Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 28.02.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и осми януари година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5116 по
описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Приет е по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск с правно основание чл. 500, ал.2 от КЗ.
Производството
е образувано по искова молба на Ю.Г.В., ЕГН **********, чрез адв. Н.М.и адв. П.Д.,
с която е предявен пряк иск с пр. квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.”
АД, ЕИК********, да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания при настъпило
на 26.09.2017г. ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
- 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се още
сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 26.09.2017 г., около
12:15 часа на път 11-15, в района на км. 6 + 850 при управление на лек
автомобил марка „Опел Корса“, с peг. № ********, водачът Г.В., поради движение
с несъобразена скорост с пътните условия загубил управление над автомобила,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира сблъсък с движещия се
правомерно л. а. марка „Ситроен“, модел „ЗХ“, с per. № ********. Твърди се, че
вследствие на удара, тежко е пострадала Ю.В., която се е возила в л. а. марка
„Ситроен“, модел „ЗХ“, с per. № ********, като пътник на предна дясна седалка.
Наведен е довод, че виновен за пътния инцидент е
неправоспособният водач на л. а. марка „Опел“, модел „Корса“, с per. № ********
- Г.В., който е управлявал лекия автомобил без необходимото СУМПС, с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, релефа на пътя
и конкретните условия на видимостта, като по този начин е нарушил чл. 20, ал. 1
и ал.2 от ЗДвП.
Твърди, че настъпилото произшествие е удостоверено с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 967000-20055/20.12.2017 г. , образувано
е досъдебно производство № 998/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Враца,
съответно н.о.х.д. № 66/2018 г., IV състав по описа на ВРС. Твърди, че наказателното
дело е приключило с одобрено от съда споразумение
от 31.01.2018 г., с което е призната вината на шофьора на л. а. марка „Опел“,
модел „Корса“, с per. № ********, Г.В. и му е наложено наказание.
Посочва, че след инцидента ищцата е откарана от екип
на ЦСМП в МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца. В лечебното заведение на ищцата
са извършени: рентгенография на дясна ключица, рентгенография на бял дроб и
гръден кош и ЕКГ. От извършените изследвания се установява наличието на фрактура с дислокация на дясна ключица в
средна трета и фрактура на първо ребро.
Затова, още на същият ден, по препоръка на лекарите, с оглед сложността на
травмата, пострадалата постъпва в МБАЛ „Авис - Медика“ ООД, гр.Плевен в
Отделението по ортопедия и травматология и е хоспитализирана за периода от
26.09.2017 г. до 02.10.2017 г. Ю.В. е приета с болки в дясна гръдна половина,
стернума и при дихателни движения. Сочи се, че след проведените контролни
рентгенографии и ехографии на ищцата е поставена окончателна диагноза:
„Фрактура фибуле декстра ет кпавикуле декстра. По своя медико-биологичен
характер травмата се изразява в дислокация на дясна ключица и фрактура на първо
ребро. Поради сложността на фрактурата се е наложило извършването на операция
под анастезия със закрито наместване на дясна клавикула и имобилизация с
кпавикулен бандаж. Сочи, че ищцата е изпитвала изключително силни и интензивни
болки. Същата е претърпяла и множество болезнени натъртвания, последвани от
отоци и посиняване. Изпитвала е силно главоболие, световъртеж, водещи до
отпадналост и дискомфорт. Всичко това е довело до честата употреба на
болкоуспокояващи.
Наведени са твърдения, че през периода на престой в
лечебното заведение, Ю.В. е търпяла интензивни и продължителни болки и
страдания, търпи ги в настоящия момент. Сочи се, че след операцията на ищцата са
последвали смяна на превръзки и конци. Затруднен бил нормалният й начин на
живот, както и този на нейните близки, които полагали грижи за нея, поради невъзможността й
да се обслужва самостоятелно и да
извършва сама ежедневните си нужди, като преобличане, къпане, ходене до
тоалетна и т.н. Твърди се, че все още ищцата разчита на помощта на своите
близки за домакинството си, тъй като не се е възстановила напълно и продължава
да се придвижва с бастун. Както към настоящия момент, така и в един продължителен
период от време, движението на счупената ключица ще бъде трудно и болезнено,
последвано от раздвижвания и рехабилитация. Въпреки това, лекарите не са
сигурни, че в бъдеще се очаква пълно възстановяване. Ю.В. изпитвала силен стрес
и страх, вследствие на изживения инцидент. Чувства се тревожна и изнервена,
като е нарушена способността й да спи и доста честно прибягва до успокоителни
на билкова основа и приспивателни. Не искала да пътува с кола, а когато това се
наложи винаги сяда на задната седалка, защото с ужас си спомня за инцидента.
Ищцата твърди, че отговорността на виновния водач,
управлявал л. а. марка „Опел“, модел „Корса“, с per. № ******** е застрахована
в З. „Б.И.“ АД, със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
BG/02/117000273249, валидна от 14.01.2017 г. до 13.01.2018 г. Сочи, че е
предявила пред „З.Б.И.“ АД писмена претенция за изплащане на обезщетение за
причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди. Въпреки това, ответникът и
към настоящият момент не е определил и/или изплатил обезщетение.
Ответното дружество З. „Б.И.“ АД, в срока по
чл.367 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Наведено е възражение за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие от
страна на пострадалата, поради това, че пътувала без поставен предпазен
колан. Ответникът твърди, че за
описаните в исковата молба травми на ищцата претендираната като обезщетение
сума е завишена. Намира за адекватна сума от 10 000лв. Ответникът не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която покрива деликтната отговорност на
делинквента към датата на ПТП.
По реда на чл.219, ал.1 ГПК е
привлечен, като третото лице - помагач на страната на ответника - Г.Д.В..
В срока и по реда на
чл. 219, ал.3 от ГПК, ответникът по първоначалния иск З. „Б.И.” АД е
предявил за съвместно разглеждане с обратен иск с правно основание чл. 500, ал.
2 от КЗ, да бъде осъден Г.Д.В. да заплати сумата за главница и лихви и
разноски, за които застрахователното дружество бъде осъдено да заплати по
първоначалния иск, като настоящия иск е предявен за сумата от 26 000 лева, частично
от глобална сума от 50 000 лева.
По делото е постъпил отговор-становище с вх. №
117880/30.09.2019 г. на Г.В., имащо характер на становище за първо открито съдебно
заседание, като възраженията обективирани в същото не се разглеждат доколокото
са преклудирани, с оглед депозирането му след изтичане на срока по чл. 131 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, I – 7 състав,
като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На
лист 6 от делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
967000-20055 от 20.12.2017г., съставен относно ПТП настъпило на 26.09.2017г.
път ІІ-15 в района на км. 6.850, между л.а .„Опел
Корса“, с peг. № ******** с водач Г.В., и лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„ЗХ“, с per. № ********, при което пострадали няколко лица, вкл. и Ю.В..
От
приетото споразумение сключено по реда чл.381 от НПК, обективирано в протокол
от 31.01.2018г. от проведено о.с.з. по НОХД № 66/2018г. по описа на Врачански
районен съд, се установява, че Г.Д.В., е признат за виновен в това, че на
26.09.2017г. в землището на гр.Враца, около 12:30 часа, на път ІІ-15 в района
на км. 6.850 /м.Вичов хан/, в посока на движение гр.Оряхово - гр.Враца, без да
има необходимата правоспособност за водач на МПС, при управление на собствения
си лек автомобил, марка „Опел", модел „Корса" с per. № ********, без
да е правоспособен водач със скорост 106.90 км/ч. при разрешена такава в
разглеждания участък 60 км/ч. и излизайки от ляв за него завой е изгубил
напречна устойчивост на автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение,
при което настъпил челен сблъсък с правомерно движещия се лек автомобил, марка
„Ситроен", модел „ZN" с per. ********, в резултат на което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ю. И. В. от гр.София,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, с което й е причинено трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник - престъпление по чл.343, ал.3,
пр.4, б.„а", пр.1, алт.2, вр. ал.1, б.„б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което на основание чл.343, ал.3, пр.4, б. „а", пр.1, алт.2, вр. ал.1, б.„б", пр.2, вр. чл.342, ал.1,
вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, е
определено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, като на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три
години. /лист 89-93 от делото/
Настоящият съдебен състав приема тези
факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на представеното по делото
споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НК, има последиците на влязла в
сила присъда и установява по задължителен за гражданския съд начин вината на
деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП
и причинените травми, по смисъла на чл.300 ГПК. С оглед на това, по делото е установено, че водачът на лек
автомобил марка „Опел Корса“, рег. № ******** Г.В. е извършил виновно
противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е между страните, че към
датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил „Опел Корса“,
рег. № ******** е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти“, страна по който е З. „Б.И.“ АД, в качеството му
на застраховател.
От представената и приета по делото Епикриза по ИЗ №
7859 на МБАЛ „А.-М.“ ООД, се установява, че Ю.В. на 74г. е постъпила в
болничното заведение на 26.09.2017г. с окончателна диагноза: фрактура фибуле
декстра ет клавикуле декстра. Отразено е, че на 28.09.2017г. е извършена
операция. На 02.10.2017г. е изписана от болничното заведение с определен
контролен преглед. /лист 8-9 от делото/
Представена е и претенция с вх. № ОК-34910 от 15.01.2018г.,
съгласно която ищцата Ю.В. е предявила пред ответното застрахователно дружество
искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие процесното ПТП. /лист13-14 от делото/
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди и причинно- следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е
изслушана комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от д-р В.Т. и инж. К.Г., неоспорена от страните и чието заключение
съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Съгласно заключението, при
ищцата Ю.В. са установени следните травматични увреждания причинени в резултат
на процесното ПТП: Контактно увреждане локализирано в областта на дясната
ключица, което представлява оток и кръвонасядане в средната й трета, както и
подлежащо счупване на дясната ключица с разместване на костните фрагменти. Установено
е и счупване на първо ребро вдясно. Експертите посочват, че констатираните
увреждания се дължат на силно директно ударно въздействие на твърд тъп предмет
с ограничена контактна повърхност, упражнено в областта на дясната ключица, като
подобен механизъм на получаване на увреждането се наблюдава от възпиращото
действие на поставен обезопасителен колан. Експертизата приема, че в конкретния
случай пострадалата В. е била с поставен обезопасителен колан. Обезопасителният
колан е конструиран да ограничи движението на пасажера в посока напред и
нагоре, като при челен удар, какъвто е конкретният случай, коланът действа, като
твърд тъп предмет при задействането му. Констатираното увреждане е причинено
именно от колана при това му възпиращо действие. Експертите сочат, че лек
автомобил „Ситроен“, модел „3Х 1.9 Д“, в който на предна дясна седалка е пътувала
ищцата В. е фабрично оборудван с триточков инерционен раменно-бедрен
обезопасителен колан.
За претърпени
от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля И.Б.В.- син на ищцата. Свидетелят сочи, че за ПТП разбрал от
полицията, както и че майка му ще бъде
извозена в болницата в гр. Враца. Сочи, че видял майка си в тежко състояние,
лежала на носилка, почти не можела да говори, била много уплашена. Няколко дни преди
ПТП си счупила крак и вследствие на катастрофата състоянието се усложинло.
Глезена й бил счупен и се придвижвала от „Пирогов“ към гр. Плевен. Имала силна
болка във врата, раменете и кръста. Била замаяна, трудно говореща. След като й
направили снимка на рамото било установено, че лопатката е счупена. Закарали я до
„А.М“ ООД в гр. Плевен, където я оперирали. Ръката й била в гипс 40 дни, като
се наложило да се удължили срока, защото след наместването костта се е
разместила и не е зараснала както трябва. Посочва, че майка му имало постоянно
болки, оплаквания, не можела да си движи ръката, кръста я боляб,както и врата. Идвало
медицинско лице да й поставя обезболяващи от банки. После свидетелят се грижил
за нея. Била трудно подвижна, не можела да ходи с патерици, купили инвалиден
стол. Левият й крак бил счупен и дясната ръка счупена. Плачело, не можела да
спи нощем. Утешавали я в къщи, но тя била уплашена. Свидетелят В.сочи, че
ищцата започнала да използва ръката си 5-6 месеца след инцидинта, но не може да
носи тежко, не може да стиска с нея. Костта на ръката й била зараснала накриво
и имала болки. Ищцата ходела на рехабилитация и нагревки, но нямала пълно
възстановяване. Преди ПТП работила като помощник-готвач, сега спряла да ходи. Сринала
се психически.
Показанията на
свидетелят И.В., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, тъй
като възприятията на свидетеля са непосредствени и кореспондират на
заключението на КСМАТЕ.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 26.09.2017 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Б.И.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за процесния лек автомобил, управляван от Г.В.. Нещо повече, в приетия
по делото КП за ПТП с пострадали лица от 19.12.2017г. е отразено, че за лек
автомобил „Опел Корса“ е налице застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки
са налице – писмена претенция на л. 13-14 от 15.01.2018 г. и липса на
възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена
и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно
се установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на 26.09.2017г.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на
правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Установи се, че със споразумение по чл.381 от НПК, обективирано в
протокол от 31.01.2018г. от проведено о.с.з. по № 66/2018г. по описа на
Врачански районен съд, се устатнови, че Г.Д.В. се признава за виновен в това,
че на 26.09.2017г. в землището на гр.Враца, около 12:30 часа, на път ІІ-15 в
района на км. 6.850 /м.Вичов хан/, в посока на движение гр.Оряхово - гр.Враца,
без да има необходимата правоспособност за водач на МПС, при управление на
собствения си лек автомобил, марка „Опел", модел „Корса" с per. № ********,
без да е правоспособен водач със скорост 106.90 км/ч. при разрешена такава в
разглеждания участък 60 км/ч. и излизайки от ляв за него завой е изгубил
напречна устойчивост на автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение,
при което настъпил челен сблъсък с правомерно движещия се лек автомобил, марка
„Ситроен", модел „ZN" с per. ********, в резултат на което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ю. И. В.. Деянието му
е виновно, при форма на вината –
съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По
отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са
поделото (КСМАТЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко
дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от
съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - при съобразяване със
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията. Освен
това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
вида, характера и тежестта на травмите – фрактура на дясна ключица с
разместване на костни фрагменти, счупване на първо ребро в дясно, на фона на друга травма – счупена дясна
подбедрица и глезен /получена преди
процесното ПТП/, възрастта на ищцата
към момента на настъпване на увреждането – 74г., при която възстановяването е
по - бавно, тежестта на уврежданията, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване, зависимост от околните за необходимия тоалет и
други ежедневни действия, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното й състояние, както и обществено икономическите условия към
2017г., съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване
по
см. на чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения
отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД,
доколкото пострадалата сама се е поставил в опасност, тъй като е пътувала без
поставен обезопасителен колан. В
приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ вещи лица инж. Г. и д-р Т.,
се прие, че при ПТП ишцата Ю.В. е пътувала с правилно поставен обезопасителен
колан.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното
в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата Ю.В., като не са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.
Относно
претенцията за лихва:
Върху
главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.04.2018 г. до окончателното изплащане.
По
предявения от З. ”Б.И.”АД против Г.Д.В. обратен иск с пр. основание чл. 500, ал.2 от КЗ:
С оглед уважаване на първоначално предявения иск
против застрахователя, съдът дължи произнасяне и по предявения евентуален
обратен иск от З. "Б.И." АД против третото лице - помагач Г.Д.В..
Съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ, Застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Следователно предпоставките за уважаването на иска
са: 1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност на автомобил; 2.
в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования
автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът управлявал автомобила не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да
е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6.
ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Настоящият съдебен
състав приема, че са налице всички предпоставки визирани в цитираната правна
норма.
С приетото по делото споразумение по чл.381 от НПК,
обективирано в протокол от 31.01.2018г. от проведено о.с.з. по № 66/2018г. по
описа на Врачански районен съд, се установи, че Г.Д.В. е признат за виновен в
това, че на 26.09.2017г. в землището на гр.Враца, около 12:30 часа, на път
ІІ-15 в района на км. 6.850 /м.Вичов хан/, в посока на движение гр.Оряхово -
гр.Враца, без да има необходимата правоспособност за водач на МПС, при
управление на собствения си лек автомобил, марка „Опел", модел
„Корса" с per. № ********, без да е правоспособен водач със скорост 106.90
км/ч. при разрешена такава в разглеждания участък 60 км/ч. и излизайки от ляв
за него завой е изгубил напречна устойчивост на автомобила и навлязъл в лентата
за насрещно движение, при което настъпил челен сблъсък с правомерно движещия се
лек автомобил, марка „Ситроен", модел „ZN" с per. ********, в
резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ю. И.
В. от гр.София, поради което съдът приема за доказан този факт по делото.
Тъй
като съдът прие за основателен искът по чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лв., елементите от състава на чл.500, ал.2 от КЗ
също са установени по делото.
При така установените факти, предявеният иск с правно
основание чл.500, ал.2 от КЗ е доказан и
следва да се уважи в претендирания размер от 26 000 лв., предявен като част от
50 000 лева.
По
разноските: На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2,
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
З. "Б.И." АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата - адвокат П.Д. възнаграждение в размер на 1 218 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 160 лв., като общо сторените
разноски възлизат на 2 900лв., от които 2 500 лв.. платен адвокатски хонорар и 400лв. депозит за КСМАТЕ. Съдът
намира наведеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за несвоевременно, доколкото същото е наведено едва с
депозираните писмени бележки по делото. Съдът намира и искането на ответното
дружество за начисляване на ДДС върху заплатения от последния адвокатски хонорар,
за неоснователно, доколкото по делото не е представена регистрация по ДДС. С
оглед на което, съдът намира искането за начисляване на ДДС върху 2 500
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за неоснователно, като
намира и за неоснователно наведеното от ищцовата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като преклудирано.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество З. „Б.И.“ АД следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на СГС
сумата 1 200 лв., държавна такса, съразмерно на уважените части от исковете.
По разноските по обратния иск: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът Г.Д.В. следва да бъде осъден да заплати на ищеца З. "Б.И."
АД разноски в размер на 1040 лв., представляващи платена държавна такса за
разглеждане на обратния иск.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І – 7
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ю.Г.В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45 ЗЗД, сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 26.09.2017 г. по вина
на водача на лек автомобил марка „Опел Корса“ с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.04.2018г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК********, да заплати на адв. П.Д. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА,
сумата от 1 218 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.Г.В.,
ЕГН **********, на основние чл.78, ал.3 ГПК да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, разноски по делото в
размер на 1 160 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК********, да заплати на
Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на
1 200 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на З. „Б.И." АД ЕИК********, сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/лв. частично от глобалната сума от 50 000 лв., по
предявения обратен иск с пр. основание
чл. 500, ал.2 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на
изплащане на обезщетението от страна на З. "Б.И." АД към Ю.Г.В., както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1 040 лв. – разноски пред СГС, след
като З. "Б.И." АД заплати на Ю.Г.В., присъденото на основание чл.
432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано
на 26.09.2017г.
Решението е постановено при участие на Г.Д.В., ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: