Р
Е Ш Е
Н И Е
№323
гр. Добрич, 21.07.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание
на десети юли две хиляди двадесет и трета година, IIІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря В. САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
361/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на В.Т.Г.,***, срещу Решение № 143/ 22.06.22 г. на Директора на
Териториална дирекция на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба с
вх. № ВхК-6451/ 13.05.22 г., подадена от В.Т.Г., ЕГН **********,***, срещу
Разпореждане № С220008-137-0006776/ 10.06.22 г. (в отделни актове е допусната
техническа грешка и вместо С220008-137-0006776/ 10.06.22 г. е изписано: С200008-137-0006776/
10.06.22 г.), издадено от гл. публичен изпълнител, ****, в сектор „ОСПВ“, при
ТД на НАП – Варна, ИРМ Добрич, с което е отказано погасяването по давност на
задължения общо в размер на 19 885.19 лв., като неоснователна.
Ответникът,
Директорът на ТД на НАП – Варна, чрез упълномощения ст. юрисконсулт Св. М.,
изразява становище за основателност на жалбата в частта на т.1. и т.2 от
Решението и отправя искане за отхвърлянето на жалбата в останалата ѝ
част, като настоява за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка
на изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в 7-дневния срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, тъй
като Решението е съобщено на 23.06.2022 г., а жалбата е регистрирана с вх. №
26899-2/ 30.06.22 г. Налице е и правен интерес от съдебно оспорване, поради
което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Срещу В.Т.Г.
има образувано изпълнително дело (ИД) № *********/ 2012 г. По изпълнителното
дело има издадени множество актове, а именно: Съобщение за доброволно
изпълнение № 0049-000010/ 28.08.2012 г., Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № 15/ 08.02.2013 г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 630/ 14.10.2013 г., Разпореждане за
присъединяване № 0049/2012/000015/ 18.11.2013 г., Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г., Разпореждане
за присъединяване № 0049/2012/000020/ 13.05.2014 г., Разпореждане за
присъединяване № 0049/2012/000025/ 08.07.2015 г., Разпореждане за
присъединяване № 00049/2012/000029/ 18.12.2015 г., Разпореждане за
присъединяване № С 1600008-105-0026852/ 16.06.2016 г., Разпореждане за
присъединяване № С1600008-105- 0175715/ 26.10.2016 г., Разпореждане за
присъединяване № С200008-105- 0219141/ 09.06.2020 г., Съобщение за насрочване на
опис № С200008-110- 0001960/ 27.05.2022 г., Заявление за погасяване на давност
с № ВхК-6104/ 02.06.22 г., Протокол за отлагане на насрочено изпълнително
действие, съгласно чл. 222, ал. 8 от ДОПК № С200008-116-0000419/ 14.06.2022 г.
и Разпореждане изх. № С220008-137-0006776/ 10.06.2022 г., с което е отказано
погасяването на публични задължения общо в размер на 19 885.19 лв.
Заявление за
погасяване по давност с № ВхК-6104/ 02.06.22 г. (л. 18) е подадено след
получено съобщение за насрочване на опис с изх. № С200008-110-0001960/
27.05.2022 г., изпратено по електронен път. Със Заявлението е поискано
прилагане разпоредбата на чл. 171 от ДОПК и погасяване на публичните задължения
по давност, съответно тяхното отписване по реда на чл. 173, ал. 1 от ДОПК.
Поискана е и отмяна на насрочения опис.
С Разпореждане
№ С220008-137-0006776/ 10.06.2022 г. публичният изпълнител се е произнесъл по
подаденото със Заявлението от длъжника възражение за изтекла погасителна
давност на публичните вземания, както следва:
Относно задълженията
по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за данъчен период 01.01.2010
г. - 31.12.2010 г. в общ размер на главница 0.00 лв. и лихва в размер на
4927.17 лв., на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 168, т. 3 и
чл. 171, ал. 2 от ДОПК публичният изпълнител е счел, че са налице
предпоставките за това и е прекратил събирането им поради изтекла погасителна
давност, като е отразил, че погасените по давност задължения се отписват на
основание чл. 173 от ДОПК.
В останалата
част е приел искането за неоснователно и не е прекратил поради изтекла
погасителна давност събирането на вземанията от длъжника в размер главница от
8 608.88 лв. и лихва в размер на 11 276.31 лв. или общо в размер от
19 885.19 лв. (л. 16).
Изложил е
мотиви за всеки един от данъчните периоди, като за задълженията по данъчни
декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за данъчен период 01.01.2011-31.12.2011,
със срок за плащане до 02.05.2012 г., се е обосновал, че давностният срок
започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се платят, т.е. от 01.01.2013 г. Посочил е, че давностният
срок спира, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, от 19.04.2013 г. с
присъединяване на задължението към изпълнително дело **********/ 2012 и
наложените обезпечителни мерки с Постановление изх. № 15/ 08.02.2013 г.,
връчено на 19.04.2013 г.; Постановление изх. № 630/ 14.10.2013 г., връчено на
15.10.2013 г.; Постановление изх. № 59/ 11.03.2014 г., връчено на 20.03.2014
г., с оглед на което е приел, че се прилага десетгодишният давностен срок по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съобразил е и § 29 от ПЗP на ЗМДВИП, приет на
13.03.2020 г., съгласно който сроковете по чл. 171, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК се удължават с периода на извънредното положение - от 24.03.2020 г. до 21.05.2020
г. При тези съображения е счел, че давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК
към датата на произнасяне не е изтекъл.
За
задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за периода от
01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., със срок за плащане до 30.04.2013 г., е изложил
също, че давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се платят, т.е. от 01.01.2014 г.
Указал е, че съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК давностният срок спира от
18.11.2013 г. с присъединяване на задължението към изпълнително дело
**********/ 2012 и налагането на обезпечителни мерки с Постановление изх. № 15/
08.02.2013 г., връчено на 19.04.2013 г.; Постановление изх. № 630/ 14.10.2013
г., връчено на 15.10.2013 г.; Постановление изх. № 59/ 11.03.2014 г., връчено
на 20.03.2014 г. С оглед на това е счел, че се прилага десетгодишният давностен
срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Отчел е § 29 от ПЗР на ЗМДВИП, приет на
13.03.2020 г., според който сроковете по чл. 171, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 от ДОПК се удължават с периода на извънредното положение, от 24.03.2020 г. до
21.05.2020 г. и е извел, че към датата
на произнасяне давностният срок за тези задължения не е изтекъл.
Горните
мотиви са изложени и относно задълженията по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации
обр.6 за периода от 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., със срок за плащане до
30.04.2014 г.; задълженията
по данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за периода от 01.01.2014 г. -
31.12.2014 г., със срок за плащане до 30.04.2015 г.; задълженията по данъчни
декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6 за периода от 01.01.2015 г. - 31.12.2015
г., със срок за плащане до 03.05.2016 г.
Разпореждането
е обжалвано по реда на чл. 266 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Варна (л.
10), като е направено възражение, че публичният изпълнител е приел, че
давността е била прекъсната с издаване на разпореждане за присъединяване. С
жалбата е посочено, че присъединяването на вземане към вече образувано
изпълнително дело, както и разпределението на внесени суми, не са действия по изпълнението,
за да се приеме, че с извършването им давността е прекъсната на основание чл.
171, ал. 2 от ДОПК, доколкото не представляват действия по принудително
изпълнение по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е изложено позоваване на ТР №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК. Жалбоподателката
настоява, че всички задължения са погасени по давност с изтичане на предвидения
в чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишен давностен срок. Счита, че не са били
предприети действия, прекъсващи или спиращи давността, поради което към датата
на издаване на обжалваното Разпореждане задълженията не са подлежали на
принудително изпълнение. От тези доводи извежда заключение за неправилно
приложение на материалния закон. Добавя, че в Разпореждането не било отразено,
че част от задълженията са били заплатени. Не представя доказателства.
Директорът на
Териториална дирекция на НАП – Варна е разгледал подадената по административен
ред жалба. В отделни точки от 1 до 13 е обсъдил подадените по периоди
декларации от задълженото лице, периодите на спиране на давностните срокове и с
Решение № 143/ 22.06.22 г. на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставил
жалбата изцяло без уважение.
Решението е
връчено по електронен път на 23.06.2022 г. (л. 9)
По делото е
приложена цялата административна преписка по оспорения акт.
Пред съда
жалбоподателката се явява в първото по делото заседание, като поддържа жалбата
и твърди, че задълженията по т.12 и т.13 от Решението са заплатени. Заявява, че
не е била уведомявана за налагани обезпечителни мерки и за тяхното
продължаване.
С молба вх. №
3971/ 14.11.2022 г. от ответника са представени доказателства във връзка с т.12
и т.13 от оспорения акт, а именно относно задължения за данък върху доходите на
ФЛ по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № 0800И0250383/ 23.04.2020 г., главница и лихви за
периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и осигуровки по ДОО, НЗОК и ДЗПО по
годишна декларация Обр.6 № 0800220041846518 30.04.2020 г., главница и лихви за
периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., с изричното изявление, че
задълженията не са заплатени (л. 71 – 78). Не е извършено оспорване на
представените доказателства.
По делото е
приложена в съдебно заседание на 03.04.2023 г. Справка за задълженията на
жалбоподателката, която справка, съпоставена с тази по години, установява, че
задълженията по т.1 и т.2 от Решението са приети за погасени по давност и са
погасени служебно. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител
на ответника в съдебно заседание.
С молба от 19.06.23
г. жалбоподателката е оспорила компетентността на органите, подписали
процесните актове, с твърдение и за незаконосъобразност на КЕП (л. 101).
С молба вх. №
2649/ 29.06.23 г. ответникът е представил доказателства за компетентността на
издателите на актовете.
При така
събраните доказателства се налагат следните правни изводи:
Оспореното
Решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК и представлява валиден административен акт. Подписано е със саморъчен
подпис от Властиана Владимирова Николова, която, видно от Заповед № 369/
20.05.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 106), е назначена за
Директор на ТД на НАП – Варна.
Решението е в
изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е
издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи.
Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване, поради което съдът намира формата на акта като
такъв за спазена.
Разпореждането
на публичния изпълнител също е подписано със саморъчен подпис и съдържа
изискуемите реквизити.
С оглед
горното възраженията, свързани с Регламента, касаещ изискванията към
квалифицираните електронни подписи, е неотносимо.
Извършената
от съда проверка установи, че при постановяването на актовете на Директора на
ТД на НАП - Варна и на публичния изпълнител не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазена е разписаната в ДОПК процедура.
Спорът се
състои в това спирана ли е давността по събиране на вземанията и кой срок е
приложим за тях – десетгодишен или петгодишен.
Погасителната давност е материалноправен
институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока,
следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване
на всяко от задълженията. Давността за публичните вземания е разписана в чл.
171 от ДОПК, като съобразно нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК те се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината следваща
тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. През годините е налице изменение в редакцията
на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а именно: за периода от 2005 г. - Обн. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005 г. до
изменението и допълването на кодекса -
изм. и доп. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015 г., е действала редакцията, съгласно
която с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Последвалото изменение гласи, че с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника. С изменение през 2019 г. са добавени думите „или е подадена жалба за
разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа“. С изменение през 2020
г, в сила от 01.01.2021 г. са разписани конкретните хипотези, при които се
изключва погасяването с изтичане на 10-годишния срок, а именно: с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато:
задължението е отсрочено или разсрочено;
2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на
длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета,
раздел IIа.
В случая няма наведени доводи за подобни
изключения, поради което е приложим 10-годишният срок за погасяване на
публичните вземания.
Съгласно
чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни
мерки.
Давността не
се прилага служебно, затова в производството пред административния орган е
подадено Заявление от 02.06.2022 г., с което публичният изпълнител е бил
сезиран да се произнесе по давността на посочените публични вземания (л. 18).
Нормите, регламентиращи спирането и прекъсване на давността, са
процесуалноправни. Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Жалбоподателката възразява, че
публичният изпълнител е счел, че е налице прекъсване на давността с издаване на
разпореждане за присъединяване. Това възражение е голословно и неоснователно:
На първо
място, няма спор, че е издадено Разпореждане за присъединяване изх. № 0049/2012/000015/
18.11.2013 г. (л. 34), както че са издадени и последващи разпореждания за
присъединяване, но от публичния изпълнител няма позоваване на това с довод за
прекъсване на давността, нито пък има изложени мотиви за такова прекъсване. Издадените
в случая от публичния изпълнител разпореждания за присъединяване нямат правния
ефект на прекъсващо давността действие по принудително изпълнение, а единствено
имат ефекта на образуване на изпълнително дело, за който е приложимо е
тълкувателно решение № 7/ 15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/ 2019 г. на
ВАС, съгласно което образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1
от ДОПК и съобщението по чл. 221 от ДОПК не прекъсват давността.
Публичният
изпълнител се позовава обаче не на прекъсване, а на спиране на давностния
срок поради налагане на обезпечителни мерки. В случая с изх. № 15/
08.02.2013 г. е издадено Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки чрез запор върху движими вещи – три броя леки автомобили
(л. 27), получено на 19.04.2013 г. от жалбоподателката (л. 28), а с изх. № 630/
14.10.2013 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки срещу
задълженото лице чрез запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки
(л. 22). Видно от приложеното по делото известие, неоспорено от
жалбоподателката, Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни
мерки е получено от нея на 15.10.2013 г. (л. 23) Запорното съобщение е получено
от Търговска банка „Д“ АД на 15.10.13 г. (л. 24 - 26), с оглед на което и тези
обезпечителни мерки са наложени. По делото е приложен отговор от Началника на
сектор „Пътна полиция“ за наложен запор върху МПС, с което е изпълнено и това
обезпечаване (л. 30)
Жалбоподателката
оспорва получаването на Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки с изх. № 59/ 11.03.2014 г. (л. 31) на
публичния изпълнител, издадено във връзка с проведена ревизия и издаден по нея
Ревизионен акт срещу задълженото лице. Видно обаче от приложеното по делото
известие за доставяне, това Постановление също е получено от задълженото лице -
на 20.03.2014 г., поради което възраженията в тази насока са напълно
неоснователни. Няма твърдения, нито данни да са обжалвани и отменени
постановленията за налагане на обезпечителни мерки, с оглед на което те са
произвели своето действие и е налице налагане на обезпечителни мерки.
От една
страна, за да прецени основателността на жалбата, съдът отчита, че съгласно
текста на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК задълженията за данъци и осигурителни
вноски, лихви за вземания по осигурителни вноски и данъци, са публични държавни
вземания.
Същевременно
според чл. 175, ал. 1 ДОПК лихвите не са част от публичните задължения, а се
дължат при забава на последните. Това разграничение между двата термина е
важно, тъй като според разпоредбата на чл. 171 ДОПК съществено за погасяване на
„всички публични вземания“ е изтичането на пет-, съответно на десетгодишен
срок, „считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение“. Публичното вземане за лихви няма
самостоятелен, а акцесорен характер, затова то подлежи на същия режим, който е
установен за главното задължение и не може да съществува самостоятелно, ако
абсолютната погасителна давност е изтекла за главницата. В случая тя не е
изтекла за главницата, поради което е дължимо и акцесорното вземане.
При така
установения предмет на спора и относимите норми, във връзка с правилното
тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, е
необходимо да бъде преценен началният момент, от който тече давността, както и
наличието на основания за прекъсване и спиране на същата. Правилно
административният орган е съобразил, че съгласно § 29, т. 1 и т. 2 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г., до
отмяната на извънредното положение: 1. срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се
прилага; 2. освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да
тече и за времето на обявеното извънредно положение. В Република България
извънредно положение беше обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. за период до
13.04.2020 г., удължено с решение на Народното събрание до 13.05.2020 г. (ДВ,
бр. 33 от 07.04.2020 г.). Съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г. ) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно давностните срокове за погасяване на публичните
задължения спират да текат за периода на извънредното положение до 21.05.2020
г.
При така
сторения анализ за всяка една от точките изводите са следните:
1.
Задълженията по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. с № 084391200543330/
02.05.2012 г., които представляват главница и лихви върху данък върху
доходите на ФЛ за периода от 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., са в размер на 1 830.39
лв. със срок за плащане - 02.05.2012 г. Давността започва да тече от 01.01.2013
г. Давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с
Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г. и към момента на произнасяне с
Разпореждането и Решението не е била изтекла абсолютната 10-годишна давност.
Към момента на приключване на делото обаче тази давност вече е изтекла и в този
смисъл е изразено становище и от ответника.
2.
Задълженията по Годишна декларация обр.6 за 2011 г. с № 080021202871146/ 07.05.2012
г., които представляват главница и лихви за осигуровки за ДОО, НЗОК и ДЗПО за
периода от 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., са в общ размер на 5 107.67
лв. със срок за плащане - 02.05.2012 г.
По тези задължения, както и в предходната точка, давността започва да тече от 01.01.2013
г., като е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014
г. и към датата на произнасяне на ответника не е била изтекла абсолютната
десетгодишна давност, но към настоящия момент погасяването по давност е налице
и в този смисъл е извършено служебно отписване на задълженията.
3.
Задълженията по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с № 08439100589532/ 30.04.2013
г., представляващи главница и лихви за данък върху доходите на ФЛ за периода от
01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., са в общ
размер на 2 108.53 лв. със срок за плащане до 30.04.2013 г. Давността за
тях започва да тече от 01.01.2014 г., но е спряна на основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК с Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г., поради което към момента на
произнасяне с оспорения акт, а и към настоящия момент, не е изтекла абсолютната
10-годишна давност.
4. Задълженията
по Годишна декларация обр.6 за 2012 г. с № 080021303192517/ 22.05.2013 г. се
състоят от главница и лихви за осигуровки по ДОО, НЗОК и ДЗПО за периода от 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. в общ размер на 5 620.02
лв. със срок за плащане до 30.04.2013 г. Давността за тях започва да тече от 01.01.2014
г., но е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014
г. и не е изтекла нито към датата на произнасяне с оспорения акт, нито към
настоящия момент.
5.
Задълженията по декларация обр.6 за
м.09.2012 г. с № 080021305655075/ 04.10.2013 г., които представляват главница и
лихви за данък върху доходите, осигуровки за ДОО, НЗОК и ДЗПО в общ размер на
236.18 лв. със срок за плащане до 25.10.2013 г., са с начален момент на давността
от 01.01.2014 г. и тъй като давността е спряна на основание чл. 172, ал.
1, т. 5 от ДОПК с Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г., то към датата на
произнасяне и към настоящия момент не е изтекла абсолютната 10-годишна давност
за тях.
6.
Задълженията по декларация обр.6 за м.03.2013 г. - м.07.2013 г. са формирани от
главница и лихви за съответните месеци за данък върху доходите, осигуровки за
ДОО, НЗОК и ДЗПО в общ размер на 664.12 лв. със срок за плащане съответно до
25.04.2013 г., 25.05.2013 г., 25.06.2013 г„ 25.07.2013 г. и 25.08.2013 г.
Давността започва да тече от 01.01.2014 г. и е спряна на основание чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г., поради което към датата
на произнасяне от административния орган и към настоящия момент не е изтекла
абсолютната 10-годишна давност.
7. По
Декларации обр.6 № 085191300267049/ 31.07.2013 г. и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2013 г. № 085191300153459/ 30.04.2013 г. има начислени лихви в общ размер на 19.59
лв. за периода 01.05.2013 г. - 31.12.2013 г. и 01.08.2014 г. - 31.12.2013 г.
Давността започва да тече от 01.01.2014 г. Давността е спряна на
основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г.
Към настоящият момент не е изтекла абсолютната 10-годишна давност.
8.
Задълженията по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. № 084391500501619/ 30.04.2015
г. представляват главница и лихви за данък върху доходите на ФЛ за периода 01.01.2014
г. - 31.12.2014 г. в общ размер на 2 241.07 лв., със срок за плащане до 30.04.2015
г. Давността за тях започва да тече от 01.01.2016 г. Давността е спряна
на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г.
Тук следва да
се отбележи, че позоваването на административния орган във връзка с присъединените
вземания е, че предвид разпоредбата на чл. 217, ал. 4 от ДОПК извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател, а посочените
задължения са присъединени по ИД № *********/ 2012 г. с Разпореждане за присъединяване
№ 0049/2012/000029/ 18.12.2015 г., което е връчено на задълженото лице на 26.01.2016
г. По ИД са наложени обезпечителни мерки с цитираното Постановление от
11.03.2014 г. и от датата на извършеното присъединяване спират давностните
срокове и по отношение на присъединените вземания по процесната декларация,
поради което правилно е счетено, че не е изтекла абсолютната 10-годишна
давност. Присъединяването на вземанията съответства на правилото на чл. 221,
ал. 3 ДОПК, според което, когато са налице няколко отделни изпълнителни
основания за различни публични задължения, се образува едно изпълнително дело,
като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията. ПНОМ обективира
обезпечителна мярка, която би спряла съгласно чл. 217, ал. 4 от ДОПК давността
за събиране на присъединените вземания, но само ако разпорежданията, с които
последните са присъединени за събиране, са били връчени на жалбоподателя, т.е.
правният ефект на спирането би настъпил от момента на узнаване от длъжника на
присъединяванията и то ако към този момент въпросният изпълнителен способ не е
изчерпал своето правно действие. Както бе посочено по – горе, разпорежданията
за присъединяване са надлежно връчени на длъжника, поради което във връзка с
наложените вече обезпечителни мерки, възпроизвеждат действието на спиране на
погасителната давност.
9.
Задълженията по Годишна декларация обр.6 за 2014 г. № 080021505033520/ 27.05.2015
г. представляват главница и лихви за осигуровки по ДОО, НЗОК и ДЗПО за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в общ размер на 655.65
лв., със срок за плащане до 30.04.2015 г. Давността за тях започва да тече от 01.01.2016
г. Давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с
Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни
мерки № 59/ 11.03.2014 г., тъй като тези задължения са присъединени по ИД
№*********/ 2012 г. с Разпореждане за присъединяване № С 1600008-105-0026852/ 16.06.2016
г., което е връчено на длъжника на 29.06.2016 г., с оглед на което и за тях
важат изложените вече в предходната точка мотиви и абсолютната погасителна
давност за тях не е изтекла.
10. За
задължения по декларации обр.6 № 080021404986648/ 02.06.2014 г. и № 0851914003443534/
31.07.2014 г. са начислени лихви в общ размер на 2.99 лв. за периода 01.05.2014
г. и 01.08.2014 г. - 31.10.2014 г. Давността за тях започва да тече от 01.01.2015
г. Давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с
Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г., предвид че тези задължения са
присъединени по ИД №*********/ 2012 г. с Разпореждане за присъединяване № 0049/2012/000025/
08.07.2015 г. и Разпореждане за присъединяване № 00049/2012/000029/ 18.12.2015
г., надлежно връчено на 26.01.2016 г. и по изложените вече мотиви за тях не е
изтекла абсолютната 10-годишна давност.
11.
Задълженията по Годишна декларация обр.6 за 2015 г. № 080021604980999/ 25.05.2016
г. са формирани от главница и лихви за осигуровки по ДОО, НЗОК и ДЗПО за
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г.
в общ размер на 1 547.17 лв., със срок за плащане до 30.04.2016 г., а давността
започва да тече от 01.01.2017 г. Давността е спряна на основание чл.
172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки № 59/ 11.03.2014 г., задълженията са
присъединени по ИД № *********/ 2012 г. с Разпореждане за присъединяване № С1600008-105-0026852/
16.06.2016 г., надлежно връчено на 29.06.2016 г. на длъжника.
12. Задълженията по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2019 г. с № 0800И0250383/ 23.04.2020 г. се състоят от главница и лихви за данък
върху доходите на ФЛ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. в общ размер на
815.12 лв., със срок за плащане до 30.04.2020 г. Давността започва да
тече от 01.01.2021 г. за тези задължения поради липса на предпоставките
от предходните точки важи 5-годишната давност, но с оглед началния момент на
приложението ѝ към момента на произнасяне, а и към настоящия момент, тя
не е изтекла. Не се събраха доказателства и да са заплатени тези задължения,
поради което възражението за погасяването им поради заплащане спрямо тях остана
недоказано.
13.
Задълженията по Годишна декларация
обр.6 за 2019 г. с № 080022004184651/ 30.04.2020 г. представляват главница и
лихви за осигуровки по ДОО, НЗОК и ДЗПО за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019
г. в общ размер от 816.69 лв., със срок за плащане до 30.04.2020 г. Давността
започва да тече от 01.01.2021 г. и към настоящия момент включително не е
изтекла приложимата за тях 5-годишна давност.
Изложените
мотиви определят извод за законосъобразност на оспореното Решение на Директора
на ТД на НАП - Варна и Разпореждането на публичния изпълнител към момента на
издаването им.
Доколкото
обаче на основание чл. 142, ал. 2 от АПК
установяването на нови факти от значение за делото
след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания, съдът следва да съобрази, че абсолютната погасителна давност по т.1
и т.2 от Решението е изтекла към 10.07.2023 г. – датата на приключване на устните
състезания, поради което в тази част то следва да бъде отменено и преписката да
бъде върната на публичния изпълнител за произнасяне по реда на чл. 173 от ДОПК.
Предвид
изложеното, на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Добрич, III състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 143/ 22.06.22 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Варна, в
частта на т.1 и т.2 от същото, в която е оставена без уважение жалба с вх. №
ВхК-6451/ 13.05.22 г., подадена от В.Т.Г., ЕГН **********,***, срещу
Разпореждане изх. № С220008-137-0006776/ 10.06.22 г., издадено от гл. публичен
изпълнител, ****, в сектор „ОСПВ“, при ТД на НАП – Варна, ИРМ Добрич, като
отменя и Разпореждането в тази му част.
ВРЪЩА
преписката на публичния изпълнител при Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите - Варна за ново разглеждане и произнасяне по същество в
отменената част съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: