Р Е
Ш Е
Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Велинград, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и
деветнадесета година. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Виолета
Шаркова, като разгледа АНД № 177/2019 год.по описа на Районен съд Велинград, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 18-0367-001987 от 30.11.2018 г., издадено от
Началник РУП към ОДМВР Пазарджик РУ Велинград, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
Вътрешните работи, с което на Х.Г.К. на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на разпоредбата на чл.150 ЗДвП.
В жалбата се релевират основания за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН в
акта за установяване на нарушението и в издаденото наказателното постановление
относно неговата индивидуализация. Твърди се, че е налице несъотвествие между
фактическите обстоятелства и правната квалификация на деянието, което нарушава
правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява. Неправилно е
приложен материалния закон при
квалифициране на нарушената разпоредба.
Иска се от съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител адв. М., поддържа жалбата.
Ответникът, в писмено становище, я
оспорва, като неоснователна.
Съдът, счита че жалбата е процесуално
допустима- подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и
в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН.
При
преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
При изпълнение на задълженията си по контрол
за спазване на правилата за движение, на 22.09.2018 г. служителите мл.
автоконтрольор към РУ Велинград Х.Г. и И. *** Румянцев да се движи лек
автомобил „БМВ“ без регистрационни табели, за който знаели, че на водача преди
няколко дни е отнето СУМПС за употреба на алкохол и са му свалени
регистрационните табели. След като спрели автомобила и извършили проверка се
установило, че водачът няма СУМП.
На същата дата мл. автоконтрольор към РУ
Велинград Х.Г., в присъствието на свидетеля и И. Л. съставил АУАН серия Д № 0701360, за
това, че на 22.09.2019 г., в гр. Велинград, в 12, 17 часа, на ул. „Сергей Румянцев“
№ 4, Х.Г.К. управлявал личното си МПС
марка БМВ, без да е правоспособен водач. СУМП е отнето за употреба на
алкохол. Посочено е, че с това виновно е нарушена разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.
По идентичен начин нарушението е отразено в обжалваното наказателно
постановление. На жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл. 177, ал. 1, т.
2 ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Актът
за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентен орган, съгл. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 1, т. 1.3 и чл. 2, т.2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, в предписаната от закона форма и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставянето им е допуснато нарушение
на материалния закон и процесуалния, обуславящи отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В обстоятелствената част на АУАН е
посочено, че жалбоподателят е управлявал личното си МПС, без да е правоспособен
водач, като е добавено, че свидетелството за правоуправление е отнето за
употреба на алкохол. Обвинен е, че с това деяние е нарушил виновно чл. 150 ЗДвП, който вменява задължение на лицата, управляващи моторни превозни средства
да се придобили правоспособност за управлението им.
Тази разпоредба, тълкувана систематично
със следващата, според която при
управление на моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за съответната категория моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по
реда на чл. 69а от НПК, налага извод, че законът разграничава хипотезите на
управление на моторно превозно от
неправоспособен водач, от управление от водач, непритежаващ свидетелство
за съответната категория или на когото правоспособността е отнета.
В
хипотезата на чл. 150 ЗАНН водачът извършва нарушение на правилата за движение
като управлява моторно превозно средство, без да е придобил правоспособност да
това, докато в хипотезата на чл. 150а ЗАНН извършеното нарушение е за
управление, след като е бил лишен от правоспособност по административен или
съдебен ред /временно или за винаги/ или след като свидетелството е отнето
заради наложена ПАМ по ЗАНН, респ. мярка за процесуална принуда по НПК.
От събраните по делото
доказателства-показанията на свидетеля Г. и представената Справка за на нарушител/водач
се установява, че на датата посочена в
акта, жалбоподателят е управлявал МПС, след като му е наложена ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“, което е нарушение на чл. 150а ЗАНН, а не на чл. 150 ЗАНН. От
справката е видно, че К. е придобил правоспособност за управление на МПС,
поради което не може да се счита, че е извършил нарушение на чл. 150 ЗАНН. Неправилната
правна квалификация на деянието е довело да постановяване на санкционен акт, в
който лицето е обвинено и наказано за нарушение, което не е извършило.
С неправилното подвеждане на
фактическите обстоятелства относно състава на нарушението под съответната
материалноправна норма е допуснато нарушение на закона, което е основание за
отмяна на обжалваното наказателното постановление.
В допълнение следва да се посочи, че в акта
за установяване на нарушението обективните признаци от неговия състав не са
описани достатъчно конкретно. Посочено е, че СУМП е отнето за употреба на
алкохол, но е посочено конкретното основание за отнемане-дали това е станало на
основание наложено по админстративен или съдебен ред наказание, в резултат на прилагане на принудителна
административна мярка по ЗДвП или при прилагане на мярка за процесуална принуда
по НПК. Представените пред съда доказателства за основанията за отнемането, не
санират този порок на акта, доколкото правото на защита на нарушителя налага
същият да е наясно с фактическата рамка на обвинението от самото му начало, за да може
да организира адекватно защитата си срещу него.
Фактическите
обстоятелства в акта относно извършеното нарушение са описани по идентичен
начин в обжалваното постановление. По
този начин пороците на акта са пренесени и в обжалваното постановление,
което се е отразило на неговата законосъобразност.
По тези съборажения, съдът счита
подадената от Х.Г.К. жалба за основателна, поради което
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-0367-001987 от 31.11.2018 г. на Началника на РУП
към ОДМВР ПАЗАРДЖИК, РУ ВЕЛИНГРАД, с което на Х.Г.К., на осн. чл. 177, ал. 1,
т. 2 ЗДвП е наложено админстративно
наказание глоба.
Решението подлежи на
обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщението, че решението е
изготвено, пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева