Решение по дело №1165/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1138
Дата: 31 май 2018 г. (в сила от 1 октомври 2018 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120101165
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  1138                                        31.05.2018 г.                                     гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                         XXIви граждански състав

На петнадесети май                                       две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                        Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж. С.

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №1165 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Г.С.А., ЕГН ********** и Д.Б.А., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник – адв.Г.С., съдебен адрес:***, за осъждане на ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в гр.П., ул.”Х.Д.” №......., сумата от 76,87 лева с ДДС, представляваща заплатена от ищците стойност по фактура №**********/02.10.2017 г. като допълнително начислена /коригирана/ сума за електроенергия в периода от 10.03.2016 г. до 08.06.2016 г. за период от 90 дни, като недължимо платена и с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

                                Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици и потребители на електрическа енергия на имот, находящ се в гр.Б., к-с „И.”, бл....., ет....., ап......., клиентски номер ...................., както и че с фактура №**********/02.10.2017 г., ответникът им е начислил допълнително стойност за електрическа енергия в размер на 69,35 лева с ДДС за периода от 10.03.2016 г. до 08.06.2016 г., представляваща корекция на сметка за ток за срок от 90 дни, като корекцията е извършена въз основа на проверка, за която има съставен Констативен протокол №654/18.05.2017 г.

Твърди се още, че ищците са заплатили сумата от 69,35 лева, както и че са заплатили допълнително сума в размер на 0,52 лева – лихва за забава и сума в размер на 7,00 лева, представляваща такса за възстановяване на ел.захранването. Същите считат, че не дължат сборната главница от 76,87 лева с ДДС, поради което и ответникът се е обогатил без правно основание за тяхна сметка. Аргументите им за това са, че не е осъществен фактическия състав за възникване правото на ответника да претендира от тях суми, едностранно начислени въз основа на процедура по коригиране на сметки при констатирано въздействие върху средствата за измерване на потребеното количество електрическа енергия, тъй като не е изпълнено условието на законодателя в ОУ да е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекцията, като действащите такива са от 2008 г., поради което и не намират приложение. На следващо място счита, че без да е доказано недобросъвестно тяхно поведение от тяхна страна, е недопустимо ангажирането на отговорността им. Считат, че клаузата от договора /ОУ/, която регламентира едностранното коригиране на сметките за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната ел.енергия е неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и нищожна на основание чл.147, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.2 от ЗЗД. Сочат, че ответникът в нарушение на собствените си ОУ е извършил корекционната процедура след изтичане на преклузивния срок от седем дни, определен в чл.54, ал.1 от ОУ.

                                По изложените съображения молят за уважаване на иска, в подкрепа на който ангажират доказателства, претендира разноски.

                                В съдебно заседание ищците се представляват от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.С., който поддържа иска и моли за уважаването му.

                                Така предявения осъдителен иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и е допустим..

                                В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който оспорва иска изцяло и моли за отхвърлянето му, тъй като събраните по делото доказателства не подкрепят твърдението на ищците, че сумата по фактура №**********/02.10.2017 г. е платена от тях. Отделно от това заявява, че процесната сума е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.чл.48, ал.1, вр.чл.51 от ПИКЕЕ, като счита, че между дружеството и клиента за доставка и ползване на ел.енергия е налице валидна облигационна връзка, извършването на техническата проверка и едностранната корекция на сметката са извършени при пълно спазване и изпълнение на въведената с ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. правна уредба. Ответникът заявява в отговора си, че размерът на допълнително начислената сума е определен при спазване на нормативната уредба в чл.51, вр.чл.48, ал.1, т.1, б.”а” от ПИКЕЕ, тъй като периодът от време, за който е извършена корекцията е правилно определен. Позовава се на чл.28, вр.чл.42 от общите си условия и счита, че реда за уведомяване е спазен. Оспорва пасивната си процесуална легитимация по иска с цена от 7,00 лева, тъй като сумата не е преминала в неговия патримониум. По подробно изложените в отговора аргументи се претендира отхвърляне на иска. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

                                В съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – юк.Николов, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

                                С протоколно определение от 15.05.2018 г., по реда на чл.214 от ГПК бе прието направено от ищеца изменение на иска, изразяващо се в намаляване размера на претенцията му от 76,87 лева на 69,87 лева, включваща главница в размер на 69,35 лева и 0,52 лева – лихва за забава по фактура №ФЕ1179329772/02.10.2017 г.

                                Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

                                Между страните не се спори, че ищците са абонати на ответното дружество и имат качеството на потребител на електроенергия в обект - жилище, находящо се на адрес в гр.Б., к-с „И.“, бл....., вх....., е....., ап......, както и че в това си качество са ползвали услугите на ответното ЕАД за периода 10.03.2016 г. – 08.06.2016 г., за който потребеното количеството ел.енергия не е изчислено посредством средство за техническо измерване, а чрез съставяне на коригираща сметка за която има издадена фактура №1179329772/02.10.2017 г. на стойност 69,35 лева с ДДС.

                                Между страните не се спори и по това, че сумата е платена от ищците на 08.11.2017 г., ведно с лихва за забава по фактура №ФЕ1179329772/02.10.2017 г. на стойност 0,52 лева и такса за възстановяване на ел.захранване в размер на 7,00 лева.

                                Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №......, т....., рег.№...., д.№..../..... г. на нотариус, вписан под №....... в Регистъра на НК, действащ в района на РС-Бургас, фактура №**********/02.10.2017 г., 3 броя фискални бонове от 08.11.2017 г., Констативен протокол №281081/08.06.2016 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №654/18.05.2017 г. на БИМ, ГД „МИУ“, РО-Бургас, справка за коригиране на сметката за електроенергия.

                                В тази връзка, от съдържанието на приетия като доказателство констативен протокол №281081/08.06.2016 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване в обект – апартамент, находящ се в гр.Б., к-с „И.“, бл...., ет......, е видно следното отразяване, а именно, че проверката е извършена от представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, сред които св.Б., на длъжност ел.монтьор и при същата електромер с фабр.№.............. е демонтиран за служебна експертиза, поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №............. и предаден за експертиза в ГД „МИУ” РО, а основанието за това е измерена грешка над допустимата. Видно от констативния протокол от метрологичната експертиза на средство за измерване №654/18.05.2017 г., при отваряне на електромера не са били констатирани конструктивни изменения във вътрешността на електромера, а е било установено окъсяване между токовите клеми с мост от меден проводник, чрез разпробиване на клемореда, което води промяна на метрологичните му характеристики, т.е. същите не съответстват на изискванията за одобрен тих.

                                Ищците са били уведомени писмено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка минус 52,98 %, поради което и за периода 10.03.2015 г. – 08.06.2016 г. Сметката за ел.енергия ще бъде коригирана на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

                                По делото е извършена от в.л.инж.М. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че процесния електромер ********* е марка ADD монофазен с параметри U – 220 V С-5/80А клас на точност 1% и като такъв подлежи на метрологична проверка на шест години. Същият е монтиран на 15.05.2014 г. и до датата на демонтажа – 08.06.2016 г. е бил в срока на годност. Според вещото лице, установената при вътрешния оглед манипулация на електромера – наличие на неправомерна ел.връзка между входната и изходна клеми чрез монтиране на мост от меден проводник води до нарушаване на точността и неправилен /намален/отчет на консумираната ел.енергия, като същият е категоричен че не може да бъде фиксиран началния момент на неточното отчитане, както и че методиката за изчисляване на неотчетеното количество енергия е правилно приложена, както и че стойността й възлиза на сумата от 66,82 лева, което е с 2,53 лева по-малко от изчислената от страна на ответника, което се дължи на взетия предвид от вещото лице клас на точност на електромера.

                                От показанията на разпитания по делото свидетел Б. става ясно, че проверката е извършена по предварително подаден списък с проверки, не е била извършена в присъствието на собственика на обекта или член на семейството му, тъй като такъв не е бил открит, както и че е извършена в присъствието на двама свидетели-служители на охранителната фирма към ответника.

                                При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл.1 ЗЗД за основателен.

                                За да бъде уважен иск с такава правна квалификация, в тежест на ищеца е провеждането на главно и пълно доказване относно липсата на предпоставки за извършената от ответника едностранна корекция на сметката му за потребена електроенергия, съответно за липсата на основание за платената в полза на ответника сума. Ответникът от своя страна следва да докаже, че полученото от него имуществено благо не е било лишено от основание, т.е., че е получил сумата на правното основание, на което я претендира като дължимо платена.

                                Съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83, ал.1, т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия поради неправомерно въздействие. Прави впечатление обаче, че самият закон не въвежда правила за реда на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ в редакцията й към 17.07.2012 г. също не съдържа такива правила. Такива са приети през 2013 г., като с Решение №1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№2385/2015 г. на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017 г. са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите се в чл.48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. Отмяната на ПИКЕЕ (с изключение на чл.48-51) няма обратно действие, поради което следва да се приеме, че за процесния период 10.03.2016 г. – 08.06.2016 г. е имало приети ПИКЕЕ относно реда за извършване на проверката на СТИ, съдържанието на констативния протокол за извършената проверка и др.

                                Съгласно приложимата в случая норма на чл.50 от ПИКЕЕ,  в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

                                Анализът на цитираната разпоредба води до извод за наличие на законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период, но доколкото задължителната практика на ВКС разглежда правоотношенията между страните като договорни такива, то изготвянето на коригираща сметка от страна на ответника само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената електроенергия противоречи на нормата на чл.82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност без доказано виновно поведение на потребителя във връзка с неправомерно въздействие върху електромера, което да е препятствало правилното отчитане на данните за консумираната енергия, каквото в настоящия казус не се твърди от ответното дружество да е извършено от страна на ищеца. В този смисъл са Решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/14 г. на ВКС,  ІV г.о., Решение №111 от 17.07.2015 г. по т.д.№1650/2014 г. на ВКС, І т.о. 

                                Предвид на изложеното, съдът приема, че ответникът не разполага с възможност да претендира от ищците сумата по коригирищата сметка на основание ПИКЕЕ, поради което и неоснователно я е получил, още повече, че преизчисляването на стойността на вече доставена енергия, без да се изисква виновно поведение от страна на клиента, е в противоречие и с регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Получаването на сумата по коригиращата сметка е неоснователно, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, а в настоящия казус, нито се твърди от ответника, нито се доказа виновно действие или бездействие от страна на ищеца, който да е манипулирал отчитането на показанията на измервателния уред, както и да е допринесъл под каквато и да е форма за констатираното несъответствие. В тази връзка, обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който е издал правилата, на които се позовава ответника /вж.Решение №189/11.04.2011 г., постановено по т.д.№39/2010 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС/. Ето защо разпоредбите на чл.51, ал.1, вр.чл.50 от ПИКЕЕ, противоречат на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, поради което са нищожни и не следва да се прилагат. Нещо повече, дори и в ОУ на ответното дружество не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, поради което и начисляването на процесните суми от 69,35 лева – главница и 0,52 лева – лихва за забава по фактура №ФЕ1179329772/02.10.2017 г., е извършено в нарушение на закона, поради което и искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи. Не е налице основание за извършеното от ищеца плащане, поради което и платеното подлежи на връщане в патримониума на обеднилия се абонат, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 14.02.2018 г.

                                С оглед на това, че предявеният иск се явява основателен и доказан, същият следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 550,00 лева, от които 50,00 лева – платена държавна такса и 500,00 лева – платен адвокатски хонорар.

                                Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

                               

                                ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Х.Г.Д.” №......., ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.А., ЕГН ********** и Д.Б.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Г.С., сумата от 69,35 лева с ДДС (шестдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща недължимо платена от ищеца сума по фактура №1179329772/02.10.2017 г. и сумата от 0,52 лева (петдесет и две стотинки), представляваща недължимо платена от ищеца лихва за забава по фактура №ФЕ1179329772/02.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на входиране на исковата молба на 14.02.2018 г. до окончателното им изплащане.

                                ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Х.Г.Д.” №........, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.А., ЕГН ********** и Д.Б.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Г.С., сумата от 550,00 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща дължими съдебно-деловодни разноски.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.