№ 259
гр. гр. Добрич, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20233200100840 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена от Р. Д. Ц. с
ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, чрез адвокат А. Р., АК - Варна с адрес на
адвокатска кантора в гр. Варна, ***, искова молба с вх.№ 7874/15.12.2023г.,
уточнена с молба вх. № 201/10.01.2024г., молба вх.№ 4624/16.07.2024г. и в
съдебно заседание, с която срещу "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК *********, гр.
София, п.к. 1421, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Н. Г. С., са предявени обективно съединени при условията
на евентуалност главни отрицателни установителни искове за установяване в
отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит №
720031221237/05.08.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк" ЕАД като
кредитор и Р. Д. Ц. като кредитополучател е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК; чл. 11, ал.
1, т. 11 вр. т. 12 от ЗПК, а в условията на евентуалност спрямо тях – иск за
обявяване за нищожна клаузата от процесния договор, която определя
кредитополучателят да заплати на кредитора законна лихва в размер на 30,39
% поради противоречието й с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит №
720031221237/05.08.2022г. Ищцата счита същия за недействителен, защото:
Договорът е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, а именно шрифтът на договора и на останалите документи,
които се неразделна част от него, е с размер, който е по-малък от 12.
Договорът е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
1
ЗПК, тъй като не съдържа посочване на годишния процент на разходите (ГПР)
в съответствие с чл. 19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК, където
детайлно е уредено как се определя и изчислява ГПР. Член 10 от договора за
кредит, който се отнася до ГПР, съдържа единствено посочване на „32,56 %.",
с което не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
договора ГПР е посочен само като абсолютна стойност. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира същият/. Не е ясно как точно се съдържа
в ГПР и как е изчислен по отношение на общия ГПР посочения лихвен
процент от 30,39 %. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР,
както и общото посочване, че размерът му е изчислен в съответствие с
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и посочените в закона допускания,
без да са конкретизирани кои точно, не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт, поставен е в положение да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, а това противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ищцата е
посочила, че съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да
провери дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно,
съобразно императивното правило, предвиждащо единна математическа
формула за изчисление на размера на ГПР, залегнала и в самата директива,
защото неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора. Приема се още, че изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не
са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Договорът за кредит не съдържа погасителен план, който да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, допълнителни разходи,
като е изтъкнато, че чл. 11.2. от договора, именуван: „Погасителен план към
договора", съдържа в табличен вид сума с посочване на съответен падеж
всеки месец, но този погасителен план няма съдържанието, указано в чл. 11,
ал. 1, т. 12 от ЗПК, като така за кредитополучателя е създадена неяснота какво
се погасява с общо посочената сума, каква част от тази сума е главница, каква
сума е за лихва или за други такси, застрахователни премии. Липсата на
погасителен план в договора за кредит със съдържанието за погасителен план,
съобразно изискванията на закона, е основание за обявяване на договора за
кредит за недействителен, поради несъответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 във вр. с
т. 12 от ЗПК.
2
Клаузата на част III, т. 1 от договора, определяща размера на годишния
лихвен процент, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният годишен лихвен процент
или възнаградителна лихва по договора в размер на 30,39 % надвишава три
пъти размера на законната лихва. При размер на законна лихва от 10,00% към
датата на сключване на договора, респективно трикратен размер от 30,00%, в
настоящият случай лихвата в размер на 30,39% годишно надхвърля с над 3
пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете.
Твърди, че изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на
договора за потребителски кредит да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, е спазено. Изискването по чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК също е спазено, тъй като в договора е записано: ГПР – 32.56 % и
обща дължима сума 26521,99 лева. Останалите възражения срещу начина на
изчисляване на ГПР съобразно изискването на ЗПК по определения в
приложение № 1 начин намира за неоснователни, доколкото доказателства в
тази насока не са посочени от ищцата и по подробно изложени съображения,
основани на съдържанието на договора и законовите разпоредби. По
отношение евентуалния иск ответникът е посочил, че при сключване на
договора по силата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК точно и ясно е определен
пределът на оскъпяване на кредита – ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на РБ. Възнаградителната лихва е
компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като
единственото условие е, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не
надвишава максимално допустимия размер. Позовава се на съдебна практика
в подкрепа на подробни правни доводи за неоснователност на иска.
Въз основа събраните по делото доказателства и доводите на страните
съдът намира за установено следното:
Исковете имат своето правно основание в разпоредбите на чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 1 от
ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. т. 12 от ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ищцата е
длъжник по договор за кредит, има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което по отношение
на договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и на Закона за защита на потребителите. По уточнение на ищцата, те са
предявени като евентуални.
Безспорно е по делото, че е сключен между страните Договор за
потребителски кредит № 720031221237/05.08.2022г. Съгласно договора
кредиторът „Ти Би Ай Банк" ЕАД отпуска кредит в размер на 14 800 лева при
фиксиран лихвен процент в размер на 30,39 % и ГПР в размер на 32,56 %.
Отпуснатата сума следва да бъде върната от кредитополучателя в срок до
15.12.2026г. на месечни вноски в размер на 520,04 лева. Общо дължимата на
3
кредитора сума е 26521,99 лева.
Първото наведено от ищцата основание по чл. 22 от ЗПК за
недействителност на Договор за потребителски кредит №
720031221237/05.08.2022г. е неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
съгласно който всички елементи на договора трябва да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Ищцата твърди,
че шрифтът на сключения договор е по-малък от 12.
По делото е допусната съдебно техническа експертиза. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като изготвено
от специалист с необходимите специални познания. Експертът е категоричен в
извода си, че Договор за потребителски кредит №720031221237/05.08.2022г.,
сключен между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД като кредитор и Р. Д. Ц. ЕГН
********** като кредитополучател, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит от ТИ БИ АЙ Банк и
Заявление - декларация за установяване на договорни отношения са
изпълнени с шрифт Arial Narrow с размер 11.
Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на
договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 от ЗПК – на
хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен
носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. В
настоящият случай договорът е сключен по електронен път. Електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и ал.
2 от ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
4
стойността на саморъчен - арг. чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ с
доказателствена сила, каквато законът признава – чл. 180 от ГПК и чл. 18, ал.
3 от ЗПФУР.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на посочени разпоредби, първата от които е тази на чл. 10, ал. 1,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Нарушаването на
изискването за минимален размер на шрифта (12) представлява самостоятелно
основание за недействителност. Според приетото по преюдициално запитване
с определение от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 на Съда на Европейските
общности, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
директива 87/102 ЕИО на Съвета допуска национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива
87/102 ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани разпоредби "в редица ключови
области" от правната уредба на потребителския договор. По силата на
съображение 9 от преамбюла на директивата за държавите – членки възниква
ограничение да запазят или въвеждат различни (от разпоредбите на
директивата) национални разпоредби. Изрично е посочено, че това
ограничение се прилага само до колкото съществуват хармонизирани с
директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на член 10, параграф 1 от
директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят
на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата
разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи
се до действителността на сключването на договорите за кредит.
Следователно извън въведеното с директивата изискването за форма "на
хартиен или друг траен носител" държавите – членки не са ограничени да
поставят допълнителни условия за действителност на договора. Правилото на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., предвижда изискване за размер на
шрифта, което директивата допуска и което е задължавало страните да
сключат договора в съответствие с него. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
свързва с посоченото несъответствие недействителност на договора. По
отношение този реквизит - шрифта на договора, е постановено решение по т.
дело № 550/2022г. от 10.01.2023г. на ВКС, ІІ т.о., в което разпоредбите на
националното право и общностното право се тълкуват в смисъл, че този
недостатък е самостоятелно /достатъчно/ основание за недействителност на
договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 от същия. Този извод
следва пряко от приложението на ЗПК.
От приетото по делото заключение на вещото лице М. Н. е установено,
че Договор за потребителски кредит №720031221237/05.08.2022г., сключен
между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД като кредитор и Р. Д. Ц. ЕГН ********** като
5
кредитополучател, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит от ТИ БИ АЙ Банк и Заявление -
декларация за установяване на договорни отношения са изпълнени с шрифт
Arial Narrow с размер 11. Следователно процесният договор е недействителен
на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК поради неспазване на
предвидената в закона форма за по-малък от 12 размер на шрифта.
Първият от исковете подлежи на уважаване, което препятства
разглеждането на другите искове, предявени от ищцата в условията на
евентуалност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на направените
разноски по водене на делото и платеното възнаграждение за един адвокат. Тя
е освободена от заплащане на държавна такса с определение №
32/11.01.2024г., внесла е сумата от 531,81 лева за възнаграждение на вещото
лице и е била представлявана от адвокат безплатно по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разходи по
водене на делото в размер на 531,81 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва
да заплати на адвокат А. Р. с личен номер *** по карта № ***, член на
Адвокатска колегия – Варна, с адрес на кантората гр. Варна, ***, адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на ищцата в определен от съда размер. Съгласно решение по дело С-438/22г.
на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна
уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за
дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички
релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален
интерес, фактическа и правна сложност на делото, вид и количество на
свършената работа, предприети действия и др. Поради това и съдът не е
обвързан от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
нея минималното възнаграждение в размер на 2 771,76 лева). В случая от
пълномощника е изготвена искова молба, двукратно уточнена, изразявани са
писмени становища, представени са писмени доказателства, направени са
доказателствени искания, адвокатът се е явил в откритото заседание по
същество и е изготвил писмена защита. Производството е приключило след
провеждане на две открити заседания, делото не се отличава със значителна
фактическа и правна сложност, продължителност или многобройни съдебни
заседания, допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото
процесуално представителство. Съобразно горното, в конкретния случай
съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 1 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
6
сметката на Окръжен съд – Добрич дължимата държавна такса в размер на 1
060,88 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен, на основание чл. чл. 22 вр. чл. 10, ал.
1 от ЗПК - поради неспазване на предвидената в закона форма за по-малък от
12 размер на шрифта, Договор за потребителски кредит №
720031221237/05.08.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, п.к. 1421, район Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №
52-54, като кредитор и Р. Д. Ц. с ЕГН ********** от гр. Добрич, *** като
кредитополучател.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, п.к. 1421,
район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да плати на Р. Д. Ц. с
ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, разноски по водене на делото в размер на
531,81 лева.
ОСЪЖДА„Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, п.к. 1421,
район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да плати на адвокат А. Р.
с личен номер *** по карта № ***, член на Адвокатска колегия – Варна, с
адрес на кантората гр. Варна, ***, възнаграждение в размер на 1 000 лева за
оказаното безплатно процесуално представителство на Р. Д. Ц. с ЕГН
********** от гр. Добрич, *** по гр.д.№ 840/2023г. по описа на Окръжен съд
– Добрич.
ОСЪЖДА„Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, п.к. 1421,
район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да плати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Добрич дължимата
за водене на делото държавна такса в размер на 1 060,88 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Варна.
Към съобщенията за страните да се приложи препис от решението на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
7