МОТИВИ:
по НОХД № 50 /2019г. по описа на Софийски Окръжен
съд
Обвинението против подсъдимата В.С.С. за престъпление по: чл.123, ал.1,
пр.2 от НК, е за това, че на 24.09.2015 г., около 11,00 ч., на пасище,
съставляващо имот № 015003 по КВС в местността „Т.", в землището на с.Г. М., област С., в качеството си на
управител на „С. г." ЕООД -гр.Б., поради немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност —
работа със земеделска и горска техника,
като е възложила извършването на такава работа на П. Н.П. -
управлението на колесен трактор марка „Д. Д." с per. № ., категория ТВК, за което управление същия нямал издадено свидетелство за правоспособност за
работа със земеделска и горска техника, съгласно Наредба № 12/22.04.2009 г. на
Министерство на земеделието и храните, за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за
работа със земеделска и горска техника, е нарушила разпоредбите на:
чл.1, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са
необходими за сключване на трудов договор, издадена от министъра на труда и
социалните грижи, ред. ДВ бр.44 от 25.05.1993 год.
„За сключване на трудов договор са необходими; документ за придобито
образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или
научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която
лицето кандидатства; "
чл.16 ал.1, т.7 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд, а именно: „ При осъществяване на дейността за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да не
допуска до местата, където съществува сериозна опасност или специфична опасност
за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани"
чл.210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване - „Самоходното работно оборудване се управлява от
упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи ",с
което е причинила смъртта на П. Н.П., с ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на СОП поддържа обвинението, на базата
на подробен анализ на доказателствата и изтъкване на релевантните факти,
обосновава извършването от страна на подсъдимата на престъплението към което е
привлечена, от обективна и субективна страна. Застъпва становище, че
наказателната отговорност за същата следва да се реализира при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, да и се наложи наказание по реда на
чл.54 НПК в минимален размер на 1 година
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Предявените граждански искове против подсъдимата С. като деликвент, следва
да бъдат уважени по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Веществените
доказателства следва да бъдат върнати на правоимащото лице – собственика на
същите. Разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимата.
Особеният представител- повереник на двете ненавършили пълнолетие деца
на починалия П. П. – адв. П. принципно
се придържа към становището на представителя на държавното обвинение, относно
наличието на обективни и субективни признаци на престъплението по чл.123, ал.1 НК. Същото е осъществено под втората форма на небрежност- налице е немарливо
изпълнение на служебните си задължения. При сключване на трудовия договор с
работника Пл. П. и при връчване на длъжностната характеристика- неразделна част
към същия подсъдимата В.С. е следвала лично да се увери, че пострадалият
притежава правоспособност за управление на
колесен трактор и то- категория
„ТВК“, при притежаването на която, съответното лице има право освен да
управлява по пътищата на републиканската пътна мрежа, но и непосредствено да
работи със земеделска техника, съобразно предназначението и в т.ч и с трактор с
прикачен земеделски инвентар. В качеството на частен обвинител споделя напълно
становището на представителя на СОП за размера на наказанието лишаване от
свобода, както и за липса на необходимост от ефективно изтърпяване от страна на
подсъдимата и за срока, в който следва да бъде условно отложено изтърпяването
му. Що се касае до гражданските искове, пледира, същите да бъдат уважени в
пълен размер, ведно със законните лихви за забава от датата на извършване на
престъплението. Между пострадалия П. и неговите деца е съществувала силна
връзка, същият е изпитвал дълбока родителска привързаност, от която децата са
лишени, като е прекъсната връзката с баща им, с настъпване на смъртта, което е
причинило сериозна психическа травма на същите. Децата, от съвсем невръстна
възраст, до самия край на живота си ще бъдат лишени от бащина обич, грижи,
финансова и морална подкрепа.
От името на останалите пострадали лица- майка, баща и баба на П. П. – Д.П.,
Н.П. и В.К., повереникът адв. А. пледира, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимата В.С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.123, ал.1 НК,
установена е и причинно- следствената връзка между действията на подсъдимата и
настъпилия тежък съставомерен резултат. Възлагането на управление и на работа с всякакъв вид селскостопанска техника
в т.ч. и инкриминирания трактор м. „Д. Д.“ е осъществено от подсъдимата с връчването на длъжностната характеристика на П.
П.. Налице е и възлагане на конкретната работа за инкриминираната дата.Видно е
от събраните писмени доказателства, че пострадалият П. е завършил техникум -
ПГ„Хр. Б.“, като е получил квалификация автомобилен монтьор и водач на
електрокари, но тази квалификация, както и – на водач на МПС, не са му давали
право да управлява и работи със земеделска и горска техника, какъвто е
инкриминираният трактор, с който е настъпил инцидента м. „Д. Д.“. Немарливото
изпълнение на задълженията на
подсъдимата да провери професионалната квалификация на всеки от назначените по
договор в управляваната от нея фирма и да не възлага, както и да не допуска
извършването на дейности, за които съответния работник няма професионална
квалификация, /особено що се касае до
дейности, източник на повишена опасност/ се намират в пряка причинна връзка с
осъществения престъпен резултат. Подсъдимата има самостоятелно задължение в
тази насока и не би могла да се позовава на това, че е поела през 2014г.
управлението на фирмата след смъртта на съпруга си С. С., не притежавайки
достатъчно необходим опит за управлението на дейността. Едновременно с това,
същата има задължение да спазва правилата за безопасна работа на труд при
организиране на дейността на предприятието, което ръководи и управлява.
Обстоятелството на извършен инструктаж на работещите в „С. г.“ не би могло да
преодолее изначалното нарушение допуснато от страна на подсъдимата –
назначаване на лица без липса на съответна квалификация и правоспособност за
дейността, която им е възложена. По тази причина подсъдимата е нарушила и
правилата, гарантиращи безопасни и здравословни условия на труд в пряка
причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия.Още повече, че на П. му е
възложено да управлява трактора без лични предпазни средства – без предпазна
каска на главата и без селскостопанската машина да е снабдена с предпазен колан
в кабината си. Неоснователни са възраженията и с.т., че при назначаването на
работници, подсъдимата се е доверила на преценката на служителите от отдел
„Личен състав“. След като подсъдимата притежава „С. г.“, организира и управлява
дейността на дружеството и сключва договори с наетите лица, полагайки
подписа, същата има самостоятелно задължение да контролира преценката на „личен
състав“ като лично се увери за наличието на притежаваната правоспособност,
съответна на длъжността и включените в нея функции, разписани в длъжностната
характеристика, както и да носи персонална отговорност в тази насока. От
субективна страна подсъдимата е могла и е била длъжна да предвиди настъпването
на обществено опасните последици, възлагайки работа, криеща повишен риск от
опасност за живота и здравето на лицето, което я извършва, при положение, че
същото не притежава квалификация и правоспособност, а оттам – и необходимите
знания и умения, в които пряко и
непосредствено се изразява квалификацията за определена работа или дейност.
Както в настоящия случай се касае за работа със земеделска техника и
по-конкретно селскостопанска машина със значителна маса и мощност и със степен на сложност на управлението –
значително по-голяма от обичайната
техника. Поверениците застъпват становище, че
не може да се говори за съпричиняване от страна на пострадалия П. П.
като активно волево самостоятелно решение или избор да извършва дейността,
знаейки, че не притежава квалификация за същата. Към момента на инцидента
същият е бил семеен с малко дете и съпругата му е била бременна в осмия месец,
поради което не е бил в състояние да откаже изпълнението на възложената работа,
без да подложи семейството си на неминуеми лишения и трудности, които щяха да
последват за всички при уволнението му или от напускането му на работата в „С.
г.“. Обратното- същият съзнавайки дефицита –липсата си на умения да управлява
този род техника е търсил възможност да изкара съответните курсове за
придобиване на правоспособност. Но дори и да се приеме, че същият с поведението си е допринесъл за
настъпване на съставомерния резултат, от това не отпада отговорността на
подсъдимата, която има самостоятелен принос към резултата. Установеното в хода
на производството от вещите лица, че при управлението на колесен трактор „Д. Д.“ пострадалият е
допуснал редица грешки- паркирането на трактора в наклонена местност, позицията
на лоста за управление и на ръчната спирачка, изваждането на контактния ключ от
таблото при спиране, всичко това свидетелства за липсата му на умения и
опровергава становището на защитата и на подсъдимата, че П. П. е бил опитен
тракторист. В действителност не се установи от документите, приобщени от
досъдебното производство от личното му досие на работник, същият в предходната
си дейност да е бил назначаван и да е изпълнявал длъжността „тракторист“. В
хода на процеса не се потвърди една от двете версии, лансирани от вещите лица, а именно- че в
момента на настъпване на инцидента- преобръщане на трактора и затискане на пострадалия от корпуса му, пострадалият да се
е намирал извън кабината на селскостопанската машина. Обратното- разпитаните
свидетели- които са работили заедно с пострадалия установяват в показанията си,
че до последно са чували бръмченето от двигателя на работещата машина, като
внезапно да дочули трясък.Няма нито едно доказателство , за това тракторът да е
бил паркиран или спрян. От заключението на съдебно медицинската експертиза се
установи по безсъмнен начин, че пострадалият не е употребил, алкохол,
лекарствени или упойващи средства, нито пък-забранени субстанции в деня на
инцидента. От заключението на КАТЕ се установи, че към момента на инцидента
колесния трактор „Д. Д.“ е бил в пълна изправност, в т.ч. – и да работи по
наклонени терени / с уговорка- в зависимост от размера на наклона на терена/.
Всичко, изложено по- горе обосновава, че липсата на правоспособност на
пострадалия, за възложената му работа от подсъдимата, обуславя причинността за
настъпване на инцидента и последвалата смърт на П. П.. С оглед на изложените
съображения, молят съда от името на
частното обвинение, да постанови присъда,
с която да признае подсъдимата В.С. за виновна по повдигнатото против нея обвинение. При
определяне на наказателната отговорност споделят позицията на държавното
обвинение и на частното- в лицето на адв. П., настояват да се отчете в
качеството на отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство процесуалното
поведение на подсъдимата, многобройните отлагания и непровеждане на съдебни заседания по нейна
вина.
В качеството на граждански ищци молят съда да ги уважи в пълния размер, за който са
предявени, като вземе под внимание, че П. П. П. е бил единствен син на
родителите си и –единствен внук, бил е единствената радост и подкрепа в живота
на Д. и Н. П., както и на баба си- В.Ц.К. и на покойния си дядо- П. Н.. Отношенията помежду им са били изключително
близки, основавали са се на взаимна подкрепа и уважение.Пострадалият П. е
полагал грижи и е помагал и на четиримата. След смъртта му болката на всички
граждански ищци е непрежалима, семейството е съкрушено, както психически, така
и физически, родителите и бабата и дядо му са отключили различни заболявания
под въздействие на стреса от внезапната смърт на млад и толкова обичан човек,
което е и обусловило смъртта на дядо му-П. Н..
Защитниците по делото –адв. К.С. и адв. Й.К. оспорват изцяло повдигнатото
обвинение.
В пледоарията си по същество на делото адв. С. поставя под съмнение наличието на причинно
следствена връзка между деянието, за което е обвинена подзащитната му и
причинения резултат- настъпилата смърт на П. П., като част от обективната
страна на обвинението.
Оспорва осъществяването на нарушение по чл. 16, ал.1, т.7 ЗЗБУТ, а именно,
че работодателят е длъжен да не допуска до местата /извършване на работа със
земеделска техника/, където съществува
специфична опасност за живота и здравето на лица, които не са подходящо обучени , инструктирани и екипирани, тъй като по делото
се събраха доказателства за провеждан периодично инструктаж на работниците на „С.
г.“ ЕООД. По отношение на нарушението по
чл.1, ал.1, т.2 от Наредба № 4/19.05.1993г. на МТСГ във връзка с необходимите
документи за придобита квалификация и правоспособност, които се изискват от
работодателя при сключване на трудов договор с работника и на длъжностната характеристика за длъжността,
като неизменна част от трудовия договор, такова нарушение не би могло да се
вмени на подс. В.С., защото видно от
съдържанието на договора, който е подписала с постр. П. П. е същия да изпълнява
длъжността „животновъд“, като предвид длъжностната характеристика, която му е
връчена същият изпълнявайки основните си задължения „има възможност да работи
със земеделска техника- машини и инвентар“, логическото тълкуване на което
обуславя извода за възможност на Пл. П. по негова преценка да императивен характер
от страна на работодателя спрямо работещото лице използва тази техника и да работи с нея, но не и вменено задължение
с и за неизпълнението на което същото може да бъде санкционирано. Подсъдимата е
приела собствеността и управлението на
посоченото по-горе дружество „С. г.“ при форсмажорни обстоятелства-
убийството на нейния съпруг, без да е имала предварителна нагласа и подготовка
за управлението на дружество от такъв мащаб и мащаб на стопанска дейност, която осъществява. Още
повече, че по делото липсват каквито и да е доказателства подсъдимата да е
връчвала на пострадалия инкриминирания трактор да го управлява и да работи с
него, както и конкретно възлагане на задачата на инкриминираната дата- 24.09.
2015, при изпълнението на която е
настъпила злополуката. П. е управлявал инкриминирания трактор дълго време преди
това. Подсъдимата В.С. при сключване на трудовия договор не е знаела за липсата
на правоспособност на пострадалия в тази насока. Няма данни, на инкриминираната
дата пострадалият лично да е посещавал офиса на фирмата в Б. и да е получил
конкретни нареждания лично от подсъдимата. Поради което не би следвало да се
приема, че е налице възлагане на конкретна работа от конкретно лице –
подсъдимата, за която същата да следва да носи отговорност. По същите
съображения защитника оспорва и осъществяване на нарушение по чл. 210 на
Наредба №7 /23.09.1999г.- липсват каквито и да е данни за изрично
упълномощаване на пострадалия от страна на подсъдимата в качеството на негов
работодател да управлява и работи с колесен трактор „Д. Д.“, с който е
настъпила злополуката.
На следващо място- неправилна е тезата на обвинението свързваща липсата на
правоспособност за работа със земеделска техника, удостоверена с надлежен
документ и смъртта на пострадалия.
Причинно- следствената връзка означава, че в случай че Пл. П. притежаваше такъв
документ, смъртта му не би настъпила. Такъв извод категорично не би могъл да
бъде направен. Още повече, че от показанията на разпитаните свидетели в т.ч. и
на най- близките роднини на пострадалия става ясно, че П. е притежавал умения и
опит да управлява земеделска техника и
по-конкретно- такъв вид трактор. Освен това – липсва яснота и не е установено по експертен път как точно
е настъпил механизмът на преобръщането
на трактора, вещите лица по комплексната експертиза изграждат повече от една
версия на настъпване на произшествието /най-малкото- дали пострадалият се е
намирал вътре в кабината или извън нея при настъпване на произшествието/, поради
което и обвинението в тази част борави с предположения.
По отношение на причинените неимуществени вреди, чиято обезвреда е предмет
на предявените граждански искове, съдът следва да вземе под внимание
обстоятелството, че до преобръщане на трактора се е стигнало в резултат на
неправилните действия на П. П. при работа със същия, безспорно е налице
съпричиняване, поради което размерът на причинените вреди следва да бъде
намален, като се отчете приносът на пострадалия за настъпване на
произшествието.
От своя страна в пледоарията си адв. К. също изтъква, че сключеният между подсъдимата в качеството на
представител на работодателя „С. г.“ ЕООД и П. П. трудов договор под №8 /
4.03.2015г. е имал предмет на дейност
длъжността „животновъд“, т.е
вменявал е в задължение на работника приоритетно изпълнение на всички
дейности, свързани с отглеждането на животни, а
видно от текста на длъжностната характеристика „ при необходимост да
управлява и работи със селскосктопанска техника- трактор, багер, бобкат и др.“
Следователно работата със селскостопанска и земеделска техника е изключение, а
не основен предмет на дейност, възложен му от работодателя. Защитникът счита,
че задължение на пострадалия работник е при сключване на трудовия договор да уведоми
личен състав, че не притежава категории- съответно за управление и работа със
селскостопанска техника- ТКТ и ТВТ. Подсъдимата се е доверила на преценката на
служителите от отдел „Личен състав“,
като е подписала изготвения от тях текст на договор. В.С. се е доверила на
опита и лоялността на тези служители и самостоятелно не е проверила наличието
или липсата на правоспособност, съгласно вменените задължения за длъжността,
каквато е стандартната практика във всички дружества.
Обосновава в пледоарията си по същество на делото, че
причинната връзка представлява обективно
отношение между волевата проява на дееца и настъпилия резултат. Причинна връзка
е възможна и без вина, но не и обратното. При резултатните престъпления не може
да има вина, ако липсва причинна връзка между деянието и причинения резултат.
Един от най- съществените въпроси по делото е за наличието на причинна връзка-
деяние- резултат. Обвинителната власт изгражда тезата си на основата на
заключението, че при липса на правоспособност пострадалият П. П. не е
притежавал необходимите знания и умения за работа с колесен трактор „Д. Д.“, по
този начин вследствие на неумелите му и дори погрешни действия с органите на
управление на трактора е последвало неговото преобръщане и смъртта на
пострадалия. Според защитника свидетелството за правоуправление не е гаранция
за липсата на настъпване на пътнотранспортно произшествие и за злополука при
работа със съответния вид техника – в по-широкия смисъл. Установи се от доказателствата
по делото, че П. П. е работел дълги години в дружеството като тракторист, като
е бил обучаван от професионален тракторист- св. Д., П. П. е обичал работата си
като тракторист, справял се е безупречно със задълженията си, обучавал е по-млади
колеги. В обобщение на изложените факти, Пл. П. е притежавал необходимите
умения за работа със земеделска техника. По-нататък в пледоарията си, на базата
на констатацията на вещите лица за липса на контактния ключ от таблото, излага
аргументи в полза на втория механизъм, описан като възможен от заключението на
вещите лица, а именно- че при преобръщането на трактора, Пл. П. се е намирал
извън кабината му. Непосредствено преди злополуката пострадалият е паркирал
трактора по наклонен терен, като по този
начин е проявил груба небрежност и самонадеяност при управление на трактора.
Следователно – не се касае за липса на подходящи знания и умения при
управлението и работата с колесен
трактор „Д. Д.“от страна на пострадалия, които да се намират в причинна връзка
със злополуката. По този начин отговорността за настъпване на същата принадлежи
изцяло на пострадалия и не е налице причинна връзка с вменените на подсъдимата В.С. от страна на
обвинението нарушения, поради което същата следва да бъде оправдана.
Подсъдимата изцяло се присъединява към становищата на защитниците си. В
обясненията си пред съда заявява, че е съпричастна към трагедията на
семейството на пострадалия, тъй като самата тя е изпитала загубата на съпруга
си и на непълнолетния си син- последният-при подобни обстоятелства, при които е
загинал пострадалият П. П.. Но не се чувства виновна за настъпилия трагичен
резултат.
В последната си дума моли да бъде призната за невиновна и оправдана по
обвинението.
Съдът, като прецени събраните многобройни доказателства- писмени протоколи
и други документи– приети в съдебно заседание, както и прочетените и приобщени
по реда на чл.283 НПК от досъдебното производство, показания на разпитаните
свидетели, обяснения на подсъдимата, експертни заключения- по отделно и в
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В.С.С. е родена на ***г***, българка, българска гражданка,
вдовица, с висше образование, управител на „С. г." ЕООД, постоянен адрес:***,
неосъждаиа, ЕГН **********.
„С. г." ЕООД е с адрес и седалище на управление:***57738. Дружеството
се представлява и управлява от подсъдимата В.С.С. и извършва селскостопанска
дейност.
Съгласно Заповед №7/26.102014 год. /л.29-30,т.2/ на управителя на „С. г."
ООД началния и периодичните инструктажи на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се
провеждат от подс. В.С.С., за което
същата е преминала обучение от СТМ „О. П." ЕООД /л.31 -32,т.2/.
Подсъдимата В.С.С. в качеството си на управител на „С. г." ЕООД- гр.Б.
с трудов договор № 008/04.03.2015 год. назначила на работа в дружеството П. Н. П.
на длъжност „работник животновъд". На същата дата е връчена и длъжностна
характеристика на работника. В т.6, раздел I от същата като задължение на
работника е вменено: "управлява селскостопанска техника - трактор, багер,
бобкат и др. при необходимост". При постъпване на работа, работникът е
представил копие на диплома за средно
образование, издадена от Техникум по
механоелектротехника „Х. Б."-гр.Б., към която има и свидетелство за
правоспособност за управление на пътностроителни машини.
Видно от писмо изх. № 1587/] 5,10.2015 год. на Контролно-техническа
инспекция /КТИ/ и извлечение от информационната система на КТИ /л.2-5, т.2/ колесен
трактор JOHN DEERE 6900 с per. № .е преминал годишен технически преглед на 07.04.2015
год. и е получил знак за технически преглед № 904239. П. Н.П., ЕГН **********
няма свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника,
издадено от КТИ по Наредба № 12/22.04.2009 год. на Министерство на земеделието
и храните за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за
работа със земеделска и горска техника- Удостоверение № РД-12-02-887-1 /
20.12.2021г.
Подсъдимата С. възложила на П. П. да извършва при необходимост във фермата,
иаходяща се близо до гр.Б. в посока с.Л., С. обл., дейности като управлява
колесен трактор марка „Д. Д.", модел 6900 с рег.№ ., собственост на „С. г."
ЕООД. При разговора между двамата, преди подписване на трудовия договор
пострадалият изразил опасения дали ще се справи с управлението на трактор,
изтъквайки липсата си на правоспособност в съответната категория за управление
на земеделски машини. Подсъдимата го окуражила с думите :“Няма страшно, ще
работиш с Д.“-св. Д., който бил правоспособен и опитен тракторист.
Видно от служебна бележка №008 /л.35,т.2/ на 04.03.2015 год. подсъдимата В.С.С.
провела начален инструктаж но безопасност и здраве при работа на П. П., посоченият като инструктаж за безопасна
експлоатация на колесен трактор, според документацията на дружеството бил
проведен формално.
На 23.09.2015 година подс. С. в качеството си на управител на „С. г.иЕООД
сключила договор за извършване на услуга/т.2,л.47/със св. С.З.Й. в областта на земеделието
-почистване на естествени ливади с шредер в землището на с.Г. К.за срок от
седем дни.
Имотите, между конто и имот № 015003 по КВС в местността „Т.'1, в
землището на с.Г. К.,
общ.Г. М.,
обл.С., били взети под
наем от св.Й. *** Малина съгласно договор № 27/2013 год. /т.2, л.41.-45/.
На 23.09.2015 год. подсъдимата С. - управител на „С. г." ЕООД наредила
на П. П. да отиде в с.Г. К., общ.Г. М., обл.С., за да почисти пасище,
съставляващо имот № 015003 по КВС в местността „Т.", в землището на с.Г.
К., общ.Г. М., обл.С., от треви и храсти. Почистването е следвало да бъде
извършено с колесен трактор марка „Д. Д.", модел 6900 с рег.№ . с прикачен
шредер, управляван от П. П..
В изпълнение на възложената задача П. П. пристигнал на мястото с колегите си свидетелите Д.М.Д. и К. Н. К.. За целта те се
придвижили със служебен микробус до с.Г. К., а П. П. управлявал колесен трактор
марка „Д. Д.", модел
6900 с рег.№ . с
прикачен шредер, който вечерта на
23.09.2015 год. бил паркирал пред жилищна сграда в с.Г. К.. На сутринта на
24.09. 2015г., тримата заедно се придвижили до пасището в м. „Т.“ с трактора
управляван от постр.П..
П. привел в действие трактора и
започнал работата си по почистване на пасището с него. През цялото време свидетелите
К. и Д., които се намирали в далечния край на пасището чували равномерния шум
от работа на двигателя на инкриминирания трактор. Около 11.00 часа, когато той
стигнал до дерето внезапно се изгубил от
погледа на двамата свидетели се чул силен трясък. Св.К. се затичал по ливадата
към дерето и видял само прах и пепел. Стигайки до трактора го видял преобърнат
на едната си страна и спрян на
дърветата, а на няколко метра по-нагоре видял тялото на П. П.. П. не давал признаци на живот- не отговарял на повикванията му и не мърдал.
Тогава св.К. казал на св.Д. да се обади на тел. 112. Пристигналият на място лекар, в състава на
екип на БНМП, констатирал смъртта на пострадалия.
Видно от заключението на съдебно медицинска експертиза на труп № 691/2015
год. на л.137-1.40,т.1, прието в съдебно заседание, е че при
съдебномедицинското изследване върху трупа на П. Н.П. са установени следните
наранявания: ТЕЖКА ОТКРИТА ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА И ЛИЦЕВА ТРАВМА - деформация на
главата и лицето; двустранни охлузвания на лицето, разкъсно-контузна рана в
областта на лявото ухо, достигаща до тилната кост в ляво; счупване на кости на
лицето, многофрагментно счупване на горната и долната челюст; кръвонасядане по
вътрешната половина на меката черепна покривка; многофрагментно счупване на
черепния покрив, напречно разделно счупване на черепната основа и раздробяване
на предната част на черепната основа; разкъсване и размачкване на мозъка с
отваряне на страничните мозъчни стомахчета; кръвоизлив под менингите в областта
на мозъчния ствол;обезкръвяване на трупа; вдишана кръв в белите дробове;
Според същото заключение причината за смъртта на П. Н.П. е тежката и
несъвместима с живота черепно мозъчна травма, като смъртта е настъпила с бърз
темп.Травматичните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети
по механизма на силно двустранно притискане в областта на главата, в странично
направление и могат да бъдат реализирани при пътно транспортно произшествие-
притискане на главата на пострадалия към терена от преобърнатия трактор.
Настъпването на смъртта е в непосредствена причинно-следствена връзка с получените
при пътното транспортно произшествие травматични увреждания.
От заключението на съдебнохимическа експертиза № 522/2015 год./л.141,т.1/ и
съдебнохимическа експертиза № А -589/2015 г./л.142,т.1 се установява, че в
изследваните проби кръв и урина, взети от трупа на П. П., не са налице
алкалоиди / синтетични опиеви наркотични вещества/, барбитурати, силициати, фенотиазииови,
беизодиазепамови, имипрамииови лекарствени средства, етилов алкохол и други
летливи редуцирани вещества /матанол, ацетон/.
Вещите лица по комплексната съдебно медицинска, автотехническа и експертиза по безопасност на труда /л. 144-160/,
дават заключение, че към момента на деянието колесен трактор марка „Д. Д.",
модел 6900 рее. № . е бил технически изправен. Същият е бил пригоден да
работи по наклонен терен.
Те са стигнали до извода, че работодателят на П. П. не е спазил нормативни
изисквания по безопасност на труда, че до работа е било допуснато лице, което
не е притежавало изискуемата по закон правоспособност за работа с трактор.
Притежаваното от П. свидетелство за правоспособност не му дава право да
управлява МПС категория ТКТ - колесни трактори и да работи с такива.
Като причини за настъпване на деянието вещите лица са посочили; „липса на
свидетелство за управление на колесен трактор категория ТКТ, загасване на двигателя поради
неумело действие с органите за управление (газ и спирачки) или съзнателно и
едновременно с това изключване от скорост и подценяване на опасностите свързани
със загасването на двигателя на стръмни терени".
Експертите са на мнение, че П. със своите действия е допринесъл за
настъпването на деянието.
В хода на повторното разглеждане на делото пред първата инстанция е
назначена повторна и допълнителна комплексна съдебно-техническа, медицинска експертиза и по безопасност на
труда, като е разширен обхватът на изследване със специални знания с поставяне
на нови задачи на вещите лица от областта на тяхната компетентност, най- вече –
за изясняване на механизма на настъпване на произшествието и на причините,
които са довели до настъпването му.
В своето заключение, което в съдебно заседание защитиха, вещите лица открояват, като възможни два различни
механизма на злополуката. Следва да се уточни, че различието се състои единствено
в това дали при внезапното потегляне на трактора назад, пострадалият се е
намирал в кабината на превозното средство или е бил слязъл на земята – извън
нея. Останалите факти са общи. Според заключението, приложено на л.465 и сл. от
делото, произшествието е станало на нива с наклонен терен – наклон с усреднена
стойност 5 градуса, който обаче е в горната част, където се е намирал трактора
преди потеглянето му назад, по-надолу следва издълбано пространство, което
вещите лица назовават като „овраг“, теренът пропада и наклонът се променя рязко
на 8-10 градуса, тази хлътнала надолу част от
терена по принцип не се използва за обработка, т.к е стръмна и с голям
наклон- денивелация, след което следват ниски дървета и храсти./от изслушването
на в.л. л.439-440 от делото/. Вещите лица заключават, че този наклон е
достатъчен, тракторът да потегли по инерция, при нулева предавка на скоростната
кутия и ръчна спирачка, невключена докрай.Преди започване на произшествието
тракторът е бил разположен диагонално спрямо
надлъжният му наклон, като лявата част и левите колела са били към
долната част на наклона.Тракторът е бил спрян в тази позиция, със загасен
двигател и изваден контактен ключ от таблото, прикаченият инвентар шредер е бил
свален- в неработещо положение, скоростният лост е бил поставен в неутрално
положение /изключен от скорост/ и ръчната спирачка не е изтеглена до крайно
положение. По отношение на последната вещите лица заключават, че е направен
опит да бъде задействана от пострадалия, едва когато тракторът е тръгнал по
инерция назад и да се спуска по наклона, опитът от страна на водача да бъде
изтеглена до крайно положение, е бил осуетен от внезапното преобръщане на
трактора. След потеглянето на трактора по инерция, вследствие на наклона, тракторът е започнал да се движи
надолу по наклона назад, същевременно със завъртане по посока на часовниковата
стрелка.В началото на по-големите дървета, задното ляво колело на трактора
попада в зона с по-голям наклон, което предизвиква наклоняването му на лявата
му странична част, следва преобръщане през покрива и обръщане отново на
колелата си в положението, в което е намерен- надлъжна ос почти перпендикулярно
на наклона. При преобръщането в един момент тялото на пострадалия Пл. П. е
изхвърлено от инерционните сили и е изпаднало през страничната лява врата, като
в момента на съприкосновението на главата с терена, същата е била двустранно
притисната към терена и от трактора, при което е счупен черепа и е настъпила
контузията на мозъка, несъвместима с живота на пострадалия.По-голямото
разстояние, на което е открито тялото, спрямо трактора, свидетелства, че тялото
на пострадалия /което не е било обезопасено с предпазен колан/ е изпаднало още
в самото начало на преобръщането и от лявата /от мястото на водача/, а не от
дясната врата. Изпадане през люка е
теоретично възможно, но трудно осъществимо, предвид по-ограничените му
размери и относително краткото време, през което този отвор е бил в най-ниската
точка на превъртането. В началото на преобръщането си тракторът е „полегнал“ на
лявата си страна, след това е застанал с колелата нагоре, като се е опирал
върху тавана на кабината и евентуално
върху предния край на капака или върху части от прикачения инвентар. После е „полегнал“ върху дясната си страна,
след което се е установил върху колелата си. Масата на трактор „Д. Д.“ е
5391кг., същият при покупката му /като употребявана вещ/ не е бил снабден с
предпазен колан.От аутопсията на трупа
на постр.П. е видно, че притискането е ограничено само в областта на главата.
Очевидно е, че по време на преобръщането останалата част от тялото е попаднала
в пространство, в което тракторът не е контактувал с терена. Вещите лица заключават, че такива
пространства, видно от примерните изображения могат да бъдат очертанията на
кабината, зоната между гумите, зоната непосредствено пред или непосредствено
зад кабината.
Съдът приема описания по-горе механизъм за установен по безсъмнен начин от
доказателствата. С оглед на доказателствената съвкупност и специалните знания
на експертите, бе изследван и изключен друг механизъм от гледна точка на
причината за внезапното потегляне на трактора по наклона – а именно- техническа
повреда или в случай, че прикаченият инвентар –шредерът е срещнал по пътя си
препятствие със значителна маса –пр. пън, голям камък и др. под. това да е довело до внезапното загасяне на двигателя.
Такива находки при огледа на местопроизшествие не са установени.
Съдът изключва като недостоверен и неподкрепен от доказателствата вторият
вариант на заключението на вещите лица, според който е възможно в момента на
потегляне на трактора, пострадалият да е бил слязъл на земята, в близост до
кабината на превозното средство и при внезапното потегляне водачът се е опитал
отвън през отворената врата /лява или дясна – липсва уточнение от вещите лица/ на кабината да изтегли ръчната спирачка, като
вид спасителна маневра. Настоящият съдебен състав счита, че такова едно
развитие на събитията е в противоречие с житейската и с техническата логика. От
гледна точка на последната вещото лице от състава на експертизата твърди, че е
направил „следствен експеримент“/по неговите думи/ дали е възможно да бъде издърпана
ръчната спирачка, отвън през страничната врата, когато водачът прав в близост
до превозното средство, като по време на
„експеримента“ е установил, че това е възможно. Следствен експеримент, е
по-принцип съвсем различно от експертизата процесуално- следствено действие,
уреден в раздел VI.В настоящия случай съществуват
сериозни съмнения, че такъв, ако би възпроизвел реалната ситуация на
произшествието, би бил допустим от забраната на чл.167 НПК за недопускане на
опасност за здравето на участващите в експеримента лица. В конкретния случай се
касае по-скоро за хипотеза, изградена експериментално по време на изготвяне на
заключението. В случай, че действително се беше провел следствен експеримент
основно изискване за неговата достоверност /наред с останалите процесуални
изисквания-поемни лица и др./ и най-вече – за достоверността на получените
резултати е да бъде проведен в
подобни и сходни условия с
произшествието. В конкретния случай това означава да се провери дали е възможно да бъде издърпана ръчната
спирачка в момент, в който тракторът е потеглил назад по наклонен терен с
чувствителен наклон. Вещото лице в
разпита и приемане на заключението
признав, че при проверката,
осъществена от негова страна, дали е
възможно издърпване на ръчната спирачка през отворената врата, тракторът е бил
неподвижени паркиран на равен терен. Още признава, че не може да бъде сигурен
дали такова действие е възможно при потеглил на скорост трактор, а аргументи в
подкрепа на невъзможността на такъв механизъм се извличат от самото заключение
на експертизата, според което след първоначалното си плавно потегляне
тракторът, който е с маса повече от 5 тона, под въздействие на земното притегляне
и по-стръмния наклон, след първия момент рязко увеличава скоростта си.
Динамиката на движението му и интензитета на инерционните сили, които го
съпровождат, правят невъзможно описаната от вещите лица хипотеза, при положение
че е не е възможно водачът да реагира незабавно след потеглянето, т.к е
необходимо техническо време за възприемане и обработване на информацията, за
вземане на решение и за привеждането му в действие. Освен това, ако изобщо би
бил възможен такъв механизъм щяха да бъдат различни находките на увреждания по
тялото на пострадалия, неминуемо щеше да бъде засегната ръката на пострадалия
под въздействието на движението на кабината и оборудването в същата- под формата на –строшаване или спукване на кости на ръката, причиняване
кръвонасядания по меките тъкани, каквито увреждания не се установяват в настоящия случай. Освен всичко останало, обикновената
човешка логика и инстинктът за самосъхранение, дълбоко заложен в подсъзнанието
на човека изключват като нормална такава самоубийствена реакция от страна на пострадалия- да се хвърля
срещудвижещ се със страшна инерционна сила 5 тонен трактор, да протяга ръка и
да се опитва да борави с уредите в кабината. По-логичното поведение в така
създалата се динамична и опасна за живота ситуация е трактористът да не застава на пътя на трактора
и да се опитва да го спира, а обратното- да избяга от връхлитащата с висока
скорост 5 тонна машина. Освен това вещите лица при изслушването им на стр.490
от делото признават, че няма нито едно доказателство за такъв механизъм, става въпрос за изградена хипотеза: „това са
предположения“ /в.л. А./.
Тази хипотеза на местоположението на водача и механизма на причиняване на уврежданията, се
опровергава и от останалите доказателства. Косвени доказателства се извличат от
снимковия материал при огледа на местопроизшествие, като на една от снимките-
сн. №78 е видна мъжка чантичка от плат, закачена в кабината на трактора.
Формалната логика насочва, че в случай, че е бил паркирал трактора и напуснал
кабината дори за кратка почивка, пострадалият по-скоро би взел със себе си и чантичката, в която се
намират –пр. цигари, мобилен телефон и др. вещи, които би ползвал по време на
почивка, а още повече- в случай, че е решил да приключи работата си за деня.
По- малко вероятно е да излезе и да
изостави вещите си в трактора. В опровержение на тази хипотеза и в подкрепа на
механизма, възприет по-горе от съда са и показанията на двамата свидетели- Д. и
К. , /колеги на пострадалия, които са го придружавали във фаталния ден на
произшествието/, които са стояли в другия- долния край на нивата под сянката на
едно дърво. Същите установяват в показанията си, че тракторът е извършвал
работата си посредством последователни възвратно-постъпателни движения по
дължината на нивата, и не се е намирал през цялото време в полезрението им, но
пък през цялото време са могли да възприемат шума от работа на двигателя на трактора и прикачения шредер към него. И
двамата са категорични, че преди да чуят грохота от преобръщане, са чували без
прекъсване шума от работещия трактор- тракторът не е преустановил движението
си.Двамата не са могли да доловят загасянето на двигателя, т.к потеглянето и преобръщането на машината се е
случило веднага, т.е. трактористът не е имал време да напусне трактора и да
слезе на земята, а от мястото си на
водач, само е опитал да задейства ръчната спирачка, като се опита да спре
трактора, но е успял едва до средно положение, защото непосредствено след това
е започнало преобръщането, при което тялото му е изпаднало от лявата странична
врата на водача.
Този механизъм се установява от подробно упоменатите по- горе
доказателства. Още от съвкупната преценка на пок.св. С.Й. /дадени пред
друг състав –по НОХД № 377/018г.,
прочетени и приобщени по реда на чл.281 НПК/ и пок.св. В.К. се установява, че
двамата свидетели- очевидци на инцидента, са се намирали на мястото на
инцидента, не по случайност, нито пък като добри приятели, пристигнали с
пострадалия П. „да му помагат“ /по техните показания/. В действителност те са
работели за дружеството, управлявано от подсъдимата „С. г.“, макар и без редовно
сключен трудов договор- св. Й. свидетелства, че знае кои са
трактористите в дружеството и посочва техните имена, а според пок. св. К.,
възпроизвеждащи разговор между пострадалия и подсъдимата, когато първият е
изразил опасения, че няма правоспособност и колебания дали ще се справи с
управлението на селскостопански машини, подсъдимата го е успокоила с думите
„Няма страшно, ще работиш с Д.“. Пострадалият пък, макар да е нямал
правоспособност, от своя страна е
обучавал св. К. в управлението на колесен трактор. И двамата признават, че са
се придвижили със служебен микробус до с. Г. К..
При така установените факти се налага изводът, че смъртта на П. П. е
причинена от множеството несъвместими с живота увреждания в областта на
главата- счупване на черепа, контузия и
размачкване на главния мозък с масивен
кръвоизлив, които пък от своя страна са причинени от произшествието при
внезапно потегляне назад и преобръщане на колесния трактор, управляван от
пострадалия.
На следващо място- безспорно е от съвкупната преценка на доказателствата –
сред които –приоритетно- от заключението на комплексната експертиза, че
причините за преобръщането се състоят в изброените по-горе неправилни действия
на Пл. П., в качеството му на водач на селскостопанска техника /колесен
трактор/, който е управлявал същия без да иман необходимата правоспособност. В
отговор на защитата, най-вече в лицето на адв. К. съдът следва да отбележи, че
правоспособността не е просто документ, удостоверяващ придобита квалификация и
предоставящ разрешителен режим за работа, а най- вече –придобити по времето на
курса на обучение –знания, умения, опитности за справяне в по-сложни ситуации
/каквато е работата при наклонен терен/, отработени техники и рефлекси на
водач, както и познаване на правилата за безопасна работа със съответната
машина.
Съдът в приетото по-горе във фактическата обстановка се е разграничил от
становището на прокуратурата, като е приел, че специализираният инструктаж е
проведен само формално, а не реално- т.к. няма подробен текст, визиращ
действителните разяснения и правилата за
работа , които са указани, както и предписаните забрани. На следващо
място- самата подсъдима не е правоспособен водач на колесен трактор, не
притежава дори елементарни знания относно конструкцията и работния режим на
тези машини, че да е в състояние да провежда инструктаж. В тази връзка е налице
косвена подкрепа от пок.св. В.М.-началник на техническия отдел: „тракторът е
втора употреба, не са изисквани технически характеристики от
завода-производител“.
На следващо място- дори да беше проведен действителен инструктаж, той няма как да замести законовата процедура по
придобиване на правоспособност и целия теоретичен и най-вече практически курс
на занимания, който го предшества, както и финалния изпит за проверка на
действително изградените умения на курсиста. В законодателството е указан един
единствен ред за придобиване на правоспособност за управление на земеделска и горска - категория ТВК / респ.-
ТВТ, а именно- съгласно Наредба №
12/22.04.2009 г. на Министерство на земеделието и храните, за условията и реда
за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска
техника.
С оглед представеното удостоверение от МЗГХ № РД 12-02-887-1/20.12.2021г.
категорично се установява че П. Н. П. никога не е придобивал такава
правоспособност.
В съответствие с приетото по- горе, смъртта на пострадалия е обусловена
причинно-следствено от всички нарушения на закона, извършени от подсъдимата,
вменени и по повдигнатото обвинение :
чл.1, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са
необходими за сключване на трудов договор, издадена от министъра на труда и
социалните грижи, ред. ДВ бр.44 от 25.05.1993 год. „За сключване на трудов договор
са необходими: документ за придобито образование, специалност, квалификация,
правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за
длъжността или работата, за която лицето кандидатства;" , като е сключила и подписала трудов договор
с пострадалия, неразделна част от който е длъжностната характеристика възлагаща
му задължение да управлява селскостопанска техника, като е знаела, че същият
няма правоспособност за такава дейност. В тази връзка не могат да бъдат
споделени възраженията на подсъдимата и на нейните защитници, че „личният
състав“/“отдел човешки ресурси“/ се занимава с изготвянето на предложенията за
назначаване и проверява документите, поради което тя не е била запозната и се е
доверила на преценката на отдел „човешки ресурси“. Твърденията на подсъдимата
се опровергават от съвкупната преценка на доказателствата- проведеният между
нея и пострадалия разговор, възпроизведен от пок.св. К.. Съдът намира тези
доводи за несъстоятелни и поради това, че подсъдимата управлява дружеството, лично
сключва договори с работещите и полага подписа си като в правомощията и са да
откаже да се съобрази с препоръките на
отдел „човешки ресурси“, с други думи –изборът, решението и
отговорността в крайна сметка са лични за самата нея. В дадения случай, същата
знаейки , че П. има основни умения, дори го е окуражила, че ще работи под
ръководството на по-опитен колега – св. Д., като в същото време е подценила
рисковете, които крие извършването на дейност, характеризираща се с повишена
опасност, когато се извършва от неправоспособно лице. По този начин същата е
осъществила и вмененото и нарушение по чл. 16 ал. 1, т.7 от Закон за здравословни и безопасни
условия на труд, като е възложила на пострадалия работа в терен с чувствителен
наклон, потенциращ според спецификите на релефа, сериозен риск от преобръщане
на земеделската машина при допускане
и най- незначителната грешка или неумело
боравене със системите на управление, което е пряко следствие от липсата на
правоспособност: „При осьществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да не допуска
до местата, където съществува сериозна опасност или специфична опасност за
здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани , както и по чл.210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване - „Самоходнотоработно оборудване се
управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация
работещи".
В отговор на тезата на защитата, че липсва
изрично възлагане за конкретната работа от страна на подсъдимата С., съдът
следва да отбележи, че законът, както и константната съдебна практика по
аналогични случаи многократно и еднопосочно е отстоявала становище, че за да
има възлагане не е необходимо същото да
става изрично поименно за конкретната работа или конкретния ден. Възлагането на
дейност, характеризираща се с повишен риск от опасност може да се осъществи
еднократно и по принцип с връчване на трудовия договор и длъжностната
характеристика от работодателя на работника, в която изрично фигурира като
задължение изпълняването на тази дейност. Съгласно трудовото законодателство
работещият следва стриктно на съблюдава и изпълнява задълженията си, разписани
по длъжностна характеристика. Той няма право да възрази или да откаже да
изпълнява същите, без да понесе негативни последици под формата на
дисциплинарно наказание или уволнение. Това се установява и от показанията на
разпитаните свидетели, които установяват, че постр. П. П., освен че е обичал
работата си, практически е нямал алтернатива на тази работа, поради което и не
е имал свобода да я напусне, тъй като според него тя му осигурявала достатъчно средства за съществуване на
семейството му, а ситуацията в семейството е изисквала пълна мобилизация и
отговорност за издръжката на съпругата му, синът му и нероденото му дете. Освен
това същият е бил по характер грижовен човек и е подпомагал както собственото си семейство, така и родителите и
пра-родителите си, баба си –св. В.К. и
дядо си- П. Н..
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
По
описания по- горе начин като на 24.09.2015 г., около 11,00 ч., на пасище,
съставляващо имот № 015003 по КВС в местността „Т.", в землището на с.Г. М., област С., в качеството си на
управител на „С. г."ЕООД -гр.Б., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност — работа със земеделска и
горска техника, като е
възложила извършването на такава работа на П. Н.П. - управлението на колесен
трактор марка „Д. Д." с per. № ., категория ТВК, за което
управление същия нямал
издадено свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска
техника, съгласно Наредба № 12/22.04.2009 г. на Министерство на земеделието и
храните, за условията и реда
за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска
техника, е нарушила разпоредбите на:
чл.1, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са
необходими за сключване на 'трудов договор, издадена от министъра на труда и
социалните грижи, ред. ДВ бр.44 от 25.05.1993 год.
„За сключване на трудов договор са необходими; документ за придобито
образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или
научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която
лицето кандидатства; "
чл.16 ал.1, т.7 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд, а именно: „ При осъществяване на дейността за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да не
допуска до местата, където съществува сериозна опасност или специфична опасност
за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани"
чл.210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване - „Самоходното работно оборудване се управлява от
упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи ",с
което е причинила смъртта на П. Н.П., с ЕГН **********. подсъдимата В.С.С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по: чл.123, ал.1, пр.2 от НК
От обективна страна, в съответствие с приетото по-горе, субекти на
престъплението по чл. 123, ал.1.,пр. 2-ро от ПК могат да бъдат не само преките
изпълнители на правно регламентираната дейност, но и лицата, които имат
нормативни задължения във връзка с организацията, контрола или ръководството на
тази дейност /ППВС № 2/79 г., т.2/. Като управител на " С." ЕООД подс.С.
организирала дейността във фирмата отговаряла за нейното безопасно изпълнение.
В качеството й на работодател, както и на ръководител /организатор на
работата по почистване на имотите със земеделска техника /колесен трактор/,
пряко изпълнявана от пострадалия П., подсъдимата С. е организирала осъществяването
на правнорегламентирана дейност, която е
източник на повишена опасност.
Това е така, доколкото работата със земеделска и горска техника и машини за
земни работи е детайлно правно регламентирана в Наредба № 12/22.04.2009 г. за
условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със
земеделска и горска техника - по отношение на лицата, които имат право да я
упражняват, изискванията за правоспособност, условията и реда за нейното придобиване
и удостоверяване, отчета на лицата, придобили правоспособност за работа с
техниката. В същото време и най-малкото отклонение от регламента за извършване
на тази дейност крие риск за здравето и живота на осъществяващите фактическите
действия по дейността, което я прави и източник на повишена опасност. Като
работодател и лице, което има задължения по организирането, ръководенето и
контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение, за
подсъдимата С. произтича нормативното задължение да осигури на работниците
здравословни и безопасни условия на труда им.
В частност, подсъдимата е имала задължение на първо място при назначаване
на работник на съответната длъжност да изиска и се запознае с документите,
удостоверяващи неговата квалификация, и др., съгласно чл.1, ал.1, т.2 от
Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са необходими за сключване
на трудов договор, издадена от министъра на труда и социалните грижи, ред. ДВ
бр.44 от25.05.1993 .„3a сключване на трудов
договор са необходими: документ за придобито образование, специалност,
квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива
се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;", на второ място „да
не допуска до местата, където съществува сериозна опасност или
специфична опасност за здравето и .живота, лица които не са подходящо обучени,
инструктирани и екипирани" /чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ/, както и да
съблюдава правилото на чл.210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване, съгласно което „Самоходното работно
оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се
квалификация работещи
В нарушение на нормативните правила за осъществяване на тази дейност и за осигуряването на
безопасни и здравословни условия на труд, подс.С. е възложила изпълнението й на
лице /допуснала го е до работа/ - пострадалия П., който няма необходимата правоспособност за извършването й /категория Твк - правоспособност
за работа с колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини-прикачен
инвентар/ и то да работи на терен, чийто релеф и наклон са потенциално опасни
дори за правоспособни и опитни трактористи.
По този начин изпълнението на дейността от страна на подсъдимата С. се е
оказало „немарливо". Подсъдимата С. е преминала задължителното обучение за
придобиване на права и задължения на орган за безопасност и здраве, съгласно
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С оглед
на това и доколкото подсъдимата С., в
качеството си на
работодател е изпълнявала функциите на
орган за безопасност и здраве при работа в „С. г." ЕООД,
включващи организиране и координация на дейността по осигуряване на ЗБУТ, и
контрол за спазване на нормите и изискванията в тази област и изпълнението на
задълженията на работниците и служителите, то същата е имала съответната
квалификация за това, притежавала е съответните знания, както за естеството на
дейността и за задълженията си като
работодател и неин организатор, така и за рисковете и опасностите, които крие
упражняването и от неправоспособно лице, но е
неглижирала, подценила и игнорирала правилата, както и е разчитала да
бъде избегнат, да не настъпи евентуалният вредоносен резултат. Поради това
деянието е осъществено по немарливост. Изпълнителното деяние не е осъществено
поради незнание от страна на подсъдимата.
След като управляваното от подсъдимата дружество е поело договорно задължение за извършване на
земеделска услуга - почистване на недвижими имоти- пасища и ливади чрез използването на земеделска техника /извършване на работа със земеделска и горска техника/,
то изискването към нея за познаване на правилата
за безопасното осъществяване на тази дейност, съдържа знанието за това, че
дейността има нормативен регламент, свързан с правилата за нейното
осъществяване. В случая се касае до отговорност на лице с ръководни, а не
изпълнителски функции по упражняване на самата правно регламентирана дейност,
което носи общата отговорност да осигури безопасни и здравословни условия на труд.
Вследствие именно на извършените нарушения на посочените правила за безопасно
и здравословно осъществяване на дейността, описани по-горе, подсъдимата е
причинила смъртта на П. П., допускайки дейност криеща повишен риск да бъде
извършвана от неправоспособно лице .
Непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия П. се
явяват именно получените от него травматични
увреждания вследствие на реализираната от него катастрофа при работата
/управлението/ на колесния трактор „Д. Д." с per. № ..
От обективна страна, е налице и пряка причинна връзка между деянието и
резултата.
В нарушение на посочените по-горе нормативни правила, като е възложила и
допуснала да извърши правно регламентирана дейност, представляваща повишен риск
на опасност от лице, непритежаващо необходимата квалификация-знания, умения и
технически опитности, пряко следствие от което са допуснатите нарушения при
управлението на земеделска техника:/колесен трактор/: спиране под диагонал на
наклонен терен, загасяне на двигателя с изваждане на контактния ключ, поставяне
на скоростния лост в неутрално положение /изключване от скорост/ и не
издърпване до край ръчна спирачка, довело до преобръщане на трактора, същата
пряко и непосредствено е причинила тежкия съставомерен резултат- смъртта на
пострадалия.
Обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
общественоопасните последици, като не е изпълнил задължението си да се грижи за
собствената си безопасност и здраве, като е упражнявал дейност, за която не е
притежавал правоспособност, макар и да влияе при индивидуализацията на
отговорността на подсъдимата, по никакъв начин не я изключва. Става въпрос за
независимо съпричиняване.
От субективна страна подсъдимата С. е извършила посоченото деяние при форма
на вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същата
не е предвиждала настъпването на общественоопасни последици от
деянието / в т.ч. и причиняването на смърт/, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Умисълът на подсъдимата обхваща всички елементи на състава от обективна страна -
позицията и на лице, имащо ръководни и
организаторски функции при осъществяване на правно-регламеитираиата дейност -
работа със земеделска техника, както и работодател, задължението и
да осигури безопасно изпълнение на дейността, като възлага и допуска същата да бъде извършвана само от лица
притежаващи съответните знания умения и квалификация, удостоверени чрез
документ за тяхната правоспособност, съзнавала е че дейността представлява източник на повишена
опасност. Същата е могла и е била длъжна
да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването на правилата,
посочени по-горе и посредством правомерно поведение и действия като работодател
и възложител на работата да предотврати настъпването
им.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА ОТГОВОРНОСТТА:
Подсъдимата В.С.С. е родена на ***г***, българка, българска гражданка,
вдовица, с висше образование, управител на „С." ЕООД, постоянен адрес;***,
неосъждана, ЕГН **********.
Съгласно принципа на законоустановеност на наложеното наказание особената
норма на чл.123, ал.1 НК предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
една до шест години.
При индивидуализирането на наказанието следва да се вземат под внимание
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, които влияят на отговорността.
Не на последно място следва да се вземе под внимание, че настоящото
разглеждане на делото е второ по ред в първата инстанция с оглед ненарушаване
на принципа reformacio in peius.
Отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства не бяха
констатирани.
Налице са обаче множество смекчаващи наказателната отговорност
такива:необременено съдебно минало, добри характеристични данни,
обстоятелството, че след смъртта на съпруга си: С. С. е била принудена при
форсмажорни обстоятелства за нея и без да притежава необходимата подготовка да
поеме бизнеса на семейството със всички специфики и отговорности,
обстоятелството, че за да вземе решение да назначи пострадалия на трудов
договор, като му възложи да управлява земеделска техника, е повлияло наблюдението, което е имала върху работата му
като тракторист приживе на съпруга и, като си е съставила неправилно
впечатление, че П. притежава необходимите способности и умения, въпреки липсата
на правоспособност, поради което няма да
бъде изложено на риск здравето му, съпричиняването от страна на пострадалият,
който се е съгласил да работи като тракторист, подписвайки трудовия договор,
без да притежава необходимата правоспособност, както и неправилните му действия
с уредите за управление на трактора, довели до преобръщането. Не на последно
място- изминалия дълъг период от време от извършване на престъплението през
2015г.Налице е и изключително по
своя характер обстоятелство- в хода на производството настъпи смъртта на сина
на подсъдимата на 17г. възраст, при сходни обстоятелства-транспортен инцидент
при управление на автомобил.
В обобщение на изложеното по-горе следва извода за реализация на
наказателната отговорност по реда на чл.55,ал.1 т.1 НК- за налагане на
наказание под минималния размер, определен в специалната разпоредба. В
съответствие с това, съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер на
шест месеца е необходимо и в същото време –достатъчно за възпитателно
въздействие върху личността на подсъдимата.
Същата заяви пред съда, че дълбоко съжалява за настъпилата смърт на
пострадалия и че добре разбира мъката на неговите близки, с оглед на трагични за самата нея обстоятелства, които бяха
изложени по-горе.Вън от всякакво съмнение е, че процесът на превъзпитаване и
поправяне, към който е насочено въздействието на наказателната репресия при нея
е започнал. Поради това, не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното наказание.
Отлагането му по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години, ще и
предостави възможност и мотивация да преосмисли по-задълбочено последиците от
престъпното деяние, както и да търси и да намира лични, собствени подбуди за
правомерно поведение като гражданин на обществото.
РАЗМЕР НА ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
Обезвредата на неимуществените вреди, понесени от лицата от семейството на
пострадалия следва да се осъществи в съответствие с принципа на
справедливостта. Константната практика в тази област насочва, че
„справедливост“, не е абстрактна категория, нито пък- субективна да се влияе
единствено от преценката на решаващия орган. При определяне на размера на
присъденото обезщетение, следва да се вземат под внимание всички обективни
обстоятелства, специфични за отделния случай, които влияят на размера на
гражданската отговорност.
Следва преди всичко да се подчертае, че е причинена смъртта на един млад
човек –на 32г. възраст, който в своя бъдещ живот би могъл да даде много обич,
внимание, грижи и споделени моменти на близките си.
По отношение на предявените искове от страна на двете малолетни деца на
пострадалия: Д. и П., представлявани от особен представител-повереник- адв. П..
Исковете са предявени за сумата от 100 000 лева за всеки един от
пострадалите.
Съдът намира, че същите са основателни и следва да бъдат уважени в пълен
размер, по следните съображения.
Смъртта на пострадалия е настъпила неочаквано и изключително драматично за Д.,
който е бил на 7 години към датата на инцидента, който внезапно и безвъзвратно
е прекъснал силната връзка на любов и привързаност между сина и бащата.
Близостта между двамата се установява от показанията на разпитаните свидетели,
как Пл. П. е водил сина си на училище, на разходки, развлечения, на тренировки и школи за обучение, грижейки
се за развиване на многобройните таланти и способности на детето, въпреки
недостига на материални средства в семейството.На практика, според показанията
на свидетелите бащата и сина са били неразделни. На детето е отнет баща му в
една характерна възраст и ключов етап на развитие- преминаване от детството към
социализацията и отговорностите на училищния живот- на постъпване в училище,
изработване на нови поведенчески и социални модели, в който етап ролята на бащата
за едно момче е важна и незаменима. П. е била лишена от шанса изобщо да се
срещне с баща си, да има дори минимално съприкосновение с неговата личност,
ласки и грижи, раждайки се два месеца след трагичната му смърт. Двете деца по
съвсем различен начин преживяват трагедията. Докато П. не спира да търси баща
си и да пита какво се е случило, настоява да посещава гроба му по два пъти
седмично, Д. се е затворил в себе си,
свидетелите установяват, че той се е превърнал в „преждевременно пораснало момче.“
Имайки предвид тези обстоятелства, съдът намира, че обезщтение в справедлив
размер за всяко едно от децата би било в размер на 150 000 лева, но след
като бъде приспаднато съпричиняването към настъпване на деликтния резултат от
страна на пострадалия /1/3/, следва да бъде определено обезщетение в
окончателен размер на 100 000 лева, искът е основателен за всяко едно от
децата.
По отношение на предявените искове от бабата и дядото да постр. П. П.:
Исковете са предявени в размер на 80 000 лева за всеки един.
От пок.св. В.К. се установява, че П. П. е бил много обичан, обичащ и
грижовен внук. В деня на инцидента същият, независимо от собствените си трудови
задължения към „С. г.“ и уговорката, която е имал с колегите си –св. Д. и К. за
посещение на изложение в гр. С., е приел да ремонтира повредената кафе-машина
на баба си- свидетелката, както и да закупи резервни части. За свидетелката,
която от дълги години живее сама и сама е отглеждала децата си, този драматичен
инцидент се повтаря –случва се за втори път по един и същи начин в нейния
живот, след като съпругът и /дядото на постр. П./ е загинал при управление
и преобръщане на трактор на съвсем млада
възраст. Установи се, че по характер пострадалият е бил изключително грижовен и
всеотдаен към близките си човек. Същият се е опитал доколкото му позволяват
обстоятелствата да преодолее тази празнота в живота на баба си, като я е
посещавал почти всеки ден. Снабдявал я е с хранителни продукти и вещи от първа
необходимост, грижел се е за ремонтите в жилището и стопанисвания от нея
магазин.
Свидетелите установяват за изключително близки отношения и с дядо му –П. П.Н.,
за полагани грижи, чести посещения, внимание и подкрепа.
Със смъртта на пострадалия двамата възрастни хора са окончателно и
безвъзвратно лишени от подкрепата на внука си, както и от възможността да
общуват с него- да споделят с него ежедневните си проблеми, както и радостите в
семейството му, да полага грижи за здравето им, каквито нужди са присъщи на
възрастта. Свидетелите установяват, че дядото на пострадалия –П. Н. не е успял
да превъзмогне мъката от загубата и е
починал няколко години след смъртта на внука си.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за всеки един от гражданските
ищци, упоменати по-горе следва да бъде определено в размер на 120 000
лева, който размер следва да бъде редуциран с 1/3, предвид приноса на
пострадалия и да се определи в
окончателен размер на 80 000 лева –за всеки.
Деликвентът е в забава от деня на увреждането, поради което следва да бъде
присъдена законната лихва за забава от датата на инцидента-24.09.2015г.
Вещественото доказателство следва да бъде върнато на правоимащия-негов
собственик.
В тежест на подсъдимата следва да бъдат възложени разноските по делото,
както и държавна такса върху присъденото обезщетение.
Причините за извършване на престъплението са в незачитане, пренебрегване на
нормите, вменени като нарушения на подсъдимата и подценяване на управлението на
селскостопанска техника като дейност, съставляваща източник на повишена
опасност и подценяване на степента на
риск за живота и здравето, когато същата се упражнява от неправоспособно лице.
Условията, при които е допуснато
дълго време работник да изпълнява дейност, представляваща източник на
повишена опасност, за която не е правоспособен, се коренят в липсата на
перманентен и ефикасен контрол върху работодателите от страна на органите и
длъжностните лица, изпълняващи функции по охраната и безопасността на труда в
държавата.
Мотивиран от изложените по-горе съображения съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: