Решение по дело №380/2021 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателката М. Л. Л. от град Габрово е обжалвала Наказателно
постановление под № 148, издадено на 18.03.2020 година от Кмет на Община Габрово,
с което за нарушение по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на
територията на Община Габрово, на същата е наложена глоба в размер на сумата от
100 лева, на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА във вр. с чл. 18, ал. 1, т.2 от тази
наредба. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в проведеното
съдебно производство по делото чрез процесуален представител, който е
упълномощила според предвидения за това ред, жалбоподателката е приела издаденото
постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за
неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от
това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието
присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се
поддържа искане за присъждане на разноски съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН.
След като съпостави събраните в производството както писмени, така и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Св. Т.Т. е служител на ОД на МВР Габрово. За времето от 19,00 часа на
29.02.2020 г. до 07,00 часа на 01.03.2020 година той и неговия колега К.К. са
изпълнявали задължения по опазване на обществения ред на територията на Община
Габрово в състав на патрулен екип.
В късните вечерни часове на 29.02.2020 г. двамата полицейски служители били
изпратени от дежурния в ОД на МВР Габрово на улица „********” № 3 в гр. Габрово
във връзка със сигнал за нарушаване на нощната тишина в находяща се на този адрес
жилищна сграда, подаден от св. В. В. Ив.. Когато отишли там около 23,40 часа на
същата дата, те установили действително наличие на шум, породен от говорене на
висок глас, което се чувало от ап. 15 на ет. 5 в тази сграда, в който живеела
жалбоподателката М.Л.. Разговаряли с нея и обяснили причината за тяхното
посещение. След като установили нейната самоличност, в личното й присъствие св.
Т.Т. съставил против Л. акт за установяване на административно нарушение, в който
отразил, че след като около 23,40 часа на 29.02.2020 година е предизвикала шум
(говори на висок глас) във времето, определено за почивка от 22,00 до 08,00 часа, чрез
което е нарушила нощната тишина и спокойствието на гражданите, същата е
осъществила нарушение по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред
на територията на Община Габрово. Препис от акта е връчен на жалбоподателката и е
бил подписан от нея на същата дата, без конкретно изложени от Л. възражения по
отношение на неговото съдържание. Такива не са били депозирани от нея и в
допълнителния тридневен срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Впоследствие въз
основа на този акт от Кмета на Община Габрово е издадено и цитираното по-горе
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
1

правна страна:
От отразения в нея Вх. № и дата е видно, че жалбата против НП е била подадена
в Община Габрово на 23.04.2021 г, или на дата, на която (съобразно данните, изложени
в приложеното на л. 31-32 Определение № 72 от 30.06.2021 година по НАХД №
380/2021 г.) тя е узнала за съществуването на обжалваното наказателно постановление.
Доколкото това е така и срока за неговото обжалване е бил възстановен чрез
посоченото определение, а жалбата е подадена от правоимащо лице, същата следва да
се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по
отношение на искането на отмяна на постановлението.
Чрез описаните в акта и наказателното постановление действия
жалбоподателката е предизвикала шум, с който е нарушила спокойствието на
гражданите за времето от 22.00 до 08.00 часа. Те попадат между тези, които чл. 4, ал. 2
от Наредба № 3 на Община Габрово е забранил да се извършват, и в следствие на това
може да се приеме, че същата е осъществила състава на вмененото й във вина
нарушение от обективна и субективна страна, включително и поради това, че е
съзнавала техния характер. Твърденията за липса на такова извършено нарушение не
се подкрепят от събраните доказателства, като се явяват опровергани от показанията на
разпитаните свидетели. Заявеното от същите кореспондира помежду си, и доколкото
по делото не са установени обстоятелства, които да водят до съмнение по отношение
на тяхната достоверност, изводът за наличието на самото нарушение се явява
обоснован не само от правна, но и от фактическа страна. Нарушението е установено
според предвидения в ЗАНН ред. Наказателното постановление, с което то е било
санкционирано, също е издадено от надлежен (по смисъла на отразеното в чл. 21 от
Наредбата) орган.
Освен че е било определено правилно по вид с оглед личността на нарушителя –
физическо лице, съдът прие, че наказанието, което се явява наложено за извършеното
нарушение, е законосъобразно и по отношение на неговия размер. Същото не би могло
да се счита за завишено, тъй като е определено в границите, установени изрично за
извършеното нарушение, като при предвидената в чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата за
опазване на обществения ред на територията на Община Габрово възможност за
налагане на “Глоба” от 100 до 1000 лв., глобата е индивидуализирана в минимално
възможния размер, който очевидно отговаря на тежестта на нарушението, подбудите за
извършването му и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Въз
основа на изложените съображения съдът намира, че няма основания, които да налагат
отмяна или изменяване на постановлението, и счита, че като правилно, обосновано и
законосъобразно то следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на това, след като отчете направеното
искане в тази насока и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали
заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на
установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ), жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната по жалба
страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.
2

Воден от горното, и на осн. чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът
3

Номер на акта:	118
Дата:	12 август 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20214210200380
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Решение по дело №380/2021 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите