РЕШЕНИЕ
№ 9125
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110122672 по описа за 2023 година
Производството е по Част II, Дял I на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Съдът е сезиран с искова молба на М. Б. Х., подадена чрез адв. Б. З., срещу [фирма], с
която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен
иск за признаване на установено спрямо ответника, че сключеният между страните договор
за предоставяне на поръчителство е нищожен, както и осъдителен иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – частичен иск от цялото му дължимо
вземане от 500 лв., недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В хода на делото е представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил адв. Д. М..
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2019 г. между [фирма] – в качеството му на
заемодател и М. Х. – в качеството му на заемател бил сключен договор за паричен заем №
***, по силата на който на заемателя била отпусната заемна сума в размер на 1 000 лв. На
същата дата между М. Х. и ответника [фирма] бил сключен договор № *** за предоставяне
на обезпечение – наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията
на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор М. Х. се задължил да заплати на
гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Съгласно сключения договор за поръчителство М.
Х. е следвало да предостави парични суми на [фирма], което било упълномощено от [фирма]
да ги събира за негова сметка. М. Х. изцяло погасил задълженията си по договора. Ищецът
1
твърди, че договорът за поръчителство има акцесорен характер спрямо договора за кредит и
валидността му е подчинена на валидността на договора за кредит. Счита, че разпоредбата
на чл. 4 от договора за кредит, възлагащ на заемателя да осигури обезпечение на
заемодателя, въвежда неосъществими изисквания за потребителя и целта на заемодателя
[фирма] била изначално да насочи потребителя към сключване на договор за поръчителство
с [фирма], което юридическо лице било свързано лице с [фирма]. Ето защо според ищеца
разходът по договора за поръчителство бил изначално известен за заемодателя и той е
следвало да го включи в процента на разходите. Поддържа още, че договорът за
поръчителство изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
основание в полза на потребителя не се предоставя никаква услуга, а обезпечението е
единствено в полза на [фирма], от друга страна [фирма] има право на регрес по отношение
на вземането си спрямо длъжника. Сочи още, че с договора за поръчителство се цели да се
заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПКр и да се уговори още едно възнаграждение, което
кредитодателят ще получи, а не реално обезпечение по договора. Освен това се навеждат
доводи, че договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави,
тъй като сумата, определена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от
сумата по отпуснатия заем и чрез договора се цели единствено получаване на допълнително
възнаграждение за кредитодателя.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Третото лице – помагач на страната на ищеца [фирма] изразява становище за липса на
предпоставките за привличането му като подпомагаща страна.
С протоколно определение от 16.04.2024 г. е допуснато изменение на размера на
осъдителната претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като е увеличен размерът на
претенцията от 50 лв. на 523.95 лв. Предмет на производството е вземане в размер на 523.95
лв., която сума представлява пълния размер на вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и кумулативно съединен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Не се спори между страните, че помежду им е бил сключен договор за поръчителство
№ ***/14.10.2019 г. Съдът намира посочената в исковата молба дата 15.10.2019 г. за
техническа грешка при изписването на същата, доколкото както номера на договора, така и
съдържанието на съществените уговорки между страните, съвпадат с тези, изложени в
представения заверен препис от съглашението от дата 14.10.2019 г. По силата на сключения
договор ответникът се е задължил да гарантира изпълнението на задълженията на ищеца в
качеството му на заемател по договора за паричен заем, сключен с [фирма], че договорите за
поръчителство и заем са били сключени на една и съща дата, че едноличен собственик на
2
капитала на ответника е дружеството заемодател по договора за заем.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство /гаранция/
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 523.95 лв., като
потребителят заплаща възнаграждението разсрочено на вноски от по 34.93 лв. всяка. В чл. 3,
ал. 3 от договора е посочено, че поръчителят овластява [фирма] да приема вместо него
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на това възнаграждение.
От кредитираната като компетентно изготвена ССчЕ се установява, че ищецът е
заплатил дължимото възнаграждение по договора за поръчителство № ***/14.10.2019 г. в
общ размер на 523.95 лв. Вещото лице е посочило, че в компонентите при изчисление на
ГПР не е взето предвид дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, като при
калкулирането му размерът на ГПР по кредита би достигнал 92.78 %.
Видно от събраните по делото доказателства договорът за поръчителство е сключен
във връзка с договор за паричен заем, сключен между ищеца и [фирма]. [фирма] се е
задължило да предостави на ищеца сумата от 1000 лв., който от своя страна е поел
задължение за връщането й в срок от 30 седмици. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от посочените обезпечения. От доказателствата по делото се установява,
че договорът за поръчителство е сключен от ищеца с ответника [фирма] в изпълнение на
задължението си по чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с [фирма].
Съгласно чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.
е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните
може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е
[фирма] - кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала
на дружеството - поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване
на договора за заем, сключен с [фирма], доколкото, плащайки задължението на потребителя,
кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР
40.39 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, сключен от потребителя с [фирма], което се включва в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
3
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на
възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на [фирма] по процесния
договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция
като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен, а именно в размер
на 92.78 %, съобразно приетата ССчЕ.
Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение и единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна
лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност
на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на
основание за дължимост на това вземане.
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Същевременно, договорът, сключен между потребителя и [фирма], и договорът,
сключен между потребителя и [фирма], се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
4
недействителността на договора за паричен заем неминуемо рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Въпреки че договорът за заем и договорът за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение, без друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за предоставяне
на поръчителство от заемателя с одобрено от заемодателя юридическо лице - поръчител,
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен
самият договор за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по заема. Оттук и
недействителността на договора за паричен заем води до недействителност на свързаната с
него обслужваща сделка – договорът за предоставяне на поръчителство.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК е основателен, поради което не са налице условията за
разглеждането на другите релевирани от ищеца основания за нищожност на процесния
договор за предоставяне на поръчителство.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да
докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр.
дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно
недължимо платена сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Установява се по делото, че цялата дължима сума по договора за поръчителство е
заплатена от ищеца. От изготвената ССчЕ се установява, че ищецът е изплатил на ответника
сума в общ размер от 523.95 лв., представляваща вноски по договора за предоставяне на
поръчителство. Предвид доказване факта на плащането на сумата в размер на 523.95 лв. –
възнаграждение за поръчителя, в тежест на ответника е да докаже основание за задържане
на сумата. Доколкото искът за установяване на нищожност на договора е основателен, то
липсва основание за задържане на процесната сума. Следва да се акцентира и че ответникът
не е подал отговор на исковата молба и не е навел никакво алтернативно основание, което
би могъл да получи сумата.
Искът е основателен в пълния си размер /след изменението в открито съдебно
заседание на 16.04.2024 г./ за сумата в размер на 523.95 лв.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част – виж решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на I т.
о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 50 лв.
следва да бъде присъдена, считано от 27.04.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба
в съда /съобразно диспозитивното начало/ до окончателното плащане, а върху разликата над
5
50 лв. до пълния размер от 523.95 лв. /или за сумата от 473.95 лв./ – от подаването на
молбата по чл. 214 ГПК – 12.04.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Претендирано е
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.
Възнаграждението съдът определя в размер на 480 лв. с ДДС /400 лв. без ДДС/ по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тежест на ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца
държавна такса и депозит за ССчЕ по производството в размер от 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от М. Б. Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че договор
за предоставяне на поръчителство № *** от 14.10.2019 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати
на М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
523.95 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на
поръчителство № *** от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева,
считано от 27.04.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
плащане, както и ведно със законната лихва върху разликата над 50 лв. до пълния размер
от 523.95 лв. /или за сумата от 473.95 лв./ – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК –
12.04.2024 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 350 лв. - разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ****, представлявано от адв. Д. М.
6
М. от САК, с адрес на упражняване на дейността: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на М. Б. Х. с
ДДС.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК *** като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните и трето лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7