и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 48/04.12.2008 год., постановена по Н.ч.х.дело № 51/2008 год., Ардинският районен съд е признал Рефика Тефик Хусни от с.Гърбище, общ.Ардино за виновна в това, че на 25.05.2008 год. в село Гърбище, след удари с тояга по тялото, причинила болки и страдания, без разстройство на здравето, на Айсел Мустафа Чавуш от с.с., с ЕГН ********** - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като пострадалата Айсел Мустафа Чавуш веднага й отвърнала, като с ракета за тенис й нанесла удари по тялото и и причинила болки и страдания, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл. 130 ал.3 от НК е освободил и двете от наказание. С присъдата е признал подсъдимата Рефика Тефик Хусни за невиновна в това, че на 25.05.2008 год. в село Гърбище, след удари с тояга по тялото на Айсел Мустафа Чавуш, й причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, поради което я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.130 ал.1 от НК. Осъдил е Рефика Тефик Хусни да заплати на Айсел Мустафа Чавуш сумата в размер на 200.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2008 год., като е отхвърлил предявеният граждански иск в останалата му част и за разликата от 200.00лв до 3000лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимата Рефика Тефик Хусни да заплати по сметката на Районен съд - Ардино държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 50 лв. Останала недоволна от така постановената присъда, тъжителката в първоинстанционното ´роизводство Айсел Мустафа Чавуш от с.Гърбище, общ.Ардино, обл.Кърджали, чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че на инкриминираните дата и място, подсъдимата Хусни е нанесла на тъжителката жесток побой, като в съдебномедицинското удостоверение били описани 13 бр. синкаво-мораво-жълтеникави кръвонасядания по главата, лицето, гърба и крайниците на последната, поради което неправилно съдът бил квалифицирал деянието като престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, вместо по чл. 130 ал.1 от НК, тъй като било очевидно, че й е било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал представеното от подсъдимата съдебномедицинско удостоверение, тъй като същото било издадено 4 месеца след събитието и то въз основа на „епикриза”, която нямала качеството на официален документ, с оглед на обстоятелството, че в нея не било посочено от кого е издадена и не била вписана в регистъра за прегледите, извършени от д-р Азис. Неправилно били кредитирани и показанията на св.Незиле Шериф, в които същата сочела, че подсъдимата била ударена по лявото око и дясното коляно, което противоречало на твърденията на самата подсъдима, че била ударена по лявото коляно и по носа. Правят се оплаквания за неправилно приложение на института на реторсията по чл.130 ал.3 от НК, тъй като нямало никакви доказателства тъжителката да е увредила подсъдимата, а и телесните повреди по двете били различни по характер и тежест. Неправилно бил определен и размера на обезщетението за претърпени от тъжителката неимуществени вреди, като същото било несправедливо занижено. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, като вместо нея да бъде постановена нова такава, с която да бъде отменено приложението на чл.130 ал.3 от НК и бъде осъдена подсъдимата Рефика Тефик за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК или по чл. 130 ал.2 от НК, а тъжителката Айсел Чавуш бъде оправдана. Алтернативно прави искане за изменение на присъдата, като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди. Сочат се нови гласни доказателства. В съдебно заседание, чрез повереника си, поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в подкрепа на доводите, изложени в жалбата. Ответника по жалбата – подсъдимата Рефика Тефик Хусни, лично и чрез защитника си, в съдебно заседание оспорва жалбата, като изразява становище, че същата е неоснователна.Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 130 ал.3 от НК, като моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като във въззивното съдебно следствие са събрани нови гласни доказателства, чрез разпит на подсъдимата Хусни, на свидетелите Маринов, Мехмедали и Коруосман и повторен разпит на разпитаната и пред първоинстанционния съд св.Шериф. От събраните по делото доказателства и от двете съдебни инстанции, се установява следната фактическа обстановка: Тъжителката Айсел Чавуш и подсъдимата Рефика Хусни живеят в с.Гърбище, общ.Ардино, като от около 2 години преди случая отношенията помежду им били влошени по битови причини. На 25.05.2008 год., около 10.00 часа сутринта, тъжителката Айсел Чавуш се намирала в двора на магазина в с.Гърбище, собственост на семейството й, където играела федербал с детето си. По същото време по пътя покрай двора на магазина минала подс.Хусни, която карала животните си. Виждайки тъжителката Чавуш и вследствие на влошените им отношения, двете си разменили реплики, прÞ което подсъдимата влязла в двора на магазина, като с носената в ръцете си тояга нанесла няколко удара по главата, тялото и крайниците на тъжителката Чавуш. Последната започнала да вика, като същевременно с ракетата за федербал, която държала, нанесла удар в областта на носа на подсъдимата, която от удара паднала на земята, покрита с асфалт, при което си ударила коляното на левия крак. Непосредствено след това подсъдимата напуснала двора на магазина и се отдалечила по пътя, като захвърлила тоягата, която носела. На виковете на тъжителката Чавуш се отзовали свидетелите Байрям Мехмедали и Ремзие Мехмедали, които били в имота си, съседен на имота на тъжителката, и които отишли при тъжителката, където видели, че същата плачела и имала кръв по лицето си, като им казала, че Рефика Хусни я удряла. След това тъжителката Чавуш се обадила на органите на полицията, като след пристигането на св.Филипов и Митев – служители в РПУ – Ардино, същите провели разговори с тъжителката и подсъдимата, при които двете поддържали противоречиви версии. На свидетелите направило впечатление, че и по тъжителката, и по подсъдимата имало наранявания, като полицейските служители съставили протоколи за предупреждение и на двете страни. Още същият ден подс.Рефика Хусни посетила личния си лекар – св. д-р Абдулазис, който прегледал подсъдимата и констатирал, че същата има охлузвания на носа и на колянната става на лявото коляно. Констатациите си свидетелят отразил в „Епикриза” от 25.05.2008 год., в която се подписал и която подпечатал с печата си, но извършеният преглед не записал в регистъра на прегледите, тъй като било почивен ден и издаденият документ не бил официален такъв. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 144/2008 год., издадено от д-р Маринов - съдебен лекар, при извършеният на 28.05.2008 год. преглед на тъжителката Айсел Чауш са констатирани кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гърба и крайниците. Посочено е в удостоверението, че подробно описаните в него увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната; както и че й е било причинено болка и страдание. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 304/2008 год., издадено от д-р Маринов – съдебен лекар, при извършеният на 10.09.2008 год. преглед на подс.Рефика Хусни не са били констатирани видими следи от външни увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците на същата. По представената му от освидетелстваната епикриза, издадена й на 25.05.2008 год. от д-р Абдуазис, съдебният лекар е дал заключение, че на подсъдимата са били причинени охлузвания на кожата на лицето/на носа/ и левия крак /лявата колянна става/. Д-р Маринов е посочил в удостоверението, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната; както и че и е било причинено болка и страдание. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата Хусни, дадени пред първоинстанционния съд и в хода на въззивното съдебно следствие, които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Филипов, Митев, Мехмед и Абдулазис, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на разпитаните от въззивния съд свидетели д-р Маринов, Шериф, Мехмедали и Коруосман, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Рефика Хусни в частите им, в която твърди, че тъжителката Чавуш играела с детето си федербал на пътя пред магазина; че след като разменили реплики помежду си, тъжителката Чавуш я ударила първа с ракетата за федербал по главата, носа и окото, а тя самата нямала нищо в ръцете си; както и че не била удряла тъжителката. Обясненията на подсъдимата Хусни в посочените части са нелогични, непоследователни и не кореспондират с останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се от същите по категоричен начин. Така, от показанията на свидетелите Ремзие Мехмедали, Мехмед, Коруосман, Филипов и Митев се установява по категоричен начин, че на инкриминираната дата, около 10.00 ¸аса, първите двама свидетели чули виковете на тъжителката Чавуш, и след като се насочили към двора на тъжителката, видели подсъдимата да излиза оттам, носейки тояга в ръце, която захвърлила при отдалечаването си от имота, като след отиването си при тъжителката видели, че същата била разстроена, има кръв по лицето си и им споделила, че подсъдимата Хусни я била ударила с тояга. За аналогични обстоятелства относно състоянието на тъжителката Чавуш свидетелства и св.Коруосман в показанията си, който също видял, че последната имал кръв по лицето си и на когото споделила, че е била ударена от подсъдимата. Свидетелите Филипов и Митев установяват с показанията си, че след пристигането им по сигнал на тъжителката констатирали, че както тя, така и подсъдимата имали наранявания по себе си. От друга страна, от приложеното по делото писмено доказателство – съдебномедицинско удостоверение № 144/2008 год., издадено от съдебния лекар д-р Маринов при освидетелстването на тъжителката Чавуш, както и от свидетелските показания на същия в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, се установяват нанесените на тъжителката телесни увреждания, причинили й болка и страдание, част от които /тези по долните крайници и седалището/ отговарят добре да са възникнали при действието на твърд тъп предмет с цилиндрична форма, съобразно удължената им лентовидна форма; както и нараняванията на тъжителката добре отговарят да са нанесени в срока, съобщен от нея при прегледа й – около 3 дни преди датата на издаване на удостоверението, т.е. около 25.05.2008 год. В показанията на посочените свидетели не са налице съществени противоречия, същите са последователни, кореспондиращи помежду си, логични и достоверни, като правдиво възпроизвеждат възприетите от свидетелите факти, относими към предмета на доказване по делото, и се подкрепят и от писмени доказателства – посоченото съдебномедицинско удостоверение, поради което съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Макар и косвени такива, посочените доказателства еднозначно подкрепят твърденията на тъжителката, изложени в тъжбата й, досежно времето, мястото, начина и авторството на нанесените й телесни увреждания, респ.предявеното по частен ред обвинение на подс.Хусни. Още повече, че по делото липсват обстоятелства, които да сочат на евентуална заинтересованост на посочените по-горе свидетели от изхода на делото, поради което за съда не е налице основание за подлагане под съмнение на показанията им, като тенденциозни. От друга страна, кредитираните от съда доказателства, посочени по-горе, опровергават обясненията на подс.Хусни досежно мястото на инцидента с тъжителката /в двора на магазина на последната, а не на пътя/, както и че не била нанасяла удари с тояга на тъжителката. Следва да бъдат кредитирани изцяло и показанията на св.Шериф, дадени в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, както и показанията на св.Абдулазис, отнасящи се до наличието на наранявания в областта на носа и на лявата колянна става на подс.Хусни на инкриминираната дата. От същите се установява по несъмнен начин, че на 25.05.2008 год. около обяд подс.Хусни е била видяна от св.Шериф, като подсъдимата имала рана на лицето си и левият й крак бил посинен, и същата споделила със свидетелката, че била ударена от тъжителката Чавуш. Установява се също, че на 25.05.2008 год. подсъдимата посетила св.Абдулазис, който я прегледал и констатирал, че същата има охлузване на носа и на колянната става на лявото коляно. Показанията на посочените свидетели са еднопосочни, логични и последователни, като кореспондират помежду си и се подкрепят и от други доказателства по делото – „Епикриза” от 25.05.2008 год., издадена от св.Абдулазис, в качеството му на лекар; от издаденото въз основа на нея съдебномедицинско удостоверение № 304/2008 год., издадено от съдебния лекар – св.Маринов; както и от показанията на св.Филипов и Митев, обсъдени по-горе в мотивите, кредитирани от съда и установяващи, че на 25.05.2008 год. наранявания е имало както по тъжителката, така и по подсъдимата Хусни. Изложеното по-горе относно липсата на обстоятелства, които да сочат на евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, респ. липсата на основание за подлагане под съмнение на показанията им, като тенденциозни, се отнасят в пълна мяра и по отношение на показанията на св.Шериф и Абдуазис. Действително, както сочи повереника на тъжителката във въззивната жалба, т.нар. „епикриза”, издадена от св.Абдулазис и отазяваща констатираните наранявания на подс.Хусни при прегледа й от този свидетел на 25.05.2008 год., не е заведена в регистъра /журнала/ на лекаря и не представлява официален документ, но по същество същата е частен писмен документ, в който авторът му е отразил относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, поради което същата следва да бъде преценявана на общо основание наред с останалите доказателства по делото, като следва да се отбележи, че удостоверените с документа обстоятелства се установяват и от други доказателства по делото – показанията на св.Шериф, Абдулазис, Филипов и Митев, поради което посоченият документ следва да бъде приобщен към доказателствената съвкупност по делото. Освен това, по делото е изяснен автора на документа, времето и обстоятелствата, при които същият е издаден, поради което доводите на повереника на тъжителката пред въззивния съд в тази връзка са неоснователни. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата Рефика Хусни е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място, причинила на тъжителката Айсел Чавуш лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гърба и крайниците, причинили й болка и страдание, без разстройство на здравето. Приел е също, че пострадалата е отвърнала веднага със също такава телесна повреда – причинила на подсъдимата лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, изразяваща се в охлузвания на носа и на лявата колянна става, причинила й болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130 ал.3 от НК е освободил и двете от наказание, т.е. приложил е института на реторсията. За да направи тези крайни изводи, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра и кои отхвърля, и защо, излагайки съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло. От обективна страна, безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подс.Хусни на инкриминираните място и дата, е предприела действия спрямо тъжителката Чавуш, представляващи въздействие спрямо телесната неприкосновеност на последната – удари с тояга, като й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в множество охлузвания и кръвонасядания на кожата на главата, лицето, гърба и крайниците, причинили на тъжителката болки и страдания, без разстройство на здравето. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, макар и косвени такива, в своята съвкупност водят до единствения възможен извод относно авторството на деянието – че автор на престъплението е подс.Хусни: безспорно установеното й присъствие на инкриминираните място и време – на 25.05.2008 год., около 10.00 часа, в двора на магазина на тъжителката Чавуш /откъдето била видяна да напуска от св.Мехмедали, Мехмед и Коруосман непосредствено след като чули виковете на тъжителката Чавуш/, носейки тояга в ръце /с каквато тъжителката твърди, че й били нанесени удари, за което свидетелстват и част от установените по нея наранявания с лентовидна форма/, която тояга подсъдимата захвърлила, установените от св. св.Мехмедали, Мехмед, Коруосман, Филипов и Митев наличие на кръв и наранявания по тъжителката, която им споделила, че същите й са причинени именно от подс.Хусни, а не от друго лице; и не на последно място – обясненията на подс.Хусни пред първоинстанционния съд, в които е заявила, че след като тъжителката я ударила, взела ракетата за федербал от земята и тя също й нанесла удари с нея. Нанесената на тъжителката от подсъдимата телесна повреда е лека такава по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, причинила й болка и страдание, без разстройство на здравето, което се установява от съдебномедицинското удостоверение, издадено от съдебния лекар д-р Маринов, както и от показанията му в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, видно от които охлузването представлява отнемане на повърхностния епидермален слой на кожата, без разкъсване на същата, а кръвонасядането представлява разкъсване на кръвоносни съдове и излив на кръв извън тях, и двете причиняващи само болка и страдание. Следва да се посочи още, че разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК има, когато е налице леко увреждане на анатомическата цялост на организма или на тъкаÝите, както и леки изменения на физиологичните функции, извън болките и страданието, каквито в случая не са налице. В тази връзка, съдът намира оплакването на повереника на тъжителката Чавуш – че причинената й телесна повреда е лека такава, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, респ. че подсъдимата следвало да бъде призната за виновна и осъдена за извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за неоснователно. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимата за виновна в осъществяване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, и я е оправдал по по-тежко наказуемото престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, предявеното й с тъжбата. От субективна страна, подс.Хусни е осъществила деянието при форма на вината:пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимата се обективира в поведението й – нанасяне на множество удари с тояга /т.е. не един или случаен/ по главата, лицето, гърба и крайниците на тъжителката, при което с оглед средството за нанасянето им, силата и насоката на ударите, същата е съзнавала, че ударите ще причинят болка и страдание на пострадалата. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства също, че веднага след нанасянето й на удари с тояга от подсъдимата, тъжителката Чавуш също нанесла на последната удар с ракета от федербал в областта на носа, при който й причинила охлузване; както и че от удара в носа подсъдимата паднала на асфалта на двора на магазина, от което получила охлузване на лявата колянна става. От обективна страна, посоченото въздействие спрямо телесната неприкосновеност на подсъдимата също представлява причиняване на подсъдимата на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, причинила й болка и страдание, без разстройство на здравето, с оглед и на изложените по-горе съображения относно характера и вида на телесната повреда, причинена на тъжителката. Също както доказателствата, установяващи осъществяването на престъпление от страна на подсъдимата спрямо тъжителката, така и по отношение на причинената от тъжителката на подсъдимата телесна повреда, доказателствата са косвени, но преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствено възможният извод за осъществено престъпно деяние по чл. 130 ал.2 от НК от тъжителката Чавуш спрямо подс.Хусни. Това е така, с оглед показанията на св.Шериф, Абдулазис, Филипов и Митев, както и с оглед на частния писмен документ – „епикриза” от 25.05.2008 год., кредитирани от съда, от които се установява, че непосредствено след безспорно установения конфликт с тъжителката Чавуш, подсъдимата Хусни е имала охлузвания в областта на носа си и в областта на лявата колянна става, като няма каквито и да било данни същите да са причинени от друго лице, а не от тъжителката. От субективна страна, посоченото деяние е осъществено от тъжителката при форма на вината: пряк умисъл - същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Умисълът на тъжителката се обективира в поведението й – нанасяне на удар с ракета от федербал в областта на лицето на подсъдимата, от който последната паднала на асфалта, при което с оглед средството за нанасянето му, силата и насоката на удара, тъжителката е съзнавала, че ще бъдат причинени болка и страдание на пострадалата. С оглед изложеното по-горе, правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 130 ал.3 от НК – института на реторсията, като е освободил и двете - подсъдимата и тъжителката, от наказание. Безспорно е установено по делото, че веднага след като подсъдимата е нанесла на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гърба и крайниците, с което й причинила болка и страдание, без разстройство на здравето, тъжителката веднага й отвърнала с причиняването на също такава лека телесна повреда – охлузвания на носа и на лявата колянна става, причинили й болка и страдание, без разстройство на здравето. При това положение, първоинстанционният съд обосновано е съобразил, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, частичното възмездяване на моралните вреди, чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакв¯ положение пред наказателния закон, при което съдът може да освободи и двете страни от наказание, независимо от факта, че в настоящото наказателно производство против тъжителката не е подадена насрещна тъжба, и без значение коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на повереника на тъжителката – че за да бъде приложена реторсията, следва да има паритет и равнопоставеност между взаимно причинените телесни увреждания. Това е така, тъй като при реторсията законът държи сметка само на дееца да бъде причинена от пострадалия „също такава телесна повреда”, т.е. еднаква по степен на увреждане лека телесна повреда /или само по чл.130 ал.1, или само по чл.130 ал.2 от НК/, но не и да има пълно или приблизително равно припокриване във вида и броя на отделните телесни увреждания, което би лишило посочената законова норма на чл.130 ал.3 от НК от практическо приложение. С тъжбата си тъжителката е предявила за разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимата за обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.05.2008 год. С присъдата си първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата Хусни да заплати на тъжителката Чавуш обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 25.05.2008 год., като в останалата му част и за разликата от 200 лв. до пълния му предявен размер от 3 000 лв. гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата въззивната жалба на тъжителката е частично основателна. За да присъди обезщетението в размер на 200 лв., което подсъдимата Хусни е осъдена да заплати на тъжителката Чавуш за причинените й от престъплението неимуществени вреди, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че въпреки приложението на института на реторсията, подсъдимата дължи обезщетяване на вредите, които са причинени на пострадалата от виновното й и противоправно поведение, съобразно критерия за справедливост, съдебната практика и морала. Този извод на първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен, тъй като освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД. С оглед посоченото, настоящата инстанция намира за неоснователен довода на защитата на подсъдимата Хусни, изразен в пледоарията по същество през въззивния съд – че при наличие на института на реторсията, гражданският иск не е следвало да бъде уважаван. При определяне на конкретния размер на обезщетението, обаче, първоинстанционният съд не е съобразил, че на тъжителката Чавуш са били причинени множество телесни увреждания – 13 на брой, подробно описани в съдебномедицинското удостоверение и значително надхвърлящи обикновените случаи на телесни повреди от този вид, вкл. и такива по главата и лицето, т.е. същата е претърпяла значителни по интензитет болки, страдания и неудобства от причинената й лека телесна повреда. Или, настоящата инстанция намира, че съобразно критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, присъдената на тъжителката сума в размер на 200 лв. е недостатъчна за възмездяване на претърпените от същата неимуществени вреди от извършеното от подсъдимата престъпление, като за обезщетяване на всички неимуществени вреди, причинени на тъжителката Чавуш, са необходими и достатъчни общо 800 лв. /имайки предвид и посоченото по-горе в мотивите обстоятелство – че чрез ответното причиняване на подсъдимата от тъжителката на също такава по вид лека телесна повреда, последната е получила частично възмездяване на неимуществените вреди/. Ето защо, следва обжалваната присъда да бъде отменена в частта й, с която гражданският иск е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 200 лв. до 800 лв., вместо което в тази й част следва да бъде постановено решение, с което подсъдимата Хусни бъде осъдена да заплати на тъжителката и граждански ищец Айсел Чавуш още 600 лв. /или с присъдените от първоинстанционния съд - общо 800 лв./, ведно със законната лихва върху така присъдената допълнително сума, считано от 25.05.2008 год. – деня на увреждането, до окончателното й изплащане. При това положение, допълнителна държавна такса върху увеличения размер на уважения граждански иск не следва да се присъжда, тъй като и с увеличението му, дължимата държавна такса възлиза на 50 лв., т.е. колкото е присъдена и от първоинстанционния съд. В останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.3 и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 48/04.12.2008 год. по Н.ч.х.дело № 51/2008 год. по описа на Ардинския районен съд, като я ОТМЕНЯВА в ЧАСТТА Й, с която е отхвърлен за разликата над 200 лв. до 800 лв. предявеният от Айсел Мустафа Чавуш от с.Гърбище, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН ********** против Рефика Тефик Хусни от с.Гърбище, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН **********, граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, вместо което п о с т а н о в я в а: ОСЪЖДА РЕФИКА ТЕФИК ХУСНИ от с.Гърбище, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на АЙСЕЛ МУСТАФА ЧАВУШ от с.Гърбище, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН **********, допълнително още 600 лв./или с присъдените от първоинстанционния съд - общо 800 лв./, представляващи обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2008 год., до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |