Р Е Ш Е Н И Е
№ 171 15.11.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на седемнадесети
октомври
две хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 408 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.27,
ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП.
Компетентността на съда е ангажирана
въз основа на определение №1087/01.12.2021г. по адм.д.№294/2021г. на АС – Габрово,
постановено по реда на чл.135, ал.2, изр.1 от АПК.
Адв.С.П.Т. *** като пълномощник на В.А.К.
*** обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ №02-100-6500/3506-3 от 08.10.2021г. на заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Релевира основанието за оспорване по
чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с твърдение, че за
посочените в оспорения акт парцели К. не е желаела и не е получила подпомагане,
поради което сумата не се дължи. Моли се за отмяна на акта.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски по списък.
В с.з. пълномощникът на ответния заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските
за жалбоподателката.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
На 12.05.2020г. жалбоподателката като земеделски
производител е подала заявление за
подпомагане за Кампания 2020г. по схеми СЕПП, СПП, ЗДП, СП /основна/, СП
/други/ и ПНДП, като е заявила участие с 13 парцела, посочени в „Таблица за
използваните парцели 2020“ към заявлението. Част от заявените парцели са
процесните по оспорения АУПДВ шест, находящи се в землището на с.Сенник, община
Севлиево, област Габрово, както следва:
-66216-1092-1-14 със заявена площ 0.51ха по СП /основна/,
-66216-1092-1-15 със заявена площ 0.75ха по СП /други/,
-66216-1092-1-16 със заявена площ 0.21ха по СП /други/,
-66216-1092-5-1 със заявена площ 0.60ха по СП /други/,
-66216-1094-4-28 със заявена площ 0.72ха по СП /основна/ и
-66216-1094-4-29 със заявена площ 0.48ха по СП /основна/.
Всички заявени парцели по СП /основна/ са с обща площ
4.42ха, а по СП /други/ са с обща площ 10.09ха.
Част от заявените парцели /11 на брой/ са определени за
проверка на място чрез дистанционен контрол, за резултатите от която служител
от Регионален технически инспекторат -
Разград е изготвил доклад от 18.11.2020г. За посочените по-горе 6 парцела е
установено, че са недопустими за подпомагане, като идентичен е извода и от
допълнителния контрол.
С уведомително писмо изх.-№01-172-6500/1075 от 20.11.2020г.
на началник отдел РТИ жалбоподателката е уведомена за изготвения доклад и
резултатите от проверката за допустимост на декларираните площи. Писмото е
получено от адресата на 26.11.2020г.
С декларация от 21.12.2020г. по чл.32, ал.1 от Наредба
№3/17.02.2015г. жалбоподателката е посочила в Таблица 1 документите, доказващи
изискуем минимален добив от парцелите, които документи е представила към декларацията
и е попълнила Таблица 2, в която за посочените по-горе 6 парцела е заявила, че
не желае подпомагане.
С писмо изх.№02-100-6500/3506 от 21.05.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ
жалбоподателката е уведомена, че на основание чл.26, ал.1 от АПК е открито
производство по издаване на оспорения АУПДВ. Писмото е получено от адресата на
28.05.2021г. С възражение вх.№02-100-6500/3506-2 от 04.06.2021г. К. е оспорила
констатациите в писмото с твърдения, идентични с изложените в жалбата.
С оспорения АУПДВ №02-100-6500/3506-3 от 08.10.2021г. на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.59, ал.1 и 2 от АПК във вр. с
чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.6 и ал.5,
пр.1 във вр. с ал.1 и ал.2 от ЗПЗП по отношение на К. е определено публично
държавно вземане, представляващо недължимо платен сума по СП /основна/ и СП
/други/ по заявлението за подпомагане за Кампания 2020 с УИН 18/100620/71347 в
размер на 9 412.56лв. Фактическите основания за издаване на АУПДВ органът
е свързал с данните от извършената на 18.11.2020г. проверка на място за
допустимост на декларираните парцели по СП /основна/ и СП /други/ на
заявлението за подпомагане за 2020г., установената при тази проверка
недопустимост на 6-те парцела, полученото от К. уведомително писмо от
20.11.2020г. за резултатите от проверката, което не е обжалвано в срок и последващ
технически пропуск на органа при извършване на калкулациите по двете схеми,
изразяващ се в това, че недопустимостта на парцелите, определена от извършената
ПнМ не е взета предвид, поради което е изплатена сума в размер на
9 412.56лв., от които по СП /основна/ - 5 928.27лв. и СП /други/ -
3 484.29лв. Установения пропуск в отразяване на резултатите от
допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните
парцели по двете схеми при извършване на калкулациите, допуснат поради
техническа причина, е наложил повторното преразглеждане на заявлението. След
приключване на повторните проверки е
установено, че описаните в таблицата по оспорения АУПДВ 6 парцела са изначално
недопустими за подпомагане и след извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по
двете схеми възлиза на 0.00лв. Разликата между изплатената и полагаема се
финансова помощ по СП /основна/ и СП /други/ в размер на 9 412.56лв.
представлява недължимо изплатена сума. Възражението на жалбоподателката от
04.06.2021г. е прието за неоснователно.
Оспореният АУПДВ е връчен на адресата на 25.10.2021г., а
жалбата е подадена по пощата чрез администрацията на органа на 05.11.2021г.
Със заповед №ОЗ-РД/2891-2 от 16.06.2021г. изпълнителният
директор на ДФЗ на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4 и 5, пр.1
във вр. с ал.6 от ЗПЗП и чл.10, т.1, 2, 7 и 13 и чл.11, ал.1 от УП на ДФЗ е
делегирал на издателя на оспорения АУПДВ П.Д. С. – заместник изпълнителен
директор на ДФЗ правомощия, между които по т.3 от заповедта да издава и
подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за
подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба
№5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания.
Посочените документи се съдържат в материалите по
адм.д.№294/2021г. по описа на АС -Габрово.
В настоящето дело са приети допълнителни доказателства,
установяващи следното:
На 02.03.2021г. ДФЗ е оторизирал и изплатил на К. по СП
/основна/ общата сума 5 928.27лв. и по СП /други/ - общата сума
9 545.02лв., удостоверени с извадки от системата за оторизации на
бенефициент. На същата дата общата сума от 15 473.29лв. от ДФЗ е постъпила
по сметката на жалбоподателката, декларирана в заявлението за подпомагане,
съгласно представеното банково извлечение от ЦКБ АД – клон Севлиево.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.С.П.С.
се потвърждават данните от писмените доказателства относно обхвата на
заявлението за подпомагане за 2020г. и резултатите за недопустимост на площите.
За Кампания 2020г. К. е заявила за подпомагане 13 парцела с обща площ 15.47ха,
посочени в Приложение №12 към експертизата. От така заявените парцели, 11 на
брой са по СП /основна/ и СП /други/,
проверени от ТИ на ДФЗ с обща площ 14.51ха. Проверката е направена по
дистанционни методи /дешифриране на актуални аерофотоснимки за Кампания 2020,
предоставени от МЗ/. За процесните 6 парцела не
е извършвана бърза проверка на място, т.е. не е правено посещение на
терен, като същото не е задължително. При извършеното собствено дешифриране на
парцелите вещото лице потвърждава изводите на ТИ от проверката. Недопустимостта
на процесните 6 парцела е поради това, че са заети с млади неплододаващи овощни
дръвчета. Подадените от жалбоподателката документи, доказващи реализирана
продукция не се отнасят за процесните 6 парцела. По отделни парцели резултатите
са онагледени на Приложения №1-11 към заключението. От заявените 11 парцела по
СП /основна/ и СП /други/, установени като недопустими за подпомагане са 6-те процесни
парцели. По този начин, от декларираните общо 4.42ха по СП /основна/
допустимата площ е 2.71ха, а недопустимата е 1.71ха, а от декларираните общо
10.09ха по СП /други/ допустимата площ е 8.53ха, а недопустимата е 1.56ха,
които данни съответстват на установеното при допълнителния контрол на
направената проверка на място. Изчисленият от вещото лице процент
наддеклариране към общата установена площ съгласно чл.19 от Делегиран Регламент
/ЕС/ №640/2014 на Комисията преди и след извършване на прекалкулацията на
полагаемата финансова помощ е показан в таблица на л.110 от делото, съгласно
която преди прекалкулацията органът не е изчислил наддекларирана площ, а след
прекалкуларцията е изчислена такава: по СП /основна/ е определено 63.10%
наддеклариране или 1.71ха наддекларирана площ и по СП /други/ - 18.29%
наддеклариране или 1.56ха наддекларирана площ. Размерът на полагащата се
субсидия след извършената прекалкулация е по СП /основна/- 0.00лв., а по СП
/други/ - 6 060.73лв. Конкретните детайли за оторозирани и изплатени суми
по двете схеми са посочени в т.7 на Приложение №14 към заключението, от които е
видно, че разликата за възстановяване съответства на сумите по оспорения АУАДВ.
Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и
достоверно, т.к е вътрешно логично, непротиворечиво и съответства на писмените
доказателства по делото, включително с изнесените данни в писмото на юрисконсулт
Г. на л.46-47 досежно реда за изчисляване на сумите по оспорения АУПДВ.
От пиетата съдебно-икономическа експертиза на вещо лице М.К.В.
се установяват идентични обстоятелства относно допустимите и недопустими площи
на заявените и проверени парцели по СП /основна/ и СП /други/ с данните от
съдебно-техническата експертиза, начина на изчисляване на дължимата помощ по
схемите и дължимите крайни суми за оторизация. Изчисленията вещото лице е
оформило в Справка за начислените площи и дължима субсидия на база допустимите
и недопустими площ на заявените парцели по двете схеми, определените от
министъра на земеделието размери на плащанията по двете схеми за един допустим
за подпомагане ха, определената от ЕК ставка от 2.9% по механизма за финансова
дисциплина за Кампания 2020 и нормата на чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/
№640/2014г. на Комисията от 11.03.2014г. за административни санкции при
свръхдеклариране. Макар в тази му част, заключението да се отклонило от
поставената задача, данните са във връзка с предмета на доказване по делото, а
вещото лице е работило обективно и достоверно, поради което съдът приема
изводите на вещото лице като правно релевантни. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че за процесните 6 парцела по АУПДВ не са начислявани и не са
заплащани суми за подпомагане.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена
е от пълномощник на надлежен правен субект с право на обжалване по см.
на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.166, ал.2 от ДОПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен.
Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
АУПДВ изхожда от оправомощен орган в пределите на неговата
законова компетентност. На основание чл.20а, ал.5 от ЗПЗП в компетентност на
изпълнителния директор на ДФЗ е предоставено правото да издава АУПДВ по реда на
ДОПК. Съгласно правилото на чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, това правомощие директорът на
ДФЗ може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В случая по делото, приложената на
л.14 от адм.д.№294/2021г. по описа на АС – Габрово заповед №ОЗ-РД/2891-2 от 16.06.2021г.
на директора на ДФЗ осъществява предвидената в чл.20а, ал.6 от ЗПЗП законова
делегация. Издаденият от ответника АУПДВ касае недължими плащания по схема за
обвързано подпомагане за плодове /основна група/ /СП-основна/ и схема за
обвързано подпомагане за плодове /сливи и десертно грозде/ /СП други/, които са
схеми за директни плащания по см. на чл.1, т.14 и т.15 от Наредба №5/27.02.2009г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, поради което се включват в обхвата на делегирането по заповедта на
изпълнителния директор на ДЗФ.
По формата на акта:
При издаване на АУПДВ са спазени изискванията за писмена
форма по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК. Актът съдържа
имената и длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни
основания за издаване и ясно формирано волеизявление на органа. Налице е
корелация между фактически обстоятелства и разпоредителна част.
По процедурата:
АУПДВ е издаден при спазване на процедурата по чл.26, ал.1
от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК. Преди издаване на акта органът е дал
възможност на жалбоподателката да
представи писмени възражения по установените факти, послужили за издаване на
АУПДВ. Писмото на органа с изх.№02-100-6500/3506 от 21.05.2021г. е поставило
начало на административното производство и съдържа основните фактически
обстоятелства по преписката. В изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК актът е издаден от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване възможност на
засегнатото лице за участие и защита.
По материалният закон:
АУПДВ обаче противоречи на
материалния закон.
С оспорения акт по отношение на жалбоподателката е установено
публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по СП
/основна/ и СП /други/ поради допуснат технически пропуск при извършване на
калкулациите по двете схеми. Органът сочи, че недопустимостта на 6-те парцела в
таблицата по АУПДВ не е взета предвид при оторизация на дължимото подпомагане
по заявлението за Кампания 2020г. и след повторното преразглеждане на
заявлението и приключване на повторните проверки полагаемата се финансова помощ
възлиза на 0.00лв. От тук, е изчислена и разликата между изплатената помощ по двете
схеми и дължимата такава, която разлика е определена като недължимо платена.
Посочените фактически обстоятелства, изложени в АУПДВ, се
субсумират в правомощието на органа по чл.27, ал.3 от ЗПЗП, съгласно което
Разплащателната агенция /каквито функции има ДФЗ/ е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на
недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Нормата на
чл.27, ал.5 от ЗПЗП определя вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, като публични държавни
вземания, които се събират по реда на ДОПК. Една от материалноправните
предпоставки за възстановяване на БПФ по чл.27, ал.7 от ЗПЗП е неспазване на
критерии за допустимост от ползвателя.
Съвкупният анализ на приложените по делото доказателства
установява, че за заявлението на жабоподателката за Кампания 2020 е оторизирана
и изплатена от ДФЗ финансова помощ в размер на посочената в АУПДВ недължимо
платена сума от 9 412.56лв., която се явява част от общото плащане от
15 473.29лв., видно от финансовите документи от ответника, извлечението от
сметката на жалбоподателката и заключенията на вещите лица. Плащането се отнася
за заявените схеми СП /основна/ и СП /други/. Установи се обаче, че тази сума
не е недължимо платена на посоченото в АУПДВ фактическо основание. Писмените
доказателства и експертизите установяват, че по двете схеми са заявени за
подпомагане 11 бр. парцели, между които и процесните 6 в таблицата по АУПДВ.
След извършване на проверката на място обаче тези 6 парцела са установени като
недопустими за подпомагане и са изключени от допустимите площи при изчисляване
на помощта. Т.е., тези парцели не са включени при изчисляване на помощта по
заявлението. Суми за тях не са плащани. Съгласно заключенията на вещите лица,
по СП /основна/ от заявените парцели с обща декларирана площ 4.42ха, като допустими са признати 2.71ха, а като
недопустими са признати 1.71ха. Тези недопустими 1.71ха се отнасят за
посочените в таблицата по АУПДВ три парцел по тази схема - парцели
66216-1092-1-14, 66216-1094-4-28 и 66216-1094-4-29. Пак съгласно заключенията,
по СП /други/ от заявените парцели с обща декларирана площ 10.99ха, като
допустими са признати 8.53ха, а като недопустими са признати 1.56ха. Тези недопустими
1.56ха се отнасят за посочените в таблицата по АУПДВ три парцела по тази схема
– парцели 66216-1092-1-15, 66216-1092-1-16 и 66216-1094-5-1. Върху така
определените за допустими площи от 2.71ха по СП /основна/ и 8.53ха по СП
/други/ е изчислена и изплатена финансова помощ. След като недопустимостта на
6-те парцела по АУПДВ е взета предвид при изчисляване и изплащане на помощта по
заявлението, то необоснован от доказателствата по делото е извода на органа за
обратното.
Доказателствата установят, че техническа грешка при
изчисляване на помощта е допусната, но не на посоченото в АУПДВ фактическо
основание. Грешката се дължи на факта, че след определяне на допустимите и
недопустими площи по СП /основна/ и СП /други/ за установените недопустими
площи не е изчислен % свъхдеклариране по чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/
№640/2014 на Комисията от 11 март 2014г. за допълване на Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на ИСАК и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Изчисленията на
вещите лица по чл.19 от посочения Делегиран Регламент установяват 63.1%
наддеклариране по СП /основна/ с площ за оторизация 0.00лв. и 18.29%
наддеклариране по СП /други/, при което помощта е дължима за 5.41 допустими ха
и същата се равнява на 6 060.73лв. В тази връзка неоснователно в писмената
защита жалбоподателката възразява за прилагане на чл.15 от Делегирания
регламент, т.к. уведомяването по чл.15, §1 от Делегираният Регламент за
неучастие в подпомагането с площите по 6-те парцела, което е извършила с
декларацията по чл.32, ал.1 от Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания, следва да се прилага във връзка със
сроковете по чл.11, чл.12 и чл.14 от Наредба
№5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Нормата на чл.11 от Наредба №5/2009г. въвежда срок
до 31.05.2020г. за промени в заявлението. Нормата на чл.12, ал.2 от Наредба
№5/2009г. въвежда срок до 25 календарни дни след срока по чл.4, ал.1 /т.е. след
15.05.2020г./ за закъсняло подаване на заявлението. Нормата на чл.14, ал.1 от
Наредбата дава право на оттегляне на заявлението или на една или повече схеми и
мерки до момента на извършване на
плащането, но не по-късно от 1 декември на годината на подаване на заявлението.
В казуса по делото, тези срокове са изтекли, т.к. декларацията по чл.32, ал.1
от Наредба №3/2015г. с отказ да подпомагане по 6-те парцела е подадена на
21.12.2020г. Освен това, националната правна уредба, въвеждаща детайлните
правила за прилагане на чл.15 от Делегирания Регламент, поставя изискване уведомяването
да се извърши посредством ново заявление
за корекция, каквото липсва. Предназначението на декларацията по чл.32, ал.1 от
Наредба №3/2015г. е за удостоверяване на добиви от заявените площи, а не за
последваща корекция на подаденото на 12.05.2020г. заявление за подпомагане. С
оглед на изложеното, заявителката не може да се ползва от възможността по
чл.15, §2 от Делегирания Регламент за поправяне на заявлението и изначално
невключване на 6-те парцела при изчисляване на допустимите и недопустими площи
и съответните проценти наддеклариране.
Приложим към казуса е реда за възстановяване на неправомерно
изплатени суми по чл.7, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №809/2014 на
Комисията от 17 юли 2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент
/ЕС/ №1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета, имайки предвид, че
данните по делото сочат за неправомерно плащане по двете схеми поради
неприлагане на чл.19 от Делегиран Регламент №640/2014 от страна на органа. В
тази насока е и националната правна уредба в чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП.
Бенефициерът не може да се ползва от привилегията по чл.7, §3 от Регламента за
изпълнение, т.к. макар грешката на органа да се отнася до фактически елементи,
свързани с изчисляването на въпросното плащане, АУПДВ /в ролята на решение за
възстановяване/ е съобщен в рамките на 12 месечния срок след плащането.
Плащането е осъществено на 02.03.2021г., а АУПДВ е издаден на 08.10.2021г.
Следователно, доказателствата по делото установят наличие на недължимо
платени суми по схемите, но не на посоченото в оспорения АУПДВ фактическо
основание. Недопустимо е в рамките на съдебното производство по делото органът
да установява и доказва основание за недължимост на сумите, различно от
посоченото такова в АУПДВ.
Оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна
поради неосъществено фактическо основание за неговото издаване.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФЗ
дължи заплащане на жалбоподателката на разноските, включени в списъка на л.150
от делото. Съдът присъжда 10лв. платена ДТ и 500лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие на л.7 от
адм.д.№294/2021г. по описа на АС – Габрово. По делото липсват доказателства за
реално заплащане на остатъка от 500лв. до уговорените в договора общо 1000лв.
до 19.11.2021г. Съдът не присъжда разноски и за вещо лице М.В., т.к. макар и
сторени, същите не се претендират като дължими в списъка по делото. Така,
общата дължима сума възлиза на 510лв. Присъденото адвокатско възнаграждение е
под минималното по чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изхода от спора ответникът няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане №02-100-6500/3506-3 от 08.10.2021г. на заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл.59, ал.1 и 2 от АПК във вр.
с чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.6 и ал.5,
пр.1 във вр. с ал.1 и ал.2 от ЗПЗП по отношение на В.А.К. е определено публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схемите за обвързано
подпомагане за плодове - СП основна и СП други по заявление за подпомагане за
Кампания 2020 с УИН 18/100620/71347 в размер на 9 412.56лв. /девет хиляди
четиристотин и дванадесет лева и петдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на В.А.К.
/с посочени лични данни/ деловодни
разноски в размер на 510лв. /петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: