№ 1629
гр. София, 28.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20 в закрито заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901117 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от П.И.И.. срещу М.НА З.,Х.И Г., „Н.С.“ ЕАД и
Г. Р. СТ. искове както следва:
1. за установяване нищожност на решение по протокол № РД 59-52/09.06.2021 г. на
М.НА З.,Х.И Г., действащ като представител на едноличния собственик (държавата)
на капитала на „Н.С.“ ЕАД, за освобождаване на П.И. като член на Съвета на
директорите на дружеството (Съвета) и за избор на Г.С. като член на Съвета
2. за отмяна на горепосоченото решение поради незаконосъобразност
3. за установяване съществуването на правоотношение по договор за възлагане на
управлението, сключен между П.И. и „Н.С.“ ЕАД
4. за установяване несъществуването на правоотношение по договор за възлагане на
управлението, сключен между Г.С. и „Н.С.“ ЕАД
5. за установяване на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на освобождаването
на П.И. като член на Съвета и на назначаването на Г.С. като член на Съвета е
нищожно и недопустимо
6. за установяване на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че не съществува заявеното със
заявление А5 вх. № 20210621173549 обстоятелство за освобождаване на П.И. като
член на Съвета
7. за установяване на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че не съществува заявеното със
заявление А5 вх. № 20210621173549 обстоятелство за назначаване на Г.С. като член на
Съвета
Ищецът поддържа, че по силата на договор за възлагане на управлението от 13.04.2021 г.
изпълнявал длъжността „член на Съвета на директорите на „Н.С.“ ЕАД“. Договорът -
предвид едноличното притежание на капитала на дружеството от страна на държавата – бил
сключен след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и
1
бил срочен - за срок от пет години. С решение от 09.06.2021 г. на М.НА З.,Х.И Г. обаче И.
бил освободен и договорът – прекратен предсрочно на основание чл. 10, ал. 2, т. 6 (поради
тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения). Със същото
решение като член на Съвета бил назначен Г.С. и с него бил сключен срочен договор за
управление до провеждане на конкурс по ЗПП.
От справка в търговския регистър по партидата на „Н.С.“ ЕАД се установява, че решението
за освобождаване на П.И. като член на Съвета не е вписано към настоящия момент, а
решението за назначаване на Г.С. като член на Съвета е вписано.
С уточнителна молба от 08.09.2021 г. ищецът заявява, че поддържа предявените искове, като
обосновава правен интерес от предявяването на всеки от тях и твърди да е налице пасивна
процесуална легитимация за всички ответници.
При тези факти съдът намира, че исковете са недопустими по следните съображения:
1. Искът за обявяване нищожността на решението на едноличния собственик на
капитала на „Н.С.“ ЕАД е предявен при ненадлежни твърдения. Съгласно т. 1 от ТР
1/2002 г. на ОСТК на ВКС противоречието на решението на върховния орган на
търговското дружество (каквото е „Н.С.“ ЕАД независимо от едноличното притежание
на капитала му от държавата) с императивни норми на закона не е основание за
нищожност, а за незаконосъобразност. Нищожни са само изрично посочените в ТЗ
решения, липсващото решение и решението извън компетентността на органа.
Квалифицирането на иска от ищеца като такъв за установяване на нищожност не може
да обоснове неговата допустимост, ако не са изложени фактически твърдения за
нарушения, с които законът свързва настъпването на тази последица. Ето защо
искът за установяване нищожността на решението на едноличния собственик,
предявен срещу дружеството, е недопустим. Той е недопустим и по отношение на
останалите ответници – министъра и Г.С., включително поради липса на пасивна
процесуална легитимация за тези лица.
2. Искът за отмяна на решението на едноличния собственик, предявен от трето лице,
каквото качество има ищецът, е недопустим. Защитата срещу незаконосъобразните
решения на върховния орган на дружеството, е предоставена само на неговите
акционери (чл. 74 ТЗ), но не и на лицата от управителните му органи. Поради това в
тази част исковата молба също следва да бъде върната. Отделно от това, такъв иск не
би могъл да се предяви и срещу ненадлежните ответници – министъра и Г.С..
3. Искът за установяване съществуването на правоотношение между ищеца и
„Н.С.“ ЕАД по договора за възлагане на управление е предявен при липса на правен
интерес от установителната защита. Интересът на ищеца е да защити пряко свои
права, произтичащи от това правоотношение – като например да иска присъждане на
възнаграждение за периода след издаване на заповедта за прекратяване или пък
2
обезщетение за вреди от незаконното предсрочно прекратяване на срочния договор.
Самостоятелното установяване на съществуващото правоотношение е защита
с по-нисък интензитет и поради това не удовлетворява изискването за допустимост
от гледна точка на правния интерес. Отделно от това такъв иск не би могъл да се
предяви срещу министъра и Г.С., тъй като същите са трети на правоотношението лица
и няма правна причина за обвързването им със силата на пресъдено нещо по този
въпрос.
4. Искът за установяване несъществуването на правоотношение по договор за
възлагане на управлението, сключен между Г.С. и „Н.С.“ ЕАД, е предявен от ищеца
като трето лице за процесната облигационна връзка. Това изисква наличие на правен
интерес, какъвто в случая не се установява – правното положение на ищеца не би се
променило от установяване несъществуването на договора между друг член на
Съвета и дружеството-ответник, тъй като не е налице правна пречка двете
правоотношения да съществуват едновременно (впрочем към настоящия момент и
двете лица са вписани като членове на Съвета в търговския регистър). Ето защо в тази
част исковата молба също следва да бъде върната.
5. Исковете за установяване на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на
освобождаването на П.И. като член на Съвета на директорите и на назначаването на
Г.С. като член на Съвета на директорите на „Н.С.“ ЕАД е нищожно и недопустимо,
са предявени при липса на надлежни твърдения. На първо място, към настоящия
момент не е налице вписване по отношение освобождаването на П.И. и това е
самостоятелно основание за недопустимост на исковете в тази част. Същевременно
исковете и за двете обстоятелства са предявени без да се поддържат факти, водещи до
нищожност и недопустимост на вписването съгласно т. 3 от ТР 1/2002 г. на ОСТК на
ВКС (такива факти са вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство или от
некомпетентен орган, вписване по искане на легитимирано лице или вписване без
сезиране).
6. Искът за установяване на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че не съществува
заявеното със заявление А5 вх. № 20210621173549 обстоятелство за освобождаване на
П.И. като член на Съвета на директорите на „Н.С.“ ЕАД е недопустим, тъй като
вписване на това обстоятелство не е извършено. И да беше извършено обаче, ищецът
няма правен интерес да предяви такъв иск, тъй като правата, които желае да охрани, не
произтичат от вписването му като член, а от договора за възлагане на управлението.
Вписването има оповестително действие, а във вътрешните отношения качеството на
ищеца като член на Съвета произтича, съответно отпада не от вписването, а от
осъществяване на фактите, които водят до възникване, съответно прекратяване на
мандатното правоотношение. Поради това ищецът не би бил легитимиран да атакува
самото вписване по партидата на търговското дружество, за което той се явява трето
лице.
7. Искът за установяване на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че не съществува
заявеното със заявление А5 вх. № 20210621173549 обстоятелство за назначаване на
3
Г.С. като член на Съвета на директорите на „Н.С.“ ЕАД е недопустим по мотивите,
изложени в т. 4 – ищецът е трето лице на това правоотношение и няма интерес да
установява несъществуването му, тъй като от този факт за него няма да
произтекат права, а същевременно съществуването на правоотношението не
накърнява негови права. Отделно от това, атакуването на самото вписване е лишено
от правен интерес по мотивите, изложени в т. 6.
По исковете по т. 5, т. 6 и т. 7 е налице и недопустимост от гледна точка на ненадлежната
легитимация на ответниците физически лица.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на П.И.И.. вх. № 5335/22.06.2021 г., по
която е образувано т.д. № 1117/2021 г. на СГС, ТО, 20 състав.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4