Определение по дело №23/2019 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 231
гр. Велико Търново, 8.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – Осми състав , в закрито съдебно заседание на осми  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

 

 изслуша докладваното от съдия Костова  адм. д. № 23 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4,  от АПК .

Образувано е по искане на  Община Горна Оряховица, която обжалва  Заповед №РД – ОП – 118/05.12.2018 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г., с която са утвърдени насоки за кандидатстване, включващи условия за кандидатстване и за изпълнение, заедно с приложенията към насоките по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-5.003 “Мерки за подобряване на  качеството на атмосферния въздух“ /процедурата за лаконичност/ по приоритетна ос 5 „подобряване на качеството на атмосферния въздух“ на ОПОС 2014 – 2020 г. Освен това с процесната заповед е наредено утвърдените насоки и приложенията към тях и поканата за участие по процедурата да се публикуват на електронната страница на ОПОС и в ИСУН, като бъдат изпратени на конкретно избраните бенефициери, сред които не е жалбоподателят.

Основните аргументи за обосноваване настъпването на труднопоправима вреда за жалбоподателя е, че със изпълнението на обжалваната заповед се засягат нематириални блага, а именно правото на чист въздух за Община Горна Оряховица. Предварителното изпълнение на тази заповед ще доведе до използване на целия материален ресурс на програмата и   “Мерки за подобряване на  качеството на атмосферния въздух“поради което кандидатстването за същата ще стане недопустимо за жалбоподателя.  След като за него няма друга възможност да подобри качеството на въздуха, по превишенията на допустимите прагове на съдържанието на ФПЧ в атмосферния въздух на територията на Общината  изпълнението на заповедта ще нанесе на жителите на същата трудноппоправими вреди. От съда се иска да постанови определение, с което да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед.

Ответник жалба Ръководител на ОПОС „Околна среда 2014-2020г  при Министерство на околната среда и водите гр. София в придружителното писмо, с което представя преписката на съда аргументира неоснователност на  това искане.

След като с определение № 10128/2.7.2019г. постановено по адм.д. 2254/2019г. на ВАС е отменено определение № 14/11.1.2019г. по настоящото дело, с което жалбата на Община Горна Оряховица е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, то искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед се явява допустимо, като направено от лице с правен интерес, след като е образувано производство по оспорване законосъобразността на ИАА

Разгледано по същество е неоснователно. Заповедта за одобряване на насоките  съгласно нормата на чл.27, ал.2 от ЗУСЕСИФ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, за това спирането на същото е допустимо само при условията на чл.166, ал-.4 от АПК във вр. с чл. 2 от АПК.

Безспорно е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение, дотолкова доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с  чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, , е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя.

Жалбоподателят твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради следните два факта: с изпълнение на заповедта същият няма да може да кандидатства за отпускане на средства по европейското финансиране , което е единственият възможен източник за подобряване качеството на въздуха в Община Г. Оряховица. И от там, това би накърнило съществено правото на жителите на Общината да живеят в лезопасна среда. Това значи, че той се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Оспореният индивидуален административен акт като властническо волеизявление на административен орган се ползва с презумпцията за законност и дотогава, до когато съдът не го отмени като незаконосъобразен той е годно изпълнително основание с оглед на чл. 268, т. 1 АПК, поради което сам по себе си не може да бъде основание за причиняване на вреди. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона или по разпореждане на административния орган, винаги въздейства върху правната сфера и икономическия интерес на адресата, тъй като придава предварителна изпълнителна сила на акта. Това изпълнение предизвиква и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи законодателят изрично предвижда в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Трудно може да се намери такъв частен интерес, който по степен на въздействие да може да се мери с държавния или обществения интерес най-малкото с оглед на засегнатите субекти. Затова адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди и то поради обстоятелства, настъпили след издаването на акта. Законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта. В сфери от обществения живот като тази на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ настъпването на значителни и трудно поправими вреди, които към датата на издаване на административния акт да не са преклудирани, е трудно да бъдат посочени.  В конкретната хипотеза с оглед аргументите на жалбоподателя се касае всъщност за запазване на статуквото на замърсен от ФПЧ въздух, а не за неговото влошаване, доколкото заповедта няма пряко причинно- следствено действие. Евентуалната възможност на жалбоподателя да бъде одобрен за финансиране не може сама до себе си да обосновава труднопроправима вреда, поради изчерпване на средствата.

 

Водим от горното и на основание чл.166 ал 4 от АПК осми състав на Административен съд велико Търново

 

 

                          О   П   Р   Е  Д   Е   Л   И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Горна Оряховица за спиране на предварителното изпълнение на  Заповед №РД – ОП – 118/05.12.2018 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г., с която са утвърдени насоки за кандидатстване, включващи условия за кандидатстване и за изпълнение, заедно с приложенията към насоките по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG16M1OP002-5.003 “Мерки за подобряване на  качеството на атмосферния въздух“ /процедурата за лаконичност/ по приоритетна ос 5 „подобряване на качеството на атмосферния въздух“ на ОПОС 2014 – 2020 г.

Определението, подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението за това пред Върховен административен съд Република България.

 

 

 

                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: