Р Е Ш Е Н И Е
№ 789
03.08.2020
г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
03.07.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 1113 по описа за 2019
година.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД със седалище гр.София /АКПЗ/ се твърди, че по силата на сключен
на 01.03.2017г. договор, с № 2847952, дружеството „Провидент Файненшъл
България“ООД предоставило на Г.С.Д. заем в размер 1 650лв. Мъжът пък се
задължил да върне сумата, заедно с договорна лихва в абсолютен размер 257.94лв.
и такси, на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка от по 41.79лв., първата
от които с падеж 10.03.2017г., а последната- 27.04.2018г.
Ищецът твърди още, че по силата на
договора кредитополучателя се съгласил да заплати и такса за оценка на кредитно
досие и такса за допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума
в брой по негово местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по
кредита също по местоживеене, наречена в договора услуга „Кредит у дома”. По
този начин за ответника възникнало задължение и за сумата 469.93лв. /сбора на
двете такси/.
Ищецът признава, че мъжа е изплащал дълга
си, но направил вноски само за общо 308лв. Поради липсата на престация за
цялото задължение, му била начислена мораторна лихва върху непогасената
главница в размер 142.97лв., за периода 28.04.2018г.- дата, следваща деня,
когато настъпил падежа на последната вноска по договора и до датата 17.10.2018г.-
когато подал пред съда заявление по чл.410 от ГПК.
АКПЗ излага още, че по силата на цесия,
извършена с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.07.2017г.,
„Провидент Файненшъл България“ООД прехвърлило, но действащо вече под новата си
фирма „Файненшъл България“ЕООД, горните си вземания от Г.С.Д. на дружеството
„Изи Асет мениджмънт“АД. По-късно пък- през 2018г., вече новия кредитор
прехвърлил вземаният на АКПЗ, по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от 03.07.2018г. Също
че, както се спомена, депозирал пред
Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за тях и му била издадена
заповед за изпълнение, връчена на ответника в условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
По тези причини АКПЗ предявява искове
съда с решението си да приеме за установено, че Д. му дължи непогасените от
него суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението и до окончателното й изплащане. Претендира сторените от
него разноски- както в заповедното, така и в настоящото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба е направено и изявление уведомлението, предназначено за
длъжника, за цесия, да му бъде връчено от съда заедно с преписите от исковата
молба и представените с нея документи.
Ответникът не подаде писмен отговор,
въпреки че му бе връчен препис от исковата молба. Той и не се явни и не изпрати
представител, на проведените съдебни заседания, въпреки редовното му
призоваване за тях. Ищцовото дружество
не изпрати представител, но чрез такъв по пълномощие поддържа- с писмено
становище, исковете.
В хода на делото, като помагач на ищеца,
бе конституирано трето лице- „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД /АСВ/- тъй
като на него, в хода на делото, ищеца е прехвърлил вземанията, негов предмет. С
писмено изявление на негов процесуален представител, то заявява мнение за
основателност на исковете. Това дружество също претендира разноски, а дори и
представя списък по чл.80 от ГПК за тях- 350лв.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от едно от приложенията на исковата молба-
документа, представляващ листи №№ 10,11 и 12 от материалите по делото, на
01.03.2017г. е бил сключен Договор за потребителски
кредит, с № ********* /отбелязване в долния ляв ъгъл/, по силата на който
„Провидент Файненшъл България“ООД предоставя на клиента Г.С.Д. кредит в размер на
1 650лв.
Той пък се задължил да върне сумата, заедно
с договорна лихва – 31.82% годишно /в размер на 325.47лв./ и други плащания: такса за оценка на досие /82.50лв./ и такса за услуга „Кредит у
дома” /1 498.17лв./, с което
годишния процент на разходите възлиза на
48%. От първата страница на договора се установяват и други релевантни факти-
че общото задължение на мъжа е възлязло на 3 356.14лв.,
както и че следва да го погаси на 60 седмични вноски, от които 59 бр. равни, с
падеж на първата 10.03.2017г. и в размер на по 59.27лв. и последна- в размер 59.21лв.
От документа, представляващ листи №№ 6-9вкл. от
делото, съда установява, че на 30.01.2017г. е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, по
силата на който „Изи Асет мениджмънт“АД е продало на АКПЗ свои парични вземания,
по стари договори за кредити.
За да докаже тезата си, че задълженията
на Д. са сред тях, АКПЗ представя документ- извлечение от Приложение №1 /
03.07.2018г. - листи 13,14 и 15 от делото и в него се съдържа информация, че
предмет на цесията са и вземания от Г.С.Д., по договор с № 2847957.
Първото от дружествата е упълномощило
второто, то- цесионера, да уведомява длъжниците за този договор- л.17.
От събраните доказателства съда може да
установи само, че такова уведомление е подготвено, но не и че е изпратено и
по-важно- получено от адресата му.
С договор № Д-19-00108–L от 03.05.2019г. продажба и прехвърляне на вземания,
АКПЗ прехвърля на АСВ свои вземания, сред които са и такива от Г.С.Д. по
договор за кредит № 2847952/ 01.03.2017г.- отпусната главница 1 650лв. …
От приложеното към настоящото дело частно
гражданско дело № 5678/2018г. съда установи, че през м.10.2018г. АКПЗ е
депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължими от Д.
парични суми, като в производството по същото му е издадена заповед за
изпълнение- № 3230/ 25.10.2018г., с която на мъжа е разпоредено да му заплати:
главница в размер 1489.03лв., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2018г.
до окончателното й изплащане; сумата 257.94лв., представляваща договорна лихва;
469.93лв.- такси и комисионни за допълнителни услуги и мораторна лихва в размер
на 43.54лв.
Мъжът обаче не е бил открит от съда, за
да му бъде връчена тя и поради това, в условията на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК
съда е дал указания на заявителя, че за да запази правата си по паричните
вземания трябва да предяви установителни искове за тях.
При така установената фактическа обстановка съда прави
следните правни изводи:
Предявени са
положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които
на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и на
основание чл. 410 от ГПК, заповед за незабавно изпълнение.
Указания на
заповеден съд и съответно на това- необходимостта да запази правата си по парични
вземания, са мотивирали търговското дружество с фирма „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД в законоустановения едномесечен срок да предяви
установителни искове за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК. Те са допустими, подведомствени са
на съдилищата на Република България и са подсъдни на Районен съд - Сливен по
правилата на родовата и на местната подсъдност.
Те обаче са
неоснователни, защото:
В искови
производства като настоящото, в тежест на ищеца е да докаже, в условията на
пълно главно доказване, т.е. по несъмнен начин, обстоятелствата, от които черпи
правата си/ на коит основава вземанията
си. В случая такова доказване не бе проведено, тъй като:
АКПЗ се легитимира
като кредитор към момента на депозиране на исковата молба, а и на заявлението
по чл.410 от ГПК, чието продължение представлява тя, с твърдението, че е
изкупило задълженията на ответника, които той е имал към предишен кредитор-
цедента. В исковата молба се твърди, че това е дружеството с фирма „Изи Асет мениджмънт“АД. Доказателства за това са
ангажирани.
Твърди
се, че „Изи Асет мениджмънт“АД е придобило вземанията по същия вид договор-
отново цесия, по който вече е цесионер, а цедент- първоначалния кредитор на Д.-
„Провидент Файненшъл България“ООД, но действащо вече под новата си фирма
„Файненшъл България“ЕООД. Доказателства в тази връзка обаче не се представиха.
По тази причина съда е на категоричното мнение, че ищеца не успя да докаже, че
е кредитор на ответника.
Това
становище се формира и по друга причина- твърди се в исковата молба, че
първоизточник на правата на няколкото твърдяни кредитора, е договор за
потребителски кредит, сключен от ответника Г.Д. с „Провидент Файненшъл
България“ООД, по силата на който последното му предоставило заем в размер
1 650лв. Както всеки друг, и този договор, е конкретен и друго не би могло
и да бъде. В случая е договор №2847952 от 01.03.2017г. В подкрепа на това си
твърдение ищеца представя договор; той е за потребителски кредит; от
01.03.2017г. е и е за кредит в размер 1650лв.; сключен е с Д., който следва да
го върне на 60 седмични погасителни вноски- все обстоятелства, твърдяни в
исковата молба. От тук обаче следват различията, които според съда не могат да
бъдат преодолени: така в исковата молба се твърди, че освен тази чиста сума по
заема, задължение на мъжа са две такси- едната за оценка на досие, а другата-
за услугата „Кредит у дома“, като общия им размер е 469.93лв. Видно от текста на договора, приет като доказателство по
делото, само таксата по него за услугата “Кредит у дома“ е 1 498.17лв. , а
таксата за оценка е 82.50лв., т.е. общо
1580.67лв., което е твърде съществено различие. Съгласно договора, всяка
месечна погасителна вноска е в размер на 59.27лв.,
докато твърдението в исковата молба е, че по договора, въз основа на който се
претендират права, е 41.97лв. Така
също, заявените- както в заповедното производство, така и в исковия процес,
вземания са на обща стойност /без мораторната лихва, размера на която е
невъзможно да се знае при сключването на договора/ 2216.90лв. След като към
тази сума се прибави извършеното по признание на ищеца плащане от ответника-
308лв., се оказва, че общата стойност на задължението по договора,
индивидуализиран в исковата молба, е била
2524.90лв., докато, видно от договора, представен с исковата молба и представляващ
единствено подобно доказателство по делото, общото задължение на Д. по него е 3 556.14лв., което е изключително
съществено различие. Също такова е факта, че в исковата си молба АКПЗ се
позовава на договор от 01.03.2017г., от която дата е и представения с нея, но
индивидуализирания в исковата молба, от който ищеца черпи права, е с № 2847952, докато представения като
доказателство за наличието на облигация- №
*********. И още- съгласно твърдението в исковата молба, договорната лихва,
във фиксиран размер, е 257.94лв.,
докато по договора за кредит, приет като писмено доказателство- 325.47лв.
Впрочем,
и в заявлението си по чл.410 от ГПК АКПЗ е цитирало договора, който не е
представен с исковата молба- № 2847952 и той именно е посочен в издадената му
от съда заповед за изпълнение. Това освен всичко друго означава, че предмет на
исковия процес са вземания, различни от онези, за които е издадена заповед за
изпълнение- произтичат от различни, макар и договорни, основания, а такова
различие е недопустимо.
Не внася
повече яснота дори изготвеното то вещото лице заключение. По тази причина и
съда не го кредитира. Но дори и да трябва да се вземе предвид, то е видно, че в
него експерта е коментирал задължения на Д. по непредставен по делото договор
за кредит.
При
тези съществени разминавания съда ще отхвърли всички искове. /Впрочем, някои от
тях подлежат на отхвърляна е и на други, самосотятелни основания, но в случая
не е необходимо съда да излага становището в тази връзка/.
При този изход на
делото и по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК, на ищцовото
дружество не се следват разноски, нито пък юрисконсултско възнаграждение –
както за настоящия исков процес, така и за заповедното производство. Логично е
при това положение да бъде отхвърлено и искането на третото лице- помагач на
ищеца, за разноски. Това ще бъде сторено от съда, но на друго основание- тъй
като на третото лице-помагач няма вземане за разноски в исковия процес,
независимо от неговия изход.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на
управление на дейността- ул.”Панайот Волов” №29, ет.3, със съдебен адресат
юриск.Д.А., да бъде прието, на осн.чл.
422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, за установено, че Г.С.Д. с ЕГН: **********
и с постоянен и настоящ адрес: *** му дължи,
на
основание Договор за потребителски кредит с № 2847952 от 01.03.2017г., сключен
от мъжа с дружеството „Провидент
Файненшъл България“ООД, сумите, за които на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* е издадена от Сливенски районен съд, в производството по
ч.гр.д.№ 5678/2018г. заповед № 3230/ 25.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК: ********* да бъде осъден Г.С.Д. с
ЕГН: ********** да му заплати разноски и юрисконсултско възнаграждение- както
за исковото производство, развило се в настоящото гр.д.№ 1113/2019г. на СлРС,
така и за заповедното- ч.гр.д.№ 5678/2018г. СлРС.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността- бул.”Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да му бъдат присъдени
разноски по настоящото дело.
Решението се постановява при участието на трето лице-
помагач на ищеца - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК *********; със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността- бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис -сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва
по следния начин: пред Сливенски окръжен
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в
двуседмичен срок, течащ за всяка от страните по делото от момента, в който й
бъде връчено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: