ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.07.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на дванадесет четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 127 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 679/28.05.2019 г. на Началника на Затвора Ловеч, с която на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС е отхвърлена жалба рег.№ 2175/21.05.2019 г. на л.св. С.Б.Б., ЕГН: ********** и е потвърдена Заповед № 72/20.05.2019 г. на Началника на ЗО „Атлант”.
В писмо вх. № 1182/10.03.2020 г. на Началника на Затвора – Ловеч се сочи, че оспорването е недопустимо. Сочи се, че заповеди, с които се налагат дисциплинарните наказания, предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, не са административни актове и не подлежат на оспорване пред съда. Сочи се съдебна практика на ВАС. В същото становище се моли съда да приеме жалбата за недопустима, като я остави без разглеждане и прекрати производството по делото.
С определение от з.с.з. на 16.04.2020 г. жалбата е оставена без движение в съответствие с чл. 145, ал. 2 от АПК, както и практиката на ВАС – Определение № 4690/29.03.2019 г., постановено по адм.д. № 2919/2019 г. на ВАС. Със същото определение и като е съобразил соченото Определение № 4690/29.03.2019 г., постановено по адм.д. № 2919/2019 г. на ВАС, жалбата е оставена без движение с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението в съответствие с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК: 1. да конкретизира кой административен акт обжалва – дали Заповед № 679/28.05.2019 г. на Началника на Затвора - Ловеч или Заповед № № 72/20.05.2019 г. на Началник ЗО „Атлант“ – Троян, с която му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни“ /чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК/; 2. да конкретизира искането до съда – чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК; 3. да представи доказателства за правен интерес – чл. 159, т. 4 от АПК.
Със същото определение на жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на всяко едно от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
С уточняваща молба вх. №
1567/13.05.2020 г. на жалбоподателя С.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
отново се поддържа, че жалбата е срещу
Заповед № 679/28.05.2019 г. на Началника на Затвора Ловеч.
Ето защо при положение, че както в първоначалната жалба, така и в уточняващата молба № 1567/13.05.2020 г. на жалбоподателя С.Б.Б., ЕГН: **********, се поддържа, че жалбата е срещу Заповед № 679/28.05.2019 г. на Началника на Затвора Ловеч, оспорването е недопустимо.
Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване подлежи първоначалният индивидуален административен акт, вкл. отказът да се издаде такъв акт. Първоначален административен акт, пряко засягащ правата и законните интереси на Б. в случая е Заповед № 72/20.05.2019 г. на Началник ЗО „Атлант“ – Троян, с която му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни“. Именно със Заповед № 72/20.05.2019 г. на Началник ЗО „Атлант“ – Троян е наложено посоченото дисциплинарно наказание на лишения от свобода Б., а не с обжалваната от него Заповед № 679/28.05.2019 г. на Началника на Затвора Ловеч, с която на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС е отхвърлена жалба рег.№ 2175/21.05.2019 г. на л.св. С.Б.Б., ЕГН: ********** и е потвърдена Заповед № 72/20.05.2019 г. на Началника на ЗО „Атлант”.
Ето защо съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК Заповед № 679/28.05.2019
г. на Началника на Затвора Ловеч не подлежи на съдебен контрол, поради което
поддържаната срещу същата заповед жалба е недопустима.
В същия смисъл е Определение №
4690/29.03.2019 г., постановено по адм.д. № 2919/2019 г. на ВАС и др.
Алтернативно следва да се посочи, че съдът споделя довода на ответника за недопустимост на оспорването, в който смисъл следва да цитира определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:
„С разпоредбите на чл. 110 и чл.
111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане
на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното
наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание,
издадени от началниците на затворнически общежития (каквато е процесната) и на
поправителни домове, да се обжалват пред началника на затвора. Заповедите,
издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл.
104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен
срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Правомощието на
компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което
да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да
отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни
указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за
обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание "изолиране в
наказателна килия" от останалите такива, като е посочено, че заповедта за
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган
постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида контрол - административен
и съдебен) и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС,
водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за
заповеди касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия.
Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение
за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания
предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Неоснователно е позоваването на Конституцията на Република България, тъй като
съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма
възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е
предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно
се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението,
предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния
съд от
Предвид изложеното и при съобразяване
предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е
само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е
предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно
обжалване.”
Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт на основание чл. 159, т. 1 от АПК, както и разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 679/28.05.2019 г. на Началника на Затвора Ловеч, с която на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС е отхвърлена жалба рег.№ 2175/21.05.2019 г. на л.св. С.Б.Б., ЕГН: ********** и е потвърдена Заповед № 72/20.05.2019 г. на Началника на ЗО „Атлант”.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 127/2020 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.
АДМ. СЪДИЯ: