РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. В. 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.Н Д. Н.
при участието на секретаря А. А.. Т.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20211300500437 по описа за 2021 година
С Решение №343/23.07.2021г. по гр.д.№ 2372/2020г. по описа на ВРС е
прието за установено по отношение на ответника „Ф. И. А.“ ЕООД, с оглед
събраните в производството доказателства, че ищецът М. КЛ. АТ. не дължи
на дружеството изпълнение- плащане по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№ 164/2011г. по описа на ВРС, с който същата е осъдена при условията
на солидарност да заплати сумите 17 235.00 лева просрочена главница, 1
755.79 лева, представляваща лихва за периода 15.05.2010г. до 28.12.2010г.,
379.82 лева разноски за държавна такса, както и законна лихва върху
главницата, считано от 21.01.2010г. до изплащане на вземането, и който
изпълнителен лист е основание за образуване на изпълнително дело
№1096/2020г. по описа на СИС при ВРС, поради погасяване на вземанията по
давност.
Прието е от съда, че длъжникът по изпълнителното дело има правен
интерес, като се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното
дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание, и
това е изтекла в негова полза погасителна давност. Излага се от съда, че от
приложените изп.д. № 1039/2012г. и изп.д.№ 1096/2020г. по описа на СИС
при ВРС се установява, че за вземанията е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№164/2011г. по описа на ВРС и е издаден
изпълнителен лист, основание за образуване на изп.д.№ 1039/2012г.
Установено е, че последното изпълнително действие, извършено по делото по
отношение на ищцата е на 07.07.2015г., когато е постъпила молба с искане за
1
запор на сметките на всички длъжници и опис на движими вещи в домовете
им. Тези действия обаче не са осъществени спрямо длъжника А..
Изпълнително дело № 1039/2012г по описа на СИС при ВРС В. е прекратено
поради бездействие на взискателя в продължение на две години - чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, и е образувано изпълнително дело №1096/2020г. С оглед изложените
мотиви е прието, че от 07.07.2015г. до образуването на 23.09.2020г. на изп.д.
№ 1096/2020г. е изтекла петгодишната погасителна давност. Сочи се, че
предприетите по отношение на останалите солидарни длъжници
изпълнителни действия не прекъсват давността по отношение на длъжника
А..
Срещу решението е подадена жалба от „Ф. И. А.“ЕООД с ЕИК. със
седалище и адрес на управление гр.С. против решение от 23.07.2021г. по гр.д.
№2372/2020г. по описа на РС В., с което претенцията на М. КЛ. АТ. е
уважена. Сочи се, че решението е неправилно, необосновано и
противоречиво, като е нарушен материалния и процесуалния закон.Твърди се,
че мотивите интерпретират превратно и неправилно установените по делото
факти. Погрешно съдът е заключил според жалбоподателя, че през 2016
година няма искано и насрочено изпълнително действие по изпълнителното
дело срещу въззиваемата А.. Сочи се, че давността е прекъсната, тъй като за
20.09.2016г. е насрочен опис на движими вещи, което е видно от
изпълнителното дело. Същият не е осъществен поради искането на самия
взискател, с оглед възможността за преговори за извънсъдебно погасяване на
дълга. Излага се, че изпълнително дело №1039/2012г. по описа на СИС при
ВРС е образувано на 02.03.2012г. при действието на ППВС 3/1980г., поради
което с образуването на делото давността е прекъсната и не тече, докато трае
изпълнителното производство. Твърди се, че взискателят не е бездействал, а
редовно е искал провеждане на изпълнителни действия. Така, на 01.07.2015г.
е подадена молба до ДСИ за запор на банковитe сметки на длъжника и
насрочване на опис на движими вещи в дома и. Такъв е насрочен за
16.08.2016г. и впоследствие за 20.09.2016г. Излага с, че исканeто на
взискателя за извършване на изпълнителното действие прекъсва давността,
като започва да тече нов срок. Сочи се, че преди изтичане на петгодишния
срок с молба от 23.09.2020г е образувано ново изпълнително дело
№1096/2020г., по което е поискано налагане на запор по отношение на
длъжника, което е прекъснало давността. Сочи се и допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, който без да има оспорване от страна
на ищеца е приел, че печатът на гърба на изпълнителния лист с посочена дата
на последно изпълнително действие, е недостоверен и няма доказателствена
удостоверителна тежест. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска,
както и присъждане н направените разноски в двете инстанции.
Въззиваемата, в отговор излага, че въззивната жалба е неоснователна.
Сочи, че липсва изпълнително действие през 2016г., което да е прекъснало
течението на давността. На посочените дати от въззивника - 16.08.2016г. и
20.09.2016г. липсва разпореждане за насрочване на опис в дома на длъжника
А., както и че същата не е получавала призовка за насрочен опис на
посочената дата 01.08.2016г. Сочи, че последното извършено от взискателя
2
действие е подадена молба от 01.07.2015г. с искане да бъде наложен запор на
банкови сметки и опис на движими вещи, но такива действия не са
предприети. След тази дата по отношение на длъжника други изпълнителни
действия не са предприемани. След изтичане на две години изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, съгласно чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Още с излага, че съгласно ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г на ОСГТК на
ВКС, при прекратено изпълнително производство по силата на закона,
давността за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, в случая по
отношение на въззиваемата това е датата 01.07.2015г., от която е започнала да
тече нова погасителна давност. Сочи се, че към датата на образуване на
изпълнително дело №1096/2020г. вземането на взискателя към длъжника е
било погасено по давност. Позовава се на разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗЗД,
според която давността тече, спира и се прекъсва за всеки от длъжниците
поотделно. Допълва, и че съгласно т.10 от посоченото ТР, самото насрочване
на опис, без извършването му, не прекъсва давността. Отбелязва се, и че
посочения опис на посочените две дати не е извършен по искане на
взискателя, но е и насрочен по отношение на останалите длъжници, не и по
отношение на въззиваемата в настоящото производство. Моли решението да
бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските във въззивното
производство.
Видинският окръжен съд, като взе предвид въззивната жалба и отговора
и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от М. КЛ. АТ. с
ЕГН:********** против „Ф. .И А. ЕООД, с искане да се признае за
установено, че не дължи на дружеството изпълнение - плащане по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№164/2011г.по описа на ВРС, с който
същата е осъдена при условията на солидарност да заплати сумите 17235.00
лева просрочена главница, 1755.79 лева, представляваща лихва за периода
15.05. 2010г. до 28.12.2010г., 379.82 лева разноски за държавна такса, както и
законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2010г. до изплащане на
вземането, и който изпълнителен лист е основание за образуване на
изпълнително дело №1096/2020г.по описа на СИС при ВРС, поради
погасяване на вземанията по давност и за присъждане на разноски в
производството.
Ответникът оспорва иска в отговор на исковата молба, като твърди, че
течението на давността е прекъсвано, с оглед предприетите срещу длъжника
изпълнителни действия, поради което и не е изтекъл давностния срок. Иска се
отхвърляне на претенцията и заплащане на разноските.
От страните не са сочени и събирани доказателства пред въззивната
инстанция.
С оглед изложеното от страните и събраните по делото доказателства,
Окръжен съд - В. приема за установено следното от фактическа страна:
Въззиваемата е страна - в качеството на поръчител, по договор за
потребителски кредит №81400КР-АА-4122/27.03.2008г., сключен между „Ц.
3
К. Б.“АД и кредитополучател В. С. А.. За вземанията по договора в полза на
„Ц. К. Б.“АД е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.01.2011г. по ч.гр.д.
№ 164/2011г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от същата дата.
С договор за цесия №03 от 29.12.2010г. Ц. К. Б.“АД е прехвърлила на
„И. А.“ ЕООД вземанията по договора, видно от същия и приложение №1 към
него със списък на кредитополучателите, за което въззиваемата е уведомена
лично на 01.02.2011г.
Въз основа на посоченото изпълнително основание по молба на „Ц. К.
Б.“АД на 19.03.2012г. е образувано изпълнително дело № 1039/2012г. по
описа на ДСИ при ВРС. На 20.03.2012г. е изпратено съобщение до ТД на
НАП В. за информация за публични вземания на длъжника А.. На
20.03.2012г. до същата е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена лично на 06.04.2012г. С Постановление от 27.07.2012г. на ДСИ е
конституиран като взискател по делото „Ф. И. А.“ ЕООД, за което длъжникът
е уведомена на 27.08.2012г., видно от писмо от същата дата с приложения.
На 24.09.2012г. с постановление на държавен съдебен изпълнител е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- въззиваем в
настоящото производство и е изпратено запорно съобщение до работодателя.
С разпореждане от 08.02.2014г. на ДСИ е насрочен опис на движими вещи на
длъжниците за 26.02.2014г.,за което същата е уведомена 18.02.2014г. На
21.02.2014г. по делото е постъпила молба с доказателства от М. Е. А. – съпруг
на длъжника, в която е изложено, че жилището, както и находящите се в него
движими вещи са собственост на същия, тъй като са закупени преди
сключване на брака.
Видно от протокол от 26.02.2014г. описът не е осъществен, възражението на
А. е уважено, и е постановено по отношение на длъжника да не се изпращат
призовки за други дати за опис. С молба от 01.07.2015г., постъпила на
07.07.2015г, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки
на длъжниците и опис на движими вещи. С протокол от 21.07.2016г. е
насрочен опис на движими вещи за 16.08.2016г. по отношение на останалите
длъжници. По отношение на М.А. опис не е насрочен . С разпореждане от
29.07.2016г. е уважена молбата на друг от длъжниците за отлагане на описа и
е насрочен нов опис за 20.09.2016г. Призовка до длъжника А. не е изпращана.
С молба от 20.09.2016г. взискателят е поискал да не бъде извършван
насрочения опис, която молба е уважена от държавния съдебен изпълнител,
видно от разпореждане от същата дата.
С молба от 21.03.2019г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банкови сметки на длъжниците, която е оставена без уважение с
разпореждане от 30.04.2019г., поради невнасяне на държавна такса за
извършване на изпълнителното действие.
С постановление от 28.05.2020г. на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК,
производството по изпълнително дело №1039/2012г. СИС при ВРС е
4
прекратено.
С разпореждане от 23.09.2020г. на основание същия изпълнителен лист от
26.01.2011г. е образувано ново изпълнително дело №1096/2020г. по описа на
службата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Окръжен
съд-В. прие за установено следното от правна страна :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на първоинстанционното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам
точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права
и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.о.;
решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385
от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото . По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, по който се е и произнесъл с крайния съдебен
5
акт, като е уважил исковата претенция поради изтекла в полза на длъжника
погасителна давност.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и
взискателят като ответник. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114
ЗЗД , давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на
кредитора. Изпълнителният лист се връчва на длъжника не от съдебен
призовкар, а от съдебния изпълнител – арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК. Това
действие се извършва най-рано с връчване на поканата за доброволно
изпълнение. Предвид възприемане на това законово решение, кредиторът
може да образува изпълнително производство и да извършва активни
действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези действия се
извършват както от него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с
искания за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни
способи, така и със самото предприемане и извършване на поисканите
изпълнителни действия.
В настоящия казус с оглед датата на образуване на изпълнителното дело през
2012г. и прекратяването му и образуването на ново през 2020 година,
приложение намират първо ППВС №3/18.11.1980г. до 26.06.2015 година,
когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при което действието на постановлението отпада.
Към датата на образуване на изпълнителното производство -19.03.2012г. е в
сила ППВС №3/18.11.1980г., според което погасителна давност не тече докато
трае изпълнителния процес. Течението прекъсва с образуване на
производството и спира да тече по време на висящността на същото. Обратно,
в ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема,
че погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се
прекъсва многократно на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.В случая спорът е в
това прекъсвано ли е течението на давностния срок и кога.
6
В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/относно приложението на чл.116 б.“В“ ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК –
отм. / се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение / при действието на тълкувателното
решение/ не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като предявяването му има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. С оглед
едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист,
длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката за доброволно
изпълнение, но давността се прекъсва само със започване на производство, в
което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без
длъжникът да узнае това. Погасителна давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа /като иска нови изпълнителни способи, ако не е
удовлетворен/, или да не действа. Липсва бездействие на кредитора в
заповедното производство при издаване на обикновена заповед за
изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение от
заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й
в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност
да действа по изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно
изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно със
заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/. Заповедта за
изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител,
след образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин на
кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за
незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на
действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. В
случаите по чл.418 ГПК бездействието на кредитора да предприеме действия
за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да
тече както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така и срокът на
кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде зачетено
като факт с правно значение . Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но
въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза
изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на
него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за
незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота
на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на
заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР
№ 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на
давността.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват
7
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111,
б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват
с изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая,
изискуемостта е настъпила с издаването на изпълнителен лист по и заповед по
чл. 417 ГПК на 26.01.2011г., при действието на ППВС 3/1980г.
При наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418
ГПК въз основа на документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на
кредитора. Изпълнителният лист се връчва на длъжника не от съдебен
призовкар, а от съдебния изпълнител – арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК. Това
действие се извършва най-рано с връчване на поканата за доброволно
изпълнение. Предвид възприемане на това законово решение, кредиторът
може да образува изпълнително производство и да извършва активни
действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези действия се
извършват както от него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с
искания за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни
способи, така и със самото предприемане и извършване на поисканите
изпълнителни действия.
В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/относно приложението на чл.116 б.В ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК –
отм. / се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Според мотивите
към т.10 от тълкувателното решение, давността е правна последица на
бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна възможност да
действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства, в случая в който му е
предоставена възможност да предяви иск, /но не предявява /, давността тече,
защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ.
Когато съдебното решение влезе в сила, започва да тече нова давност. Такава
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа /като иска нови изпълнителни способи, ако не
е удовлетворен/, или да не действа.
В настоящия казус исково производство не се е развило, давността е текла от
издаване на изпълнителния лист на 26.01.2011г. до 19.03.2012г , когато е
образувано изп.д.№ 1039/2012г.,и е прекъсната, тъй като о постановяване на
ТР№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , е действало
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според
тълкуването на което, давността се прекъсва с образуването на изпълнително
дело и спира да тече в периода на висящност на същото. Поради
обстоятелството обаче, че на 26.06.2015г. е постановено ТР по т.д.№ 2/2013 на
8
ОСТГК на ВКС, което дава различно тълкуване, следва да се приеме, че от
тази дата - 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност и е могла да бъде
прекъсвана с всяко действие на съдебния изпълнител, насочено към
принудителното събиране на вземането, каквото ново тълкуване се прави с
решението. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес, според даденото в решението тълкуване обаче, не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н.до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В настоящия случай, от 26.06.2015г. датата на влизане в сила на
тълкувателното решение до образуването на изпълнително дело №
1096/2020г. на 23.09.2020г. не са предприемани изпълнителни действия, които
прекъсват давността. Неоснователно е позоваването от въззивника на ППВС
9
3/80г. за периода след постановяването на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като след това е налице различно тълкуване
на посочените вече разпоредби, касаещи давността. Отношенията между
страните, с оглед наличието на двете тълкувания , следва да се преценяват
до датата на приемане на ТР - от посоченото ППВС, а след приемане на
тълкувателното решение следва да се има предвид приетото в същото
тълкувание. ВКС в решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. приема,
че с постановените тълкувателни ППВС и ТР съдът не дава разрешение на
конкретен правен спор. С тях той извършва общо тълкуване на конкретна
правна норма, по повод на прилагането на която е възникнала противоречива
практика или е налице неправилно практика. Законът не е предвидил момент,
от който започват да действат тези тълкувателни актове. Поначало
съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР, преди същите
да са постановени и обявени по съответния за това. Доколкото обаче същите
не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.
Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за
първоначално тълкуване на правна норма. В някои случаи е възможно
постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече
даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да
бъде преценен въпроса от кой момент действа даденото с новия тълкувателен
акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са
посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във
времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов
тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в
начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
10
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай
ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо
и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, при
който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за изпълнителни
действия на 01.07.2015г. , които прекъсват давността, тъй като насрочения
опис на движими вещи първо за 16.08.2016г. , после за 20.09.2016г. е по
отношение на останалите длъжници, не и по отношение на длъжника
въззиваем, поради което и съгласно чл.125, ал.1 ЗЗД по отношение на същата
давността не е прекъсвана с това действие, нито с последващи такива по
делото.Следва да се отбележи, и че искането прекъсва давността само ако
изпълнителното действие е осъществено, т.е. следва да са налице двете
кумулативни предпоставки, за да се породи ефектът на прекъсване.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на датата 01.08.2016г. като
11
дата на последно изпълнително действие, отбелязана върху изпълнителния
лист.Видно от изпълнителното дело на тази дата са изпратени призовки до
останалите длъжници, както бе посочено по-горе за насрочения опис
20.09.2016г. /който впоследствие също не е осъществен/, но и не се отнася до
длъжника А.. От друга страна от отбелязването на изпълнителния лист, и без
да е посочен вида на изпълнителното действие, както и по отношение на кой
от солидарните длъжници, не може да се направи извод, че действието е
прекъснало давността, и то по отношение на точно този длъжник. Правилно
районният съд е достигнал до извода, че предявения установителен иск е
доказан в основанието си и е уважил същия / макар и като е приел друга
начална дата на давностния срок/, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски на
ответника по жалба за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер 1000.00 лева, платени в брой, видно от ДПЗС от
10.01.2021г. Поради горното , ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №343/23.07.2021г. по гр.д.№ 2372/2020г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Ф. И. А.“ ЕООД с ЕИК . и седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от Д. М. и З. С.- Управители, да заплати на М. КЛ. АТ.
с ЕГН:********** сумата 1000.00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12