О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………… 29.10.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и девети октомври 2020 година В закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 263 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр.
413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, против
разпореждане № 2109/14.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1100/2020 г. по
описа на РС-Търговище.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено подаденото
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283,
гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес Парк София, сграда № 6, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С.,
действащи чрез адв. В.Г., съдебен адресат, против
М.М.А., с настоящ адрес *** в частта за сумата от
62,46 лв. неустойка, представляваща трикратен размер на месечните абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги от 04.07.2018 г. за номер 0897/066730 с
предоставено за ползване мобилно устройство, поради предсрочно прекратяване на
договора, на осн.чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.
В частната жалба, депозирана чрез пълномощник адв. В.Г., се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, по следните основни доводи: Неправилни
са отхвърлителните мотиви на съда, въз основа на
констатацията, че претендираната неустойка е неравноправна
договорна клауза, необосновано висока, предвид начина, по който била уговорена
- за период от датата на прекратяване на договора до изтичането на крайният
срок, за който е бил сключен последния. В конкретния случай в процесния Договор от 04.07.2018 г. неустоечната
клауза, уговорена в т. 11 от договорите за мобилни услуги, има съдържание,
различно от това, което е изложил като мотив за отхвърляне решаващият съд
- договорената неустойката представлява
стойността НЕ на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на
договора, а стойността само на ТРИ месечни такси, каквато е и претенцията на
заявителя в заповедното производство. Тази неустоечна
клауза е договорена в съответствие с подписаната Спогодба с КЗП от 12.01.2018 г.
В т.12 от заявлението си пред заповедния съд са изложили същите основания,
на които е претендирана неустойката, а именно на
основание т.11 от договорите за мобилни
услуги, видно от съдържанието на които, същата е в унисон с препоръчаните от
КЗП условия за изчисляване на неустойките.
По изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, с
което е отхвърлено заявлението на „Теленор“ за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за сумата в размер
на 62.46 лв. (шестдесет и два лв. и 46ст.), като вместо това съдът да постанови
да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника и за тази сума.
След извършената проверка по чл. 27 ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, внесена е държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е основателна.
Заявени обстоятелства, от които произхожда
вземането:
Длъжникът М.М.А. е абонат
на ищцовото дружество –доставчик на мобилни услуги,
по силата на Договор за мобилни услуги от 04.07.2018 г. за номер 0897/066730, с
предоставено за ползване мобилно устройство, с 2-годишен срок, от 04.07.2020 до
04.07.2022 г. Неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на
абонаментни такси за периода 15.09.2018 г.- 09.02.2019 г. в общ размер 228,35
лв. Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на абонаментни вноски за
посочения период, договорите са прекратени едностранно от заявителя поради
което се претендира договорената в чл. 11 от договорите за мобилни услуги
неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси (без ДДС)- в общ размер от
62,46 лв.
За претендираната сума от
129.07 лв.- неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.09.2020 г.
Постановен е отказ по подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
частта, с която мобилният оператор-заявител претендира неустойка в размер на 3
месечни абонаментни такси за прекратяването на договорите за мобилни услуги.
Спорът е доколко тези неустойки са съобразени със
Закона за защита на потребителите, както и дали така договорената неустойка е
нищожна.
Известно е на съда посоченото както в заявлението,
така и в частната жалба, че между заявителя „Теленор
България“ ЕАД и Комисията за защита на
потребителите е сключено споразумение от 12.01.2018 г. относно справедливия
размер на неустойката, която един ползвател на предлаганите от заявителя
мобилни услуги дължи в случай на виновно прекратяване на договора при
определени условия. Съгласно постигнатото споразумение неустойката не следва да
надхвърля трикратния размер на абонаментните такси, ако крайният срок на
договора за мобилни услуги изтича след повече от три месеца.
Като клауза,
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението.
В конкретния случай при сключване на обсъжданите по-горе договори, размерът на дължимата неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет по вина или инициатива
на потребителя е определена именно по
този начин – „в размер на сумата от всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти“ (стр.2 от Договора -л.15 от
делото). Договореният стандартен месечен абонамент е 24.99 лв./месец, с ДДС
(20.82 лв./месец, без ДДС).
Претендираната неустойка е в размер на
62,46 лв. (20.82 х 20.82 лв.).
При
така установеното, настоящият състав намира, че договорената между страните
неустойка не се явява неравноправна, респ. нищожна. Договорът между страните е подписан на 04.07.2018 г. и
договорената неустоечна клауза е съобразена с
постигнатото между заявителя и КЗК споразумение от 12.01.2018 г., освен това
съобразно размера й и начина на определянето й, същата не е нито нищожна, нито
тази клауза е неравноправна, тъй като така определена неустойката не излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави ( т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по тълк.дело
№ 1 по описа за 2009 г. на ОСТК, ВКС).
Предвид гореизложеното разпореждането на Районен съд
– Търговище се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, като се уважи
заявлението и в тази му част, както и претендираните
разноски (в размер на разликата между претендираните
и присъдените с разпореждането за издаване на заповед № 559/14.09.2020 г.
Разноски за въззивното производство не са претендирани .
Определението на въззивния
съд не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2109/14.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1100/2020 г. по
описа на РС-Търговище, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, гр. София,
ж.к. Младост-4, Бизнес Парк София, сграда № 6, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С.,
действащи чрез адв. В.Г., съдебен адресат,
против М.М.А., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
за сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два
лева и четиридесет и шест стотинки) - неустойка, представляваща трикратен размер на
месечните абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 04.07.2018 г. за
номер 0897/066730, с предоставено за ползване мобилно устройство, поради
предсрочно прекратяване на договора – на осн.чл. 410
ал. 1 т. 1 от ГПК, както и за сумата от 8.25 лв.- държавна такса и 39.60 лв.- адв.възнаграждение, разноски в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на РС-Търговище за изготвяне на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.