Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297/14.02.2023
г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, в публично заседание на двадесет
и седми януари, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
При участието
на секретаря Р.П., като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 3128 по описа на
съда за 2022
година, за
да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано по жалба на Л.И.Х. от гр. Пловдив, ЕГН **********
против Акт за прихващане и възстановяване № **********/02.08.2022 г. издаден от гл.
инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив,
потвърден с Решение № 3/18.10.2022г. на кмета на Община Пловдив.
В
жалбата си оспорващият твърди, че АПВ и потвърдителното решение са неправилни и незаконосъобразни. Твърди се,
че неправилно е прихваната от задължението за възстановяване на жалбоподателя
сумата от 20 лв., наложена с фиш, издаден на основание чл. 128 ал.5 от ЗМДТ,
тъй като фишът е оспорен и е следвало за нарушението да се издаде АУАН и НП.
В
съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. Ц., която поддържа
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният
орган, редовно призован, се представлява от юрк. Я. в съдебно заседание, която
оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Акт за прихващане и възстановяване № **********/02.08.2022 г. издаден от гл.
инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, на
жалбоподателя била определена за възстановяване сума в общ размер 171,07 лв.,
представляваща недължмо платен данък върху МПС за 2022 г. Установената за
възстановяване сума в общ размер от 171,07 лв. била прехваната от установения
за възстановяване размер с фиш № 66090000947/27.07.2022 за несвоевременно
деклариране на обстоятелство, представляващо основание за намаляване или
освобождаване от данък върху превозните средства за МПС.
След извършеното плащане с цитираната сума в размер
на 20 лева е посочен остатък за възстановяване в размер на 151,07 лв.,
представляващ недължимо платен данък за МПС
за 2022 г.
Жалбоподателят обжалва посочения АПВ в частта, в
която му е прихваната сумата от 20 лева наложена му с фиш №
66090000947/27.07.2022 с доводи за недължимост на посочената сума, поради
наличие на съдебно оспорване на фиша. Твърди се, че е налице влязъл в сила
съдебен акт- разпореждане № 5170/18.08.2022 г. по анд 4541/22 г. на 18 н.с., с
оглед на което, на основание чл.39 ал.3 пр.1 от ЗАНН, за общинската
администрация е възникнало задължението да анулира издадения фиш и да състави
АУАН за извършеното нарушение.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на
оспорване е АПВ който е потвърден при обжалването му по административен ред от Кмета
на Община Пловдив, упражняващ правомощията на решаващ орган- директор на
дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 152
ал.2 от ДОПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспореният АПВ
е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по
приходите, определен съгласно Заповед № 17ОА2683/27.10.2017 г. на кмета на
Община Пловдив, във вр. с разпоредбата на чл. 129 ал.1 от ДОПК по смисъла на
чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ. Налице е материална
и териториална компетентност на лицето, определено да изпълнява функцията на
орган по приходите. Кметът на Община Пловдив, издал потвърдителното решение е
оправомощен да осъществява правомощията на Директор на ОДОП при ЦУ на НАП,
съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ. Спазена е
установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и
правни основания за издаването му. В производството не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Допуснато е обаче нарушение на материалния
закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 ал.1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши
прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е
станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Видно от посочената разпоредба, недължимо платените суми за данъчни
задължения могат да се прихващат само за погасяване на изискуеми публични
вземания. За да бъде изискуемо едно вземане, същото следва да бъде определено
безспорно по основание и размер. В случая спорът е правен и се концентрира
около изискуемостта на задължението от 20 лв., определено с фиш № 66090000947/27.07.2022 за несвоевременно деклариране на
обстоятелство, представляващо основание за намаляване или освобождаване от
данък върху превозните средства за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 ал.5 от ЗМДТ за маловажни случаи на административни
нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат
налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба
се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на
нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера
на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е
съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати
доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното
нарушение. Аналогично е съдържанието и на разпоредбите на чл. 39
ал. 2а и ал.3 от ЗАНН. Идеята на законодателя е при маловажни нарушения, в
случаите в които и съгласието на нарушителя е налице, да се избегне тромавата и
формална процедура за съставяне на АУАН и в последствие издаване на НП
контролните органи да издават фишове, които не подлежат на обжалване. Изрично
условие за издаването на фиш по реда на чл. 128 ал.5 от ЗАНН, обаче е да е
налице и съгласието на нарушителя, че е съгласен да плати глобата, като това
съгласие се удостоверява с подписа му. В случая, на нарушителя е издаден фиш,
последният е получил екземпляр от него и се е подписал за това. Никъде в
издадения фиш не фигурира подпис на нарушителя,
удостоверяващ съгласие за плащане на глобата- както се каза, подписът е
единствено за получаване на екземпляр от фиша. Освен това, видно от подадената жалба
до РС Пловдив на 03.08.2022 г. е, че нарушителят е оспорил глобата, поради
което съгласно чл. 39 ал.3 от ЗАНН на същият е следвало да му бъде съставен
АУАН.
В тази връзка следва да се отбележи също, че разпореждане № 5170/18.08.2022 г. по анд 4541/22 г. на ПРС 18 н.с. преписката по оспорване на издадения фиш е била изпратена на Община
Пловдив по компетентност за съставяне на АУАН.
С други думи, в конкретиката на процесия казус прихващането на сумата от 20
лв. с издадения АПВ би било
законосъобразно единствено ако вземането на държавата беше установено с влязло
в сила НП. Доказателства за съставянето на АУАН на нарушителя и за издаването
на НП по делото не са представени.
По изложените
съображения, АПВ е незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен, както следва да бъде отменено и
потвърдителното решение на кмета на Община Пловдив, постановено в хода на
административното обжалване на акта.
С оглед изхода
на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски, е основателна. Такива се констатират в общ размер на 410 лв., от
които 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, за заплащането
на което са представени доказателства.
Воден от
гореизложеното и на чл. 160, ал. 1, пр. последно от ДОПК, Административен съд - Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.И.Х. от гр. Пловдив, ЕГН **********
Акт за прихващане и възстановяване №
**********/02.08.2022 г. издаден от гл. инспектор в отдел „Събиране и
контрол“ на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, потвърден с Решение №
3/18.10.2022г. на кмета на Община Пловдив.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на Л.И.Х.
от гр. Пловдив, ЕГН ********** сумата от 410 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: