№ 15764
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110100560 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл. 357, ал.1, от КТ, вр. с
чл. 358, ал.1, т.1 КТ
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от И. Й. Б. против Заповед
№ 1503/30.11.2023г. наложена от работодателят „ФИРМА” ЕООД, с която на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.
В молбата се сочи, че страните са в трудовоправни отношения. С
атакуваната заповед на ищцата било наложено дисциплинарно наказание.
Същата обаче била незаконосъобразна, тъй като работодателят не е изпълнил
нито една от законоустановените предпоставки, формиращи фактическия
състав за налагането на дисциплинарно наказание. Счита , че не е извършила
описаните нарушения , доколкото в политиката и правилата на „ФИРМА”
ЕООД в случай на заболяване на техен служител от „КОВИД” (COVID-19)
или при негов контакт със заболели, включително само при наличие на
грипоподобни симптоми, се изисквало предприемане на предпазни мерки за
опазването на здравето на служителите, а именно преминаване към работа от
разстояние без изрично разрешение. Поддържа, че тези изисквания са били
належащи към дати 04.10.2023г. и 11.10.2023г. и са били спазени от И. Й. Б.,
1
която е била в контакт с лица, тестово установени с COVID-19, проявяващи
грипоподобни симптоми, които самата тя е изпитвала и действието на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание „Забележка” пряко им
противоречи. Представя Амбулаторен лист за клинично изявено на
01.10.2023г. и тестово установено вирусно заболяване от COVID-19 (Omicron)
с наложена карантина до 15.10.2023г. Поддържа, че не й е представен друг
засягащ изпълнението на трудовите правоотношения акт, освен подписания от
нея трудов договор и споразумения към него за промяна на размера на
трудовото възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваната заповед като
незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът „ФИРМА” ЕООД в законоустановени срок представя
писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
твърденията на ищцата, че Заповедта за дисциплинарно наказание е издадена
в нарушение на изискванията по чл. 195, ал.1 КТ и твърденията, че деянието
не е изпълнено от служителя. Твърди, че наложеното наказание е
законосъобразно и правилно. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание исковата молба и депозирания отговор на исковата
молба се поддържат от процесуалните представители на страните.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от приложените писмени
доказателства, че същите са в трудово правоотношение, като ищцата
изпълнява длъжността „Мениджър, проекти " при ответника по силата на
трудово правоотношение, както и със Заповед №1503/30.11.2023г. на
работодателя „ФИРМА” ЕООД й е наложено наказание "Забележка" при
твърдение за неизпълнение на трудови задължения, определени съгласно
подписано споразумение за работа от разстояние и Процедурата за работа от
разстояние на „ФИРМА” ЕООД и утвърден график за работа.
Елементи от съдържанието на съществуващо трудово
правоотношение са задължението на работника или служителя да изпълнява
работата, която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина. Трудовата
дисциплина по смисъла на КТ е уредена като съвкупност на всички
задължения на работника/служителя по трудовото правоотношение, като
2
начин на изпълнение на трудовата функция и като подчиненост на
работника/служителя на работодателя. Неизпълнението на задълженията по
трудовото правоотношение е свързано със специфичен вид юридическа
отговорност – дисциплинарна. Тя е установена в закона по основание,
съдържание и ред за налагане. Основание за реализирането й е виновното
неизпълнение на задълженията на работника/служителя, за което се налагат
различни по вид и тежест дисциплинарни наказания, а това става в рамките на
нарочно дисциплинарно производство. Съгласно даденото в чл.186 от КТ
определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, за което право на работодателя е да
наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като
носител на това право работодателят следва да докаже, при оспорване, че го е
упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно
нарушение, както и че действията във връзка с налагане на наказанието са
съобразени с процесуално и материално-правните норми, в какъвто смисъл е
разпределена и доказателствената тежест с доклада на съда.
Не се спори в случая, че обжалваният акт е издаден при наличие на
материална компетентност на органа.
Според разпоредбата на чл.195 КТ дисциплинарното наказание обаче, се
налага с писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от
него лице, на база на която съдът да извърши проверка за законосъобразност
от фактическа и правна страна на наложеното наказание. В нея следва да е
посочено какво точно е извършил или не е извършил работника или
служителя, съответно кога и къде, по силата на какъв акт е бил задължен да го
извърши, какъв е интересът от извършването или от неизвършването му за
работодателя, както и какво лично отношение е показал към простъпката си.
Доводите на ищцата, че заповедта е незаконосъобразна поради това , че
не е извършила описаното в нея нарушение на трудовата дисциплина , се
споделят и от съда. С издаването на Заповед №174/ 31.03.2022г. на
работодателя „ФИРМА” ЕООД / л.116 от делото/ се въвеждат задължителни
мерки за всички служители, които са изложени на контакт с COVID-19, като
се забранява да работят от помещенията на работодателя и в такива случаи
служителите следва да работят от разстояние с оглед безопасността и
опазване на здравето на останалите. В същата се сочи, че е в действие до
3
изричната й отмяна, като няма данни кога е отменено действието на
последната. Същевременно с представения от ищцата Амбулаторен лист ,
издаден от Диагностично-консултативен център „*******“/ л.13 от делото/ се
установява , че при ищцата е било тестово установено вирусно заболяване с
Covid 19 , клинично изявено на 01.10.23г., като е наложена карантина с обхват
до 15.10.23г. , проведена по местоживеене , като не е издаден болничен лист за
временна неработоспособност. Като диагноза е обозначено контактност във
фамилията с Covid 19. В издадената от работодателя Заповед №174/31.03.22г.
относно въведените задължителни мерки за опазване на здравето и
безопасността на служителите, в сила към датата, на която се твърди да са
извършени нарушенията от ищцата, са въведени задължителни мерки за
опазване на здравето на служителите, сред които и при евентуално излагане
на контакт със случай на Covid 19, се въвежда забрана за работа от
помещенията на работодателя или да посещават помещения на работодателя
по други причини, като в тези случаи съгласно заповедта служителите следва
да работят от разстояние , при спазване на изискванията, предвидени в КТ .
Именно при спазване предписянията на посочената заповед на работодателя ,
Съдът намира, че липсва нарушение на трудовата дисциплина извършено от
страна на ищцата поради неявяването й в офис на работодателя на посочените
дати -04.10.23г. и 11.10.23г. Още повече, че съобразно с въведените от самия
работодател правила , достатъчно основание за изпълнение на трудовите
задължения от вкъщи е било дори само съмнение относно контакт със
заразени от Covid 19, а не и представянето на официален документ –
уведомление за поставяне под карантина. На следващо място, не се оспорва от
работодателя, че въпреки неявяването си в негов офис, ищцата е изпълнявала
трудовите си задължения от дома. И не на последно място, съобразно
представените от ответника графици за работа от разстояние и дадените под
линия с отговора на исковата молба разяснения относно посочените в него
абревиатури , се установява, че на дата 11.10.23г./ посочена в заповедта като
една от датите, на която е извършено дисциплинарно нарушение поради
неявяване в офис на работодателя /, ищцата не имала задължение за явяване в
офис на работодателя на тази дата, доколкото срещиу името й е посочено „Н“
– или „вкъщи“, т.е. работа от вкъщи.
С оглед на гореизложеното съдът намира , че ответникът – работодател,
не установи в процеса при условията на пълно и главно доказване , че ищцата
4
е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина ,
поради което заповедта за наложеното й дисциплинарно наказание
„Забележка“ следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора право на разноски има ищцата. Предвид липсата
обаче на представени доказателства за реалното заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение от страна на ищцата, съдът намира , че разноски
не следва да й бъдат присъждани .
С оглед изхода на делото, на ответника не се следват разноски по
производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно дисциплинарното наказание
„Забележка” на И. Й. Б. с ЕГН ********** от гр. София, наложено й със
Заповед №1503 от 30.11.2023г. на работодателя „ФИРМА” ЕООД, ЕИК
********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд , в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5