Мотиви
към
присъда по НОХД № 3719/2013г. по описа на ПРС-ХХІІІ н.с.
Районна прокуратура гр. П. е повдигнала обвинение срещу Ц.Т.В., ЕГН: **********,
за това, че:
На неустановени дати в периода
от 01.02.2009г. до 10.01.2010г. в гр. П, при условията на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари, както
следва:
- на неустановена дата, в периода 01.02.2009г. -
10.02.2009г., пари в размер на 135.20
лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.03.2009г. -
10.03.2009г., пари в размер на 153.40
лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.04.2009г. - 10.04.2009г., пари в размер
на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода
01.05.2009г. - 10.052009г., пари в размер на 153.40 лева,
собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.06.2009г. -
10.06.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост
на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.07.2009г. - 10.07.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.08.2009г. - 10.08.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на
“Ц.” ООД;
- на наустановена дата, в периода 01.09.2009г. - 10.09.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.10.2009г. - 10.10.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.11.2009г. - 10.11.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.12.2009г. - 10.12.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.01.2010г. -
10.01.2010г., пари в размер на 153.40 лева, собственост
на “Ц.” ООД,
общо пари в размер на 1822.60 лева,
собственост на “Ц.”
ООД, които е
владеела – престъпление
по чл. 206 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Ощетеното юридическо лице - “Ц.” ООД гр.
П., не е конституирано в качеството на граждански ищец по
делото /поради възстановяване на причинените от престъплението имуществени
вреди, дружеството е оттеглило молбата си за предявяване на граждански иск и
встъпване като страна в процеса/.
По искане на подсъдимата и защитника й
е допуснато провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2
от НПК, като на основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва направеното
самопризнание, без да събира за доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението; счита същото за доказано по несъмнен
начин и сочи, че с оглед безспорното възстановяване на присвоеното
имущество до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, процесните
деяния на подсъдимата следва да се квалифицират като осъществяващи привилегирования
състав на престъпление по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, респ.
излага становището, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.
78а ал. 1 от НК и пледира за освобождаване на подсъдимата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в определен от съда
размер.
Подсъдимата Ц.В. признава вината си и
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като зявява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти; искрено се
разкайва за стореното. Лично и чрез
защитника си – адвокат Г.С., поддържа становището на прокурора. Моли за
наказание, ориентирано към минимума, предвиден в чл. 78а ал. 1 от НК.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Ц.Т.В. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно
образование, разведена, работеща, неосъждана, ЕГН: **********.
Свидетелите
И Ц. и Р Ц.а били съдружници и управители на “Ц.” ООД със седалище и адрес на
управление гр. П, ул. “С г” № ,
ет. , ап. . От самото му учредяване през 2008г. и до 2011г. дружеството се
обслужвало счетоводно единствено от подсъдимата Ц.В.. Тъй като свид. Ц. от
дълги години познавал подсъдимата (като бивш счетоводител на дружество,
управлявано от бащата на свидетеля) и поради това й имал доверие, “Ц.” ООД не
сключило писмен договор с подс. В. относно предоставяните от последната счетоводни
услуги. Съгласно постигнатата между нея и свид. Ц. устна договорка обаче, задълженията на подс. В. включвали и внасяне на
дължимите от осигурителя “Ц.” ООД осигурителни вноски за двамата му управители,
поради което свид. И Ц. и свид. Р Ц.а
изготвили изрично пълномощно на подс. Ц.В. да ги представлява пред ТД на НАП – П.
(с оглед подаване на декларациите обр. 1 и обр. 6 по Наредба
№ Н-8/29.12.2005г. на МФ). Пак в тази връзка, ежемесечно, между 1-во и 10-то число
на текущия месец, до която дата следвало да бъдат платени осигуровките за
предходния месец, свидетелите Ц.и се срещали с подс. В. в офиса на последната в гр. П., в който
работела и свид. З У като там предавали на подсъдимата парични средства в
размер на общо дължимата от “Ц.” ООД сума за осигуровките на свидетелите Ц.и за
предходния месец. Заради доверието на свид. Ц. към подсъдимата, документи за
предаване на парите не били съставяни. Свидетелите Ц.и обаче, с всяко предаване
на сумите за осигуровки, подписвали и платежни нареждания, които също предоставяли
на подсъдимата, за да може да извърши плащането им през фирмената сметка на “Ц.”
ООД, разкрита в “ОББ” АД.
Първоначално подсъдимата Ц.В. изпълнявала стриктно задължението
си по внасяне на предадените й парични суми за осигуровки, но от началото на
2009г. решила предоставяните й с тази цел парични средства да потребява за свои лични нужди.
Така,
на неустановена дата в периода от 01.02.2009г. до 10.02.2009г. свидетелите Ц.и
предали на подс. В. сумата от 135.20 лв. за заплащане на дължимите от
дружеството осигуровки на свидетелите Р. и И. Ц.и за м. януари 2009г. Вместо да
изпълни горната уговорка, като внесе от името на “Ц.” ООД тези пари по сметките
на ТД на НАП - П., обаче подсъдимата ги използвала за свои лични нужди. Същото
сторила и с предените й от свидетелите Ц.и
своевременно – на неустановени дати между 1-во и 10 число, през месеците март 2009г., април 2009г., май 2009г., юни 2009г., юли 2009г., август 2009г., септември 2009г.,
октомври 2009г., ноември 2009г., декември 2009г. и януари 2010г., общо
единадесет парични суми – всяка в размер на 153.40 лева, предназначени за плащане от
името на “Ц.” ООД на дължимите от същото осигурителни вноски съответно за
месеците февруари 2009г., март 2009г., април 2009г., май 2009г., юни 2009г., юли 2009г., август 2009г., септември 2009г.,
октомври 2009г., ноември 2009г. и
декември 2009г.
По този начин в периода от 01.02.2009г. до 10.01.2010г.
подс. В. присвоила ежемесечно
предаваните й – за плащане на дължимите от “Ц.” ООД гр. П. осигурителни вноски,
парични средства, общо в размер на 1
822.60 лева, собственост на “Ц.” ООД гр.
П..
През пролетта на 2010г. свид. Ц. сменил
обслужващата “Ц.” ООД банка. Тъй като в новата банка му предложили да използва
интернет-банкиране, свидетелят решил да се възползва от тази услуга, като
предоставил паролата за нея на подсъдимата. От този момент насетне, свид. Ц.
превеждал по фирмената сметка на дружеството дължимите суми за осигуровки, а подсъдимата
В. от своя страна нареждала сумата към ТД на НАП - П..
През
пролетта на 2012г. свидетелите Ц.и решили “Ц.” ООД да изтегли фирмен кредит.
Тъй като един от изискуемите от банката документи било Удостоверение от ТД на
НАП - П. за наличие или липса на дължими публични задължения, свид. Ц. подал
заявление за издаване на такова удостоверение. Получавайки същото, с изненада установил,
че “Ц.” ООД имало изискуеми непогасени публични задължения, произтичащи от
невнесени осигурителни вноски за периода от началото на 2009г. до началото на 2010г. Така свидетелите Ц.и разбрали, че подсъдимата
не е внасяла ежемесечно предаваните й суми, а ги е присвоила, за което и
сигнализирали Районна прокуратура - П..
Разпитана в качеството на обвиняемо
лице в досъдебното производство, подсъдимата В. е признала вината си и е
заявила съжаление за извършеното, като се е ползвала от правото да не дава
обяснения по обвинението.
В съдебната фаза на процеса с вносна
бележка от 27.12.2013г. подс. В. /чрез защитника си/ е внесла по сметка “щети”
на ПРС при “С” ЕАД сумата от 600 лева /с оглед изплащането на коато на
дружеството е издаден РКО от 03.02.2014г. / , а в с.з. на 03.02.2014г., подс. В. е изплатила в брой на свид. Ц., в качеството
му на представляващ “Ц.” ООД гр. П., сумата от 1222.60 лева, с което присвоеното от подсъдимата имущество е
възстановено изцяло на ощетеното юридическо лице още преди започването на
съдебното следствие по настоящото дело.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от самопризнанието на
подсъдимата Ц.В., направено в съдебно заседание и на
досъдебното производство /л. 103, т. І ДП/; депозираните по дознанието
показания на свидетелите И. Ц. /л. 8-9, т. І ДП/, Р. Ц.а /л. 20,т. І ДП/
и З У /л. 11 и л. 21, т. І ДП/; прочетените на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени към делото, в т.ч. справки от
НАП /л. 31-77, т. І, л. 9-11, л. 20-24 и 26-33, 48-64 т.
ІІ ДП/, удостоверение за актуално
състояние с история от ТР относно “Ц.” ООД гр. П. /л. 80, т.
І ДП/, копие от пълномощно на Ц.В. от 21.10.2008г. /л. 13, т. ІІ ДП/, справки
от “ОББ” АД /л. 42-47, 73-81 т. ІІ ДП/, справка за съдимост на подс. В. /л.
108, т. І ДП/, вносна бележка от 27.12.2013г. /л. 106 НОХД/, представените от
защитата, с оглед събиране на характеристични данни за личността на
подсъдимата, декларация на етажната собственост и пет броя договори за
счетоводно-консултантско обслужване /л. 107-120 НОХД/.
По делото няма веществени
доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, намирайки ги
за добросъвестни, логични, последователни, непротиворечиви и допълващи се от писмените доказателства,
ценени като източник на обективна информация.
Поради
това, при постановяване на присъдата си съдът ползва самопризнанието на
подсъдимата, подкрепящо се от събраните
в досъдебното доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид така установените
фактически положения, съдът зае становището, че с процесното си поведение подсъдимата Ц.Т.В. е реализирала обективните и субективни признаци от състава
на престъпление по чл.
206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК.
От обективна страна е безспорно изяснено,
че за времето от 01.02.2009г. до 10.01.2010г.
в гр. П., при една и съща обстановка и еднородност на вината
подсъдимата В. е извършила множество – дванадесет, отделни деяния, всяко от които осъществяващо
престъплението обсебване, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предхождащото го. Без съмнение движимите вещи – пари, предмет на тези престъпни
посегателства, са се намирали във фактическата власт на подс. В. на
правно основание. Тя ги е получила от
собственика им – “Ц.” ООД гр. П. в качеството си на негов пълномощник,
осъществяващ счетоводното обслужване на дружеството, респ. е могла да осъществява върху тях само такова въздействие, каквото й позволява
правното основание, на което ги е държала. Същевременно, разходвайки ги за свои
лични нужди, вместо да ги използва съобразно
целта, за която са й предоставени от собственика им – да ги внесе по
сметка на ТД на НАП - П. за плащане на дължимите от “Ц.”
ООД гр. П. осигурителни вноски, подс.
В. е обективирал промяната в субективното си
отношение към тези чужди движими вещи и е осъществила конкретни актове
на противозаконно фактическо разпореждане със същите в свой интерес, засягащ
възможността на собственика на вещите да се разпорежда с тях, с което
е осъществила изпълнителното деяние на резултатното увреждащо
престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. Това не се променя от факта, че след
образуването на настоящото съдебно производство и до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд подсъдимата е възстановила изцяло
присвоеното чуждо имущество. Последното обстоятелство единствено очертава
извършеното продължавано престъпление като привилегирован случай на обсебване
по смисъла на чл. 206 ал. 6 т.
1 от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено с ясно изразен пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подс. В. е съзнавала противоправния
характер на деянията си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвала. Разбирала е, че процесните движими
вещи, които е държала на правно
основание, са чужди и че разпореждането й с тях в личен интерес излиза извън предоставените й правомощия. Това се установява
от самопризнанието на подсъдимата, подкрепено се от съвкупния доказателствен
материал по делото.
Ето защо, съдът призна подсъдимата Ц.Т.В. за ВИНОВНА в това, че на
неустановени дати в периода
от 01.02.2009г. до 10.01.2010г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари, както следва:
- на неустановена дата, в периода 01.02.2009г. -
10.02.2009г., пари в размер на 135.20
лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.03.2009г. -
10.03.2009г., пари в размер на 153.40
лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.04.2009г. - 10.04.2009г., пари в размер
на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода
01.05.2009г. - 10.052009г., пари в размер на 153.40 лева,
собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.06.2009г. -
10.06.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост
на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.07.2009г. - 10.07.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.08.2009г. - 10.08.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на
“Ц.” ООД;
- на наустановена дата, в периода 01.09.2009г. - 10.09.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.10.2009г. - 10.10.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.11.2009г. - 10.11.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.12.2009г. - 10.12.2009г., пари в размер на 153.40 лева, собственост на “Ц.” ООД;
- на неустановена дата, в периода 01.01.2010г. -
10.01.2010г., пари в размер на 153.40 лева, собственост
на “Ц.” ООД,
общо пари в размер на 1822.60 лева,
собственост на “Ц.”
ООД, които е
владеела, като присвоеното имущество е внесено до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото в
особената част на НК наказание за извършеното от подсъдимата В. престъпление по
чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26
ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години и едновременно с това към
момента на осъществяването му подсъдимата е пълнолетно, неосъждано лице, което
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава
осма от НК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени
изцяло. Затова съдът счете, че са налице
материалноправните предпоставки на чл. 78А ал. 1 от НК, съответно ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ ПОДСЪДИМАТА и наложи на същата административно наказание ГЛОБА.
При индивидуализацията на наказанието
съдът прецени като смекчаващи обстоятелства
последователно направеното признание на вината, оказаното
пълно съдействие на разследването, изразеното искрено разкаяние за извършеното,
чистото съдебно минало и отличните характеристични данни на подсъдимата, а като
отегчаващо констатира единствено проявената от същат престъпна упоритост,
обективирана в процесната й продължавана престъпна нейност.
Отдавайки решителен превес на
отчетените смекчаващи отговорността,
предвид императивната разпоредба на чл. 2 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимата
В. наказание, ориентирано
към законоустановения минимален размер /500 лева, съгласно по-благоприятната
за дееца редакция на чл. 78а ал. 1 от НК, действала към датата на извършване на престъплението/, а именно административно наказание ГЛОБА в размер на ШЕСТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, което се явява съответно със степента на обществена опасност на деянието и дееца, също съобразено с имотното състояние и доходите на
последния, поради което в най-голяма степен ще допринесе за постигане
на целите на административнонаказателната санкция.
Тъй като по делото липсват
доказателства за направени в хода на производството разноски, съдът не възложи в тежест на подсъдимата заплащането на такива.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно секретар Н.Т.