РЕШЕНИЕ

№42

гр. Перник 11.08.2017год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на седемнадесети юли през   две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател : Милена Даскалова

                

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията т. дело № 66 по  описа за 2016 год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове  с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД .

По изложени в исковата молба съображения община Перник моли да бъдат осъдени ответниците „Акватрейд 94”ЕООД, гр. Перник и „Аквастрой-98” ЕООД, гр. Перник да заплатят следните суми, дължими се на основание сключен договор за концесия от 22.04.2008г. : 2 484,72 лв., представляващи неплатена концесионна вноска за 2015г. с падеж 31.03.2015г., 2 517,48 лв., представляващи неплатена концесионна вноска за 2016г. с падеж 31.03.2016г., 3 743,05 лв., представляващи договорна неустойка върху концесионната вноска за 2015г.; 1 258,74 лв., представляващи договорна неустойка върху концесионната вноска за 2016г., 75 000 лв., представляващи неизпълнени договорни задължения за инвестиции и 39 752,13 лв., представляващи нанесени имуществени вреди в следствие неизпълнение на поети с договора задължения, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска – 27.10.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответниците оспорват иска.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства,  приема за установено следното:

Ищецът твърди, че между страните е имало сключен договор за концесия и анекси към него, по който ответниците са неизправна страна – не са изпълнили задължението си за плащане на уговорени концесионната вноски и с исковата молба е поискано присъждането им, както и неустойка за забавено изпълнение на тези задължения. Наред с това се поддържа, че ответниците не са изпълнили поетото с договора задължение за инвестиции, като се претендира присъждане стойността на неизпълнените такива. Последната претенция е за присъждане на вреди от неизпълнение на поетото с договора задължение по чл.14, т.8 и 15 –концесионерът да поддържа имота в изправност и да не допуска извършването на действия, застрашаващи сигурността на обекта.

Ответниците поддържат, че анексите към договора са нищожни като сключени в нарушение забраната за изменение на договора за концесия чрез промяна на концесионера.

За да може да се ангажира отговорността на ответниците на договорно основание, то следва да се установи, че е налице валиден договор за концесия между страните по делото.

Във връзка с твърдението за наличието на сключен договор между страните, по делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че на 19.07.2007г. между ЕТ „С.Н.- Е.Н.” и „ММ 2005” ООД, гр. Перник е сключен договор за гражданско дружество, с който страните обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност – стопанисване и управление на язовир Мещица. На 22.04.2008г. е сключен договор за концесия между община Перник в качеството му на концедент  и гражданско сдружение, състоящо се от ЕТ „С.Н.- Е.Н.” и „ММ 2005” ООД, в качеството на концесионер. С договора е предоставена концесия върху обект, съставляващ публична общинска собственост – язовир „Мещица”, с. Мещица за срок от 25 години.

На 05.03.2012г. е постигнато споразумение между ЕТ „- Е.Н.” и „ММ 2005” ООД, с което „ММ 2005” ООД се оттегля от договора за гражданско дружество и занапред дейността на сдружението ще се осъществява от ЕТ „Е.Н.”.

С допълнително споразумение от 15.03.2012г. община Перник и ЕТ „ Е.Н.” са постигнали съгласие правата и задълженията на гражданското дружество по договора за концесия да се поемат от едноличния търговец.

На 31.07.2013г. е сключено допълнително споразумение към договор за гражданско дружество от 19.07.2007г., с което Е.Н. в качеството й на ЕТ „Е.Н.” и ответниците са се договорили занапред дейността на гражданското дружество да се осъществява от ЕТ „Е.Н.”, „Акватрейд 94”ЕООД, гр. Перник и „Аквастрой-98” ЕООД, гр. Перник.

На същата дата – 31.07.2013г. е сключен договор за гражданско дружество между ЕТ „Е.Н.”, „Акватрейд 94”ЕООД, гр. Перник и „Аквастрой-98” ЕООД, гр. Перник, които са постигнали съгласие да обединят усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност – стопанисване и управление на яз. „Мещица”, община Перник.

С  допълнително споразумение от 09.08.2013г. към договора за концесия, община Перник, ЕТ „Е.Н.”, „Акватрейд 94”ЕООД, гр. Перник и „Аквастрой-98” ЕООД, гр. Перник са се уговорили, че гражданското дружество, състоящо се от описаните търговци е правоприемник и поема изцяло задълженията на гражданското дружество, учредено с договор от 19.07.2007г. – концесионер по договора за концесия от 22.04.2008г.

На 13.08.2013г. е сключено допълнително споразумение към договор за гражданско дружество от 19.07.2007г. , с което Е.Н. в качеството й на ЕТ „Е.Н.”, „Акватрейд 94”ЕООД, гр. Перник и „Аквастрой-98” ЕООД, гр. Перник са се съгласили, че едноличният търговец се оттегля от дружеството и занапред дейността ще се осъществява от двете дружества.

На 13.08.2013г. е сключен договор за гражданско дружество между „Акватрейд 94”ЕООД, гр. Перник и „Аквастрой-98” ЕООД, гр. Перник, които са обединили усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност – стопанисване и управление на яз. „Мещица”, община Перник.

С  допълнително споразумение от 20.08.2013г.  към договора за концесия, община Перник, „Акватрейд 94”ЕООД, гр. Перник и „Аквастрой-98” ЕООД, гр. Перник са постигнали уговорка, че гражданско дружество, състоящо се от ответниците по настоящето дело, поема изцяло задълженията на гражданското дружество, учредено с договор от 19.07.2007г. – концесионер по договора за концесия от 22.04.2008г.

Въз основа на представените писмени доказателства, съдът намира, че не е установено наличието на валиден договор между страните по делото.

Както вече се посочи, концесионери по първоначално сключения договор за концесия са ЕТ „С.Н.- Е.Н.” и „ММ 2005” ООД, които са сключили договор за гражданско дружество, с който са обединили усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност – стопанисване и управление на язовир „Мещица”.

Гражданското дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД не е правосубектно лице, а представлява форма за обединение на две или повече лица с оглед постигането на обща стопанска цел. След като същото не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект, то следва извод, че правата и задълженията от дейността на дружеството не възникват за самото дружество, а са права и задължения на съдружниците. Т.е. правилото е, че страна по сключваните във връзка с постигането на общата цел договори, са съдружниците. Съдът намира, че в конкретния случай с оглед специалните разпоредби на ЗК е налице изключение от това общо правило, като страна по договора е самото обединение, което обаче ще осъществява правата си и ще изпълнява задълженията си по договора чрез своите съдружници, всеки един от които самостоятелно трябва да отговаря на изискванията на закона за сключване на концесионен договор.

Договорът за концесия може да бъде изменяван само в хипотезите на чл. 69- 72 от Закона за концесиите. Разпоредбата на чл. 72 от ЗК предвижда, че при преобразуване на концесионера в срок до три месеца от вписването на преобразуването в търговския регистър правоприемникът на концесионера може да поиска продължаване на концесионния договор с него, като представи доказателства, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 - 4, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон и с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.

В настоящия случай няма преобразуване на търговец по смисъла на чл.261 ТЗ, за да се приеме, че е допустимо изменение на договора по чл.72 от ЗК.  Прехвърлянето на право на участие по чл. 362 ЗЗД по своята същност съставлява изменение на договор, но не е преобразуване по смисъла на ТЗ, а че именно такова следва да е налице, за да може да  се приложи нормата на чл. 72 ЗК, следва и от редакцията на тази разпоредба, където изрично е посочено, че изменението на  договора може да се извърши в три месечен рок от вписване на преобразуването в ТР. В последния се вписват само обстоятелства, касаещи статута на търговците, но не подлежат на вписване изменения в договори по чл. 357 и сл. ЗЗД. Т.е. анексите към договора за концесия от 09.08.2013г. и от 20.08.2013г. са нищожни като сключени в противоречие със закона. Това е така, защото договорът за концесия се сключват по реда на специалния закон – ЗК. В чл.18, ал.2 от последния е посочено, че концесията се предоставя на участника в процедурата, определен за концесионер. Следователно концесионер може да бъде само лице, което е участвало в процедурата по предоставяне на концесия, каквито лица безспорно не са ответниците по делото.

Предвиденото в чл. 63, ал.3 ЗК субсидиарно приложение на разпоредбите на ЗЗД и ТЗ не е основание да се направи извод за противното, защото общите правила на ЗЗД и ТЗ са приложими само ако липсват специални такива в ЗК и не им противоречат, а както вече се посочи ЗК предвижда изрични хипотези за изменение на договорите и в тях не е предвидена възможност за промяна на концесионера в случаи на изменение на договор за гражданско дружество, когато концесията е била предоставена на търговци, които са били обединили дейността си, сключвайки договор за гражданско дружество по чл.357 и сл. ГПК.

В случая не би могло да се приложи и разпоредбата на 293, ал.3 ТЗ, защото последната засяга само нищожността на търговските сделки, поради неспазена писмена форма за действителност. Т.е. правилото на чл. 293, ал.3 ТЗ е неприложимо, когато се касае за нищожност на търговска сделка, поради противоречие на съдържанието й с императивните разпоредби на закона.

Дори и да се приеме, че разпоредбата на чл.72 ЗК е приложима и в случаите, когато концесионер е гражданско дружество, то горните изводи остават непроменени. Това е така, защото съгласно чл. 357, ал.1 ЗЗД гражданското  дружество е договор от две или повече лица и следователно в случаите, когато договорът е сключен между две лица, то с факта на прекратяване участието на едното от тях, се налага извод, че гражданското дружество е прекратено на основание чл. 363, б.”г” ЗЗД. В настоящия случай гражданското дружество, участвало в процедурата по възлагане на концесия, е прекратено с прекратяване на участието на „ММ 2005” ООД. Сключеното на 31.07.2013г. допълнително споразумение към договор за гражданско дружество от 19.07.2007г., с което като съдружници в гражданското дружество са приети ответниците, по съществото си не съставлява изменение на  първоначално сключения договор за гражданско дружество. Касае се за нов договор за гражданско дружество, което като обединение не е участвало в процедурата по предоставяне на концесия и съответно не е извършвана проверката по отношение на ответниците дали отговарят на изискванията на закона за участие в тази процедура  и следователно анексите от  09.08.2013г. и  20.08.2013г.  към договора за концесия са нищожни като сключени в противоречие с разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗК и чл. 72 ЗК.

По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за заплащане на суми, дължащи се на основание сключен договор за концесия, следва да се отхвърлят  като неоснователни и недоказани. По делото липсват доказателства за наличие на валиден договор за концесия между ищеца и ответниците.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от община Перник против „Акватрейд 94”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Капитан Векилски”, № 16  и „Аквастрой-98” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. Перник, ул. „Раковска”, бл.1, вх. „А”, ет.1, ап.2 искове за заплащане на следните суми, дължими се на основание сключен договор за концесия от 22.04.2008г. и анекси към него от 15.03.2012г., 09.08.2013г. и от 20.08.2013г : 2 484,72 лв., представляващи неплатена концесионна вноска за 2015г. с падеж 31.03.2015г.;  2 517,48 лв., представляващи неплатена концесионна вноска за 2016г. с падеж 31.03.2016г.;  3 743,05 лв., представляващи договорна неустойка върху концесионната вноска за 2015г.; 1 258,74 лв., представляващи договорна неустойка върху концесионната вноска за 2016г.; 75 000 лв., представляващи неизпълнени договорни задължения за инвестиции и 39 752,13 лв., представляващи нанесени имуществени вреди в следствие неизпълнение на поети с договора задължения, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска – 27.10.2016г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                  Съдия :