№ 170
гр. Варна, 02.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500272 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Въззивникът „Роса Фероса“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител.
СЪДЪТ докладва постъпилата, чрез ССЕВ на 02.10.2024г., молба от
въззивното дружество, подадена чрез адвокат И. З.-процесуален представител,
с която моли да не се дава ход на делото и разглеждането му да се отложи за
друга дата на основание чл. 142, ал. 2 ГПК. Изложено е, че адв. З. следва да се
яви на днешна дата по две дела в Окръжен съд – Добрич: в 10:00 ч. - по в.гp.д.
№ 544/2024г., с посочен предмет на делото, както и по в.гр.д. № 331/2024г. на
Окръжен съд – Добрич за 10:30 ч. Освен това е посочено, че е налице и молба
за отлагане на делото от вещо лице Т. О. поради неизготвена експертиза. В
условия на евентуалност, в случай че бъде даден ход на делото, е отправено
искане да се приемат като доказателства по делото на два документа:
протокол от 27.08.2024г. за въвод във владение по изп.д. № 116/2020г. на ЧСИ
Ст. Д. и договор за наем от 01.06.2012г., сключен между В. Н. - наемодател и
В. П. - наемател. Искането е обосновано с нормата на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2
от ГПК. В случай, че бъде даден ход по същество, е отправено искане да се
приемат като доказателства договор за правна защита и съдействие и
адвокатско пълномощно, както и списък на разноските. Релевирано е
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемия. Моли за срок за писмени бележки.
Въззиваемият Р. Д. Я., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Б. Ж. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата
инстанция.
Вещото лице Т. Х. О., редовно призовано, не се явява.
1
АДВ. Ж.: Предоставям на съда по хода на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
тъй като призоваването по първото посочено дело на Добричкия окръжен съд
е извършено на 24.09.2024г., макар и по производство, разглеждано в кратки
срокове, е извършено след призоваването по настоящото дело. Служебната
ангажираност на адв. З. не препятства възможността за разглеждане на делото
в днешно съдебно заседание, поради което и съдът намира, че не са налице
процесуални пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад на предмета на въззивното производство
съобразно съдържанието на определение от разпоредително заседание №
457/25.07.2024г. и определение № 462/25.07.2024г.:
Производството по в.гр.д. № 272/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на "Роса Фероса" ЕООД,
подадена чрез адв. И.З. против решение № 1505 от 18.12.2023 г., постановено
по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
дружеството е осъдено да предаде на Р. Д. Я. владението върху недвижими
имоти, представляващи: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1502.152.3.2 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и
две, сто и петдесет и две, три, две), представляващ ателие, находящо се в гр.
Варна, община Варна, ул. "*"№ *, разположено на първи партерен етаж, а по
документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за здравни и
социални услуги, с площ от 41.40 (четиридесет и едно цяло и четиридесет
стотни) кв. м, състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акта за
собственост: ул. "*", ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по
кад. карта: на същия етаж - няма съседи, под обекта - обект *, над обекта -
обект *, обект *, ведно с 3.6523 % (три цяло и шест хиляди и петстотин и
двадесет и три десетохилядни процента) ид. ч., равняващи се на 9.19 кв. м ид.
ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.1502.152.3 и от правото
на строеж, както и съответните 10 кв. м ид. ч. от мястото върху което е
построена сградата, представляващо поземлен имот идентификатор
10135.1502.152, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ул. "*" № 10, целия с
площ по акт за собственост от 196 кв. м, а по карта - с площ от 200 кв. м, с
трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване -
високо застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: кв.
507, парцел *, при граници по документ за собственост: улица, ПИ № *, ПИ №
* и ПИ № *, а по карта имот *, имот *, имот *, имот * и имот *, придобит чрез
договор с нотариален акт № 109, том *, peг. № 4433, дело № */2007 год. на Т.
М. - нотариус при Варненския районен съд, акт № 25, том LXXXVI, дело №
21057/2007 г., дв. вх. peг. 27239 от 18.09.2007 г. на Службата по вписванията -
2
Варна и 2. реална част с площ с площ 1061 (хиляда и шестдесет и един) кв.
метра от ПИ 10135.2564.1892 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди
и петстотин и шестдесет и четири, хиляда и осемстотин и деветдесет и две),
при граници на реалната част границите на имот стар идентификатор *,
очертани по скицата на л. 17 от делото, ведно със сгради идентификатори
10135.2564.1892.1 и 10135.2564.1892.2, придобит чрез договор с нотариален
акт № 116, том XXIII, дело № 5833/1993 год. на О. Ст. - нотариус при
Варненския районен съд, на основание чл. 108 ЗС и да му заплати
обезщетения за лишаване от ползването на имотите: по т. 1 за периода от
16.05.2014 г. до 22.06.2022 г. - 40000 (четиридесет хиляди) лв.; по т. 2 за
периода от 13.01.2014 г. до 22.06.2022 г. - 60000 (шестдесет хиляди) лв., на
основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковете: 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите;
и дружеството "Роса Фероса" ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата
245.08 лв. (двеста и четиридесет и пет лева и 08 ст.), представляваща
сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъдено да
заплати на адвокат Б. И. Ж. от ВАК сумата 19583.36 лв., представляваща
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 Задв, както и да заплати по сметка на ВОС сумата 5
590.84 лв. такси по исковете и за удостоверения и 600 лв. разноски за
възнаграждения на вещи лица, от които ищецът е бил освободен, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е
недопустимо като постановено по недопустим иск, евентуално – неправилно
като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон.
Молил е за обезсилването му с прекратяване на делото, евентуално – за
отмяната му с отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по
делото разноски. Навел е следните оплаквания: Окръжният съд недопустимо
се произнесъл по разрешен с влязло в сила решение идентичен спор по чл. 108
ЗС, който не можел да бъде пререшаван и неправилно отхвърлил
възражението на ответника със съображения, че основанията на процесните
искове били обстоятелства, настъпили след постановяването на решение №
105/2016 г. от 06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/2016 г. на ВКС, 2-ро отд., ГК;
Първоинстанционният съд неправилно приел, че „взискател, който не
притежава изпълняемо право е привиден кредитор (т. 1 ТР № 4 от 11.03.2019 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК)“, тъй като не съобразил, че
тълкувателното решение било постановено след решение № 105/2016 г. от
06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/2016 г. на ВКС, 2-ро отд., ГК, а съгласно т. 1 на
Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г.,
ОСГТК, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително
тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в
решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение; Съдът
погрешно приел, позовавайки се на решение № 135/27.07.2018 г. на ВКС по
гр.д.№ 4682/17 г., IV г.о., ГК, че постановленията за възлагане на имотите от
2013 г. са нищожни на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, като изводът бил неправилен
поради противоречието му с правната природа на постановленията за
възлагане, различна от договорите, неприложимостта на основанията за
3
нищожност на договорите, както и заради недопустимостта да се оспорва
стабилитета на постановление за възлагане на недвижим имот без да се води
отделен процес; По придобивната давност, в разрез със събраните
доказателства, неправилно първоинстанционният съд приел: че взискателката
упражнявала фактическа власт само върху съседния имот (в противоречие с
представен от ищеца по гр.д.№ 2840/2015 г. на ВОС предварителен договор);
че тя нямала намерение за своене (в разрез с писмени доказателства –
признания на самия ищец); че само когато фактическата власт е предадена въз
основа на предварителен договор, същата е приравнена на владение; че
евентуалното владение било недобросъвестно, защото постановленията за
възлагане са нищожни; че не е изтекъл дългият десетгодишен срок за
придобивната давност (при положение, че в случая ответникът „Роса Фероса“
ЕООД се явявал добросъвестен владелец, тъй като нямал знание за пороците
на сделката и придобил собствеността на основание чл.79, ал.2 от ЗС с 5
годишно давностно владение). Неправилен бил също така извода на съда, че
ответникът владее имотите, основан погрешно на предположение по чл. 83
ЗС, установено само в полза на владелеца позоваващ се на владението си и
неотносимо в случая, предвид липсата на установено предположение в полза
на ищеца по чл. 108 от ЗС да докаже, че ответникът владее. Исковете по чл.73,
ал.1 ЗС също били недопустими, предвид липсата на твърдение за наличие на
писменото поискване, съгласно чл.31, ал.2 ЗС, което да дефинира начален
момент на претенцията, а предвид липсата на собственост у ищеца,
евентуално липсата на доказано обогатяване на ответника чрез
експлоатирането им – и неоснователни. Те неправилно били и квалифицирани
от съда по чл. 73, ал.1 от ЗС, вместо по чл. 59 от ЗЗД и/или чл. 34 ЗС.
Необосновано окръжният съд (приел, че размерите са по-близки до
действителните пазарни наемни цени) се позовал на заключението на вещото
лице М. П. по първата допусната експертиза, отнасяща се до различен имот,
оспорена от ответника (заради липсата на обосновка, на оглед, на установени
аналози и оценка на различен обект) и опровергана от повторната експертиза.
Неправилно също така, съдът приел, че заради „отложеното произнасяне по
собствеността в първия процес“ исковете за обезщетения по чл. 73 ЗС за
периода отпреди 22.06.2017 г. не са погасени с общата петгодишна давност,
защото те можело да бъдат заведени и при първия процес. Окръжният съд в
разрез със сочените в жалбата процесуални норми не съобразил и не включил
в доклада си допълнението към отговора на ответника, не провел процедура за
поправка на протокол и нарушил принципите на състезателност, равенство и
възможност на страните да участват в процеса на установяване на фактите от
значение за делото.
Въззиваемият Р. Д. Я., чрез адв. Б. Ж., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното и за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 т.2 ЗА.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от ответника, разполагащ с
правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния
4
съд, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.
С вх. № 5483 от 25.07. 2024 г. по делото е постъпила и изпратена от ВОС
преписка по частна жалба на "Роса Фероса" ЕООД, подадена чрез адв. И.З.,
против определение № 1560/19.04.2024 г. по гр.д. № 1350/2022 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба, включена
във въззивна жалба вх. № 2917/05.02.2024 г. от адв. И. З., като пълномощник
на "Роса Фероса" ЕООД срещу решение № 1505/18.12.2023 г. по гр. д. № 1350
по описа за 2022 г. на ВОС, XII-ти състав, уточнена с молба вх. №
7294/20.03.2024 г., за изменение на решението чрез отмяна на присъждането
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като не са налице
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, на основание
чл. 248 ГПК.
В частната жалба жалбоподателят е настоявал, че обжалваното
определение е неправилно, като е молил за отмяната му и за уважаване на
молбата с отмяна на присъденото в полза на адв. Б.Ж. адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА. Навел е оплаквания, че неправилно окръжният
съд приел, че за присъждането на възнаграждение по този ред не е необходимо
страната да доказва основанието за предоставянето на безплатна правна
помощ, както и че ищецът не бил доказал, че не притежава средства за
заплащане на адвокат, като напротив по други дела изисквал посочване на
банкова сметка за извършване на преводи от него.
Адв. Б. Ж. е подал писмен отговор на частната жалба, с който е оспорил
същата и по съображения за неоснователността й е молил за отхвърлянето й. В
отговор на жалбата е депозирал писмени доказателства – договор за
предоставен от него заем на Р. Я. от 14.03.2024 г. и документ за наредено от
него за сметка на клиента му Р. Я. плащане в полза на адв.И.З.,
представляващо разноски по посочено дело, както и молба до съда да не се
издава изпълнителен лист за разноските.
Частната жалба е в срок, редовна е и допустима и следва да бъде
разгледана по вече образуваното въззивно дело. Отговорът също е в срок и е
редовен.
С цитираното определение от разпоредително заседание №
457/25.07.2024 г. е допуснато изготвянето на повторна съдебно – техническа
експертиза с поставени задачи.
АДВ. Ж.: Поддържам подадените отговори.
По доказателствените искания на въззивника, не възразявам да се
приеме протокола за въвод.
Що се отнася до договора за наем се противопоставям. Преди всичко не
се сочат някакви причини, поради които се представя чак сега това
доказателство, което очевидно е било на разположение на страната. Ако не е
било - не се сочат обстоятелства кога е попаднало, а пък договорът е от 2012г.
Следователно, самото искане е преклудирано. Отделно, ако бъде прието правя
възражение, че не може да ни се противопостави, тъй като ще се извличат
5
права, достоверност на датата на този документ. Договорът за наем е преди
праводателя на „Роса Фероса“ В. Бл. да бъде въведена във владение от
съдебния изпълнител.
Аз също искам да се приеме посоченият документ. Представям заверено
копие от друг протокол от същата дата 27.08.2024г., който касае въвод във
владение на доверителя ми в ПИ с идентификатор 10135.2564.1529.
СЪДЪТ намира, че представените от всяка от страните протоколи за
принудително отнемане на недвижими имоти от 27.08.2024г. по изп.д. №
116/2020 г. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 на КЧСИ, касаещи ателие с гараж № 1, с
идентификатор 10135.1502.152.3.2 и ПИ с идентификатор 10135.2564.1529,
следва да бъдат приети като доказателства по делото, тъй като са документи,
удостоверяващи нововъзникнали факти и създадени след подаване на
въззивната жалба, респективно отговора й, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от
всяка от страните (от въззивника - с молба вх. № 6995/02.10.2024г., от
въззиваемия – в днешно съдебно заседание) протоколи за принудително
отнемане на недвижим имот от 27.08.2024г. по изп. д. № 116/2020г. на ЧСИ Ст.
Д., рег. № 718 на КЧСИ, касаещи ателие с гараж № 1, с идентификатор
10135.1502.152.3.2 и ПИ с идентификатор 10135.2564.1529.
СЪДЪТ намира, че при липсата на наведени твърдения от хипотезата на
чл. 266, ал. 2 от ГПК, за представеният с молбата на въззивника договор за
наем от 01.06.2012г., сключен между лицата В. Н. и В. П. за отдаване под наем
на ПИ с кадастрален идентификатор 10135.2564.1530, е налице хипотезата на
чл. 266, ал. 1 от ГПК – настъпила преклузия за посочване и представяне на
посочения документ като доказателство по делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Роса Фероса“ ЕООД за
приемане като доказателство на договор за наем от 01.06.2012г., сключен
между лицата В. Н. и В. П. за отдаване под наем на ПИ с кадастрален
идентификатор 10135.2564.1530.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
СЪДЪТ докладва молба от инж. Т. О., постъпила в съда на 24.09.2024г.,
в която същият е посочил, че е назначен за вещо лице по делото. Запознал се е
с поставените задачи, но поради обемността им, липсата на достатъчно
технологично време и ангажираността му с други дела, не е в състояние да
изготви експертиза в определения срок, поради което моли да се даде
6
възможност да изпълни поставените задачи за следващо съдебно заседание от
съда, като ако е възможно, имайки предвид назначенията си до момента, това
да е за втората половина на месец ноември 2024г.
АДВ. Ж.: Както казах, освен въвода, удостоверен в протокола,
представен от колегата З., се случи въвод и на поземления имот на същата
дата, 27.08.2024г. Моят доверител беше въведен във владение по издадения
обратен изпълнителен лист през 2019г., след 13 на брой спирания на това
изпълнение по най-различни искове от най-различни лица предявявани, най-
накрая беше въведен, но само в ателието. При въвода във владение на
ателието се представи като владелец третото лице „МА-БС Инвест“ ЕООД, а
именно Т. В., като е придобило от длъжника по изп. лист имота на продан,
проведена в производство по несъстоятелност в Бургас от синдика и твърди,
че веднага след тази продан владението му е предадено, обаче не синдика го е
въвел във владение.
При въвода във владение на поземления имот, вижда се и от самия
протокол, който не се осъществи, се яви представителят на „Роса Фероса“
ЕООД М. Д., която заяви, че е владелец на имота и противопостави свои
права, поради това и въводът не беше извършен.
Представям и моля да приемете жалбата от „МА-БС Инвест“ ЕООД,
депозирана на 11.09.2024г., чрез ЧСИ Ст. Д., до Окръжен съд – Варна на
основание чл. 435, ал. 5 от ГПК, с което се оспорва извършения въвод във
владение от 27.08.2024г., документиран от съдебния изпълнител, която е
насочена срещу извършения въвод във владение на ателието. В нея се съдържа
изявление кога и от кое лице е придобито владението на ателието във връзка с
легитимацията на „Роса Фероса“ ЕООД по осъдителния иск по настоящото
дело като надлежен ответник. Обръщам внимание, че пред първата инстанция,
продължително време адв. З. твърдеше, че не упражняват фактическа власт
върху двата имота, тъй като тя била предадена на трети лица въз основа на
някакъв, останал неизвестен за нас, предварителен договор. На изискването на
съда да представи договора каза, че няма да го представи този договор, но
твърдеше, че имало предварителен договор. По настоящото дело искът е
предявен 2022г., което означава, че след като „Роса Фероса“ ЕООД е предала
владението на „МА - БС Инвест“ ЕООД, и това е станало през лятото на
2023г., то към момента на завеждане на иска по настоящото дело, същият
правилно е бил насочен към „Роса Фероса“ ЕООД и за ателието.
Що се отнася до другия имот, владението беше потвърдено сега на
27.08.2024г., когато заявиха права, че придобили имота по давност и беше
отложен въводът. В момента е налице подадена молба по чл. 524 от ГПК от
„Роса Фероса“ ЕООД в Районния съд с искане за спиране на изпълнението,
като правен интерес е обоснован с това, че ако искът на Р. Я. бъде отхвърлен,
това не означавало, че „Роса Фероса“ ЕООД е собственик, а тя незнайно
откъде ще има правен интерес да установява при това положение своите си
права.
Представям молбата от „Роса Фероса“ ЕООД от 30.08.2024г. по чл. 524
7
от ГПК, молим да я приемете като доказателство по делото.
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание жалба
от „МА-БС Инвест“ ЕООД по чл. 435, ал. 5 ГПК с вх. № 19875/11.09.2024г.
против въвод във владение от 27.08.2024г. относно ателието и молба от
30.08.2024г., подадена от „Роса Фероса“ ЕООД по чл. 524 ГПК, са допустими и
относими към предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в
днешно съдебно заседание от адвокат Ж. заверени за вярност документи:
жалба от „МА-БС Инвест“ ЕООД по чл. 435, ал. 5 ГПК с вх. №
19875/11.09.2024г. против въвод във владение от 27.08.2024г. относно ателие с
идентификатор 10135.1502.152.3.2; молба от 30.08.2024г., подадена от „Роса
Фероса“ ЕООД по чл. 524 ГПК до Районен съд - Варна.
АДВ. Ж.: Нямам други искания.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА за запознаване на адв. Ж. договор за правна
защита и съдействие и списък на разноски, приложени към докладваната в
днешно с.з. молба от адв. З..
АДВ. Ж.: Моля, да се приеме. Не правя възражение за прекомерност.
Правя възражение, че е недопустимо да се плаща в брой сума от 19 200 лв.
Правя възражение дали доказателство за плащане на такава сума в брой
представлява доказателство за плащане, защото е против закона.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представения списък на разноските, ведно с
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от адв. И. З..
АДВ. Ж.: В 3-дневен срок се задължавам да представя четливо копие на
протокола за принудително отнемане на недвижим имот от 27.08.2024г. по
изп. д. № 116/2020г. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 на КЧСИ, касаещ ПИ с
идентификатор 10135.2564.1529.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено,
8
с оглед необходимостта от събиране на заключението на вещото лице по
допуснатата от съда съдебно-оценителна експертиза, съобразявайки се и с
ангажиментите на вещото лице, както и с графика на съдебния състав, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 29.01.2025г. от
10:00ч., за която дата и час страните са редовно уведомени - въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител от днешно с.з., а въззивникът да се
счита за редовно уведомен;
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице инж. О. по телефона за определената
от съда нова дата, с указанието за представяне на заключението в срока по чл.
199 ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9