№ 2305
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513398 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12710 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 23740/2023 г. по описа на СРС,
35 с-в, е осъден „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 29,45 лева, представляваща
вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л. а. „Шкода Суперб“ с
рег. № *******, причинени при ПТП на 25.10.2022 г. в гр. София, предизвикано по
вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба (04.05.2023 г.) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за
разликата над сумата 29,45 лева до пълния предявен размер от 519,44 лева.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от
първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по
делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен
неправилно материалния закон.
1
Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установен
механизъм на настъпване на ПТП. Според него вината за настъпване на
произшествието – застрахователно събитие, принадлежи изцяло на водача на
застрахования при ответника автомобил. В проведеното производство не е установено,
че водача на застрахования при ищеца автомобил е съпричинил вредоносния резултат с
поведението си. Не е установено, че последния е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, в пряка причинно-следствена връзка с което е настъпил
вредоносния резултат. Като е приел за установено това обстоятелство в отклонение на
установеното чрез събраните доказателства съдът е постановил неправилно решение,
което се явява необосновано. Същевременно, при постановяване на решението си
съдът не е съобразил и събраните в производството гласни доказателства чрез
представения двустранен протокол и показанията на свидетеля Т.- водач на
застрахования при ответника автомобил. Същевременно, според ищеца, съдът
неправилно е съобразил и другите събрани показания на свидетеля Т.- водач на
застрахования при ищеца автомобил, както и констатациите на експерта по САТЕ.
Поради това, според въззивника, съдът е постановил решение при нарушение на
процесуалните правила, което се явява съществено. Освен това, при постановяване на
решението, съдът е постановил решение при нарушение на материалния закон . чл.51,
ал.2 ЗЗД, приемайки, че водачът на автомобила Шкода има вина за настъпването на
ПТП.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на
предявения иск изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила,
че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното
решение, като правилно. Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил
установените факти чрез събраните доказателства, приложил е правилно материалния
закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира
разноски.
Постановеното решение в частта на уважаване на иска по чл.411 КЗ не е
обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден
договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Чрез представените в производството доказателства, настоящия състав намира
за установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този
смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което
разрешение настоящия състав споделя).
В случая страните не спорят и е установено от събраните пред първата
инстанция доказателства, че л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № ******* е бил застрахован
по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ към 25.10.2022 г., както и че т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******* е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ към същата дата 25.10.2022 г.
Установено е, чрез събраните в производството гласни доказателства от
показанията на свидетеля Т. /водач на лекия автомобил застрахован при ищеца и
3
свидетеля Т. – водач на товарния автомобил застрахован при ответника, както и от
изготвения от тях двустранен протокол от 25.10.2022 г., че на посочената дата
25.10.2022 г. е настъпило ПТП с участие на двата управлявани от тях автомобила в
град София, на ул. „Димитър Петков“ в района на № 117. Механизмът на настъпване
на произшествието е установен от показанията на посочените свидетели и съставения
от тях протокол, като същия се потвърждава. Според тях произшествието е настъпило
по следния начин: На 25.10.2022 г. в град София, на ул. „Димитър Петков“ в района на
№ 117 водачът на л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № ******* предприел и извършил
маневра за паркиране в обособената зона за паркиране /успоредно на тротоара/ в
предназначената за това лента от дясната страна на пътното платно по посока на
движението, като предприел движение на заден ход за паркиране в обособено
паркомясто и паркирал автомобила си. По същото време водачът на МПС „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ******* предприел маневра за излизане от лентата на паркиралите
автомобили за включване в лентата за еднопосочно движение. При тази маневра не
съобразил отстоянието до паркиралия вече лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. №
******* и поради загуба контрола над управляваното от него МПС водачът на т.а.
„Мерцедес Спринтер“ реализирал удар в задната броня на л. а. „Шкода Суперб“ с рег.
№ *******. Така установения по несъмнен начин механизъм на настъпване на ПТП е
обозначен и удостоверен по идентичен начин в съставения двустранен протокол. В
последния е посочено изрично, че лекия автомобил „Шкода Суперб“ е бил паркиран, в
спряло състояние към момента на настъпване на ПТП. Същевременно по отношение
на т.а. „Мерцедес Спринтер“ е посочено, че ПТП е настъпило при тръгване.
С оглед така описания и несъмнено установен механизъм, настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК даденото от експерта по САТЕ заключение пред
първата инстанция само в частта, в която е посочено, че ПТП е настъпило по вина на
водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“. Този извод съдът формира при съобразяване от
една страна, че при изготвяне на САТЕ вещото лице не е съобразило дадените
показания от свидетеля Т. – водач на товарния автомобил /последните са събрани след
изготвяне на САТЕ/, а от друга поради това че при изслушването на експерта в с.з.
същият не е бил категоричен по отношение на механизма на настъпване на
произшествието, който както бе посочено е установен по несъмнен и категоричен
начин от гласните доказателства и от съставения двустранен протокол.
Поради това и съдът намира за основателни доводите на въззивника, че при
постановяване на решението си съдът не е съобразил показанията на свидетеля Т. и
неправилно е възприел един от вероятните механизми за настъпване на ПТП дадените
от експерта по САТЕ без основаване на констатациите с установените по делото факти.
При така посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира за
установено в производството, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
4
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват; на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение на водачът да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; по чл.25, ал.1 ЗДвП,
предвиждащ, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
С оглед това и настоящия състав намира за установено /по несъмнен и
категоричен начин/, както бе посочено, че описаното произшествие е настъпило
изцяло по вина на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“.
Както е посочено в даденото експертно становище по АТЕ /в която съда дава
вяра на експертизата/, нанесените щети на МПС „Шкода Суперб“ с рег. № ******* се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Към датата
на ПТП - 25.10.2022 г., размерът на щетите нанесени на увреденото МПС „Шкода
Суперб“ с рег. № *******, възлиза на 1052,78 лева, а с включени 25.00 лева
ликвидационни разноски - 1077.78 лева.
С оглед установеното, че във връзка с ПТП на лекия автомобил застрахован при
ищеца са били нанесени вреди в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, чийто
размер възлиза на сумата от 1003,88 лева, която е била заплатена от ищеца на сервиза
извършил ремонт - „Полмо Авто“ ЕООД по фактура № 71841/30.11.2022 г. се налага
извод за основателност на претенцията по чл.411 КЗ до размера на заплатената на
сервиза сума 1003.88 лв. или 1028.88 лева /с включени ликвидационни разноски 25.00
лв./.
При съобразяване, че преди образуване на производството ответникът е
заплатил доброволно на ищеца сумата 509,44 лева, предявения иск се явява
основателен за сумата 519.44 лева.
Доводите на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, съдът
намира за недоказани и неоснователни. Приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно
доказване, действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал
5
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да
се основава на предположения. В случая, чрез събраните в производството
доказателства е установено от една страна, че лекия автомобил застрахован при ищеца
е бил спрял в паркирано състояние към момента на настъпване на удара с другия
автомобил, т.е. установява се, че предприетата маневра по паркиране на автомобила е
била завършена или се е намирала в състояние преди завършване на маневрата, а не в
началото й /показанията на свидетеля Т. и свидетеля Т./. От друга страна, в
производството не е установено, че поведението на свидетеля Т.а по извършване на
описаната маневра е довело до настъпване на вредите, т.е. че същото се намира в
пряка причинно –следствена връзка с вредоносния резултат. Същевременно, както бе
посочено, в производството не е установено, при извършване на маневрата свидетеля
Т. да е нарушила правилата за движение по пътищата.
С оглед това, изложените от СРС правни изводи, че в случая е налице
съпричиняване на вредите с поведението на водача на застрахования при ищеца
автомобил се явяват неправилни.
Поради това и предявения иск по чл.411 ГПК следва да бъде уважен за сумата
1028.88 лева, представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по образуваната при ищеца щета, ведно със законна
лихва, считано от подаване на исковата молба - 04.05.2023 г. до изплащане на
вземането.
Поради изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции в частта, с която искът е бил отхвърлен като неоснователен, обжалваното
решение на СРС следва да бъде отменено частично, на основание чл.271, ал.1, пр.3
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 425.00 лв. за
заплатено възнаграждение за адвокат и за държавна такса за въззивната инстанция. В
полза на ищеца следва да бъде присъдена допълнително и сумата 688.62 лв. – разноски
за първата инстанция според представения списък.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12710 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 23740/2023 г. по описа
6
на СРС, 35 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, иск по чл.411 КЗ,
за заплащане на сумата 489.99 лв., /разлика между сумата 519.44 лева и сумата 29.45
лв./ представляваща вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.
а. „Шкода Суперб“ с рег. № *******, причинени при ПТП на 25.10.2022 г. в гр. София,
предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба (04.05.2023 г.) до окончателното плащане, както и в
частта на разноските, с която в полза на ответника е била присъдена сумата 358,45
лева, представляваща разноски по делото, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да плати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата от 489.99 лв., /разлика между сумата
519.44 лева и сумата 29.45 лв./ представляваща вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети върху л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № *******, причинени при
ПТП на 25.10.2022 г. в гр. София, предизвикано по вина водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
(04.05.2023 г.) до окончателното плащане
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да плати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 425.00 лв. - разноски за
настоящата инстанция и сумата 688.62 лв. – допълнително разноски за първата
инстанция.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8