Решение по дело №466/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 215 от З. за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Т. О. И., [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица], подадена чрез адвокат Г. Ш. – САК против отказ на главния архитект на О. Р. обективиран в писмо с изх. № АБ-94-00-1288-/1/ от 27.05.2024 г., да издаде виза за проектиране за поземлен имот /ПИ/ 408, находящ се в [населено място], община Р., по заявление с вх. № АБ-94-00-1288 от 26.04.2024г.

С твърдения за незаконосъобразност на постановения отказ се иска неговата отмяна и задължаване на административния орган да извърши исканата услуга. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък.

В проведеното на 17.10.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище с вх. № 2800 от 16.10.2024 година от страна на пълномощника на жалбоподателя - адвокат Г. Ш., с което същата е заявила, че поддържа жалбата по съображения подробно изложени в представеното становище, като моли съда да отмени отказа на главния архитект на О. Р. и да върне преписката на административния орган за издаване на виза за проектиране за [ПИ], находящ се в [населено място], община Радомир, по заявление с вх. № АБ-94-00-1288 от 26.04.2024г.

Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата – главния архитект на О. Р. редовно призована се представлява от адвокат К. И., която оспорва жалбата, като моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни доводи са развити в представения по делото отговор. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване в настоящото производство е обективирания в писмо с изх. № АБ-94-00-1288-/1/ от 27.05.2024 г. на главния архитект на О. Р. отказ за издаване на виза за проектиране за поземлен [имот номер] находящ се в [населено място], община Радомир, по заявление с вх. № АБ-94-00-1288 от 26.04.2024г. Въз основа на приложения към заявлението [нотариален акт] от 20.12.1997 г., том IV, дело 2184/1997 г., в качеството си на наследник /удостоверение за наследници изх. № 837 от 25.08.2021 г./ на Р. П. Ш., оспорващият се легитимира като собственик на следния недвижим имот: дворно място от 900 кв.м., намиращо се в землището на [населено място], община Радомир, област Софийска в махала „Я.“ – неурегулирано, влизащо в населената старозастроена част на селото. Със Заповед № 900/14.11.2023 г. на кмета на О. Р. с нов [ПИ] е попълнен кадастралния план на [населено място], община Радомир, област Перник. Приложена е Скица № 1226/08.09.2023 г. на [имот номер] по плана на [населено място], ЕКАТТЕ: 0459, община Радомир одобрен със Заповед № 25 от 25.01.1989 г. и изменен със Заповед № 900/14.11.2023 г., видно от която имотът е с площ: 900 кв.м., записан е на наследниците Р. П. Ш., съгласно [нотариален акт] от 20.12.1997 г., том IV, дело 2184/1997 г., при следните съседи: 1. 200.158 двор – В. В. С. и 2. Улица.

Видно от представената от ответника административна преписка, на 26.04.2024 г. Т. О. И. е депозирал до главния архитект на О. Р. заявление с вх. № АБ-94-00-1288, с искане да му бъде издадена виза за проектиране на [имот номер] по плана на [населено място], ЕКАТТЕ: 0459, община Радомир, одобрен със Заповед № 25 от 25.01.1989 г. и изменен със Заповед № 900/14.11.2023 г., с площ 900 кв.м. В заявлението не е попълнена частта касаеща предназначението на имота, съгласно действащия подробен устройствен план, или съобразно фактическото му ползване, съгласно чл. 9 от ЗУТ, както и не са отразени данни за съществуващите и планирани сгради в имота и тяхното предназначение.

След запознаване на ответника със заявлението на Т. И. от 26.04.2024 г. и приложенията към него, главният архитект на О. Р. издал оспореното в настоящото производство писмо с изх. № АБ-94-00-1288-/1/ от 27.05.2024 г. Със същото на заявителя е съобщено, че не може да бъде изпълнена заявената от него услуга за издаване на виза за проектиране. Изложени са мотиви, че по отношение на допълнително попълнения в кадастралния план със Заповед № 900/14.11.2023 г., имот [ПИ] няма изработен и одобрен ПУП за регулация и застрояване, респективно имотът няма предвидено предназначение и правила, при които ще се застроява. На следващо място е посочено, че в заявлението на редът където следва да се опише инвестиционното намерение, т.е. какъв обект ще се проектира е описан само имотът без да е посочен конкретен вид застрояване, от което е направен извод, че не е ясно виза за какъв обект следва да бъде издадена. Този пропуск води до затруднения касаещи електрическа, водоснабдителна и канализационна мрежа. В заключение е обобщено, че предвид липсата на коректно описано инвестиционно намерение, за което да се отнася визата, както и при липсата на действащ подробен устройствен план за поземления имот, който да послужи за основа на издаването й, виза за проектиране не може да бъде издадена.

Изложени са указания, че в случай на реализиране на бъдещи инвестиционни намерения за поземления имот следва да се изработи, процедира и одобри ПУП. За започването на такава процедура е необходимо възложителят да състави задание по реда на чл. 125 от ЗУТ, което се одобрява от кмета на общината и изработването на плана се разрешава със заповед. По изложените мотиви главният архитект е постановил отказ от издаване на виза за проектиране за поземлен имот /ПИ/ 408, находящ се в [населено място], община Радомир, по заявление с вх. № АБ-94-00-1288 от 26.04.2024г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник достигна до следните правни изводи:

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен в нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с неговата цел. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава с обсъждането само на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес от обжалването, за което оспореният административен акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения, както и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказите за издаването им. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга представлява издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, както и такива, с които се признава съществуването на права и задължения. В този смисъл отправеното от оспорващия Т. И. заявление с вх. № АБ-94-00-1288 от 26.04.2024г. по естеството си представлява искане за извършване на административна услуга. Съгласно § 8 от АПК „Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго“.

Следователно с оспореното писмо с изх. № АБ-94-00-1288-/1/ от 27.05.2024 г., административният орган е отказал да извърши исканата от него административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с § 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ДР на Закона за администрацията и съответно този отказ подлежи на оспорване по съдебен ред.

В конкретния случай е поискана виза за проектиране в недвижим имот, собственост на жалбоподателя. Процедурата по издаване на виза за проектиране е посочена в разпоредбата на чл. 140 от ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ визата за проектиране се издава от главния архитект на общината. Оспореният отказ е издаден от компетентен затова орган, а именно гл. архитект на О. Р., по местонахождението на поземления имот. Компетентността на гл. архитект не се и оспорва от страна на жалбоподателя. В тази връзка не се констатира нарушение на разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК.

Отказа за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо в писмо с изх. № АБ-94-00-1288-/1/ от 27.05.2024 г., издадено от гл. архитект на Община Радомир, е издаден в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочен е органа който го издава, адресата на акта, фактическите и правни основания за издаване на акта, дата на издаване и подпис на лицето издало акта. Не е посочено пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, но тези нарушения не са съществени, а и същите са преодоляни тъй като жалбоподателя е упражнил правото си на жалба в срока по чл. 140 от АПК. Въз основа на това съдът прави извод за липса на основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на обжалвания отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяната му. Доводи в тази посока не са направени и от страна на жалбоподателя, предвид което липсва основание за отмяна на оспореният акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Правилно е приложен материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.

Приложимата в случая материална норма е тази по чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, съгласно която възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране. Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Изречение второ от разпоредбата предвижда, когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Така цитираната норма въвежда две предпоставки за възникване правото да се иска издаване на виза за проектиране – първо заявителят да има качеството на възложител и второ за имота да е налице подробен устройствен план /ПУП/.

Жалбоподателят има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, тъй като се легитимира като собственик на поземления имот. Не е налице обаче втората предпоставка за възникване на материалното право, а именно действащ ПУП за процесния имот.

Анализът на правната уредба разписана на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ недвусмислено навежда на извод, че за виза за ново строителство, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя, се издава от органа при наличието на действащ за имота ПУП. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗУТ, подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. В разглеждания случай страните не спорят, че за собствения на жалбоподателя [ПИ] в [населено място] няма изработен и влязъл в сила ПУП. Съгласно представеното ксерокопие от действащия регулационен и кадастрален план на [населено място] се установява, че [ПИ] граничи с улична и дворищна регулация от което се налага извода, че същият не представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/ по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 11 на § 5 от ДР на ЗУТ: "Урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план – план за застрояване. Според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ, застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. Без да са определени регулационните граници на имота е невъзможно да се определят и конкретните параметри на застрояването в имота – линиите на застрояване задължителни и/или ограничителни.

В този смисъл визата за проектиране следва да съответства на предвижданията на действащия устройствен план, като е възможно и в определени случаи да нанася изменения в него относно застрояването (чл. 41, ал. 2, чл. 51, ал. 1, чл. 114, ал. 1, т. 2, чл. 136, ал. 6 от ЗУТ) Доколкото издаването на този акт е от компетентността на органа по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, то същия е длъжен при издаването му, под страх от административно наказателна отговорност, да се съобрази с предвижданията на действащия подробен устройствен план, изискванията на ЗУТ, на актовете по прилагането му и другите правила и нормативи по проектирането и строителството (чл. 232, ал. 1, т. 8 от ЗУТ). В този смисъл административния орган следва да откаже издаването на скица за проектиране на строеж, който не е предвиден в действащия ПУП или не отговаря на изискванията на ЗУТ, на актовете по прилагането му и другите правила и нормативи по проектирането и строителството. Следователно органа по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което не е обвързан с изискване да издаде позитивен административен акт по всяко искане на физическо или юридическо лице за предоставяне на административна услуга по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо като е постановил отказал за извършване на исканата услуга, да издаде виза за проектиране, ответникът правилно е приложил материалния закон.

Този извод на съда не се разколебава от текста на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ, съгласно който в населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. Със следващото изречение нормата е доразвита като се посочва, че за разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване. От това следва извод, че облекчената процедура допуска за имот, в който ще се строи, да няма изработен план за застрояване, но по аргумент на противното – не допуска липсата на регулационен план за имота. Това е така защото при липсата на яснота относно местоположението на регулационните граници, за органа е невъзможно да съобрази нормативните изисквания за застрояване на населените места, дори и при искания за извършване на ниско строителство. При това положение ответникът правилно и в съответствие с материалния закон е издал оспорения отказ, което е и в синхрон с целта на закона. В тази връзка не са налице основанията за отмяна по реда на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че постановеният по заявлението отказ на главния архитект на Община Радомир е правилен и законосъобразен, а оспорването срещу него е неоснователно.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и при своевременно направено искане от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза юридическото лице Община Радомир, следва да бъдат присъдени направените по производство разноски - сумата от 1 300 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно. С оглед характера на делото по ЗУТ, при който минималния размер на адвокатския хонорар е 1 250 лв., и предвид процесуалното представителство на ответника в съдено заседание, както и представеният отговор по жалбата формира извод за липса на прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.

При този изход на спора, следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. О. И. против отказ на главния архитект на О. Р. обективиран в писмо с изх. № АБ-94-00-1288-/1/ от 27.05.2024 г., за издаване на виза за проектиране за [ПИ], находящ се в [населено място], община Радомир, по заявление с вх. № АБ-94-00-1288 от 26.04.2024г, като неоснователна.

ОСЪЖДА Т. О. И., [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица], да заплати в полза на О. Р. разноски по производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 /хиляда и триста/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд – Перник, пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.