№ 1363
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20241100901017 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ Е. ЛТД 2“
ЕООД, ЕИК **** срещу „ Е. ЛТД 10“ ЕООД, ЕИК ****.
Ищецът твърди, че на 14.12.2020 г., в гр. Варна, между страните e
сключен писмен договор за покупко- продажба на активи, по силата на който
ищецът продал на ответника следните активи: машини, производствено
оборудване, съоръжения и стопански инвентар за ресторант Subway, подробно
описани в исковата молба, на цена от 125 000 лева без ДДС (150 000 лева с
ДДС), с разсрочено плащане на същата на три вноски, както следва: първа
вноска 25 000 лева с падеж за плащане до 14.01.2021 г., втора вноска – 62500
лева с падеж за плащате до 14.12.2021 г. и трета вноска от 62 500 лева с падеж
за плащане до 14.06.2022 година.
Твърди се, че процесното оборудване е предадено на място в обекта на
Subway, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от 14.12.2020
г., разписан от страните. За извършената продажба била издадена данъчна
фактура № 01/14.12.2020 година. Твърди, че по цитираната фактура ответното
дружество извършило частични плащания по банковата сметка на ищеца,
общо в размер на 117 950 лева, в периода 11.01.2021 г.- 29.09.2021 г., както
следва: на 11.01.2021 г. по банкова път ответникът превел 25 000 лева, на
13.04.2021 г. ответникът превел 27 000 лева, на 12.07.2021 г. ответникът
внесъл 20 000 лева и 15 950 лева, на 13.07.2021 г. превел още 10 000 лева, а на
29.09.2021 г. била преведена и сумата от 20 000 лева, като неплатена останала
сума от 32 050 лева с ДДС. Претендира се и законната лихва за забава, върху
главницата от 32 050 лева, за периода 15.06.2022 г.- 08.03.2024 г., в размер на
6604 лева.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 32 050 лева с
ДДС, представляваща остатък от неплатена стойност по фактура №
1
01/14.12.2020 г., както и сумата от 6604, 80 лева - лихва за забава върху
остатъка от неизплатената главница, считано от 15.06.2022 г. до 08.03.2024
година.
В отговора на искова молба ответникът оспорва иска като
неоснователен. Не се оспорва нито доставката на процесните стоки, нито
издадената фактура, нито извършените по нея частични плащания. Твърди
обаче, че претендираната от ищеца сума в размер на 32 050 лева е изплатена
„на ръка”, на части, всяка от които на стойност по- малка от 5000 лева. Твърди
се, че сумите, чийто сбор бил в размер на 32 050 лева, били платени преди
смъртта на Иван Въгленов, а именно преди 06.07.2022 г., но не били надлежно
осчетоводени.
В законоустановения срок не е постъпила допълнителна искова молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по
делото доказателства приема следното за установено от фактическа страна:
За безспорно е прието между страните по делото, че между тях е
сключен договор за покупко- продажба на активи от 14.12.2020 г., че „ Е. ЛТД
2“ ЕООД, ЕИК **** е доставил на „Е. ЛТД 10“ ЕООД, ЕИК **** описаните в
договора от 14.12.2020 г. стоки, както и, че „Е. ЛТД 10“ ЕООД, ЕИК **** е
заплатил на ищеца сума в общ размер на 117 950 лева с ДДС по договора от
14.12.2020 година.
Установява се от договора за покупко-продажба на активи от 14.12.2020
г., че предмет са машини, производствено оборудване, съоръжения и
стопански инвентар за Ресторант Subway, находящи се в гр. Варна. бул.****,
Гранд Мол Варна, подробно описани в Приложение 1 към договора, с
продавач „Е. ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК **** и купувач „Е. ЛТД 10“ ЕООД, ЕИК
****.
Цената е уговорена на 150 000 лева с ДДС, платима на три вноски –
първа вноска 25 000 лева – до 14.01.2021 г., втора вноска 62500 лева – до
14.12.2021 г. и трета вноска – 62500 лева – до 14.06.2021 година.
Установява се, че към момента на сключване на договора и двете
дружества – продавач и купувач са представлявани от И.О.В., като както и
договорът от 14.12.2020 г., така и приемо-предавателният протокол са
подписани от И.О.В. като управител и на двете дружества.
От представените платежни документи, се установява плащане на общо
117 950 лева.
Не са сърбани други относими към предмета на делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД в условията на обективно съединяване.
2
При така определената правна квалификация в тежест на ищеца като
продавач е да докаже: 1) съществуването на договор за покупко-продажба на
активи; 2) изпълнение на неговото задължение да достави тези стоки при
договорените условия; 3) падеж на задължението за заплащане на цената; 4)
поканата за плащане.
С оглед данните по делото и приетото за установено от фактическа
страна, Съдът намира, че се доказа сключването на договор за търговска
продажба на описаните активи като съвкупност, както и изпълнение на
задължението на продавача да предаде обектите, предмет на продажбата на
купувача.
С оглед правилата на договора за търговска продажба, приложими по
процесния договор купувачът е следвало да заплати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго – чл. 327, ал. 1 ТЗ.
По делото се установява, че е налице уговорка между страните за
плащане на три части, с определен падеж. Установява се, че към дататa на
предявяване на иска – 11.03.2024 г. е изтекъл падежът за заплащане и на трите
вноски – последната вноска е била дължима в срок до 14.06.2022 година.
С оглед прието за установено по делото заплатената сума като част от
продажната цена възлиза на 117 950 лева.
Ответникът не доказа твърденията, че е заплатил остатъка от 32050 лева
на части, чрез плащане на ръка на по 5000 лева.
Поради това и искът за главницата следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главното задължение, както и изпадането в забава.
При вземане предвид на горното изложение следва да се приеме, че тъй
като ответникът не е платил на падежа на третата вноска изцяло, той е
изпаднал в забава, считано от 15.06.2022 г. и за него е възникнало задължение
за плащане на законна лихва.
На основание чл. 162 от ГПК и с помощта на компютърна програма,
Съдът намира искът за основателен за претендираната сума от 6 604,80 лева.
По изложените съображения искът се явява основателен.
Относно разноските:
С оглед този изход на делото на ищеца се дължат направените разноски
за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от ищцовото дружество в размер на
2 650 лева.
За да прецени основателността на направеното възражение за
прекомерност, Съдът отбелязва следното:
С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите
3
на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните
съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения,
приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват
задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че
ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски
за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС.
Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване
(задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката
си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1 минимални размери на адвокатското възнаграждение (в този
смисъл изрично определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
961/2023 г., I ТО, ТК).
В определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II
ТО, ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда
при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата
и правна сложност на делото; качеството на защитата, минималната часова
ставка в Република България.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция, макар и
да не е обвързана от минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вкл. и в светлината на решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, намира, че следва да използва за основа
за преценка на възражението за прекомерност именно размерите на
адвокатското възнаграждение, посочени в процесната Наредба.
Съобразно материалния интерес на исковете и действителната правна и
фактическа сложност уговореното и заплатено възнаграждение от ищеца е под
размера, посочен в Наредба 1. Поради това и възражението следва да бъде
оставено без уважение.
В допълнение – установява се, че уговореното и заплатено то ответното
дружество адвокатско възнаграждение надхвърля заплатеното от ищеца.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Лтд 10 ЕООД, ЕИК ****, седалище:гр. София, бул.****,
съдебен адрес: гр.София, ул. ****, адв. А. Т., да заплати на Е. Лтд 2 ЕООД,
ЕИК ****, седалище:гр. Пловдив, ЖК ****, съдебен адрес: адв. В. К., гр.
Пловдив, ул. ****, офис 4 по иск с правно основание чл. 327 от ТЗ вр чл. 79,
ал.1 от ЗЗД сумата от 32050 лева – остатък от продажната цена по договор за
покупко-продажба на активи от 14.12.2020 г., заедно със законната лихва
върху сумата от 11.03.2024 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 6 604,80 лева – лихва за забава върху
дължимата сума от 32050 лева – остатък от продажната цена по договор за
покупко-продажба на активи от 14.12.2020 г. за периода 15.06.2022 г. –
08.03.2024 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПОК сумата от 4190,20
лева – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщението от страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5