Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016, 24.08.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четвърти граждански състав
на осемнадесети
август две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 1473 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х.Ф.М.
против Решение №
220/03.06.2020г., пост. по гр.д.№ 2892/2019, РС, Асеновград, в частта, в която е изменен размерът на издръжката, дължима от М. на
Е.Х.М., със съгласието на неговата майка
и законен представител Ю.С.Ч.,
определена с решение от 11.06.2018г., пост. по гр.д.№203/2018, Арс, като същата
е увеличена от 200лв. на 250лв., считано
от 30.12.2019г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Жалбоподателят
Х.Ф.М. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Счита, че съдът
неправилно е приел , че е налице
изменение в обстоятелствата,
като с оглед събраните доказателства намира, че не
се доказва нито нуждите на
детето да са нараснали, нито
възможностите му да заплаща издръжка
да са се
увеличили. Твърди, че всъщност майката е с по-големи възможности, като в същото време неговите
задължения за издръжка на ненавършили
пълнолетие деца са се увеличили,
т.к. след постановяване на решението ме се
е родило дете. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови
ново такова, с което отхвърли предявения иск. Обжалва постановеното решение и в частта за разноските,
като поддържа, че същите са
неправилно определени и е следвало нито една
от страните да не дължи
разноски предвид изхода от делото.
Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Е.Х.М., със съгласието на неговата
майка и законен представител Ю.
С.Ч., не е подал отговор на въззивната
жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ответник, останал
недоволен от постановено съдебно решение, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, а откъм съдържание е редовна.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено
следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, с който е сезиран.
От фактическа страна по делото е безспорно, че Е. М., р.2005г.,
има за свои родители Ю.Ч. и Х.М.. От служебната бележка от СОУ „***“, Пловдив,
се установява, че детето е в 8 клас през учебната 2019/20 учебна година.
С Решение № 275/11.06.2018, пост. по
гр.д.№203/2018, АсРС е определена ,дължимата от
бащата Х.М. на непълнолетното дете Е.М. издръжка в размер на 200лв. месечно,
считано от 01.05.2018г.
По делото е представена епикриза от
2019г. за болнично лечение на детето вУМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, копие от рецептурна книжка,
от които се установява, че детето е лекувано от е. Пред настоящата инстанция е
представена нова епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“, от която се установява, че с
оглед рецидива на заболяването са включени нови медикаменти в лечебния курс.
По отношение на майката се
установява, че получава пенсия за инвалидност в размер на 230лв. От
представеното копие на трудов договор се установява, че майката реализира
основно трудово възнаграждение като *** в размер на
910лв. Приложила е договор за наем, от който се установява, че заплаща месечен такъв
за жилището, което обитава с детето си в размер на 280лв.
По отношение на бащата са представени
удостоверение от ***, от което се установява, че
реализира брутно трудово възнаграждение в размер на 588лв. Видно от представените копия от трудов
договор и справки от НАП той работи по второ правоотношение срещу
възнаграждение от 28лв. Представено е и удостоверение за сключен граждански
брак, от което е видно, че Х.М. е сключил брак с А. Ш. Пред въззивната инстанция
е представено удостоверение за раждане на дете Х. Х.М., р. на 28.05.2020г. от майка А. М. и от баща Х.М.. Представено е и
удостоверение за получаваното от съпругата му А. Ш. трудово възнаграждение / за
периода преди временната й неработоспособност/ , от което се установява, че е
реализирала БТВ от 566лв., както и че е в болнични от 26.09.2019г. По делото е
приложено удостоверение за раждане на друго дете на А. Ш. – Х. А., р. 2013г.,
както и удостоверение, че същото дете посещава детска градина, за което майката
заплаща месечна такса. Представени са и фактури за закупуване на бебешки стоки.
Представените договори за кредити
съдът намира за неотносими, т.к. същите не
установяват конкурентни задължения на задължението за издръжка.
По делото са събирани гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите Ф. Ф., А. М.
Свидетелката Ф. е баба на ищеца по
майчина линия. Тя твърди, че Е. *** на квартира. Твърди, че детето е получило
епилептични припадъци и се лекува в Пловдив в детска клиника. Всеки месец ходи
на прегледи, като същите се заплащат, заплащат се и
изследванията. Майката купува и лекарства. Е. взимал уроци по математика, по
български и по английски езици. Ходел на фитнес. Детето учи компютри и майката
закупила такъв на изплащане. Майката не се справяла с необходимите суми за
отглеждането на детето – за дрехи и обувки, за учебници, които се закупували.
Свидетелката твърди, че полагала финансово.
Свидетелката А. М. твърди да е
съпруга на бащата Х.М.. Заявява, че живеят в жилището на баща му, имат ниски
доходи , които не им стигат, за да посрещнат нуждите си. Родителите и на
двамата им полагали. Твърди, че за освежаване на жилището, в което живеят и за
закупуване на климатиците са помогнали нейните
родители и брат. Заявява, че не получава издръжка за детето си, което е от друг
брак, т.к. баща му е турски гражданин и живее някъде в Анадола и няма връзка с
него.
При
така установената фактическа обстановка се правят следните правни изводи :
Съгласно чл. 150 от СК при изменение
на обстоятелствата може да бъде променена и вече определения размер на дължимата от родителя
издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не
по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално
състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето,
като задължението за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази
издръжка от родителите на ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне
поради това, че съставлява особено затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва
да се установят налице ли са изменения в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на издръжката, така също и фактите от значение за определяне
на нейния размер - нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят.
По
отношение на детето Е. от приложените удостоверения се установява, че е ученик
в 8 клас през учебната 2019/20г.. Общоизвестен е фактът, че в гимназиалната
образователна степен учебниците вече не са безплатни и следва да се закупят от
учениците. Следва да бъдат закупувани и пособията, помагалата и останалите
необходими принадлежности за посещение на училище. Така, с оглед възрастта и факта, че детето е
ученик в гимназиален етап на обучение, следва да се имат предвид нуждите както
от средства за съществуване – храна, облекло, обувки, а също и за обучение – посещение на училище /
транспорт и закуски/, закупуване на учебници, пособия и помагала, за
извънкласни мероприятия, за духовно и интелектуално развитие. Следва да се отчете и факта, че детето е
развило хронично заболяване, за което видно от рецептурната
книжка приема поддържащи медикаменти, като в хода на процеса е включен и още
един медикамент. Стойността на лечението не е установена, но следва да се
отчете като допълнителен разход, необходим за поддържане на неговото здраве. Досежно материалното състояние на майката Ю. Ч. се
установява , че реализира доход от трудова дейност като *** с основна РЗ от 910лв., както и е получава инвалидна пенсия от 230лв. Няма
други алиментни задължения.
Бащата Х.М. реализира брутно трудово
възнаграждение от около 600лв. Има алименти
задължения към още едно малолетно дете – бебе на няколко месеца. Бащата се
намира в брак с А. М., която има дете от предходна връзка, но жалбоподателят М.
няма конкурентни задължения за издръжката на това дете.
Предвид така установените нужди на детето и
възможности на неговите родители, съдът намира, че по делото се доказват
предпоставките за изменение на определената издръжка на непълнолетно дете. От
предходния момент на определяне на издръжка е изминал период едва от около
година и шест месеца. В същото време, обаче е налице съществена промяна в
нуждите на детето от издръжка – то е преминало в по-горна образователна степен
– гимназиална, при която от една страна обучението му е задължително, но следва
да се поема и финансовия разход за учебниците, пособията и помагалата. Не
следващо място е налице и ново обстоятелство – детето е заболяло и приема
медикаменти с оглед хроничната болест. По делото не се установява да е налице
някакво драстично изменение във възможностите на родителите, като по отношение
на бащата е възникнало и конкурентно задължение за издръжка на още едно
малолетно дете. Предвид тези задължения и с оглед професията, която упражнява
съдът намира, че бащата, при положени
усилия от негова страна, е в състояние да реализира доход от трудова дейност
много над доказания такъв от 600лв. С оглед установените нужди на детето и
възможности на родителите съдът намира че месечно са необходими и възможни за
издръжката на детето Е. по 450лв., от които майката, която полага и непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето следва поеме сумата от 200лв., а
бащата остатъка от 250лв.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск за изменение на издръжката, дължима от бащата Х.М. на
непълнолетното дете Е. е основателен и
доказан до посочения размер и следва да бъде уважен до същия. Постановеното първоинстанционно решение, в обжалваната част като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено
Разноски не са претендирани
от въззиваемата страна, поради което и не се
присъждат.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА против Решение №
220/03.06.2020г., пост. по гр.д.№ 2892/2019, РС, Асеновград, в обжалваната
част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :