Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 414
01.12.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№595 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
с правно основание чл.274 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с която са
предявени искове срещу К.С.С. за заплащане на сумата 800 лв. – заплатено
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на Е.П.М. от ПТП,
настъпило на 05.05.2015 г. в гр.Разград, причинено виновно от ответника, 15 лв.
разноски по ликвидация на щета и 248,37 лв. мораторна лихва за периода
19.05.2017 г. – 19.05.2020 г. Претендира и за заплащане на направените по
делото разноски. Твърди, че между ищеца
и ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№**за периода 21.11.2014 г. – 21.11.2015 г.,
че на 05.05.2015 г. около 20,50 ч. в гр.Разград, на ул.“**“ е настъпило ПТП,
което е било причинено от ответника и при което
са били причинени телесни увреждания на Е.П. М., че в протокола за ПТП е
записано, че ответникът управлявал МНПС-то с концентрация на алкохол в кръвта
си 1,91 промила, че пострадалата поискала и ищецът й изплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 800 лв. Счита, че има право да иска тази сума
от ответника на основание чл.274, ал.1 т.1 от КЗ /отм./.
Ответникът е уведомен за делото по реда на чл.47 от ГПК.
Назначеният му от съда особен представител оспорва иска. Конкретно сочи, че не
са представени доказателства за съставено наказателно постановление или
постановена присъда срещу ответника за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Счита, че не е изяснен
механизма, по който е определен размерът на обезщетението на пострадалата.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като сочи, че
същата се е движела в активната лента за движение, без да има светлинен
индикатор на велосипеда си, че не е носела светлоотразителни дрехи и не се е
движела плътно вдясно. По отношение на акцесорния иск счита, че законната лихва
за забава не следва да тече от датата на ПТП-то, а от датата на поканата.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът
установи следните фактически обстоятелства: С протоколно определение от
19.05.2015 г. на Районен съд Разград е одобрено споразумение между РП Разград и
ответника К.С.С., с което същият се признава за виновен в това, че на
05.05.2015 г. в гр.Разград е управлявал МПС – лек автомобил «Фолксваген Голф» с
рег.№**с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,91 на
хиляда, установено по съответния ред, с което е извършила състава на
престъплението по чл.343 б, ал.1 от НК. С това споразумение е определено
наказанието, което К.С.С. следва да изтърпи.
Срещу ответника е постановено и наказателно постановление
№15-1075-000337/12.05.2015 г., издадено от ОДМВР Разград, сектор Пътна полиция
за това, че на 05.05.2015 г. около 21,12 часа в гр.Разград, на бул.»**» като водач на лек
автомобил «Фолксваген Голф» с рег.№**пред бл.** на ж.к.»Освобождение»в посока
към ул.»Добруджа» е извършил следните нарушения: 1.След употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в издишвания от водача въздух 1,91 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство Алкотест Дрегер7510 с фабр. № ARDN 0060. Издаден талон за мед. Изследване №0347724.; 2.не
спазва необходимото разстояние от движещият се пред него велосипедист,
вследствие на което го блъска отзад и
причинява ПТП с леко ранен. Това деяние
е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.23, ал.1
от ЗДвП.
За
същото ПТП е съставен констативен протокол. В него е посочено, че ответникът
като участник в ПТП-то не спазва необходимото
разстояние от движещият се пред него велосипедист Е.П.М., вследствие на което с
предната част на автомобила го блъска в задната гума и причинява ПТП с леко
ранен.
За
изясняване на механизма на настъпване на ПТП-то и на уврежданията, които е
причинило, са разпитани свидетелите М., Ц. и П.. Първата е участник и пострадал
от ПТП-то и в показанията си описва, че се е движела по права линия, усетила,
че някой я блъснал и се озовала под колата, която я блъснала. Спомня си, че
един или двама мъже са я извадили изпод автомобила. Усещала силни болки в
крака, пристигнала и Бърза помощ. Велосипедът, с който се е движела, бил със
светлоотразител отзад, който мигал. Лявата й страна на тялото била по-наранена
и охлузена, якето скъсано, лакътя и
коляното от ляво натъртени. Свид.Ц.е полицейски служител и автор на констативния
протокол за ПТП-то. Спомня си, че велосипедистката е била откарана в МБАЛ
Разград. На място свидетелят констатирал алкохол в издишвания от шофьора на
автомобила въздух със съответния уред,
след което го задържали за 24 часа. Свид.П. по същото време е бил в заведение в
близост до мястото на ПТП-то. Той е отишъл на място и видял пострадалата жена
по колата и й помогнал да излезе След това го потърсили от Пътна полиция и го
записали като свидетел в констативния протокол. Спомня си, че автомобилът е
имал стоп и фар, който е светел. Когато извадили жената изпод автомобила, тя се
е движела трудно, глезенът й бил ударен. Същият свидетел чул шофьорът да
обяснява, че не е видял велосипедистката.
За
установяване на механизма на ПТП-то е назначена съдебна автотехническа
експертиза. Вещото лице по същата е депозирало заключение, според което не са
налице данни за наличие на повреди и неравности, които биха могли да имат
причинна връзка с настъпилото ПТП. Същото е настъпило в условията на намалена атмосферна видимост,
при практически настъпил вечерен мрак, като не са налице сведения за изкуствена
осветеност на уличния участък по време
на възникване на ПТП, както и за наличие на мъгла, валежи или други
метеорологични явления. Съответно сблъсъкът между МПС-то и велосипеда е
настъпил в дясната лента на ул.“**“, считано спрямо посоката от магазин „Билла“
към кръстовището с ул.“Добруджа“ в
участъка между бл.** на ж.к.“Освобождение“ и хотел „Интеррум“. Съответно в
дясната лента за движение се е движела велосипедистката, а по същото време, по
същия уличен участък и в същата посока, след велосипедистката се е движел лекия
автомобил, управляван от ответника. В близост до бл.64 лекият автомобил е
застигнал и блъснал в задното колело движещият се попътно пред него велосипед,
управляван от М.. В отговор на поставен въпрос вещото лице е посочило, че
възможните предпоставки за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалата са внезапно, несигнализирано отклоняване от
праволинейната й траектория на движение,
липса на светлоотразителна жилетка или на червен светлоотразител отзад на
велосипеда, както и че в материалите по делото не се съдържат данни за такива обстоятелства. В отговор на въпроси в
о.с.з. вещото лице инж.Д. поясни, че по делото няма данни за съпричиняване на
ПТП-то.
За
периода 21.11.2014 г. – 21.11.2015 г. водачът на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег.№**е имал застраховка „Гражданска отговорност“ по
договор /комбинирана застрахователна полица/ с ДЗИ „Общо застраховане“АД.
Пострадалата Е.П.М. е поискала от ищеца ДЗИ „Общо
застраховане“АД заплащане на обезщетение за причинени вреди, като е представила
съдебномедицинско удостоверение, в което е записано, че при прегледа й е
установено оток и насиняване на кожата в областта на десния глезен с ограничени
и болезнени движения в глезенната става /навяхване/, охлузвания на кожата в
областта на левия лакът и лявото коляно, като описаните увреждания могат да
бъдат получени по време и начин както съобщава прегледаната – при ПТП, и са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; както и
болничен лист за временна нетрудоспособност за времето от 07.05 до 20.05.2020
г. поради злополука – нетрудова.
По
така подаденото искане „ДЗИ Общо застраховане“АД е образувало щета
№43072951500095 и в протокол от 13.05.2015 г. комисия е разгледала искането и
мотивирано е определила сумата 800 лв. за обезщетяване на пострадалата. На
18.05.2015 г. е подписано споразумение между ищеца и Е.П.М. за размера на
обезщетението и на 21.05.2015 г. сумата 800 лв. е преведена по сметка на
пострадалата в „Банка ДСК“ЕАД. На 22.06.2015 г. ищецът е изпратил на ответника
покана за плащане на сумата 815 лв., от които 800 лв. платено обезщетение и 15
лв. ликвидационни разходи.
Според
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза при ПТП-то на 05.05.2015 г.
на пострадалата Е.П.М. са й причинени :оток и насиняване на меките тъкани по
външната страна на десния глезен с ограничени и болезнени движения в глезенната
става /навяхване/ и охлузвания на кожата в областта на левия лакът и лявото
коляно, които травми са в причинно-следствена връзка с възникналия пътен инцидент. Според същото
заключение няма медицински документи за прилагано лечение и за стойността му, а
удостовереното навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена обуславя
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата и има
срок за възстановяване около 2-3 седмици и няма данни за настъпили усложнения
на травмата. Разпитана в о.с.з., в.л. д-р В. обясни, че приземяването на
Митрова е категорично наляво, като за
това свидетелстват и установените охлузвания в тази област на тялото, но това
не изключва огъване в областта на другото ходило, като последната травма е
възможно да е получена още преди падането. При такава травма специалистите
препоръчвали щадящ режим по отношение на
двигателна активност и медикаменти за външно приложение или през устата
Съответно
според заключението на съдебно-счетоводната експертиза за периода 19.05.2017 г.
– 19.05.2020 г. размерът на законната лихва върху сумата 800 лв. е 243,78 лв.,
а ликвидационните разноски са начислени на 18.05.2015 г., като основанието за
начисляване на същите е приети практики. Последният извод вещото лице е
получила от устна информация от служител на ищцовото дружество.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 800 лв. е основателен и доказан. Според разпоредбата на чл.213 от КЗ /отменен, но действащ към
05.05.2015 г./ с плащането на
застрахователното обезщетение, което е осъществено на 21.05.2015 г. застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Правото
на регресно вземане на застрахователя по застраховка гражданска отговорност се
определя от разпоредбите на Кодекса на застраховането, като в случая намира
приложение чл.274, ал.1, т.1 от с.з., според който застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма. Следователно регресната отговорност е в зависимост от
посочената в чл.5 от Закона за движение по пътищата законова дефиниция, ограничаваща
правото на управление на МПС след употреба на алкохол към момента на настъпване
на ПТП. По отношение на ответника тази
употреба е установена със споразумение по реда на глава 29-та от НПК.
В
настоящия процес бе установен фактическия състав, пораждащ отговорността за
непозволено увреждане- деяние – причиняване на ПТП, противоправно - чрез нарушаване на плавилата за движение по
пътищата и виновно – непредпазливо. По отношение на извода за наличие на вина,
съдът взе предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите, която регламентира оборима
презумпция за това, че във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното, както и обстоятелството, че по делото
не бяха представени никакви доказателства за обстоятелства, които да я
опровергават.
Размерът
на обезщетението, което застрахователят е заплатил на пострадалата е определено
със споразумение между двамата, но размерът на същото кореспондира с
уврежданията – навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена, за
възстановяването на които са необходими 2-3 седмици, както и със стреса, който
пострадалата е преживяла при ПТП-то. Това обезщетение е заплатено от застрахователя
на увредения, поради което искът за заплащане на сумата 800 лв., платени като
обезщетение е основателен и доказан.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване на ПТП-то от страна на
пострадалата, тъй като по делото бе установено, че велосипедът, с който се е
движела пострадалата е бил със светещ фар и не бе представено нито едно
доказателство за поведение на пострадалата, което да е в причинна връзка с
ПТП-то.
Сумата следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 19.05.2020 г., така както е поискал ищеца.
Основателен е и
иска за заплащане на обезщетение за забава. Действително такова се дължи от
поканата до ответника, но в случая такава е изпратена още на 22.06.2015 г.,
почти две години преди началната дата, от която се претендира обезщетението за
забава. Посоченият от ищеца периода – 19.05.2017 г. – 19.05.2020 г. е съобразен
със срока на погасителната давност, регламентиран в разпоредбата на чл.111,
б“в“ от ЗЗД. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза обаче
размерът на законната лихва за процесния период
е 243,78 лв. , а не посочените в исковата молба 248,37 лв., поради което
искът следва да бъде уважен частично.
Сумата 15 лв. като
ликвидационни разноски би могла да бъде квалифицирана като „обичайните разноски
за определяне на обезщетение“, поради което е основателен искът за тяхното
заплащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцата и направените по делото разноски, а именно сумата 770 лв.
заплатена държавна такса и разноски и 305,00 лв. адвокатско възнаграждениe.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
К.С.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.“Витоша“, №89Б сумата 800
лв. /осемстотин лева/ представляваща
регресно вземане по чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането във връзка
със заплатено застрахователно обезщетение по повод събитие от 05.05.2015 г.,
представляващо покрит риск по полица
“гражданска отговорност” на автомобилистите №06114002849557/20.11.2014
г. и сумата 15 лв. /петнадесет лева/ представляващи разноски по щета
№43072951500095, ведно със законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното
изплащане на двете суми, сумата 243,78
лв. /двеста четиридесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. –
19.05.2020 г., сумата 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/ разноски по делото и 305 лв. / триста и пет
лева/ адвокатско възнаграждение И ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за
забава в останалата част до първоначално предявения размер от 248,37 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: