РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110104156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 28, ал. 7 вр.
чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЗДт на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна с
искане за промяна във взетата мярка за закрила по отношение на детето А. Щ. И., ЕГН
**********, като бъде прекратено на настаняването му в Д.за м.с.гр.– В., вместо което
детето бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания – гр. Варна, гр. В., бул. „К. и Фр.“ № *за срок от три години, считано от датата
на влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че със заповед на директора на ДСП – гр. Д. Ч. е променена
мярката за закрила на детето А. Щ. И., което е настанено в ЦНСТ – гр. Варна. Излага се, че
родител на Антон е Щ. Л. И., катo момченцето е с неустановен произход от втори родител.
Сочи се, че момчето е родено на 16.11.2017 г. в СБАГАЛ „Проф. д-р Д. С." - град В. във
влошено състояние с диагноза „Ниско тегло при раждане. Анемия. Специфични
разстройства в развитието“, което налага то да бъде прието в Отделение за недоносени към
СБАГАЛ „Проф. д-р Д.Стаматов" -гр. Варна. Впоследствие момчето е приведено в
Отделение за недоносени към ДМСГД – гр. В. по силата на договор сключен между
директора на институцията и родителя. Впоследствие майката на Антон се дистанцира от
неговите потребности, а направения опит за реинтграция по време на престоя му в ДМСГД
не е успешен, като родителя дава съгласие за пълно осиновяване на детето, което е вписано
в регистъра за осиновяване, при условията на пълно осиновяване. Сочи се, че според
актуалното социално проучване не е налице възможност за реинтеграция. Същевременно
1
детето продължава да е специфични потребности предвид водещата диагноза „ДЦП“.
Поддържа се, че детето е трайно лишено от родителска грижа, като липсва възможност за
настаняване в семейство на роднини или близки и в приемно семейство. По изложените
съображения се моли депозираната молба да бъде уважена.
В съдебно заседание, молителят поддържа молбата чрез юрк. Т.
Заинтересованата страна детето А. Щ. И., чрез назначения му особен представител
адв. Д.К., изразява становище за основателност на молбата.
Родителят Щ. Л. И. не се явява, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане на детето А. Щ. И., род. на * г.,
негова майка е Щ. Л. И., а произходът му от втори родител не е установен.
Видно от представения медицински документ изготвен от мултидисциплинарен екип
за дете настанено в ДМСГД на Антон е поставена диагноза Детска церебрална парализа,
спастична квадрипареза, парцинална атрофия на зрителния нерв, дивергентен
конкомитентен страбизъм.
С решение по гр.д. № * г. по описа на ВРС е определена мярка за закрила –
настаняване в ДМСГД за срок от три години.
По делото са представени декларации – Приложение № 5а към чл. 24, ал.3 от
ППЗЗДет, с които пълнолетната сестра на момчетата е изразила изрично несъгласие децата
да бъдат настанени в семейството ѝ поради липса на възможности и условия.
Със Заповед № *г. на Директора на ДСП - гр. В. по административен ред е
прекратено настаняването на детето в ДМСГД и то е настанено в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр. В., бул. „К. и Ф.“ № *.
Към молбата са приложени социални доклади от * г., изготвени от ДСП – гр. В., oт
който се установява, че Антон страда от детска церебрална парализа и се намира в тежко
увредено състояние. Поддържа се, че майката не е в състояние да задоволи основните
потребности на сина си, а детето има нужда от чести консулти с невролог, физиотерапевт,
работа с тифлопедагог. Сочи се, че рискът е сериозен ако А. се отлгежда в биологичното си
семейство. Излага се, че майката е подписала декларация за пълно осиновяване на детето на
14.06.2018 г. и то е вписано в регистъра на 20.06.2018 г. Излага се, че след този момент
майката не е търсила детето, както и че България не е намерено подходящо кандидат-
осиновително семейство. От На 01.02.2019 г. момчето е вписано в регистъра на деца, които
могат да бъдат осиновени от лица с обичайно пребиваване в чужбина, в която връзка е
2
одобрена молбата за осиновяване на Антон от сем. Алардайс.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи
то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и то е в
негов интерес.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт извън семейството може да се изведе дете, чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
В тази връзка от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че възможностите за отглеждане на А. в семейна среда са
изчерпани към настоящия момент с оглед невъзможността на родителя Щеляна да отглежда
в семейна среда детето, което е в тежко здравословно състояние изискващо специализирани
медицински грижи. Не са установени и други близки или роднини, както и приемни
семейства, които да са в състояние да отглеждат момчето в семейна среда или близка до нея,
поради което съдът намира, че възможностите за това са изчерпани към настоящия момент.
Предвид това настаняването на детето в специализирана институция е безспорно в негов
най-добър интерес по смисъла на ЗЗДт, тъй като там то получава адекватна специализирана
грижа за оптимално развитие при индивидуалните си особености.
Наред с това единственият родител е декларирал съгласие за пълно осиновяване на
Антон.
На следващо място изготвеният актуален социален доклад сочи, че в Центъра за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – гр. В. А. ще получи
индивидуално внимание. Т.е. настаняване на момчето в тази специализирана институция би
се явила по-благоприятна мярка в сравнение в понастоящем определената такава, а именно
настаняване в ДМСГД.
Поради горното и с оглед правомощията на съда, визирани в Закона за закрила на
детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално подпомагане” е основателна и мярката за
закрила да бъде изменена като настаняването на детето в – Дом за медико-социални грижи
за деца, следва да бъде прекратено, а момчето да се настани в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания – гр. В., гр. В., бул. „К.и Фр. № *, за срок от три
години, считано от датата на влизане в сила на решението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА мярката за закрила – настаняване на детето А. Щ. И., ЕГН
********** в Дом за медико социални грижи – гр. В., определена с решение по гр.д. № * г.
на РС – Варна, на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 8 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето А. Щ. И., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен
3
тип за деца и младежи с увреждания – гр. Варна, гр. В., бул. „К. и Ф.“ № *, за срок от три
години, считано от датата на влизане в сила на решението, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд, в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, на основание чл. 28, ал. 6 от ЗЗДт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4