РАЗПОРЕЖДАНЕ
Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по
гр.д. № 3078/2019 г. на Старозагорския районен съд, в з.з. на 26 юли 2019 г., като взе предвид, че
производството е по реда на глава ХХV ГПК, намира, че на основание чл. 312,
ал.1 ГПК следва делото да бъде насрочено. Представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства следва да бъдат приети. Искането на ищеца за
изискване от ответника на пълното трудово досие е основателно. По искането за назначаване на експертиза съдът
ще се произнесе след взимане становищата на страните.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 312 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д
А:
НАСРОЧВА делото за 16 август
ДОКЛАДВА делото, както следва: Предявен
е иск за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа. Ищецът Г.М.Г., твърди че е работил при
ответника по трудов договор от 20.02.2013 г., като е заемал длъжността
„работник товаро-разтоварна дейност“, а с анекс от 28.07.2016 г. е бил преназначен на длъжност
„Продавач-консултант“ с последно месечно брутно трудово възнаграждение 800,00
лв. На 23.04.2019 г. се явил на
работното си място и регионалният мениджър поискал от ищеца да попълни и
подпише заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, тъй като работата била намаляла. Ищецът отказал да направи това. На
следващия ден 24.04.2019 г. ищецът отишъл на работното си място и установил, че
програмата за продажби отказала да приеме паролата му. На отправеното запитване
до регионалния мениджър му било отговорено, че той е поискал да бъде спрян
достъпа на ищеца. Било му възложено да отиде в склада и да разглобява рафтове.
На 25.04.2019 г. отново ищецът не бил допуснат да изпълнява трудовите си
задължения и той отправил заявление до работодателя си с вх.номер при него от
30.04.2019 г. На 01.05.2019 г. на ищеца била връчена заповед № 2732/24.04.2019
г., с която му било прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Ищецът твърди, че не е изразявал желание да прекратява трудовото си
правоотношение по взаимно съгласие с ответника и не е давал съгласие за това.
Последното получено от ищца трудово възнаграждение било в размер на 917,00 лв.
след приспадане на удръжките. Затова
моли, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед като
незаконосъобразна; както и да му присъди обезщетение в размер на 1125,36 лв. за
периода от 01.05.2019 г. до 07.06.2019 г.
Ответникът счита,
че исковете са неоснователни. Не оспорва наличието на твърдяното трудово
правоотношение и неговото прекратяване на посочената от ищеца дата. Твърди, че
ищецът е направил предложение за прекратяване на трудовия договор входирано
с вх. № 57/23.04.2019 г. при
работодателя, а обжалваната заповед била връчена на 25.04.2019 г. при отказ от ищеца. Неверни били твърденията,
че ищецът не желаел да прекрати трудовия си договор, тъй като той сам подал
заявление за това. Сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие има само констативен характер. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 7, ал. 1 ГПК
съдът намира за необходимо да изясни на страните, че тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване
законността на прекратяването на трудовото правоотношение носи ответникът по
настоящото дело.
Фактическият
състав на това основание изисква всяка от страните да направи категорично писмено
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към
която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок
от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с
получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ
акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.
Заедно с
това обаче следва да се посочи, че ищецът по иска за признаване на уволнение за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат
значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си
по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба /така решение № 158/01.07.2013
г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о., решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о./.
В исковата молба ищецът е
направил следното възражение против законността на уволнението – не е подавал и
подписвал изявление адресирано до работодателя за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие и е изразил несъгласие трудовото му правоотношие да
бъде прекратено.
Поради това с оглед на доводите
изложени в исковата молба, както и взетото по тези доводи отношение в отговора
на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената
тежест на подлежащите на доказване факти въведени като предмет на делото с
исковата молба и отговора на исковата молба както следва: ищецът следва да
докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на
посоченото от него основание; вредите, които е претърпял поради твърдяната
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответното
дружество носи тежестта да установи наличието на постигнато между страните
съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като съгласието
е с еднакво съдържание, т.е. ответникът следва да докаже, че служителят е
отправил до него писмено предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, че е отговорил на това предложение
утвърдително в седемдневен срок с покриващо се по съдържание волеизявление,
вкл. страните са постигнали съгласие и относно датата на прекратяване на
трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ тежестта на доказване носи ищеца – да установи размера на
действително претърпените от него вреди, в това число и размера на последното
си брутно трудово възнаграждение и оставането си без работа за претендирания
период.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА, че доброволното уреждане на
спора във всички случаи е най-доброто разрешение, което ще бъде постигнато по
тяхна воля, а не по волята на едно трето лице, каквото е съдът; че дължимата
държавна такса е на половина и че делото се прекратява, а постигнатата спогодба
има сила на съдебно решение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и
отговора на ответника писмени доказателства, както следва: Трудов договор №
2111/20.02.2013 г.; длъжностна характеристика от 01.06.2011 г., допълнително
споразумение към трудов договор № 2111/20.02.2013 г. от 28.07.2016 г., длъжностна
характеристика от 20.02.2015 г., заповед № 2732/24.04.2019 г., копие от трудова
книжка, заявление до работодателя вх. № 59/30.04.2019 г., Заповед №
2732/24.04.2019 г. с данни за връчването ю на ищеца, предложение вх. №
57/23.04.2019 г., справка за уведомления.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да предостави личното
трудово досие на ищеца.
ОТЛАГА произнасянето по искането за
назначаване на експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в с.з.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
направят своевременно исканията си във връзка с това.
Препис от
разпореждането да се връчи на страните.
Делото да
се докладва в деня на постъпване на исканията на страните във връзка с
указанията и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: