Определение по дело №20288/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12137
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110120288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12137
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110120288 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. П. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, която отговаря на изискванията за
редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД са подали отговори на исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил насрещен иск,
който също е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор на исковата молба по
насрещния иск.
Насрещните искове произтичат от същото правоотношение, предмет на
първоначалните искове и са предявени в срок, поради което следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответниците да представят процесния
договор за паричен заем и договор за поръчителство, които следва да бъдат уважени.
Искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят счетоводна справка за
извършени плащания следва да се остави без уважение, доколкото такива са представени.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с посочената в исковата молба
информация, доколкото същото е неотносимо към предмета на спора.
Съдът намира, че с оглед представените от ответниците справки не е необходимо да
бъде допусната ССчЕ със задачи, поставени в исковата молба по насрещните искове.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от „Изи Асет Мениджмънт“ АД
срещу Д. Д. П. насрещни искове.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.04.2024г. от 11:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца да се
изпрати препис от отговора на исковата молба, подаден от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от
„Файненшъл България“ ЕООД, на ищеца по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД- да
се изпрати препис от отговора на насрещните искове, подаден от Д. Д. П..
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи препис от
Договор за паричен заем № 4626797 от 28.10.2022г., ведно с приложимите общи условия,
погасителен план и стандартен европейски формуляр. При неизпълнение, съдът по реда
на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието
доказване страната е създала пречки.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Файненшъл България“ ЕООД в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи препис от
Договор за предоставяне на поръчителство № 4626797 от 28.10.2022г., ведно с приложимите
общи условия към него ако има такива. При неизпълнение, съдът по реда на чл. 161 ГПК
може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е
създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Д. Д. П. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл. 4 от
Договор за паричен заем № 4626797 е нищожна, както и срещу „Файненшъл България“
ЕООД за признаване за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство №
4626797 е нищожен.
Предявени са от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Д. Д. П. насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата 1 706,64 лева, представляваща
чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 4626797. В условията на
евентуалност, в случай че договорът за паричен заем не бъде прогласен за нищожен, „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е предявил срещу Д. Д. П., осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 за осъждане на Д. Д. П. да заплати следните суми:
1783,13 лв. представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем 4626797,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска-24.08.2023г., до окончателно
изплащане, и сумата от 174,48 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
23.12.2022г. до 23.06.2023г.
В исковата молба се твърди, че на 28.10.2022г. ищецът е сключил договор за паричен
заем № 4626797 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като страните се уговорили отпуснатия
заем да е в размер на 2 000 лева, а видът на погасителната вноска – месечна, като не бил
посочен размерът на месечния лихвен процент. В чл. 4 от договора било уговорено, че
страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители
или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение,
нетният размер на същия да е минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор,
да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на
задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант. При
сключването на договора за заем, ищецът сключил договор за предоставяне на
поръчителство № 4626797 с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който дружеството
поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения
договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с
вноските по кредита. Сумата следвало да се заплаща в полза на заемодателя, който бил
2
упълномощен от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в негова полза сумите по
договора за поръчителство. Сочи, че двете дружества са свързани лица, т.к. заемодателят бил
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Аргументира, че
договорът за кредит е нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на обезпечения -
поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за него, поради което и
не оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл
България“ ЕООД. Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е
включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната по
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият излага, че водело
до нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на потребителя не се предоставяла услуга.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на
добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока. Прави възражение за
нищожност на целия договор за паричен заем. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение. Оспорва и твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл
България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива
подробни съображения в насока, че Договорът за предоставяне на поръчителство не попада
в обхвата на ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови
изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД са предявили насрещни
искове. Твърдят, че на 27.10.2022г. между страните е сключен Договор за паричен заем
4626797, по силата на който е предоставена в заем сумата от 2 000 лв., като Д. Д. П. се
задължила да я върне на 17 равни двуседмични вноски всяка в размер на 132,41 лв., при
ГЛП 35 %, с оглед на което общият размер на възнаградителната лихва възлизал на 250,97
лв., а общо дължимата сума по Договора възлизала на 2250,97 лв. Твърди се, че Д. Д. П. не е
изпълнила задълженията си. В случай че целият договор за заем бъде прогласен за
нищожен, се прави искане за осъждане на Д. Д. П. да заплати остатъка от главницата 1706,64
лв. В случай че искът на ищцата бъде отхвърлен, се прави искане за осъждането й да
заплати сумата от 1957,61 лв., сбор от главница в размер на 1783,13 лв. и възнаградителна
лихва в размер 174,48 лева за периода 23.12.2022г. до 23.06.2023г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Д. Д. П. е подала отговор на насрещната искова молба, в
която прави възражение за нищожност на целия договор за заем и счита, че дължи връщане
само на чистата главница, която сочи, че е в размер на 600 лв. Излага, че заплатените суми
по договора за предоставяне на поръчителство, който счита също за нищожен, следва да се
отнесат за погасяване на главницата по договора за заем.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да
бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения.
В доказателствена тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже,
че клаузата е валидна, респ. че е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Файненшъл България“
ЕООД е да докаже, че между страните е сключен Договор за поръчителство № 4626797 с
посоченото в исковата молба съдържание.
3
В доказателствена тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е да
установи наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на
поръчителство, в това число и наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услугата, респ. че клаузите са индивидуално уговорени.
По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е да докаже: по иска с правно основание чл. 23 ЗПК - размера чистата
стойност на кредита; по иска с правно основание чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК -
сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за
главница и договорна лихва.
В доказателствена тежест на ответника Д. Д. П. е да докаже изпълнение на
договорните задължения за плащане, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между Д. Д. П. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за
паричен заем № 4626797 от 28.10.2022г. със соченото от ищеца съдържание; че между Д. Д.
П. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №
4626797 със соченото от ищеца съдържание, както и че Д. Д. П. е платила по договора за
паричен заем сума в общ размер от 293,96 лева, както и че Д. Д. П. е платила по договора за
поръчителство сума в размер от 217,77 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4