РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Монтана, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Костадин Живков
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231600600179 по описа за 2023 година
С Присъда на РС Лом, постановена на 27.04.2023 г. по НОХД № 86/22 г. ,
подсъдимият И. Г. П. от с. Я обл. М е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
24.07.2021 г. в с. Д обл. М противозаконно отнел чуждо МПС – л.а. „хххх с
ДК № М ххх ВТ на стойност 2 200 лв., собственост на А Е А от с. Д Ц обл.
М , без негово съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда
на превозното средство на стойност 1 760 лв. и същото е оставено без надзор
в м. „ххххх“ в землището на с. Я обл. М , поради което е и ОПРАВДАН по
обвинението за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
В срок срещу горната присъда е постъпил ПРОТЕСТ от Районна
прокуратура М – ТО Л В същия се поддържа, че присъдата е необоснована и
незаконосъобразна, тъй като съдът не е направил прецизен анализ на
събраните по делото докзателства и е стигнал до неправилния извод
подсъдимият да не е автор на деянието. Иска се отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова – осъдителна по текста на обинението.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от 06.06.2023
1
г. е прието, че въззивно съдебно следствие не се налага и на протеста е даден
ход за разглеждане в открито съдебно заседание – за изслушване на страните
по доводите в него.
В производството пред въззивната инстанция подсъдимият П.
потвърждава обясненията си, че не той е карал процесния автомобил. Сочи,
че поел вината на брат си, който в действителност управлявал колата, за да не
бъде последният задържан и обвинен за престъплението.
Защитникът му моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА не поддържа
протеста, но не го и оттегля. Изразява становище за правилност –
обоснованост и законосъобразност на първоинстанционната присъда.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в протеста във връзка със
становищата страните и събраните доказателства и след като провери изцяло
обжалваната присъда, намира следното:
Въззивният протест е допустим – подаден е в срок; от страна, която
разплага с процесуалната възможност да инициира производството;
съдържанието му отговаря на изискването на закона.
Разгледан по същество, протестът е неоснователна.
Съображенията на въззивната инстанция се свеждат до следното:
Първостепенният съд е провел производството по общия, предвиден в
НПК, ред, при което е събрал в пълен обем всички относими към конкретното
обвинение доказателства. В резултат на това е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, като е приел, че на 23/24.07.2021 г. св. Ал. А се
намирал в с. Д Ц обл. М когато получил обаждане от брат си Д , че водач на
л.а. „ххх“ върти гуми из селото и кара срещу хората. Двамата потеглили с
автомобилите си след въпросния „ххх да търсят обяснение за поведението на
шофьора му. Карали след него по пътя от с. Д Ц , през с. Д в посока с. Я
Въпросният л.а. „хххх“ бил управляван от св. Н П. от с. Я , който тази нощ
посетил своя приятелка в с. Д Ц и се прибирал към своето село.
Забелязвайки, че от с. Д Ц го следват плътно други два автомобила, св. Н П.
се обадил по телефона на братята си за помощ. В края на с. Д колата на св.
2
Ал. А била пресрещната от л.а. „хххх“, управлявана от брата на подсъдимия
В П.. С него били и другите братя – С и И. П.и. Всички слезли от
автомобилите си и между братята П.и и св. Ал. А и неговия брат станало
сбиване. С автомобила си братът на св. А се оттеглил в съседна улица, а св.
А. А тръгнал след него да се спасява, като зарязал колата си л.а „хххх с ДК
№ М хххх ВТ на шосето. Двамата братя П.и – С и И. се качили в чуждата
кола и потеглили с нея към с. Я . В района на м. хххх в землщите но горното
село двамата катастрофирали. Колата се обърнала, те напуснали мястото на
произшествието, зарязвайки автомобила и се прибрала по домовете си.
Виждайки как отнемат автомобила му, св. А. А се обадил на тел. 112 и
сигналът бил предаден на служителя на РПУ Лом св. И. П . След като
изслушал пострадалия, св. П се обадил на св. Н П., знаейки за разнообразната
престъпна дейност на братята П.и и от него научил, че въпросният лек
автомобил е изоставен в м. „ххх“, където същата нощ бил открит и върнат на
собственика. Приетата по делото оценителна експертаза определила цената на
автомобила на сума от 2 200 лв., а стойността на нанесените по него повреди
– на сума от 1 760 лв.
При така приетото от фактическа страна, съдът постановил оправдателна
присъда, като отчел, че авторството на деянието на подсъдимия И. П. не е
доказано. За да стигне до този извод, съдът посочил, че няма преки
доказателства именно този брат П. да е подкарал автомобила на св А , при
което да е катастрофирал и да е увредил колата, изоставяйки я без постоянен
надзор в покрайнините на селото. Анализирал свидетелските показания, от
които се установява, че братята П.и неколкократно са променяли обясненията
си за случилото се, като веднъж твърдяли ,че И. е карал чуждия автомобил,
после, че това е сторил неговия брат С Самият пострадал – св. А бил
непоследователен в показанията си като сочел, че не познава подсъдимия, но
именно той подкарал изоставената му на шосето кола. Съдът счел, че при тези
разнородни показания на свидетелите, установената от свидетелите –
служители на РПУ разнообразна криминална дейност на братятата П.и,
самопризнанията на подсъдимия от досъдебното производство не са
достатъчни да се обоснове категоричен и несъмнен извод, че именно той е
автор на процесното престъпление. Поради горното, постановил и
оправдателната си присъда.
При проверка на горната Присъда по повод въззивния протест, а и при
3
служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивният съд не
констатира законови основания за нейната отмяна или изменение.
Районният съд е провел едно продължително съдебно следствие, в
рамките на което е събрал възможните относими и допустими доказателства,
посредством които напълно е изяснил фактите. И въззивният съд възприема
фактическата обстановка такава, каквато е отразена в първоинстанцинната
присъда, без необходимост да я повтаря и в настоящето решение. При това не
е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на
тези доказателства. Не е допуснал такива и при обсъждането им. Твърдението
във въззивния протест за необоснованост на първоинстанционната присъда е
неоснователно. Всъщност – спорът по делото е кой е карал / кой е отнел/
процесния л.а. „ххх“, кой е причинил щетите по него и кой го е изоставил без
надзор в безлюдна местност. Конкретно установената по делото фактическа
обстановка сочи, че автор на всички тези действия, установяващи елементи от
фактически състав на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от
НК е едно и също лице. Не се установява по несъмнен и категоричен начин,
че именно подс. И. П. е това лице. И това е така, тъй като събраните по делото
доказателства относно авторството на деянието сочат на следното: на
досъдебното производство свидетелите В и С П.и са посочили в показанията
си, че подс. И. е подкарал колата на св. А , катастрофирал е с нея и я е
изоставил в полето без надзор. В съдебно заседание тези свидетели са се
възползвали от възможността да откажат да свидетелстват поради близките
си родствени връзки с подсъдимия / негови братя/. Разпитан след
привличането му в качеството на обвиняем, подс. И. П. е признал, че той е
отнел и подкарал автомобила. Съдът не е разполагал с възможността да
приобщи тези му показания при условията на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК,
въпреки противоречивите обяснения на подсъдимия в хода на съдебното
следствие / че не той, а брат му С е отнел чуждия автомобил/, тъй като
обвиняемият И. П. не е бил разпитван пред съдия на досъдебното
производтво. Св. И. – служител на РПУ Лом, работил по случая с
установяването на процесния автомобил и връщането му на собственика,
безпротиворечиво сочи и при двата си разпита в хода на съдебното следствие,
че пред него, още същата нощ веднага след деянието братята П.и са посочили,
че св. С П. е управлявал чуждия автомобил; че впоследствие, след разпитите
от разследващия полицай, разбрал да са променили показанията си и да са
4
посочили подс. И. П. за водач; че го търсили за помощ впоследствие като
признали да са излъгали разследващия орган и че действително св. С е автор
на деянието и че в крайна сметка са се отказали и от това си последно
твърдение и до нови разпити от разследващия не се е стигнало. Показанията
на св. И. П в частта относно различните самопризнания на братята П.и, не
могат да се ползват като годно доказателствено средство по делото относно
авторството на деянието. Това е така, тъй като към онзи момент И. и С П.и,
за които е безспорно да са били в процесния автомобил, са били потенциално
заподозряни в извършване на престъплението и направените от тях различни
самопризнания не са били дадени в присъствието на адвокат, който да охрани
интересите им при въпросните „беседи“ с полицая-свидетел. Но в останалата
част, показанията на св. П представяват годно доказателставо и установяват
по несъмнен начин, че автомобилът на св. А е отнет противозаконно, ползван
е като му е причинена сериозна щета и е бил изоставен без надзор в
покрайнините на селото. В показанията си пред разследващия орган
пострадалият св. А. А не е посочил кое конкретно е лицето, отнело
автомобила му след свадата и боя на шосето. В съдебно заседание обаче сочи,
че това е именно подс. И. П.. Първостепенният съд не е използвал
възможностите на чл. 281 от НПК да направи опит да приобщи
противоречащите показания на този свидетел от досъдебното производство,
но този му пропуск няма съществен характер в конкретния случай. И това е
така, тъй като единствено този свидетел сочи и то едва пред съда, че именно
подсъдимият е отнел автомобила му. Показанията му са колебливи,
несигурни и неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото.
Освен това, този свидетел е и заинтересован от изхода на делото, макар и да
не е конституиран като страна по него, особено след станалия по-рано през
нощта побой, при който твърди да е удрян от някой от братята П.и. На
досъдебното производство не е било извършено своевременно разпознаване
на автора на престъплението от пострадалия и/или от брата на последния.
Дори свидетел-очевидец, какъвто е бил брата на пострадалия А не е бил
издирен и разпитан по делото.
При този изключителен недостиг на доказателства, които да установят
по несъмнен и категоричен начин, че именно подсъдимият е извършил
процесното престъпление, първостепенният съд не само акуратно е
анализирал доказателствата и е достигнал до обоснован извод относно
5
неустановено авторство на деянието, но и законосъобразно е приложил
закона, като е оправдал подсъдимия, позовавайки се на текста на чл. 304, пр. 3
от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на Районен съд Лом, постановена на
27.04.2023 г. по НОХД № 86/22 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6