РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502987 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К. Й. М. ЕГН:**********, с адрес:
*** против решение № 3066/14.09.2022 г., постановено по гр.д. № 18349/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, с което е признато за установено съществуването
на вземането на „ВиК“ ЕООД против него за сумите 1302,64 лв. – главница,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот в *** за времето от
10.05.2018 г. до15.07.2021 г.; сумата от 150,88 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед № 7152/12.08.2021 г. по ч.г.д. № 13093/2021 г. на Районен съд –
Пловдив. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което исковете
да се отхвърлят. Основното възражение, което се поддържа от жалбоподателя е, че
механизмът на отчитане и начисляване на задълженията на ответника не отговаря на
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК Пловдив, тъй
като при определяне размера на задължението не е изпълнено изискването, поставено в
общите условия ВиК операторът да замери, изчисли и съпостави показанията на общия
водомер, поставен преди водопроводното отклонение. Претендират се разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
1
Претендира разноски за производството в размер на 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.г.д. № 13093/2021 г. на Районен съд – Пловдив за
процесните ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а от длъжника К. Й. М. е
постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК. Предявеният тук установителен иск е
постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално
допустим.
С въззивната жалба не се оспорва извода на първоинстанционния съд, че
ответникът К. Й. М. е собственик на водоснабден имот, в който ищцовото дружество е
доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 10.05.2018
г. до15.07.2021 г. Не се оспорва извода на районния съд, че за процесния период в
жилището на ответника не е имало изправен водомер. Оспорва се начинът на
остойностяването на потребяваната от ответника вода, като се навежда възражението,
че при определянето на стойността на потребената вода ответникът не е изпълнил
изискването, поставено в общите му условия да замери, изчисли и съпостави
показанията на общия водомер, поставен преди водопроводното отклонение.
Това възражение обаче не е направено своевременно по делото. Такова
възражение с отговора на исковата молба не е било направено, същият е лаконичен и
се ограничава до признанието на фактите, че ответникът и съпругата му са
собстевншци на процесния имот, в който живеят повече от 20 години, че същият е
водоснабден, както и че измервателните уреди са развалени и питейната вода се
остойностява по начина, описан от ищеца в исковата молба/ съгласно разпорадбите на
чл.25, ал.8 и чл.23, ал.5 от Общите условия на ищцовото дружество/ - по тарифа, по 5
куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки един обитател, за трима обитатели. На
практика в този отговор липсва каквото и да е било оспорване на иска. Посоченото по-
горе възражение е направено за първи път пред РС след обявяването на делото за
решаване, като се приповтаря и с въззивната жалба.
Според нормата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл.
212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо съдът приема, че така
направеното правоизключващо възражение е преклудирано като подадено след
изтичането на срока за отговор на исковата молба, по същото ищецът не е имал
възможност на ангажира доказателства, поради което същото не следва да се обсъжда.
Въз основа заключението на вещото лице по ССЕ, ПРС е приел за
установено, че за процесния период по партидата на ответника са начислени
задължения за доставена вода по фактури в общ размер от 1302,64 лв., върху които се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 31.07.2018г. до
2
30.06.2021 г. в размер на 150,88 лв. Тези констатации на първоинстанционния съд са
правилни, като видно от заключението, вещото лице приема, че сумите по отделните
главници са изчислени съобразно утвърдените от КЕВР цени за битови потребители.
Ето защо Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя
изцяло правните изводи на районния съд, че предвид наличието на неизправен водомер
в имота на ответника, за дружеството ищец е възникнало право да отчита потребените
количества вода при условията на чл.32, ал.5 от Наредба №4/2004г., респективно чл.25,
ал.8 от общите условия на водоснабдителното дружество.
Съдът възприема изцяло мотивите на районния съд и на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
Ето защо при тези данни съдът приема предявените установителни искове за
установяване на процесните вземания за основателни. Като такива, същите следва да
се уважат.
Решението на районния съд е в същия смисъл и като правилно ще се
потвърди, а в тежест на жалбоподателя ще се присъдят разноски за въззиваемата
страна, които се изразяват в юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3066/14.09.2022 г., постановено по гр.д. №
18349/2021 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр. Състав.
ОСЪЖДА К. Й. М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 300 ( триста ) лв. – разноски пред въззивната инстанция,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3