№ 380
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501469 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Домейн Трейдинг” ООД, ЕИК:
*********, против решение № 260824/15.03.2021г. , постановено по гр.д. № 9805/
2020г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „Мултиком” ООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 422, ал.1, вр. 318 ТЗ, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
сумата в размер на 1253,05 лева , представляваща стойността на доставени ВиК
материали, за които е издадена фактура № **********/19.12.2019 г., както и сумата в
размер на 52,56 лева , представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 03.01.2020 г. – 01.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 02.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 2634/04.06.2020 г. по ч. гр. д. № 6057/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVII
гр. с-в, и жалбоподателят е осъден да заплати на Мултиком” ООД, сумата в размер на
646,20 лева , представляваща разноски в исковия процес , както и сумата в размер на
146,20 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 6057/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XVII гр. с-в.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение, като постановено по непредявен иск, за неправилност и
необоснованост, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за обезсилването му
като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Мултиком” ООД, с който се взема становище за нейната
1
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и
откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Мултиком”
ООД, ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът „Домейн Трейдинг” ООД, ЕИК: *********, му дължи
сумата от 1253,05 лева - главница, представляваща неизплатена цена за доставени ВиК
материали , за които е издадена фактура № **********/19.12.2019г., сумата от 52,26
лв. - обезщетение за забавено плащане на цената за периода 03.01.2020 г. 01.06.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.06.2020 г., до
окончателното изплащане на цената, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6057/2020г., по
описа на Районен съд - Пловдив.
За да постанови обжалваното решението и да уважи предявените искове ,
първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало валидно
търговско правоотношение на основание сключен между тях договор за търговска
продажба на стоки. Изложил е съображения, че от приетите по делото доказателства-
двустранно подписани от страните фактура **********/ 19.12.2019г. и приемо-
предавателен протокол към същата , е установено точното изпълнение на
задължението от страна на ищеца да достави на ответника процесните ВиК части. Тъй
като от страна на купувача не са ангажирани доказателства, че е изплатил дължимата
за доставените му стоки цена, е признал за установено , че дължи на ищеца исковата
сума в размер от 1253,05 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане на цената за
периода на забавата от 03.01.2020 г. до 01.06.2020г. възлизащо според неоспореното от
страните заключение на вещото лице в общ размер на сумата от 52,56 лева , както и
законна лихва върху главницата, начиная от 02.06.2020г.-датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното й изплащане.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите му.
В отговор на доводите и оплакванията по жалбата въззивният съд намира
следното:
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба , че постановеното решение
е недопустимо , тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск,
като е приел за доказано възникването на облигационно правоотношение между
страните не на посочената в исковата молба дата,а в предходен момент.
Претенцията на ищеца се основава на сключен между страните неформален
договор за доставка на ВиК материали на дата 19.12.2019 г., за което е издадена
фактура № **********/19.12.2019г. Съдът се е произнесъл именно по така предявения
иск, като е приел, че облигационното правоотношение между страните е възникнало
именно на посочената дата, когато е издадена фактура и между страните е подписан
окончателен приемо- предавателен протокол , поради което не е налице произнасяне
по непредявен иск. Обстоятелството, че материалите са били получени от ответника на
по-ранна дата от тази на фактурата не променя този извод. От събраните по делото
доказателства — показания на св. Н. се установява конкретната търговска практика
2
между страните и уговореното между тях - за получените от ответника материали да
се издават стокови разписки , за да могат да бъдат заменяни или връщани.От
свидетелските показания е установено също, че част от първоначално доставените
материали са били върнати , като след връщането е съставен представеният по делото
приемо-продавателен протокол от 19.12.2019г. за тези материали, които реално са
получени и използвани от ответника, като за същите е била издадена и процесната
фактура. С оглед на горното правилно ПPC е приел, че облигационното
правоотношение между страните е възникнало на дата 19.12.2019 г., когато те
окончателно са определили вида, количествата и стойността на получените ВиК
материали.Така приетото от районния съд изцяло кореспондира с разпоредбата на
чл.24, ал.2, пр.1 от ЗЗД, която урежда прехвърлянето на правото на собственост върху
родово определени движими вещи , каквито са процесните. Съгласно посочената
разпоредба, собствеността върху такива вещи се пpexвърля , щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните . В конкретни я случай съгласието е постигнато
на 19.12.2019 г., когато страните са определели окончателно кои вещи закупуват,
което е обективирано в съставените на тази дата данъчна фактура и приемо-
предавателен протокол.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че решението е
неправилно, поради противоречие с материалния закон, като първоинстанционинят
съд не се е произнесъл по възражението на страната по смисъла на чл.301 от ТЗ за
липса на представителна власт по отношение на лицето подписало фактурата и
приемо-предавателния протокол.
В отговора на исковата молба ответното търговско дружество признава, че
фактурата и приемо- предавателния протокол са подписани от лицето Д. Н.- съдружник
в „Домейн трейдинг" ООД. Също така се признава, че посочените в процесната
фактура движими вещи са получени. Оспорва се представителната власт на това лице
по отношение на ответното дружество , с което се обоснова възражението по
чл.301 от ТЗ. При постановяване на обжалваното решение съдът, е отчел
обстоятелството, че Д. Н. не е вписан като управител на дружеството. Правилно обаче
съдът е посочил, че това обстоятелство не е пречка, отделни действия,като процесните,
да бъдат осъществени от някой от собствениците на капитала. Същевременно от
показанията на Д. Н., разпитан като свидетел по делото, се установява, че процесните
ВиK материали са били необходими във връзка извършване на ремонт на заведение на
ответното дружество, доколкото предназначението на обекта преди това е било склад
за промишлени стоки. Необходимо било изграждане на два бара, тоалетни, кухня на
ресторанта, в която липсвала ВиК мpeжa, което наложило ответникът да се сдобие с
ВиК части. Свидетелят е заявил, че е подписвал от името на ответното дружество
фактури във връзка с доставка на ВиК части, между които е и процесната. Също така е
посочил, че получените ВиК материали по процесната фактура са доставени от ищеца
и вложени в обекта, както и че фактурата е предадена в счетоводството на ответното
дружество. На база тези показания правилно и законосъобразно ПPC е приел, че след
като процесните ВиК части са били вложени в извършвания ремонт от ответното
дружество, pecп. същото е приело изпълнието по договора. Така даденото от съда
разрешение на въпроса с представителната власт изцяло кореспондира с нормата на
чл.301 от ТЗ. В същата е предвидено, че когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай липсва
противопоставяне на извършените действия без представителна власт към момента на
узнаването. В константната си практика по прилагането на чл.301 от ТЗ, ВKC приема,
че търговецът — купувач е потвърдил извършените от третите лица действия по
приемане на стоките, ако не се противопоставил на това, веднага след узнаването.
Релевантният момент на узнаването предполага изследване на конкретни факти, от
които може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на
сделката или действията, извършени от негово име, но без представителна власт, и не
се е противопоставил на същите веднага след узнаването. Такива факти са
представянето/получаването/ на фактурите и/или експедиционните бележки
или доставянето на описаните стоки до склада на купувача; влагане на
получените стоки в производство или в изграждане на обект; демонстрирано
мълчаливо последващо одобрение на сделката или действията, извършени без
3
представителна власт; ползване на целения със сделката правен резултат и др. В случая
получените ВиК материали са вложени в обект на ответното дружество, поради което
последното се е ползва от резултата от сделката. Към момента на влагане на тези ВиК
материали в изграждания от ответното дружество обект не е извършено
противопоставяне на тяхното закупуване, поради което се смята, че търговецът е
потвърдил същите.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба , че решението е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-
нарушаване на забраната по чл.164,ал.1,т.6 от ГПК.
Разпоредбата на чл.164, ал.1,т.6 от ГПК ограничава допускането на свидетелски
показания относно опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен
документ. С показанията на разпитания свидетел Н. не се опровергава съдържанието
на подписаните от него документи — фактура и приемо-предавателен протокол. Този
свидетел е допуснат до разпит относно обстоятелствата по получаването на описаните
във фактурата ВиК материали от ищеца, подписването на процесната фактура,
уведомяването на представляващите ответното дружество за извършената покупка и
влагането на материалите в обект на ответника. Това са и обстоятелствата, които са
обсъдени от съда. За тези обстоятелства не е налице забрана за установяване със
свидетелски показания, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че ответникът не се е и
противопоставил на разпита на този свидетел, а е поискал събиране на гласни
доказателства за провеждане на насрещно доказване. Неоснователно е и оплакването за
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, тъй като същият бил управител и
съдружник в множество други дружества. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна
тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото (роднините,
настойника или попечителя на посочилата го страна, осиновителите, осиновените,
тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или
наказателен спор, пълномощниците, посочени от техните доверители). Като възможни
заинтересовани свидетели разпоредбата определя и всяко друго лице, които има
интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. В
процесния случай посоченото от жалбоподателя обстоятелство, че свидетелят бил
управител и съдружник в множество други дружества, без конкретизацията им, не
обосновава извод , че същият е заинтересован от изхода на делото и не следва да бъде
дадена вяра на неговите показания. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е
кредитирал и анализирал показанията на свидетеля като последователни ,
непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на доказване, и останали
неопровергани от насрещната страна.
Във възивната жалба липсват други оплаквания срещу първоинстанционното
решение , като не се дължи служебна проверка от въззивния съд на неговата
правилност-чл.269 от ГПК, с изключение на нарушение на императивна
материалноправна норма, каквото не се констатира да е било допуснато.
Следователно обжалваното решение следва да се потвърди като правилно,
законосъобразно и обосновано, като при постановяване на съдебния акт
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал
посочените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, самото
решение е обосновано на събраните по делото доказателства. Изложеното, от своя
страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния
съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и на основание чл.
78, ал.3 ГПК се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 420 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260824/15.03.2021г. , постановено по гр.д. №
9805/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд, IV гр. състав.
ОСЪЖДА „Домейн Трейдинг” ООД, ЕИК: *********, да заплати на
„Мултиком” ООД, ЕИК: *********, сумата в размер от 420 лева- разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5