О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-1400 25 .07.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1010 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 1034 от 08.05.2019г., постановено по
гражданско дело № 2988/2018г. по описа на
Бургаския районен съд е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че
ответникът Сдружение „ВМРО Пелистер”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28, представлявано от Григорий
Димитров Манолов, съдебен адрес:***, пл.“Атанас Сиреков“ № 2, ет.1, чрез адв.Е.
Т., дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, сумата от
4241,33 лева (четири хиляди двеста четиридесет и един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща стойността на консумирана в обект, находящ се в
гр.Бургас, ул.“Константин Фотинов“№ 18 електрическа енергия за периода
13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. и сумата от 84,33 лева (осемдесет и четири лева и
тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 19.11.2016 г. –
13.07.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2017
г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№4889/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на Бургаския районен съд.
Ответникът Сдружение „ВМРО Пелистер”, е осъдено да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, сумата от 686,53 лева, представляваща направените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски. Сдружение „ВМРО Пелистер” е осъдено да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване” и сумата от 336,53 лева, представляваща
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Сдружение „ВМРО Пелистер”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28, представлявано от Григорий
Димитров Манолов, чрез адв.Е.Т. съдебен адрес: ***, пл.“Атанас Сиреков“ № 2,
ет.1. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК,
поради което е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния закон. Жалбоподателят
намира за неправилен извода на съда, че е налице облигационна връзка между
страните. Твърди се, че между страните по делото няма подписан договор, такъв
има между „Електроразпределение –Стара Загора“ ЕАД, клон Бургас и Сдружение „ВМРО
Пелистер”- договор за продажба на електрическа енергия от 03.06.2004г. В хода
на първоинстанционното производство, ищцовото дружество не е доказало
правоприемство с „Електроразпределение –Стара Загора“ ЕАД, нито в публичните
регистри са налични данни за такова правоприемство. Безспорно установено е по
делото, че имотът находящ се на ул.“Константин Фотинов“ 18 е общинска
собственост и като такъв е отдаден под наем от община Бургас на сдружението и в
този смисъл, в качеството си на собственик на процесния имот и съответно
титуляр на партидата в ЕВН, общината се явява задължено лице. Жалбоподателят
цитира нормата на чл.6, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“, според която правата
или задълженията на клиента може да се упражняват от друго лице при условие, че
собственикът е заявил изрично писмено желание пред ЕВН или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, каквото съгласие безспорно не е налице в
процесния случай. Предвид гореизложеното счита, че пасивно легитимиран по
предявените искове е общината, която е собственик на имота. Сочи, че
сдружението било изправна страна по договора за наем на имота и е заплащало всички
свои задължения, както към общината, така и тези, свързани с ползването на
имота. На следващо място се твърди нарушение на процесуалните правила от
първоинстанционния съд, който е оставил без уважение доказателствени искания на
ответника за снабдяване с писмени доказателства, намиращи се у ищеца, както и
недопускане на поставени от ответника въпроси, на които вещите лица по
назначените експертизи да отговорят. Сочи като процесуално нарушение и
твърдението на ищцовото дружество, направено в съдебно заседание относно
периода на потребление, за който е издадена фактурата, което според
жалбоподателя се явява ново обстоятелство, въведено за пръв път едва в
съдебното заседание. Във връзка с този нов факт, ответникът е поставил два
въпроса, на които ищецът е следвало да отговори: за кой точно период се
претендира сумата в размер на 4239,07 лв. по фактура № ********** и кога за
последно преди датата 01.08.2016г. е отчитана консумираната ел.енергия от
инкасатор на дружеството, но това доказателствено искане е оставено без уважение от съда. Съдът не е
уважил и искането да бъде задължено ищцовото дружество да представи справки за
отчет на СТИ от терминал и билинг система за ИТН 2727699 за периода от 2004 г.
до 08.01.2015г. Намира за неправилен извода на съда, че възражението за изтекла
погасителна давност е преклудирано. Счита, че същото е направено своевременно,
след твърдението на ищцовото дружество във връзка с това за кой точно минал
период е начислена електрическата енергия. Възражение за давност е направено и
след изслушването на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
според което става дума достанвена
ел.енергия за период от поставянето на електромера през 2012г. до 2016г. Излага
се становище, че дружеството не е успяло да докаже, че действително е доставило
и съответно е консумирана ел.енергия за периода от 13.07.2016г. до 31.07.2016г.,
на стойност 4239,07 лв., отчетена на 25.08.2016г. Безспорно установено е по
делото, че имотът е ползван само за репетиции на оркестъра при ВМРО веднъж
седмично и то не през всички месеци в годината, като освен осветлението няма
други консуматори на ел.енергия, което се доказва от приемно-предавателния протокол
за имота. След прекратяване на договора за наем с общината, същата в качеството
си на собственик на имота е изпратила писмо до ЕВН с искане да се предприемат
мерки по отчитане на електромера, събиране на дължимите суми и временно
изключване на електрическото захранване. Ищцовото дружество е отговорило, че
сдружението е уредило задълженията си към 19.08.2016г., както и че
електроснабдяването е преустановено за сметка на сдружението. По делото са
представени и два касови бона за плащане на сумата от 19 лв. –такса за временно
преустановяване на ел.енергия, както и сумата от 3,92 лв.- за консумирана
енергия, с дата на данъчното събитие 31.07.2016г. На основание чл.33, ал.4 от
Общите условия, клиентът заплаща използваната енергия в деня на прекратяването
на електроснабдяването, поради и което се налага извода, че всички вземания на
ЕВН по отношение на процесния имот са погасени. Представения констативен
протокол от 25.08.2016г. не може да ангажира сдружението, тъй като за
съставянето му то не е уведомено. Същият е съставен в присъствието на Е.
Павлова – представител на общината, поради и което не е спазена процедурата и
реда за прекъсване на ел.захранването, още повече, че показанията не са
отчетени в присъствие на представител на сдружението. Видно от доказателствата
по делото, от 12.09.2016г., титуляр на партидата към ЕВН е общината и
ел.енергията ще се доставя на ОП“Общински имоти“, сменен е и клиентския номер,
което означава, че от 12.09.2016г. има нов потребител на ел.енергия. Изразява
се становището, че осем месеца след като има нов потребител, с нов клиентски
номер, сумата по дебитното известие, с дата 02.05.2017г. неправилно се
претендира от сдружението. Следва да се отбележи и факта, че и фактурата и
дебитното известие, са издадени съответно на 18.11.2016г. и 02.05.2017г., т.е.
след като сдружението е предало имота на собственика. На следващо място се
сочи, че вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено върху
информация, предоставена от ищеца, без да е посетило на място дружеството и без да се запознае с документацията и книжата, водени от него. Жалбоподателят
твърди, че е налице неточно водене на документацията и отчетността на ищеца,
както и че фактурата и дебитното известие са с невярно съдържание. Фактурата
отразява неверни показания на електромера, не е верен и посочения в нея отчетен
период – 13.07.2016г. -31.07.2016г., тъй като вещото лице е посочило, че тази
ел.енергия не е доставена за периода, посочен във фактурата, а това количество
се получило с натрупване във времето (най-вероятно от 2012г. до отчитането на
ел.енергията – 08.02.2017г.). Заявява, че следва да бъде обърнато внимание на
представените от дружеството справки за отчет на СТИ от терминал и билинг
система за клиентски номер ********** за периода от 08.01.2015г. до
08.02.2017г. за обекта на ул.“Константин Фотинов“№ 18, според които първият
момент, в който е отчетена енергия,
различна от „0 киловатчаса“ е на 08.02.2017г. Следва да се отбележи, че
това са единствените доказателства, от които е видно, че отчитането става
автоматизирано, т.е. без възможност за манипулация, от което се налага извода,
че нито на 25.08.2016г. (датата на констативния протокол), нито на друга дата,
преди 08.02.2017г., има отчетена някаква ел.енергия. Този факт обяснява и
издаването на дебитното известие с дата 19.04.2017г. Претендираната от ищеца
сума за ел.енергия е доставена и консумирана след изтичането на срока на
наемния договор и съответно е доставена на собственика на имота или на
следващия наемател. Жалбоподателят заявява, че в случай, че съдът приеме, че
макар и отчетена на 08.02.2017г., то енергията все пак е доставена на
сдружението, следва да се има предвид, че става дума за период от 2012г. нататък,
тъй като според вещото лице, електромерът никога не е бил отчитан, а само са се
пишели служебно няколко киловата, което предполага уважаване на възражението за
изтекла погасителна давност, тъй като претенцията на ищеца касае периодични
задължения, които се погасяват с 3-годишна давност. Сочи се и факта, че вещото
лице по СИЕ не е отговорило на въпрос № 3, а именно дали
правилно са изчислени стойностите на претендираната ел.енергия.
Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което предявените претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски пред двете инстанции.Няма искания за
нови доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, чрез
юрисконсулт Румяна Сулева –Чернаева. Излага се становище за неоснователност на
твърденията във въззивната жалба. Твърди, че е налице валидно облигационно
правооотношение между страните, тъй като от 2006г. „Електроразпределение Стара
Загора“ ЕАД е преобразувано в дружество за снабдяване „ЕВН България
Електроснабдяване” АД. От събраните по делото доказателства се налага извода,
че за процесния период в полза на ищеца е възникнало вземане по издадена
фактура № **********/08.11.2016г. за консумирана ел.енергия на стойност 2,26
лв., към която е издадено и дебитно известие № **********/19.04.2017г. на
стойност 4239,07 лв. Твърди, че вземанията по фактурата и дебитното известие се
основават на реално доставена и потребена ел.енергия, според показанията на
средството за търговско измерване, отчетени при осигурения на 25.08.2016г.
достъп. Намира за правилен извода на съда, че възражението на ответната страна
за изтекла давност е преклудирано, освен това същото е и неоснователно. Иска от
съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
На осн.чл.267,ал.2 ГПК въззивният съд може да изслуша
повторно вещи лица,когато прецени това за необходимо.В случая съдъ констатира неточности
и неясноти в отговорите на вещото лице Топузян,която налага призоваването му в
съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпила въззивна
жалба от Сдружение „ВМРО Пелистер”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28, представлявано от Григорий
Димитров Манолов, чрез адв.Е.Т. съдебен адрес: ***, пл.“Атанас Сиреков“ № 2,
ет.1 и отговор на ответната страна – „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ №
37, чрез юрисконсулт Румяна Сулева –Чернаева.
Да се призове за съдебното заседание вещото лице Сарко Топузян.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: