Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Панагюрище, 04.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАНАГЮРИЩЕ на девети
септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар: Иванка Палашева
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева гражданско дело № 697 по описа за 2020 година по описа на Районен съд
Панагюрище и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Л.К.“ ЕООД против Н.Д.Т.
и Р.И.К. за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 978,38 лв., представляваща вземане за
непогасена главница по Договор за паричен заем № 7110 от 17.03.2015 г., ведно с
лихва за забава от 264,73 лв. за периода от 10.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и за
периода 14.07.2020 г. до 10.11.2020 г.
Ищецът твърди, че на 17.03.2015 г. между
„Л.к.“ ООД и ответниците бил сключен Договор за паричен заем № 7110, по силата
на който им предоставил сумата от 1 000,00 лв., която те се задължили солидарно
да върнат, ведно с уговорената договорна лихва. Ищецът изпълнил задължението си
като предоставил поисканата заемна сума, така както е уговорено в договора.
Ответниците обаче не изпълнили своето, като не извършили никакви плащания за
издължаване на предоставената в тяхна полза заемна сума и договорената лихва.
Иска
от съда да постанови решение, с което осъди Н.Д.Т. и Р.И.К. да заплатят
солидарно в полза на дружеството дължимите, но незаплатени суми, представляващи
падежирала, но неизплатена главница по Договор за паричен заем № 7110/17.3.2015
г., в размер на 978,38 лв.; мораторната лихва в размер на 264,73 лв. за периода
10.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 10.11.2020 г.. Претендира
разноски.
В законоустановения срок, ответниците,
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител-адв. Ч.-Б. ***,
считат предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни.
Излагат, че Договорът за паричен заем №
7110/17.3.2015 г., не съответства на Закона за защита на потребителите, приложим
в отношенията между страните. Договорът не бил представен в цялост, поради
което не можело да се извърши обективна преценка дали съответства на
императивните изисквания на ЗПК. Към него не бил приложен погасителен план,
представляващ неразделна част и съществен елемент от съдържанието му, съгласно
чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора не било посочено по ясен и разбираем за
потребителя начин как се формират месечните вноски и каква част от дължимата
сума е лихва и каква част – главница.
Сочат, че ищецът не е представил
доказателства дали е предоставил договорената сума, което е основание за
валидното възникване на облигационното правоотношение, с оглед, че заемът за
потребление е реален договор. Не ставало ясно дали заемателите са се
възползвали от правото на отказ от договора за потребителски кредит.
Релевират възражение за погасяване на
вземанията по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съдът като прецени доводите и възраженията
на страните и представените по делото доказателства, счита следното от фактическа
и правна страна:
На 17.03.2015 г. между „Л.к.“ ООД от
една страна, в качеството му на заемодател и Н.Д.Т. и Р.И.К. от друга, като
заематели, е сключен Договор за паричен заем № 7110. По силата на него, ищецът
се е задължил да предостави на заемателите парична сума в размер на 1 000
лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40% и годишен процент на разходите 47,85%,
а заемателите поели солидарно задължението да я върнат на осем равни месечни
погасителни вноски в размер на 114,47 лв. всяка, с падеж на първата погасителна
вноска на 17.04.2015 г. и падеж на последната на 17.11.2015 г.. Общото
задължение, което ответниците е следвало да изпълнят, формирано като главница и
договорна лихва, е в размер на 1155,76 лв. Същото трябвало да бъде изплатено в
срок до 17.11.2015 г.. Не се твърди от страните, че за срока на договора е
променят лихвения процент или годишния процент на разходите, като и падежите на
отделните погасителни вноски.
Уговорено е сумата да бъде предоставена
в брой или по банков път на заемодателя Н.Д.Т..
Неразделна част от договора са Общите
условия на договор за паричен заем, в които е посочено правото на
заемополучателите да се откажат от договора и срока, в който може да бъде
упражнено, правото им да погасят предсрочно задължението и да искат намаляване
на общите разходи по заема, което се отнася до лихвата и разходите за
оставащата част от договора, правото на кредитора да обяви договора за
предсрочно изискуеми и предпоставките за това, правото му да прехвърли права си
договора на трето лице, условията за промяна на ГПР, предпоставките за
прекратяване и разваляне на договора и за промяна на неговите клаузи. Договорът
за кредит е двустранно подписан от ищеца и ответниците, които са декларирали,
че са запознати преди сключването му с приложимите към него общи условия,
приемат ги и се задължават да ги спазват. Декларирали са, че са им предоставени
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български
език-информация във формата на Стандартен европейски формуляр.
Макар да не е представен в цялост, от приложеното
по делото негово съдържание се установяват минималните задължителни изисквания
за действителност по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1 т. 7-12 и т. 20 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е
сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма и има минималното
предвидено в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание- посочен е общия размер на кредита и
условията за усвояването му; лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя;
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; Посочено е право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. На страните са
предоставени общите условия.
Неоснователно е възражението на ищеца,
че договорът е недействителен и поради липсата на погасителен план, какъвто
действително няма представен по делото. Изискване за посочване отделно на
главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. В нея е предвидено,че ако кредитополучателят
погаси главница по срочен договор за кредит той има правото да получи нов
погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.
Относно погасителния план при сключването на договора за срочен кредит важат
изискванията в чл. 11, ал.1, т.11 от закона, според които той трябва да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК съдържа и изискване
да се посочи последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, но само когато договорът предвижда прилагането на различни
лихвени проценти през срока на договора. Това изискване не се отнася до заемите
с фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящия случай. Цялата дължима
информация се съдържа в договора, поради което макар формално погасителен план
да не е представен, на потребителите и предоставена достатъчно ясна информация
за начина на погасяване на задълженията. Освен това, дори де се приеме, че
договорът за потребителски кредите е недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК
потребителят не се освобождава изцяло от изпълнение на задълженията си по него,
като дължи връщане на главницата, която именно се претендира в настоящия
случай. В
този смисъл е несъстоятелно твърдението, че ответниците не дължат сумата на
договорно основание. Нормите на ЗПК са
специални по отношение на общите клаузи за нищожност на договорите, съдържащи
се в ЗЗД, поради което именно те (а не общият закон) намират приложение при
решаване на спорове, свързани с договори за потребителски кредит, следователно това
възражение се явява неоснователно
Съдът намира, че между страните е
възникнало валидно облгигационно отношение по силата на сключения Договор за
паричен заем № 7110/17.03.2015 г.. Ищецът е изпълнил точно задължението си да
предаде заемната сума според уговорения начин в чл. 3, ал. 3 от Договора, като е превел по банкова сметка *** Н.Т. сумата
от 1 000 лв. в деня на подписването му на 17.03.2015 г., видно от
приложеното платежно нареждане. Ответниците не представят доказателства, че са
изпълнили своето да върнат заемната сума в претендирания размер от 978,38 лв.
главница.
Месечната вноска главница, която е
следвало да бъде платена, съобразно уговореното е в размер на 125,00 лв..
Вноските са еднакво по размер, но изискуемостта им настъпва в различен момент,
поради което, като съобрази заявената от ищеца претенция и разпоредбата на чл.
76, ал.1 ЗЗД, изр. 3 ЗЗД, съдът счита, че задължението по първата вноска възлиза
на 103,38 лв.. Тъй като до края на срока на договора-17.11.2015 г., а и понастоящем,
не са извършени никакви плащания, то е настъпила изискуемостта на всички
падежирали вноски и претендираната сума главница от 978,38 лв. е дължима изцяло.
Поради неплащане в срок на погасителните вноски длъжниците са изпаднали в
забава и върху незапратените вноски за главница на кредитора се дължи лихва за
забава, съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, чийто размер не може да надвишава законната
лихва.
В случая върху незаплатената сума за
главница в размер на 978,38 лв. се претендира законна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.04.2020 г. до 10.11.2020 г.,
чийто размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с апис калкулатор е
съответно е 232,09 лв.и 32.61 лв.
или общо 264,70 лв.. Предвид че ответниците не доказаха погасяване на
задължението чрез плащане, следва да се разгледат релевираните възраженията на
ответниците за погасяването им по давност. Същите са заявени своевременно в срока
за отговора на исковата молба.
По отношение
на вземането за главница приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Уговореното
между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства
изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния
акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната
страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата
страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност
по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл Решение № 45/17.06.2020 год. по т. дело № 237 по
описа за 2019г., II т.о. ВКС и Решение
№ 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/.
Началният момент на течението на
давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, тъй като
това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение. Съгласно
разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.
д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Чрез този институт на кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на
правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така
даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института
на погасителната давност, и предвид обстоятелството, че погасителната давност е
свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право,
за което същият може да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД, началният
момент на течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на
вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси
изпълнение. Когато вземането по кредита
е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част
от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от
главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от
който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по
съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с
течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Следователно
за отделните анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за
кредит давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на кредитора.
Исковата молба е предявена на 12.11.2020
г. и прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички
анюитетни вноски, дължими след 12.11.2015 г., съгласно чл.116 б.”Б” ЗЗД. При
преценка кои са дължимите вноски следва да се съобрази, че с чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
приет във връзка с пандемичната обстановка, свързана с разпространението на
Ковид 19 беше спряно течението на давностните срокове с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, за времето
от обявяването му на 13.03.2020 г., до неговата отмяна на 14.05.2020 г.. Течението
на давностните срокове беше възобновено с § 13 от ПЗРЗИДЗЗ /обн. ДВ бр. бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, след изтичането на 7 дни от обнародването на закона,
т.е. от 21.05.2020 г.. Към датата на обявявана на извънредното положение по
отношение на нито една от погасителните вноски за главница по договора за заем
не е изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок. По отношение на
първата погасителна вноска срокът е трябвало да изтече на 17.04.2020 г. С
влизане в сила на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., на 13.03.2020 г. е спряло течението на давността
до 21.05.2020 г.. Оставащият неизтекъл срок от един месец и четири дни е възобновил
теченето на 21.05.2021г. и е изтекъл на 25.06.2020 г.. Следователно до
предявяване на иска на 12.11.2020 г. погасени по давност са първите пет вноски,
а дължими
са последните три в общ размер на 375,00 лв.. Ето защо искът е основателен и
следва да се уважи в този размер, а за разликата над него до пълния претендиран
от 978,38 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Предвид че вземането за главница е в
размер на 375,00 лв., единствено върху тази сума следва да се начисли лихва за
забава, която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с апис калкулатор за
периода от 10.11.2017 г. до 10.11.2020 г. е в размер на 88,96 лв., а за периода
14.07.2020 г. до 10.11.2020 г. в размер на 12,50 лв. или общо 110,46 лв..
По отношение възражението за погасяване
на вземането за лихва по давност, доколкото давностният срок е тригодишен и
вземането за лихва възниква ден за ден, такава се дължи за периода от три
години преди датата на предявяване на исковата молба-12.11.2020 г. и до окончателното
изплащане на главницата. Като съобрази забраната за течение на давностните срокове
по време на извънредното положение, възобновяването на срока и исковия период,
за който се претендира лихва, по изложените по-горе съображения, съдът намира,
че вземането не е погасено по давност и възражението на ответниците е
неоснователно.
По изложените по-горе съображения предявените
искове са частично основателни. Искът за главница следва да се уважи и
ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Л.к. ООД сумата от 375,00
лв. главница и 110,46 лв. лихва за забава, като за разликата над тези суми да
са отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски, съразмерно уважената част от иска.
Искането за заплащането им е заявено своевременно-с искова молба. По делото ищецът
е направил разходи за държавна такса в размер на 100,00 лв. и депозит за особен
представител в размер на 300,00 лв. или общо 400,00 лв., от които ответниците
следва да бъдат осъдени да му заплатят 139,35 лв..
Съобразно указанията по т. 6 на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, на особения
представител на ответниците– адв. Н.Ч.-Б. ***,
назначен от съда в хипотезата по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се
дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Съгласно чл. 47, ал.
6 ГПК размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно фактическата и
правна сложност на делото, но не по-малко от половината от размера, определен
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед така установената дейност по процесуална защита и
съдействие пред
първа инстанция, осъществена от особения представител адв.Ч.-Б. до приключване на делото - изготвяне на отговор на исковата
молба и процесуално представителство в едно заседание, в случая следва да се
определи възнаграждение в размер на внесения от ищеца депозит от 300,00
лв..
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Панагюрище
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН: **********
*** и Р.И.К., ЕГН: ********** *** да заплатят солидарно на „Л.К.“ ООД,
ЕИК: сумата 375,00 лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № 7110/17.3.2015 г., ведно с мораторната
лихва в размер на 110,46 лв. за периода 10.11.2017 г. до 12.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 10.11.2020 г., като отхвърля иска за разликата над 375,00 лв.
до претендираната сума от 978,38 лв. главница, както и за разликата над 110,46
лв. до претендираната сума от 264,73 лв. мораторна лихва.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.Д.Т., ЕГН: ********** *** и Р.И.К., ЕГН:
********** *** да заплатят на „Л.К.“ ООД, ЕИК разноски в производството по гр.
д. 697 по описа за 2020 година на Районен съд Велинград в размер на 139,35 лв.
/сто тридесет и девет лева и 35 ст./.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Н.Ч.-Б.
***, възнаграждение за процесуално представителство на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК в
размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка Пенчева