Определение по дело №91/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за изменение на Определение № 354/11.09.2023 г. по адм. д. № 91 по описа на ЯАС за 2023 г. в частта му за разноските.

Ответната страна, редовно уведомена за постъпилата молба, не взема писмено становище по същата.

С Определение № 354/11.09.2023 г., съдът е оставил без разглеждане исковата молба, подадена от Р.М.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и е прекратил производството по адм. д. № 91 по описа на Административен съд Ямбол поради направения от него отказ от предявения иск, като е осъдил С. да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

След като се запозна с искането, съдът намира същото за допустимо, но НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай се касае за искане за изменение на определението на съда в частта за разноските, с която част е присъдено на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение, като се иска отмяна на определението в тази му част. Твърди се, че присъждането на такова възнаграждение не е поискано от юрисконсулта, както и че то не се дължи, тъй като последният получава месечна заплата.

Видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Разноски се дължат и по делата по Закона да отговорността на държавата и общините за вреди, като разликата с общите случаи е, че те не се внасят предварително (чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ). Освобождаването от държавна такса не води до освобождаване и от разноски.

В настоящия случай, видно от данните по делото, ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е представлявана от юрисконсулт, който е участвал в проведеното на 19.05.2023 г. съдебно заседание, изготвил е и отговор на исковата молба и становище с вх. № 1832/18.08.2023 г. Именно в последното е направено и искането за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Поради това въпросното искане е било допустимо и основателно. Що се отнася до размера на присъденото юрисконсултското възнаграждение, същият е определен от съда съобразно разпоредбата на 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и е в минималния предвиден размер, а именно 100 лева (чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда такова възнаграждение в размер от 100 до 360 лева).

Предвид изложеното съдът намира, че подадената молба Р.М.С. за изменение на Определение № 354/11.09.2023 г. по адм. д. № 91/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на това съдът и на осн. чл. 248 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2082/19.09.2023 г., подадена от Р.М.С. за изменение на Определение № 354/11.09.2023 г. по адм. д. № 91 по описа на Административен съд Ямбол за 2023 г в частта му за разноските.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Съдия:	/п/не се чете