Определение по дело №356/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. С чл. 82, ал.1а и ал. 3 от ЗЗ.

Образувано е по жалба на С. Х. Д. от гр. Г. Оряховица ,[улица], ет. 6, ап.17 против Заповед № РД – Е-113-01-955/25.4.2025г. на Директор на НЗОК гр. София, с която на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО, чл. 39, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 2/27.3.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1а и ал. 3 от ЗЗ и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, наричана за краткост Наредбата е отказано одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга – провеждане на диагностика чрез генетично изследване по заявление с вх. № Е113-01-892/14.4.2025г. подадено от жалбоподателя в качеството му на родител и законен представител на М. Д..

Наведените и аргументирани с жалбата основания за оспорване са за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните норми-чл.146, т.3 и т.4 АПК, нарушение на принципите на служебно начало и закрила на децата, както и на целта на закона.

Жалбата е редовна- отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 АПК, като не са налице пречките, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба по чл.159 АПК. Жалбата е насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, който се явява негативен за неговия адресат, поради което е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес от оспорването и в преклузивния 14-дневен срок по чл.149 ,ал.1 АПК, което я прави процесуално допустима.

С оглед на това, делото следва да се насрочи в о.з. с призоваването на страните като съгласно чл. 154 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК и чл. 170 от АПК съдът следва да разпредели служебно доказателствената тежест между тях. В тежест на жалбоподателя е да установи твърдените от него положителни факти, а именно наличието на заболяване, което се доказва от приложената медицинска документация, спазване на изискуемата форма на подадено заявление и спазена процедура във връзка с горното. В тежест на АО е да установи наличието на фактическите и правни основания за постановяване на отказа за издаване на ИАА, спазване на процесуалните изисквания по АПК, правилното приложение на материалния закон и спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и целта на закона, тъй като се касае за дете с установено сериозно заболяване, за което по принцип не се спори, че е необходимо такова изследване. АО следва да докаже посочените в акта твърдения за това, че посочените изследвания са включени в клинична пътека, поради което е налице основание за отказ по смисъла на чл. 82, ал. 8 от ЗЗ.

В жалбата е инкорпорирано и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед, по което съдът дължи незабавно произнасяне: Същото е със закъснение, тъй като към датата на постъпване на жалбата, съдия- докладчикът е бил в законоустановен платен отпуск.

Допустимостта на искането по чл.166, ал.2, вр. ал.4 АПК е обусловена от три кумулативни предпоставки:1. Допуснато предварително изпълнение а/с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, или б/ по силата на закона; 2. Образувано дело срещу административния акт, подлежащ на предварително изпълнение; 3.Искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на акта. С оглед на така изложеното съдът намира, че искането се явява процесуално допустимо, тъй като са налице и трите кумулативни елемента.

За разлика от случаите по чл. 60 АПК, в които административният орган прави преценка за наличието на предпоставките, обуславящи допускането на предварително изпълнение на издадената от него заповед, при допуснато от закона предварително изпълнение законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено от съда, само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. В тежест на жалбоподателя е да установи осъществяването на тези предпоставки. В този смисъл Определение № 870 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2013 г. Определение № 9142 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2014 г. Нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Във всички случаи, частният интерес на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес, поради което законодателят е предвидил предварително изпълнение на даден административен акт като изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставки, съдът може да спре изпълнението на невлезлия в сила административен акт. правилността или не на оспорената заповед, не могат да бъдат мотив за отказ за спиране или респективно спиране действието на заповедта. В тежест на молителя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно –обстоятелства, дотолкова значими, че да се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

При допуснато предварително изпълнение по силата на изрична разпоредба, наличието на ценност от вида на изброените в чл.60, ал.1 от АПК е презюмирано. Затова защитата по чл.166, ал.2 от АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес- „значителна или трудно поправима вреда”, която ще настъпи пряко за лицето, което е адресат на оспорения пред съда акт. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно и да е резултат нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на процесния акт, които не са могли да бъдат известни при постановяването му. В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е да докаже наличието на законовите основания за това. Тъй като искането за спиране се разглежда от съда незабавно, препис от молбата не е изпращана на органа за становище.

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на жалбоподателя за вероятността за възникване на такава трудно поправима вреда за здравето на неговото дете, при липса на такова генетично изследване, което може съответно да обоснове правилното му лечение. Следователно този елемент от фактическия състав по чл. 166, ал.2 от АПК се явява доказан. С оглед на това искането е основателно и следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 163, ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ С. Х. Д. от гр. Г. Оряховица ,[улица], ет. 6, ап.17

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК жалба –Директор НЗОК гр. София, [улица],Б

На основание чл. 170, ал. 1 и ал. 3 от АПК УКАЗВА на жалбоподателя,че в негова тежест е да установи твърдените от него положителни факти, а именно наличието на заболяване, което се доказва от приложената медицинска документация, спазване на изискуемата форма на подадено заявление и спазена процедура във връзка с горното.

На основание чл. 170, ал. 1 и ал. 3 от АПК УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, спазване на процесуалните изисквания по АПК, спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и целта на закона, тъй като се касае за дете с установено сериозно заболяване, за което по принцип не се спори, че е необходимо такова изследване. АО следва да докаже посочените в акта твърдения за това, че посочените изследвания са включени в клинична пътека, поради което е налице основание за отказ по смисъла на чл. 82, ал. 8 от ЗЗ.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.5.2025г. 10 часа, за която дата да се призоват жалбоподателя и ответника, като в призовката за ОТВЕТНИКА му се укаже, че в 14-дневен срок от получаването й може да представи писмен отговор и да посочи други доказателства. Писмените доказателства се представят с отговора.

СПИРА, на основание чл.166, ал.3 от АПК предварителното изпълнение на Заповед № РД – Е-113-01-955/25.4.2025г. на Директор на НЗОК гр. София, с която на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО, чл. 39, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 2/27.3.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1а и ал. 3 от ЗЗ и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, наричана за краткост Наредбата е отказано одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга – провеждане на диагностика чрез генетично изследване по заявление с вх. № Е113-01-892/14.4.2025г. подадено от жалбоподателя в качеството му на родител и законен представител на М. Д..

Определението, в частта му по чл.166, ал.3 АПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му, в останалата му част, определението не подлежи на обжалване.

ИЗИСКВА от ответник жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението цялата преписка по оспорваната Заповед.