РАЗПОРЕЖДАНЕ
№635, 29.05.2019г., Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІ граждански
състав, на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в
разпоредително заседание, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова,
въззивно гражданско дело № 273 по описа за 2019 година, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.З.П. против Решение № 301/12.03.2019г.,
пост. по гр.д.№ 980/2018, ПдОС, с което e постановено унищожаване в полза на
„О.И.“ЕАД на заявения от И.З.П. и вписан
в особената книга на Районен съд – гр.Пловдив под №502/2017г. с определение
№7850/16.08.2017г. по ч.гр.д.№13005/2017г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., отказ от
наследство, останало след смъртта на баща му Запрян Иванов П., починал на
01.07.2017г., като И.П. е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 4593,24
лв.
Жалбоподателят И.З.П. поддържа, че
постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушаване
на материалния и процесуалния закон.
Развива доводи, че не е основен длъжник и спрямо него не следва да се провежда
производство по чл.56 от ЗН, като прави аналогия с чл.135 от ЗЗД. Отделно от
това поддържа, че вземанията на ищеца могат да се удовлетворят независимо от
отказа му от наследство. Посочва и че ищецът е вписан в списъка на кредиторите
на основния длъжник в производството по несъстоятелност и ще се удовлетвори от
имуществото му. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с
което се отхвърли изцяло предявения против него иск. Не прави нови
доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „О.И.“ ЕАД оспорва
въззивната жалба. Развива подробни съображения за наличие на елементите на
фактическия състав на чл.56 от ЗН и за доказване на предявения иск. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Не прави нови доказателствени искания.
Претендира разноски.
При проверка на допустимостта на
подадената въззивна жалба съдът констатира, че същата изхожда от страна в
производството, ответник останал недоволен от постановеното съдебно решение, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, подадена е в
срок, поради което и се явява допустима. Внесена е дължимата ДТ. Налице са предпоставките на чл.267 от ГПК,
поради което производството ще следва да бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.
Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в ОЗ на 24.06.2019г.
от 14:00 ч.
Разпореждането е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :