РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500228 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от К. В. Т., с ЕГН **********, чрез адвокат
И.Н., против решение № 1923/29.10.2022 г., постановено по г. д. № 444/2021 г. по описа
на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от нея против М. Ю. Р., ЕГН
********** искове да бъдат изменени постановените по г.д. № 2564/2018 г. по описа на
РС Пловдив, мерки относно упражняването на родителските права по отношение на
децата М. М. Р., ЕГН ********** и Г. М. Р., ЕГН **********.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение. Излагат
се подробни съображения относно настъпило изменение в обстоятелствата след
влизане в сила на решението по г.д. № 2564/2018 г. по описа на РС Пловдив. Сочат се
като такива закупуването на имот от жалбоподателката и установяването в България,
намирането на постоянна работа на редовна смяна, създаване на отлични битови
условия, осигурена помощ и подкрепа в грижите за децата от страна на родителите на
жалбоподателката и от нейния фактически съжител. Съдържат се оплаквания, че
бащата не полага достатъчно грижи за двете деца, употребява алкохол, не задоволява
адекватно ежедневните им потребности, създава пречки на личните отношения между
децата и майката и ги настройва срещу последната. Иска се отмяна на решението и
вместо това уважаване на исковата претенция, като упражняването на родителските
права по отношение на децата да бъде предоставено за упражняване на майката, а в
съответствие с това да бъдат определени и местоживеенето на децата, личните
отношения с другия родител и издръжката. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. Ю. Р., с който се
оспорва жалбата и се излагат подробни съображение за оборване доводите на
жалбоподателката и такива в подкрепа на атакуваното решение. Моли се
1
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от К. В. Т. против М. Ю. Р. иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне
упражняване на родителските права спрямо малолетните им деца М. М. Р. и Г. М. Р. на
майката, определяне на местоживеенето на децата при нея и определяне режим за
осъществяване на лични отношения между децата и бащата, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10,00 ч. до 16,00 ч., както и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
за заплащане на месечна издръжка в размер на 200,00 лева за М. Р. и 170,00 лева за Г.
М. Р., считано от датата на влизане в сила на решението. В исковата молба са изложени
обстоятелства, че по силата на влязло в сила решение по г.д.№ 2564/2018 г. по описа на
РС Пловдив, упражняването на родителските права за децата е предоставено на техния
баща поради това, че майката работела в Испания и не разполагала с материална среда
за отглеждане на децата, а бащата разполагал с жилище, макар и да е на родителите му.
Твърди се към момента на исковата молба да са се изменили сочените обстоятелства,
като ищцата е закупила собствен имот в село О., област П., ул. *** и се е установила да
живее в България. Сочи се при всяка среща децата да споделят със своята майка, че
искат да живеят с нея. Твърди се бащата да няма необходимите качества и потенциал
за родител, каквито има майката, включително новата партньорка на бащата да
упражнява тормоз спрямо тях. Сочи се, че при това положение в интерес на децата е
родителските права за тях да бъдат предоставени за упражняване на майката.
В срока за отговор исковете са оспорени от М. Ю. Р., като неоснователни.
Поддържа се липсата на промяна на обстоятелствата след постановяване на решението
по г.д.№ 2564/2018 г. по описа на РС Пловдив. Сочи се, че бащата продължава със
същото усърдие и желание да се грижи за децата, като те редовно посещават детска
градина и училище, включително бащата продължава да има постоянни доходи от труд
и да обезпечава базовите потребности на децата от храна, облекло, обучение, условия
на живот и др. Твърди се между децата и бащата да е изградена емоционална връзка на
дълбока привързаност и в техен най – добър интерес родителките права да бъда
упражнявани от бащата.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че в най –
добър интерес за децата е бащата да продължи да се грижи за тях, тъй като за тях са
осигурени добри условия и стабилна среда при бащата. Макар и съществен критерият
за осигуряване на добри жилищни условия, не е приет за достатъчен. По – голямо
значение е отдадено на възпитателските качества на двамата родители, като в това
отношение превес е даден на тези на бащата. Прието е, че интересът на майката към
децата не е постоянен, като и по отношение на полаганите за последните грижи,
бащата отново е предпочетения родител, включително и с оглед на обстоятелството, че
той може да се ползва от подкрепата на разширения семеен кръг – бабата по бащина
линия, с която живеят в един дом и също участва в грижите за децата.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради
това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата
правилност, съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени
нарушения на императивни материалноправни норми и в изпълнение на задължението
2
на съда да следи за интереса на родените от фактическото съжителство деца, когато
въззивният съд е длъжен да отстрани констатираните нарушения без да има изрично
направено оплакване в тази насока, както и съгласно ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно, че страните са живели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство са родени две деца: малолетните М. М. Р., роден на *** г.
и Г. М. Р., родена на *** г. От приложеното г.д.№ 2564/2018 г. по описа на РС
Пловдив, се установява, че с решение 3915/19.11.2018 г., влязло в сила на 22.06.2019 г.
упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на
бащата, където е определено и местоживеенето им; определен е режим на лични
отношения между децата и майката, както следва всяка първа и трета събота и неделя
от месеца без преспиване от 10,00 часа до 16,00 часа, както и един месец през лятото и
майката е осъдена да заплаща на всяко от двете децата, чрез техния баща и законен
представител месечна издръжка в размер на ¼ от размера на минималната работна
заплата, считано от подаване на исковата молба – 14.02.2018 г. до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
Спорът между страните е концентриран върху това настъпила ли е сочената от
ищцата промяна в обстоятелствата след постановяване на решение № 3915/19.11.2018
г. по г.д.№ 2564/2018 г. по описа на РС Пловдив и дали тя е от степен, че да обоснове
промяна в постановените с това решение мерки относно грижите и издръжката за
децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят,
съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално
подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да
определи нови. Под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът дължи да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано
взетите мерки (според решение № 176/10.09.2019 г. по г. д. № 2246/2018 г. на ВКС, IV
г. о.). За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на
упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е
необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства
влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права,
или биха се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на
другия родител. Преценката следва да е комплексна и всестранна, с цел в максимална
степен да се защитят интересите на детето. На свой ред "най-добрият интерес на
детето" е въздигнат в основен принцип в Конвенцията за закрила на детето. Понятието
е многопластово по своето съдържание, като при всички случаи включва изискването
да бъде гарантирано пълното ефективно ползване на всички признати от Конвенцията
права на детето, както и неговото холистично развитие, обхващащо физическото,
умственото, духовното, моралното, психологическото и социалното му развитие.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето, то включва преценка относно
редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите и
психоемоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства, като се
съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и
възможностите на родителите да се грижат за него, а така също и последиците, които
ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или вредата,
която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при постановяване на
3
решение, което се отнася до интересите на детето трябва да се вземат предвид и да се
ценят винаги конкретните потребности на детето, които се иска да бъдат
удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което най- добре ще
обслужи тези интереси, при предварителна преценка за последиците от това
разрешение върху детето. В контекста на изложеното актуални остават и постановките
на ППВС № 1/12.11.1974 г., където е подчертано, че решаващо значение за интересите
на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранно развитие на
личността, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелства на разглеждания случай.
В първоинстанционното производство по делото са изготвени и приети
социални доклади от ДСП – Р. и ДСП – П., по местоживеенето на двамата родители.
Първият от тях касае условията при бащата, където понастоящем се отглеждат двете
деца. Посочено е в него, че М. е ученик във втори клас в ОУ „***“, а Г. посещава
редовно детска градина „***“, трета подготвителна група. Дадено е становище, че
базовите потребности на децата се задоволяват, като условията в дома на бащата са
много добри и за тях има обособен детски кът, с всички необходими принадлежности
и детски играчки. Бащата е създал сигурна и добра среда за отглеждане и възпитание
на децата, като се стреми да задоволява не само базовите, но и интелектуалните им
потребности. При проведеното социално проучване е установено, че Г. и М. са в добро
емоционално, физическо и здравословно състояние. След интервю с личния лекар и
учителите на децата е установено, че бащата проявява заинтересованост и отговорно
отношение за правилното развитие на децата. Посочено е, че между бащата, неговото
разширено семейство и децата има изградена силна емоционална връзка и децата се
чувстват спокойни и сигурни около своя баща. Н. Я. - фактическият съжител на
бащата, с която имат родено общо дете на две години, го подкрепя в грижите за децата
и има добро отношение към тях. Бащата работи на трудов договор, като работното му
време е съобразено с режима на децата. В допълнение към данните от този доклад, във
въззивното производство е назначен и приет допълнителен такъв, изготвен от ДСП - Р.
след среща с двете деца. Посочено е, че в проведената беседа М. и Г. споделят, че
обичат своя баща, силно привързани са към него и се чувстват спокойни. Децата
разказват, че желаят да се срещат със своята майка, но не и да заживяват при нея, тъй
като се чувстват много добре в сегашния си дом, в родния си град, където имат много
близки и приятели и не желаят да променят средата си.
От представената по делото индивидуална оценка на потребностите на детето
М. /л. 34 от делото на РС/, изготвена от център за обществена подкрепа „С.“ се
установява, че М. и Г. са силно привързани към своята сестра, родена от съвместното
съжителство на баща им с новата му партньорка Н.. Бащата е осигурил за децата си
жилище, храна, чисто и подходящо облекло, както и необходимата лична хигиена,
успява да задоволи емоционалните потребности на сина си като в общуването им се
забелязва, че са създадени отношения на взаимно зачитане, уважение и доверие. М. е
във видимо добро здравословно състояние. Моделът на взаимоотношенията в
семейството е добър и подходящ за възрастта му, като емоционално – личностния
характер на семейната среда е продуцирал у детето висока степен на емоционална
реактивност, доброжелателност, отговорност, взаимопомощ, съпричастност към
обществените ценности и личните приоритети в отношенията с връстниците и
възрастните.
От своя страна към момента майката съжителства на семейни начала с
партньора си С. Г., в село О., в двуетажна къща нейна собственост, като разчита на
него за помощ. Майката споделя, че има изградена емоционална връзка с децата си,
като децата искат да живеят с нея и обичат да споделят с нея, като са казали, че не се
чувстват добре с баща си и неговата съжителка. Отразено е, че майката няма представа
4
кой е личният лекар на децата. Майката е предпочела социалните служители да не
извършват посещение в жилището , предвид вирусната инфекция Ковид 19, като по
нейна информация на първият жилищен етаж е разположена кухня, хол и салон, на
втория спалня, детска стая и санитарно помещение. Установено е също така, че
майката работи на постоянен трудов договор, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч.
В първоинстанционното производство са събрани и свидетелски показания.
Настоящата инстанция кредитира тези на свидетеля И. К. (л. 63 от делото на РС).
Същите са логични и последователни, кореспондират на останалата доказателствена
съвкупност и от тях се установява, че децата нямат вид да са болни, неугледни и
изцапани, разбират се добре с баща си и се виждат с майка си. Показанията на С. Г. –
настоящ фактически съжител на жалбоподателката (л. 69 гръб от делото на РС), с
оглед възможната тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, съдът не
кредитира в частта им, че по думите на децата, те не били добре гледани, баща им
злоупотребявал с алкохол, че дрехите им са стари и скъсани и че бащата препятства
контактите на децата с тяхната майка. От една страна същите са изолирани и
противоречат на установеното със социалните доклади и индивидуална оценка, според
които бащата осигурява необходимите грижи за децата, кореспондиращи напълно и с
приетите по делото характеристика за М. от класния му ръководител при ОУ „***“,
служебна бележка за Г., издадена от ДГ „***“, както и коментираните показания на
свидетеля К.. От друга страна свидетелят Г. сам посочва, че майката се вижда с децата
съгласно определения режим и често взимат децата с неговата кола, като допълва, че
през 2020 г. децата по – рядко са идвали при майка си, но не и че пречки за това е
създавал бащата. В този смисъл настоящата инстанция дава вяра на установеното от
представителя на ДСП – Р. в хода на изготвяне на двата социални доклада, както и на
изготвената за детето М. индивидуална оценка. В останалата им част относно битовите
условия в дома на майката и създадената между нея и децата емоционална връзка,
показанията на свидетеля Г. следва да бъдат кредитирани.
От представения в първоинстанционното производство нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.№ *** от 02.10.2020 г. по
описа на Нотариус Иван Арабаджиев, рег.№ 656, с район на действие РС П., се
установява, че майката е закупила недвижим имот, ведно с построената в него
еднофамилна жилищна сграда в село О., община П..
От съвкупния анализ на посочените доказателства не се установява да е
настъпила промяна в жилищните условия, при които бащата отглежда М. и Г., като те
продължават да живеят в дома на бащата (къща ново строителство, електрифицирана и
водоснабдена), с неговата партньорка и родителите му, където за тях е обособен детски
кът, с всички необходими принадлежности и детски играчки.
Не се установява да е настъпила промяна и в начина, по който бащата се грижи
за отглеждането и възпитанието на М. и Г.. От гласните доказателства, социалните
доклади, както и от индивидуална оценка на потребностите на детето М. се установява,
че между бащата и децата съществува емоционална близост и доверие, децата се
чувстват значими сигурни и обичани.
Като взе предвид дотук изложеното съдът намира, че не се установява наличие
на твърдяното от жалбоподателката изменение на обстоятелствата, имащи значение за
решението относно родителските права. Новото в условията, при които са поставени
М. и Г., е обстоятелството, че се е родила тяхната сестра. Тази промяна по никакъв
начин не може да се възприема като отрицателна и влошаваща положението на М. и Г.,
която да обуславя промяна в мерките и предоставяне упражняването на родителските
права на бащата. Най – добрият интерес на децата действително налага те да бъдат
отглеждани от бащата, който е създал стабилна семейна среда и сигурност. Децата
5
имат изградени навици, силна емоционална връзка с отглеждащия ги до момента
родител и с членовете на разширеното семейство по бащина линия. Привързани са и
към по – малката си сестра. Фигурата на бащата е от централно значение в живота на
децата. Те са интегрирани в създадената при бащата социална и семейна среда, където
са отглеждани от раждането си и до момента, у тях е създадено усещане за значимост и
принадлежност в този смисъл. Посоченото е от изключително значение за
емоционалната стабилност на децата във възрастта на юношеството и основа за
пълноценното личностно изграждане, включително при предстоящата им социална
реализация. Отчита се също и фактът, че няма данни бащата да действа за създаване у
децата на негативен образ на майката, като данните са по – скоро за напрежение и
нарушена комуникация между двамата родители по повод на децата.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че бащата не може да осигури
адекватни грижи за децата поради злоупотреба с алкохол и лошо отношение на
неговата партньорка. Твърденията на майката в тази посока не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, които в своята съвкупност обосновават
извод за адекватно посрещане на нуждите на децата. Твърденията, че децата са
тормозени от партньорката на бащата и бити от баба си, не са подкрепени с никакви
доказателства. От своя страна придобиването на жилище от майката и установяването