Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.03.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети март през
две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11373
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11373/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №414692 от 25.05.2018 г постановено по
гр.д.№64612/17 г на СРС , 156 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да
бъде установено , че Р.Г.Б.
ЕГН **********
*** му дължи сумата от 2671,91 лева – стойност на доставена без основание и
потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за студио №1 в гр.София , ул.Акад.**********,
ведно със законната лихва от 23.06.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница; сумата от 559,13 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 01.07.2014 г – 15.06.2017 г ; сумата от 55,40 лева стойност на дялово
разпределение за периода 05.2014 г – 04.2016 г , ведно със
законната лихва от 23.06.2017 г до
окончателното заплащане ;
както и сумата от 14,01 лв лихви
за забава върху посочената стойност на дялово разпределение за периода
01.07.2015 г – 1506.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№40942/17 г на СРС , 156 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските пред СРС.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е спазено законодателството за
доставка на топлинна енергия , ответникът е потребил топлинна енергия и не е
осигурил достъп до имота за отчет на топлинните му разпределители .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Не е доказано качеството му на
потребител на топлинна енергия и не е налице договор за доставка на топлинна енергия .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 04.06.2018 г и е обжалвано в срок на 18.06.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли исковете СРС е приел , че не е доказано ответникът да е потребител
на топлинна енергия – не е представен убедителен документ за собственост на
топлофицирания имот /няма
данни , че имотът е завършен поне в груб строеж/ . Не е доказано , че
доставената топлинна енергия е била за стопански нужди . Искът за главница не е доказан и по
размер , защото начислената топлинна енергия е при неосигурен достъп за отчет
на разпределителите , което не е равнозначно на реално доставена топлинна
енергия . Не се дължат лихви за забава върху главниците , защото липсва покана
за плащане на главницата /чл.84 ал.2 ЗЗД/ .
Решението на СРС е частично правилно
. Не могат да се споделят мотивите на СРС , че по делото не е
доказано , че ответникът е собственик на процесния имот . Според нотариален акт на стр.20 от делото ответникът е
бил притежатал на правото на строеж за процесния имот , а според разрешение за
ползване на стр.17-19 от делото сградата е въведена в експлоатация . Абсурдно е да се приеме , че е възможно за
сграда да е налице разрешение за ползване без същата да е построена в груб
строеж . Отделно , според приложените писмени доказателства и СТЕ сградата е присъединена към топлопреносната мрежа
и има избрано лице , което да извършва дялово разпределение т.е.определено
става въпрос за напълно завършена сграда .
Също неправилно СРС приема и че ищецът
не е доказал , че доставката на топлинна енергия е за стопански нужди . Този
въпрос не е бил спорен пред СРС , а от представените писмени доказателства за
собственост имотът представлява „студио“ , а не жилищен имот .
По делото е безспорно, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Действащата в
исковия период разпоредба на чл.153
ал.1 ЗЕ определя всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение за клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на § 1,
т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) " Продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В настоящия казус исковете се основават
на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника. Безспорно е, че писмен договор за
доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между
страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
/за небитови нужди/. При тези данни ищецът като топлопреносното предприятие има
право на стойността на доставената топлинна енергия на основание чл. 59 ЗЗД , според който всеки , който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на
следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да
е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на
договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по чл.142
ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като
не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало
да направи.
Според изслушаната пред СРС СТЕ на
вещото лице инж.А. Ж. за процесния период е извършвано дялово разпределение от
третото лице , като за имота на ответника е извършен служебен отчет поради
неосигурен достъп . Потребената топлинна енергия за процесния период е в размер
на 2689,75 лева , а след корекция от изравнителни сметки – 2591,36 лева
.
Според изслушаната пред СРС ССЕ на
вещото лице И.Д.П. за процесния период , при съобразяване на корекции от
изравнителни сметки ответникът дължи сумата от 2591,36 лева главница и 55,40
лева за дялово разпределение
Съдът счита , че количеството и
стойността на доставена от ищеца топлинна енергия се установява от писмените
доказателства по делото и от приетите СТЕ и ССЕ . Ответникът е ползвал в
собствения си имот доставената стока /топлинна енергия/, поради което дължи
нейната стойност . Доколкото между страните няма сключен писмен договор, искът
с правно основание чл.59
ал. 1 от ЗЗД се явява основателен за посочените в ССЕ и СТЕ суми за
главница след корекции и дялово разпределение , ведно със законна лихва .
При процесния иск по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, то не са приложими ОУ на ищеца, поради което
липсва уговорен срок за плащане. Съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, за да настъпи забава за ответника, е необходимо
покана, а по делото липсват данни за изпращането на такава за процесния период
и за получаването й от ответника. Не е настъпила забава в плащането на
главницата и законосъобразно е отхвърлен от СРС иска по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД .
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са деловодните разноски на ищеца по компенсация в заповедното
производство и пред СРС в размер на 389,40 лева ; и по компенсация пред
СГС в размер на 114,26 лева ; изчислени съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете .
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева по всеки от исковете
настоящото решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№414692 от 25.05.2018 г постановено по
гр.д.№64612/17 г на СРС , 156 състав , в частта , с което са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД
ЕИК ******** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД да бъде установено , че Р.Г.Б. ЕГН ********** *** му дължи
сумата от 2591,36 лева – стойност на доставена без основание и
потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за студио №1 в гр.София , ул.Акад.**********,
ведно със законната лихва от 23.06.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; и сумата от 55,40 лева стойност на дялово
разпределение за периода 05.2014 г – 04.2016 г , ведно със
законната лихва върху
сумите от 23.06.2017 г до
окончателното заплащане ;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2017 г по
ч.гр.д.№40942/17 г на СРС , 156 състав
; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.”
ЕАД ЕИК ******** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД срещу Р.Г.Б. ЕГН ********** *** , че последният дължи
сумата от 2591,36 лева
– стойност
на доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна
енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за студио №1 в гр.София , ул.Акад.**********,
ведно със законната лихва от 23.06.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; и сумата от 55,40 лева стойност на дялово
разпределение за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със
законната лихва върху
сумите от 23.06.2017 г до
окончателното заплащане ;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2017 г по
ч.гр.д.№40942/17 г на СРС , 156 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС в останалата му част , с която са отхвърлени исковете на „Т.С.” ЕАД ЕИК ******** с правно
основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
срещу Р.Г.Б. ЕГН ********** *** , че последният дължи разликата над сумата от 2591,36 лева до предявения размер от 2671,91
лева – стойност на доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна
енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; сумата от 559,13 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 01.07.2014 г – 15.06.2017 г ; както и сумата от 14,01 лв лихви за забава върху посочената стойност на
дялово разпределение за периода 01.07.2015 г – 15.06.2017 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2017 г по
ч.гр.д.№40942/17 г на СРС , 156 състав
.
ОСЪЖДА Р.Г.Б.
ЕГН **********
*** да заплати на “Т.С. “ ЕАД ***
ЕИК ******** сумата от 389,40
лева разноски в заповедното производство и пред СРС; както и сумата от 114,26
лева разноски пред СГС .
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на въззивника “Т.С.” ЕАД ЕИК
******** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.