита, че същите белези водят до загрозяване и ще останат завинаги.
В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че всички увреждания в резултат на възникналия инцидент са
завършили оздравителния си процес с груби белези в местата, където е действал
електрическия ток, като тези белези са груби водят до загрозяване и ще останат
завинаги. Основно най-грубия белег който е в левия горен крайни там има увреда
на част на мускулната тъкан и във времето трябва да се проследява. Налице е възможност
това да доведе до намалена работоспособност, но това трябва да се проследява
във времето и след като мине известен период от време може окончателно да се
отговори на този въпрос.
С цел отбягване на
загрозяването може да се наложат още допълнителни операции, което е въпрос на
преценка от лекуващия лекар. Всички белези са завършили своята еволюция.
От допуснатата и прието по
делото СТЕ на вещото лице Г. се установява, че вдигането на двата токоснемателя
последователно един след друг - първия извън контактната мрежа и втория под
напрежение под контактната мрежа се получава късо съединение с произвеждане на
гръм. Вдигането и оставяне във вдигнато положение токоснемателя извън
контактната мрежа заземява електровоза. При вдигане на втория токоснемател
напрежението минава от захранващия кабел - контактната мрежа през локомотива до
релсите директно и захранващото въже не издържа и след прегаряне се къса от контактната
мрежа. Прегарянето и скъсването на захранващото въже оставя без напрежение 8
коловоз. 4. Спазени са били всички
изисквания от страна на служителите на ответното дружество, включително и на
пострадалия, във връзка с безопасноста на превозите, както по отношение на
здраве и безопасността при работа. Налице е поставена табела - „Край на контактната мрежа" на 8 коловоз.
В момента на инцидента същата се е намирала непосредствено над локомотива и не
е била видима от ищеца. При изслушването му в ОСЗ вещото лице пояснява, че при
разговор с депомайсторите в депото научил, че обичайна тяхна практика било да поставят единия токоснемател на
локомотива да бъде с включен в контактната мрежа, а другия - извън. И в случая
било така, локомотивът бил оставен в такова положение от предишната смяна. Знакът
„Край на контактната мрежа“ бил по средата над локомотива и този знак не може
да бъде видян, когато машинистът е до или в кабината на локомотива. Когато
отива към локомотива той има възможност, но вижда задната част на знака на
която не е изобразена информация. Ищецът се е качил в кабината откъм сваления
пантограф и се качил в кабината на сваления пантограф, виждайки знака в гръб. Подобни
знаци, регулиращи железопътния транспорт били около 15. Всичките били с еднаква,
ромбоидна форма.
Описва следния механизъм на настъпване
на злополуката: След като ищецът вдига и втория пантограф, се чува гръм. Този
гръм се чува и от депо майстора и всички машинисти които са били вътре в депото.
От късото съединение се къса захранващото въже на контактната мрежа. Това обстоятелство
не е забелязано и не е установено от никой присъстващ, нито депо майсторът,
нито машинистът, нито диспечерът, който е във варненската подстанция, нито
диспечерът, който е в Г.О..От всичките показания, които дават диспечерите,
варненският енерго диспечер дава в
5:23, в Г.О. е отразено 5:24. В 5:24
диспечерът от В. включва втори път захранването. Споделил с вещото лице, че когато
се каже „задържам“, означава леко да се задържи включвателя около половин
секунда, за да може да се включи пак. Това задържане се прави за да не изключи
автоматично отново предпазителят. Когато е бил вдигнат и втория пантограф, се е
получило късо съединение, при което е изгорял захранващ проводник и
едновременно се е задействал предпазителят на мрежата. Ако тези предпазители са
били останали изключени, нямало да се стигне до инцидента. Въпреки това по
нареждане на енерго-диспечерът от Г.О., дежурният енерго-диспечер, който е във
варненската тягова подстанция,
Включва електрозахранването, и
казва: „задържах“. Това става в 5:24 ч. след
първоначално изключване. Така в 5:23 ч изключва защитата, тогава е било
прекъснато и увиснало захранващото въже, в 5:24 ч диспечерът включва извода и
задържа, като подават отново напрежение. Според вещото лице, ако след
аварийното изключване на бе подавано повторно напрежение, до инцидент не би се
достигнало. Ищецът Х. и депомайсторът започват да търсят причината за липсата
на напрежение. Докато търсят причината, два или три пъти е включвано
напрежението. Повторното включване на захранването не е било съгласувано с
ищеца и същият докато е извършвал оглед на локомотива, търсейки причината за
аварията е бил поразен от волтовата дъга.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По иска за неимуществени
вреди:
За уважаване на предявения от
ищеца иск с правно основание чл. 200 от КТ, в тежест на последния бе да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение
между него и ответника, в което ищецът има качеството на работник или служител,
настъпването на трудова злополука по смисъла на КСО, както и че в резултат на
злополуката ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди – болки и
страдания както и че е претърпял имуществени вреди в определен размер. Съдът,
намира за безспорно и несъмнено установено, че ищецът към датата на настъпване
на злополуката се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество.
Доказано, бе и че настъпилата на 01.04.2018 г. злополука е призната за трудова
по установеният в КСО ред. Установено, бе и че получените от ищеца травматични
увреждания са пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова
злополука.
Спорен е между страните
въпросът относно общия размер на обезщетението, с което да бъде репариран ищеца
за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди.
Съгласно разясненията дадени с
т. 3 от ТР № 45 от 19.04.90 г. по гр. д. № 33/89 г. на ОСГК, режимът на имуществената
отговорност на работодателя, установен в КТ е специален, като за неуредените в
чл. 200-202 КТ въпроси (какъвто е и въпросът за начина на определяне на
обезщетението за неимуществени вреди настъпили от трудова злополука) се
прилагат общите правила на ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В съдебната
практиката се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно и същото
изисква съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи и релевантни
за конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на
справедлив размер на обезщетението, включително и на тези, които макар да не са
още настъпили, но съществува достатъчна вероятност да се осъществят в близкото
бъдеще. Такива обстоятелства са характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет,
възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият
съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност (така виж
решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение
№ 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95
по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от
04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др.).
При така установените факти
от значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са му причинени
неимуществени вреди от злополуката, която е довела до временната му
неработоспособност. Съдът приема, че предвид вида и характера на увреждането на
ищеца са причинени болки и страдания, със значителен интензитет и времетраене, които
продължават, макар и с отслабващ интензитет до момента на приключване на
съдебното дирене, поради което същите подлежат на обезвреда.
По делото бе установено, че
действително увреждането на ищеца е било сериозно. Възстановителният период на получените
множество травми е продължил около година. През това време ищецът е претърпял
страдания както от физически, така и от психически характер. Така наред с
болките и страданията от изгарянията от волтовата дъга и множеството оперативни
интервенции, и свързания с това дискомфорт, ищецът е търпял страдания от чисто
емоционален характер. Същият не е можел да се обслужва сам за дълъг период от
време. Налагало се е за това да ползва помощта на приятели. Не е можел да
изпълнява синовния дълг към възрастните си родители, което също го е мъчело
емоционално. Претърпял е пълно изключване от обществения и социален живот, в
това число и раздяла с жената с която живее на семейни начала. От заключението
на вещото лице по СМЕ, се установи, че е налице риск от трайно намаляване на
работоспособността на ищеца, както и са налице перманентни белези, които водят
до естетически недъг, чието отстраняване може да се извърши само с пластични
операции. Пострадалият е претърпял оперативни интервенции, а след това тежък възстановителен
период. Ищецът е преживял травмите тежко, имал е сериозни болки, приемал е
морфин и обезболяващи и се е нуждаел от придружител и от помощ при обичайното
си обслужване.
Както бе посочено по горе размерът
на обезщетението е ограничен единствено от критерия на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, като определянето на същия следва да стане след отчитане на характера на
увреждането, начина на настъпването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и т.н. В
настоящия случай се установи по делото, че за ищецът е налице риск от постоянно
(т.е. доживотно) разстройство на здравето – нарушаване на двигателната функция
на крайник и намалена трудоспособност. Наред с това за ищеца са налице естетични
осакатявания, които предвид това, че е в активна възраст – 43 г. са от значение
за неговото самочувствие и социален живот. Вещото лице е
категорично в заключението си, че тези белези към настоящия момент са груби, водят до
загрозяване и ще останат завинаги. Търпени са сериозни, с твърде висока
интензивност болки и страдания, оперативни интервенции, като възстановяването още
не е приключило окончателно. Перспективите пред възстановителния процес на горния
ляв крайник на пострадалия са неясни и не може да се определи доколко той ще
протече успешно. Както се посочи вече ищецът е в активна възраст, а се налага
да търпи последиците от евентуално неуспешно възстановяване този крайник до
края на живота си. От друга страна, той ще трябва да търпи и последиците от
физическите белези и загрозяването, което причиняват.
При съвкупна преценка на
тези факти и установените данни съдът приема, че дължимото от работодателя обезщетение
следва да е в размер на 35 000 лева и следва да бъде определено в този общ
размер, като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По възражение с правно
основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба
небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност
(Така решение № 125/04.05.2016 г., гр. д. № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС).
В отговора на исковата
молба се твърди, че ищецът в нарушение на технологичните правила е вдигнал
двата токоснемателя (пантографи) на локомотива, с това е причинил късо
съединение водещо до прекъсване на захранващия проводник на осми коловоз в
депото. След като този проводник е бил прекъснат и токоподаването е било
възстановено, това поведение на ищеца било допринесло за настъпване на
инцидента.
Свидетелските показания на Р.Х.
сочат, че пантографът на локомотива, който е над
кабината в посока изход от депото е бил оставен вдигнат още от предходната
смяна. Свидетелят сочи, че това било честа практика, с цел да се държи
локомотивът под напрежение. Според показанията на същия свидетел, както и от
показанията на св. В.К. в около 5,20 часа, когато ищецът встъпвал в смяна и
отишъл до локомотива е било тъмно и видимостта не е била добра.
Установено бе от
показанията на посочените свидетели, както и от разясненията на вещото лице, че
знакът „Край на контактна мрежа“ не е бил видим от ищеца от маршрута на заход
към локомотива и от кабината му. Табелата на знака е била точно над локомотива
по средата и с гръб към посоката от която ищецът е идвал.
Макар тези свидетели да са
служители на ответника и същите, особено св. Р.Х. да са заинтересовани с оглед
вината за причиняване на инцидента, съдът кредитира показания им само в частта,
в която те не са в противоречие с останалия доказателствен материал, събран по
делото.
От друга страна, когато
трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и
съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и
правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да
бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му /виж решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г.
на IV г. о. ВКС/. По делото се доказва провеждането на устен инструктаж от
депомайстора. Същевременно вещото лице
сочи, че провеждането на такъв инструктаж е извършвано формално и засяга
състоянието на пътя, прогноза за времето и други обстоятелства свързани с
планираното пътуване. По делото няма данни, от които да се установи, че ищецът
е бил уведомен от депомайстора или от друг служител на ответника, че единият от
пантографите на локомотива е бил вдигнат и е под напрежение. Освен това по
делото липсват категорични данни, че именно ищецът е вдигнал втория пантограф
на локомотива. Твърденията на ответната страна се основават на показания дадени
от депомайстора Р.Х.. Същите обаче, предвид това, че
не е бил пряк очевидец на такива действия от страна на ищеца, са основани само
на неговите предположения. Освен това показанията на депомайстора в тази част
съдът не кредитира, предвид заинтересоваността му, свързана с вината за
причинения инцидент.
Дори да се приеме, че
действително ищецът е вдигнал втория пантограф, следва да се има предвид, че е застъпил
на смяна в тъмната част от денонощието, при липса на видимост. Както се посочи
вече, няма данни да е бил предупреден, че локомотивът вече е бил под
напрежение. Предвид липсата на видимост, той не е могъл да установи това
обстоятелство сам, тъй като се е качил в кабината, която е в посока към депото.
Доказването на грубата
небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал възражение по чл. 201,
ал. 2 КТ, но не го е доказал, поради което и възражението е неоснователно.
В допълнение следва да се
посочи, че предизвикването на късо съединение и последвалото го прекъсване на
захранващия проводник на осми коловоз в депото не се явява пряка причина за уврежданията.
Установено бе от свидетелските показания и от заключението по СТЕ, че при
възникналото късо съединение е сработила защитата на мрежата, при което
захранването е било изключено, съответно по прекъснатия захранващ проводник не
е протичал ток и не е било възможна да пострада никой. Вещото лице е категорично
в разясненията си дадени в ОСЗ, че ако захранването по контактната мрежа не е
било възстановено, до трудова злополука не би се достигнало. Целта на задействалата
се защита е да се предпазят при авария съоръженията и хората около контактната мрежата
от вредното въздействие на електрическия ток. По делото липсват данни
токоподаването да е възстановено по искане на ищеца. Напротив, от свидетелските
показания стана ясно, че ищецът не е имал връзка с диспечера по
електроподаване. Ответникът признава в отговора си по исковата молба, че
възстановяване на електрозахранването е направено по искане на депомайстора Р.Х.. Служителите на
ответника са
били длъжни да изяснят причините за късото съединение, задействало защитата прекъснала
електроподаването, да открият аварията която го е предизвикала и да предприемат
действия за нейното отстраняване. В настоящия случай това не е направено а
директно се е пристъпило към възстановяване на електроподаване към контактната
мрежа. С това свое поведение служителите на ответното дружество и третото лице
помагач са проявили груба небрежност, която е предизвикала събитията довели за
настъпването на инцидента.
По възражението с правно
основание чл. 200, ал. 3 КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
С отговора на исковата
молба ответникът е въвел при условията на евентуалност възражение за приспадане
на заплатено на ищеца обезщетение по държавно и обществено осигуряване.
По делото няма спор, че
докато е бил в отпуск поради временна и трайна нетрудоспособност, ищецът е
получавал от ТП НОИ - В. съответните полагащи му се обезщетения с такъв характер.
Съдът намира възражението
за неоснователно. Обезщетението по чл. 200 ал. 3 КТ, повдигнато в контекста на
горепосочените обезщетения от НОИ има друго приложение и то е свързано със
задължението на работодателя да обезщети имуществените вреди, изразяващи се в
разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпусната след това пенсия/обезщетение за нетрудоспособност. В
такива случаи имуществената вреда се изразява в пропусната полза, която се
дължи от работодателя, съставляваща разликата между пропуснатото по-високо
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или
пенсия ( В този смисъл решение №492/19.7.2010 г. по гр. д. №1114/2009 г. на
ВКС, III г. о., и решение №548/06.12.2010 г. по гр. д. №1119/2009 г. на ВКС,
III г. о. и др.). Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между
трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше
здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка (решение № 119
от 12.07.2013 г. по гр. д. № 675/2012 г. на IV г. о. на ВКС).
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът
е получавал обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те обезщетяват
загубен доход, но не репарират причинени неимуществени вреди. В настоящия
случай ищецът не претендира имуществени вреди, поради което така повдигнатото
възражение не следва да се разглежда.
По възражението с правно
основание чл. 200, ал. 4 КТ:
С отговора си по исковата
молба ответникът привдига и компенсаторно възражение за приспадане от размера
на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди с платените от трето
неучастващо по делото лице „Дженерали застраховане" АД по договор за
групова застраховка „Задължителна трудова злополука" по полица
№0111170126001905 от 09.08.2017г.
От горепосочената застрахователна
се установява, че между работодателя и „Дженерали застраховане" АД е
сключен договор за задължителна застраховка „Трудова злополука”, със срок на
действие на застрахователното покритие от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г.
(процесната трудова злополука е настъпила на 01.04.2018 г.). Установява се и че ищецът Д.Х. е включен в
списъка на застрахованите лица под №179.
Договорът за задължителна
групова застраховка „Трудова злополука”, по своето правно естество представлява
договор в полза на трето лице по чл. 22, ал. 1 ЗЗД, като работникът и
служителят, полагащ труд при ответното дружество (респ. наследниците му при
смърт), са бенефециери. Процесната застраховка „Трудова злополука” не е само
лична, а притежава обезщетителна (по отношение на пострадалия работник и
неговите наследници) и обезпечителна функция (по отношение на работодателя).
Със сключването на този застрахователен договор работодателят е целял да
обезпечи своята гражданска, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 200 КТ. Чл. 200, ал. 4 КТ, предписва, че дължимото обезщетение от работодателя при
настъпили неимуществени и имуществени вреди следва да се намали с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите.
Трайна и последователна е
практиката по реда на чл. 290 ГПК в посочения по-горе смисъл, че от определените
суми за обезщетение за претърпени неимуществени вреди при трудова злополука,
следва да се приспадне полученото от пострадалия от сключени от работодателя
застраховки с предмет „Трудова злополука“. Прихващането на дължимото
обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане
на работника е и в съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че
обезщетението е равностойно на действителните вреди (решение № 190/ 26.07.2013
г. по гр. д. № 20/ 2013 г., III г.о. на ВКС и решение № 211 от 29.03.2010 г. по
гр. д. № 719/ 2009 г. на IV г. о. на ВКС). Следователно дължимото обезщетение
от работодателя при настъпили неимуществени и имуществени вреди следва да се
намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.
В тежест на ответника,
съгласно правилата на чл. 154 ГПК, е да установи при условията на пълното и
главно доказване извършените от застрахователя в полза на ответника плащания
във връзка с трудовата злополука. Такива доказателства не бяха представени по
делото, поради което възражението на ответника с правно основание чл. 200, ал.
4 КТ следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Върху сумата от 35 000 лв.
следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане. Това е така, защото, когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи от момента
на настъпване на увреждането. Приложими в случая са общите принципи, изразени в
чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ,
изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука (решение
№5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV г. о. на ВС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които
съразмерно с уважената част от исковете възлизат в размер на 1475,83 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимите държавни
такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия
да заплати на ВРС държавна такса в размер на 1400.00 лв. по исковете с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Освен това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на държавата и направените от бюджета на съда
разноски за вещо лице в размер от 116,67 лева.
Предвид частичното
отхвърляне на исковете, ответникът също има право на разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Същите съобразно отхвърлената част от исковете възлизат на
сумата от 2330,00 лева за възнаграждение за един адвокат и 270 лева за събиране
на доказателства. Предвид направеното от ищеца възражение по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК съдът намира, че същото не е прекомерно и е съобразено с предвидения
в чл. 7, ал. 2, т 4 и ал. 8 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ минимум. В този смисъл ответникът има
право на разноски в размер от 1083,34 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БДЖ - П.П.“ ЕООД, Поделение П.П. - Г.О., ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на
управление ***-А,, да
заплати на Д.И.Х., ЕГН ***********,*** сумата от 35 000.00 лева (тридесет и пет хиляди лева) представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие настъпила на 01.04.2018 г. трудова злополука,
ведно с компенсаторната лихва считано от датата на възникване на трудовата
злополука – 01.04.2018 г. до момента на окончателното й заплащане, по банкова
сметка ***: ***, Тексимбанк, титуляр: адвокат А.С.С., на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над присъдения размер
от 35000,00 лева, до предявения такъв от 60000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „БДЖ - П.П.“ ЕООД, Поделение П.П. - Г.О., ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на
управление ***-А, да
заплати на адвокат А.С.С. сумата в размер на 1475,83 лева (хиляда четиристотин седемдесет
и пет лева и 83ст.), представляваща направените в
производството съдебно-деловодни разноски, по банкова сметка ***: ***, Тексимбанк, титуляр: адвокат А.С.С.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал.
8 НМРАВ.
ОСЪЖДА „БДЖ - П.П.“ ЕООД, Поделение П.П. - Г.О.,
ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление ***-А, да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата в размер на 1400,00 лева
(хиляда и четиристотин лева), представляваща държавна такса върху уважената
част от исковете и сумата в размер на 116,67
лева (сто и шестнадесет и 67 ст.) лева, представляваща направените от бюджета
на ВРС разноски за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Х.,
ЕГН ***********,***, да заплати на
„БДЖ - П.П.“ ЕООД, Поделение П.П.
-Г.О., ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление ***-А сумата в размер на 1083,34 лева
(хиляда осемдесет и три лева и 34ст.), представляваща направените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ответника: ДП „Ж.И.", чрез Генералния директор инж. К.П., адрес за призоваване: гр. С.,
бул. „М.Л." №110, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: