Р Е Ш Е Н И Е
№260386
гр. Русе, 28.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и
първи април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5507 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
С. Ж. –
изпълнителен директор на „Топлофикация Русе“ АД заявява, че на 17.11.2014г. представляваното
от него дружество сключило със Ц.И.И. договор за наем, по силата на който
предоставило на ответницата за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот: апартамент №4 в гр.Русе,
ж.к. „Ч.“, блок №…………, вх.Г, ет…… – самостоятелен обект с идентификатор
63427.6.167.12.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе,
одобрени със Заповед №РД-18-19/15.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
гр.Русе, кв.“Ч…..“, ул.“М. Х.“№…., блок №….., вх….., ет….., ап….., който
самостоятелен обект се намира в сграда №….., разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.6.167 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта – 1; посочена по скица площ: 59.76 кв.м., ведно
с прилежащи части: Изба №4 и 1.706% идеални части от сградата, при съседи: на
същия етаж: 63427.6.167.12.5, под обекта: 63427.6.167.12.1, над обекта:
63427.6.167.12.7 срещу месечна наемна цена в размер на 130 лева, платима до
5-то число на текущия месец. С последващо допълнително споразумение страните
приели, че срокът на договора ще бъде продължен автоматично.
След
м.декември 2019г. наемателят преустановил плащането на наемните вноски.
На
24.09.2020г. ищецът указал на ответника размера на дълга, като го уведомил, че
прекратява наемното правоотношение. Твърди се, че до датата на предявяване на
иска Ц.И. не заплатила дължимите наемни вноски и не предала държането на имота.
За периода
м.декември 2019г. – м.ноември 2020г. наемодателят издал 11 фактури на обща
стойност 1324.69 лева, формирана от месечни наемни вноски и такса „Смет“ за
2020г.
Предвид
клаузата на пункт 2.4. от договора претендира неустойка в размер на 1266.85
лева.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Ц.И.И., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация Русе“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток“, представлявано от ИД С.Ж.Ж.сумите:
- 1300 лева
– сбор от неплатени месечни наемни вноски за периода м.декември 2019г. –
м.ноември 2020г. вкл.;
- 24.69 лева
– неолихвяема сума за начислена такса „Смет“ за 2020г.;
- 1266.85
лева – неустойка за забава върху всяко от просрочените задължения, формиращи
главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020г.
до окончателното й изплащане.
- да осъди Ц.И.И.
да освободи и предаде държането на наетия имот, собственост на „Топлофикация
Русе“ АД.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Ц.И.И., не
е депозирала отговор на исковата молба,
не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
С нотариален акт №151, том V,
рег.№10454, дело №501/03.12.2007г. по описа на нотариус с рег.№215,
„Топлофикация Русе“ ЕАД е признато за собственик на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ №……….щ на втори етаж,
вход „Г“, в жилищен блок №………, в к-с „Ч….. гр.Р. със застроена площ 59.76
кв.м., състоящ се от : стая, дневна, кухня, сервизни помещения, при граници: на
север – комплекса, на изток – комплекса, на юг – апартамент №5 и комплекса, на
запад – стълбище и апартамент №5 заедно с избено помещение №4 с площ 3.65
кв.м., при граници: на север – комплекса, на изток – изба №5, на юг – коридор,
на запад – изба №3, заедно с 1.706% идеални части от сградата и отстъпеното
право на строеж на имот №42 по кадастрален план на гр.Русе.
На 17.11.2014г.
между „Топлофикация Русе“ ЕАД и Ц.И.И. е сключен договор за наем, по силата на
който ищецът предоставил на ответника, за временно и възмездно ползване, описания
по-горе недвижим имот срещу месечна наемна цена в размер на 130 лева, платима
до 5-то число на текущия месец. В т.2.4. от контракта е уговорена неустойка при
забава в плащането на наемната цена, като размера и е определен като 0.5% от
дължимата сума за всеки просрочен ден. С Допълнително споразумение от
16.11.2016г. страните удължили срока на договора с една година – до
17.11.2017г. и приели, че действието на договора се продължава автоматично с
още една година, ако до изтичане на срока по предходната точка, никоя от страните
не уведоми писмено другата, че не желае действието на договора да бъде
продължено.
Приложени са
11 фактури, издадени в периода 05.12.2019г. – 09.11.2020г. за месечните наемни
вноски и дължимата такса „смет“ за 2020г.
На 09.10.2020г.
наемодателят уведомил наемателя, че прекратява наемното правоотношение и указал
размера на непогасените задължения.
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.232, ал.2,
чл.92, чл.86 и чл.233, ал.1 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 01.12.2020г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства,
с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
претенциите.
По изложените съображения съдът
приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 152.67
лева – заплатена държавна такса. Съдът намира за недължими претендираните
разноски в размер на 610 лева, тъй като по делото не са налице доказателства за
сключен между ищеца и пълномощника (адв.С.) договор за правна защита и
съдействие. В приложеното платежно нареждане от 16.11.2020г. (лист 28), като
основание за плащане на сумата 610 лева е визиран „договор м.октомв“, но не
става ясно какъв е предмета на договора.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
Русе“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“ТЕЦ
Изток“, представлявано от ИД С.Ж.Ж.сумите:
- 1300 лева – сбор от неплатени месечни
наемни вноски за периода м.декември 2019г. – м.ноември 2020г. вкл.;
- 24.69 лева – неолихвяема сума за
начислена такса „Смет“ за 2020г.;
- 1266.85 лева – неустойка за забава
върху всяко от просрочените задължения, формиращи главницата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020г. до окончателното й
изплащане;
- 152.67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН ********** да освободи и предаде на
„Топлофикация Русе“ АД държането на наетия имот - апартамент №4 в гр.Русе, ж.к. „Чародейка - юг“, блок №117, вх.Г, ет.2.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: