Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч,26.04.2021 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април,две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
ИВАНОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретар Цветомира Баева като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ в.гр.дело № 652 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Постъпила е жалба от И.Д.Д., ЕГН: ********** адрес: ***
против разпореждане на частен съдебен изпълнител В.П. per. № ***, с район на
действие Окръжен съд Ловеч по изп. дело № ******** за принудително изпълнение
чрез опис на недвижимо имущество, насрочен за 02.11.2020 г. от 12:00 часа
обективирано с уведомление изх. № 22289/23.09.2020 г. с правно основание: чл.4**,
ал.4 ГПК
Сочи,че с уведомление изх. № 22289/23.09.2020 г. на
29.09.2020год. е уведомен, че в кантората на Частен съдебен изпълнител В.П.,
per. № ***, с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, бул."Б."
№ 5, ет. 2, по молба на " Ю. Б. " АД, със съдебен адрес:***, чрез
адв. Г.С.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 г., по гр.д.
№ 8048/2011 г. по описа на Районен съд Плевен, въз основа на заповед за
изпълнение от 20.12.2011 г. е образувано изпълнително дело № ******** срещу А.И.Д.
ЕГН **********, за заплащане на парично задължение и че на 02.11.2020 г. от
12:00 часа ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис на следното
недвижимо имущество:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.513.2061 /четири
три девет пет две, точка, пет едно три, точка, две нула шест едно/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
10/17.04.2007г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот:
04.09.2014 г., Адрес на поземления имот: гр. Ловеч, обл. Ловеч, ул. „П.Е."
№ **, с площ: 336 кв. м. /триста тридесет и шест квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.). при съседи 43952.513.9509; 43952.513.9506;
43952.513.2062, заедно с построените в него сгради, а
именно: СГРАДА с идентификатор 43952.513.2061.1 /четири три девет пет две,
точка, пет едно три, точка, две нула шест едно, точка, едно/, площ: 80 кв. м.
/осемдесет квадратни метра/, брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с
идентификатор 43952.513.2061.2 /четири три девет пет две, точка, пет едно три,
точка, две нула шест едно, точка, две/, площ: 23 кв. м. /двадесет и три
квадратни метра/, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, с предназначение: Хангар, Депо, Гараж, СГРАДА с идентификатор
43952.513.2061.3 /четири три девет пет две, точка, пет едно три, точка, две
нула шест едно, точка, три/, площ: 11 кв. м. /единадесет квадратни метра/, брой
етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
Хангар, Депо, Гараж.
Пояснява,че уведомлението до него е във връзка с
вписана по молба на " Ю. Б. " АД, със съдебен адрес:***, ипотека с
дв. вх. per. № ****/******, том 2, акт № 48 и подновена с дв. вх. per. №
2897/02.06.2017,том 1, акт № 252 на Служба по вписванията-РС- Ловеч.
Заявява,че не е доволен от действията на ЧСИ за
извършване на принудително изпълнение чрез опис на описаното по-горе недвижимо
имущество и затова обжалва действията на ЧСИ на основание разпоредбата на чл.4**,
ал.4 ГПК, като моли съдът да постанови
решение, с което да отмени действията на ЧСИ рег. № *** с район на действие
окръжен съд-ловеч по изп.дело № ******** - разпореждането за извършване на
принудително изпълнение чрез опис на недвижимото имущество като
незаконосъобразно.
Сочи,че той е собственик на процесния имот, предмет на
принудителното изпълнение, на основание придобивна давност и се легитимира като
такъв с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на
давностно владение №25, том И, per. № 2325, дело № 170/2014год. на нотариус
рег.№ 139 с район на действие РС-Ловеч, и акт № 81 дом 12, дело № 2375/2014год.
на СВП. Ловеч.Пояснява,че не е страна по изпълнителното дело, а трето лице по
смисъла на чл. 4**, ал. 4 ГПК, което към деня на възбраната владее имота.
Конкретизира,че началото на давностното му владение е започнало още през
1982год., но съгласно разпоредбата на чл.116,б.,,би от ЗЗД е прекъснато през
1988год. с предявяването на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС от родителите
му А. Д. и Д. Д. против него и вече бившата му съпруга, който иск е бил уважен
(решение №193/24.11.1988г. по гр.д. № **0/1988г. на Окръжен съд-Ловеч, влязло в
законна сила на 01.12.1988г.). След датата .01.12.1988г. - влизане в законна
сила на решение №193/24.11.1988г. по гр.д. № **0/1988г. на Окръжен съд-Ловеч,
изпълнението на което е гарантирано с държавна принуда, е започнала да тече
нова давност. И до момента сочи,че само той владее имота и продължава да живее
в него със семейството си. Счита,че давността не е прекъсвана с предприети
принудителни изпълнителни действия от страна на родителите му за предаване на
собствеността и владението върху имота..
Така само той е владял имота трайно, спокойно,
непрекъснато повече от 10 години, като през този 10-годишен период и само той е
упражнявал трайна фактическа власт върху имота,като го е владял за себе си трайно и спокойно,
необезпокояван от други лица.Приема,че давностният 10-годишен срок е изтекъл
още на 01.12.1998год.. т.е. давностният срок е бил изтекъл много преди датата
15.05.2007г.. когато родителите му са прехвърлили имота на своята внучка и моя
дъщеря - длъжника А.Д., преди вписването на договорна ипотека в Служба по
вписванията на Агенция по вписвания с вх.рег. № ****, акт № 48. том № 2. от ******г..
акт /N 105. том III, дело №324 от ******г. на нотариус рег.173 на НК и преди
възбраната по изп.д. №168/2012год. на ДСИ -Ловеч. (решение е №63/17.03.2011г.
по гр.дело № 374/2011г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, вписано в СВп. при ЛРС с
вх.№ 4983/19.07. 2011г., том 9, № 175, партидна книга № 2842 с ищец И.Д.Д. и и
ответник-А.И. Р.).
Пояснява,че вписана е договорна ипотека в Служба по
вписванията на Агенция по вписвания с вх.рег. № ****, акт № 48, том № 2, от ******г.,
акт/N 105, том III, дело №324 от ******г. на нотариус рег.173 на НК върху
собствения ми имот, в полза на "Б.П.Б." АД. последващо наименование.
„Ю. И ЕФ ДЖИ Б." АД, сегашно наименование "Ю. Б." АД за
обезпечаване на всички вземания на бА.та, по Договор за потребителски кредит №
НЕ 24108/18.06,2007г., за сумата, предоставена на кредитополучателката А.И. Р.,
ЕГН -**********, в размер на 49 080 /четиридесет и девет хиляди и осемдесет/
евро, заедно с лихвите, евентуалните наказателни лихви, такси, комисионните
и/или други разноски по събирането му, включително и при разсрочване на кредита
по силата на отделно подписани анекси/допълнителни споразумения към посочения
по-горе договор за кредит.
Сочи, че със заявление от 02.06.2017год. кредиторът е
поискал съгласно чл.172, ал.1 от Закона за задълженията и договорите да бъде
извършено вписване на подновяване на вписаната договорна ипотека.
Както и че, след влизане в законна сила на
27.04.2011год. на решение №63/17.03.2011г. по гр.дело № 374/2011г. по описа на
Окръжен съд-Ловеч и вписването му в СВп. при ЛРС с вх.№ 4983/19.07. 2011г., том
9, № 175, партидна книга № 2842 през 2012год. е образувано от ДСИ при PC -Ловеч
изп.дело № 168/2012год. с длъжник кредитополучателката А.И. Р., ЕГН - **********
и кредитор-бА.та, като са предприемани изпълнителни действия по отношение на
процесния недвижим имот, на който аз съм бил вече собственик и владелец на
същия.
Изп.дело № 168/2012год.на ДСИ-ЛРС-е прекратено на
08.05.2018год с разпореждане на ДСИ.
Кредиторът е поискал образуване на ново изпълнително
производство пред ЧСИ per. №*** и е образувано ново изп.дело №********.
Частният съдебен изпълнител е насочил изпълнението
върху недвижим имот, за който е приел, че е ипотекиран в полза на взискателя -
посочената бА..
Счита,че насочването на изпълнението за парично
вземане може да бъде допустим предмет на обжалване и в хипотезата по чл. 4**.
ал. 4 ГПК от трето лице, ако то твърди, че не е длъжник по изпълнението и
владее имота.
Като той се явява такова трето лице и по отношение на
него не се разпростират субективните предели на изпълнителния лист, ипотеката е
учредена от несобственик върху негов собствен имот и той не е давал съгласие с
този имот да се обезпечава дълга на длъжника по изпълнителното дело -А.И.
Заявява,че той е собственик на процесиия имот, предмет
на принудителното изпълнение, на основание придобивна давност и се легитимира
като такъв с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз
основа на давностно владение №25, том II, per. № 2325, дело № 170/2014год. на
нотариус рег.№ 139 с район на действие РС-Ловеч, и акт № 81,том 12, дело №
2375/2014год. на СВП. Ловеч. Счита,че не е
страна по изпълнителното дело, а трето лице по смисъла на чл. 4**, ал. 4 ГПК, което към деня на възбраната владее имота. Началото на давностното му
владение е започнало още през 1982год., но съгласно разпоредбата на
чл.116,б."б" от ЗЗД е прекъснато през 1988год. с предявяването на
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС от родителите му А. Д. и Д. Д. против него
и вече бившата му съпруга, който иск е бил уважен (решение №193/24.11.1988г. по
гр.д. № **0/1988г. на Окръжен съд-Ловеч, влязло в законна сила на
01.12.1988г.). След датата .01.12.1988г. - влизане в законна сила на решение
№193/24.11.1988г. по гр.д. № **0/1988г. на Окръжен съд-Ловеч, изпълнението на което
е гарантирано с държавна принуда, е започнала да тече нова давност. И до
момента заявява,че той само владее имота и продължава да живее в него със
семейството си. Давността не е прекъсвана с предприети принудителни
изпълнителни действия от страна на родителите му за предаване на собствеността
и владението върху имота.. Така само той е владял имота трайно, спокойно,
непрекъснато повече от 10 години, като през този 10-годишен период само аз той
е упражнявал трайна фактическа власт
върху имота, владял го е за себе си трайно и спокойно, необезпокояван от други
лица. Давностният 10-годишен срок е изтекъл още на 01.12.1998год., т.е.
давностният срок е бил изтекъл много преди датата 15.05.2007г., когато
родителите ми са прехвърлили този имот на своята внучка и моя дъщеря - длъжника
А.Д., (решение №63/17.03.2011г. по гр.дело № 374/2011г. по описа на Окръжен
съд-Ловеч, вписано в СВп. при ЛРС с вх.№ 4983/19.07. 2011г., том 9, № 175,
партидна книга № 2842).
Прави доказателствени искания към настоящата
инстанция,като :
I.Моли
съдът да приеме следните писмени
доказателства:
Уведомление
на ЧСИ № *** с район на действие -Окръжен съд Ловеч изх. № 22289/23.09.2020год.
по изп. дело № ******** за принудително изпълнение чрез опис на недвижимо
имущество, насрочен за 02.11.2020 г. от 12:00 часа.
Заявление
за подновяване на вписана ипотека вх. № 2897/02.06.2017годм том I, парт.книга №
1632 на СВП-АВП-Ловеч
Нотариален
акт за покупко-продаажба на недвижим имот № 199, том IV, per. № 3944,дело №
551/2007г. на нотариус рег.№ 481 с район на действие ЛРС .на нотариус рег.№ 481
Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение
№25, том II, per. № 2325, дело № 170/2014год. На нотариус рег.№ 139 с район на
действие РС-Ловеч, и акт № 81,том 12, дело № 2375/2014год. на СВП. Ловеч.
Решение
№63/17.03.2011г. по гр.дело № 374/2011 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч,
вписано в СВп. при ЛРС с вх.№ 4983/19.07. 2011г., том 9, № 175, партидна книга
№ 284
Също така моли съдът,да изиска и приложи:
Гражданско
.дело № 374/2011 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч
Гр.д.
(ч.гр.д.) № 8048/2011 г. по описа на Районен съд Плевен (заповедно
производство!)
Изп.дело
№ 168/2012год. на ДСИ -ЛРС
Нотариално
дело № 170/2014год. на нотариус Н.Х., рег.№ 139 на НК с район на действие
РС-Ловеч (копие!) - нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
въз основа на давностно владение №25, том II, per. № 2325, дело № 170/2014год.
Постъпило
е и писмено възражение от: „Ю. Б."
АД, ЕИК *******Чрез: адв. Д.Д. , с адрес ***.относно: жалба с вх. номер
44305/06.10.2020г. срещу насрочен опис на описан в жалбата и ипотениран в полза
на доверителя му недвижим имот с правно основание чл. 436 ал. 3 от ГПК
Във
възражението се сочи,че ,в законово установения срок и във връзка с подадената
от И.Д.Д. жалба с вх. номер 44305/06.10.2020г. срещу насрочен опис на описан е
жалбата и ипотекиран в полза на доверителя му недвижим имот, представя
настоящото писмено възражение, тъй като считат същата за недопустима и изцяло
неоснователна, а извършените от съдебния изпълнител действия за правилни и
законосъобразни.
1.
Относно недопустимостта на жалбата сочат,че считат подадената от И.Д.Д. жалба с
вх. номер 44305/06.10.2020г. за недопустима, доколко формулираното в същата
искане не може да бъде подведено под което и да е от основанията за обжалване
на действията на съдебния изпълнител, уредени в чл. 4** от ГПК.Конкретизират,че
жалбоподателят се позовава на правилото на чл. 4** ал. 4 от ГПК, но същият
според тях няма положението на трето
лице, а на лице имащо положението на ипотекарен длъжник, поради което и същото
се явява длъжник в изпълнението,според т.2 от тълкувателно решение4/2017гр.София,11.03.2019
год., в което се приема, че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху
това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното
производство. Приемат,че това е така, тъй като ипотечното право, учредено върху
описания в жалбата имот се явява противопоставимо на И.Д.Д. поради изложените в
т. 2 от настоящото писмено възражение причини.
Също
така считат процесната жалба за неоснователна, като съображенията ни за това им
становище са следните:
2.1.Жалбоподателят
твърди, че е собственик, като същият се позовава на съдебно Решение 63 от
17.03.2011г., постановено по гр.д. 374/2009г. на ОС - Ловеч, вписано на
19.07.2011г, в което решение е установено правото му на собственост по
отношение на А.И. Р. /Д./. Посочва,че по въпросното дело доверителят му няма
положението на трето лице помагач, нито на главна страна в процеса, на която
решението да може да бъде противопоставено.
2.2.Исковата
молба, по която е образувано посоченото дело е вписана на 08.06.2009г., като
може би случайно жалбоподателя пропуска това обстоятелство в изложението.
Посочената дата следхожда датата на учредяване на ипотечното право на
доверителя му - ******г.
2.3.
Сочи също така,че към посочената дата на учредяване на ипотеката на доверителя му,
собственик съобразно непрекъснатата верига на правоприемствата на имота е било
именно лицето, учредило ипотеката - на А.И. Р. /Д./. Правата си на собственик
жалбоподателят извлича от изтекла в негова полза придобивна давност, съобразно
установеното в горепосоченото съдебно решение.
2.4.Счита,че
трайна и безпротиворечива е съдебната практика, включително на ВКС, в която се
приема, че давността е оригинерен придобивен способ, който погасява абсолютните
и ограничените вещни права. Изключение от това правило е налице единствено за
ипотеките, с оглед положението на ипотекарния кредитор, който не се намира във фактическа
власт на имота и не може да предяви ипотечен иск за прекъсване на давността. Дори
материалното право на собственост да е придобито по давност, ипотеката се
запазва върху имота. Счита,че това разбиране е възприето с Решение № 204 от
19.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4806/2016 г., IV г. о., в което е прието, че
уредената в закона защитна функция на ипотеката обуславя извода, че същата
следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имотът е
придобит от друго лице на оригинерно правно основание - придобивна давност. В
разглежданата хипотеза десетгодишния давностен срок се поддържа да е изтекъл на
2.07.2006 г., т. е. преди учредяването на ипотеката от 28.07.2006 г. Според
съда това обстоятелство е без правно значение, тъй като към момента на
учредяване на ипотеката не е налице позоваване на давността. Ипотекарният
кредитор не придобива фактическата власт върху имота по силата на учредената в
негова полза ипотека - в този смисъл: Определение № 404 от 14.09.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 715/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова.
2.5.Относно
издадения в полза на жалбоподателя констативен нотариален акт въз основа на
давностно владение,счита че по никакъв начин не може да бъде противопоставен на
ипотекарния кредитор - „Ю. Б." АД, както поради факта, че същият е издаден
през 2014г., така и защото същият представлява охранителен акт, който не може да
засяга чужди права, а освен това не се ползва и с материална доказателствена
сила относно правата, установени в него.
С
оглед гореизложените съображения, моли Окръжен съд-Ловеч, да отхвърли
подадената от И.Д.Д. жалба с вх. номер 44305/06.10.2020г. срещу насрочен опис
на описан в жалбата и ипотекиран в полза на доверителя му недвижим имот, тъй
като същата е недопустима и неоснователна по вече изложените съображения.
Прилага:
1.
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от ******г.;
2.
Справка от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода: 01.01.1992г. - 14Л0.2020г. по партидата на жалбоподателя. /
Постъпили
са и мотиви от ПЧСИ Х.Х.при ЧСИ В.П., per. № ***
В
мотивите се сочи,че по изпълнително дело № ******** е постъпила жалба с вх. №
44305/06.10.2020 г. от И.Д.Д. ЕГН **********. в качеството на ипотекарен
длъжник, поради което излагам писмени мотиви по обжалваните действия на осн.
чл. 436, an. 3 от ГПК.
ПЧСИ
пояснява,че в кантората на Частен съдебен изпълнител В.П., per. № ***, с район
на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, бул. "Б." № 5, ет.
2, www.velislavpetrov.com, тел. ********;
********, по молба на "Ю. Б." АД, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г.С.и
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 г., по гр. д. №
8048/2011 г. по описа на Районен съд Плевен, въз основа на заповед за
изпълнение от 20. ] 2.2011 г. е образувано изпълнително дело № ******** срещу А.И.Д.
ЕГН **********.
Посочва,че
жалбоподателят твърди, че е собственик на посочения в жалбата имот. като още
през 1982 г. е започнал давностното си владение, което е било прекъснато още
през 1988 r. с предявяване на ревандикационен иск на осн. чл. 108 от ЗС срещу
него от страна на родителите му, който иск е уважен с влязло в сила решение №
193/24.11.1988 г. по гр, д. **0/1989 г. на ОС - Ловеч. Въз основа на това
решение за собственици на недвижимия имот се считат неговите родители, които
през 2007 г. на годно правно основание продават на А.И.Д. поземлен имот, находящ
се в гр. Ловеч, ул. П.Е." № **, с идентификатор 43952.513.2061. ведно с
находяиите се в него сгради, а именно: сграда на два етажа с идентификатор
4395.513.2061.1, сграда с идентификатор 4395.513.2061.2,и сграда с
идентификатор 4395.513.2061.3. Съгласно чл. 120 |от ЗЗД давността не се прилага
служебно, изхождайки имено от тази разпоредба към дата на прехвърлянето -
15.05.2007 г на собствеността макар и жалбоподателя да е придобил по давност
имота не е негов.
Излага
съображения,че към момента на учредяване на договорната ипотека стр. 6/. а
именно - ****** г. за единствен собственик на въпросния имот се е легитимирала А.И.Д.,
въз основа на нот. акт № 199. т. IV per. № 3944. д. № 551 /07 г.. която дата
предхожда постъпилата искова молба (уст. иск) по чл. 124. ал. I от ГПК и
последващото решение № 63/17.03.2011 г. на ЛОС. с което И.Д.Д. е обявен за
собственик по давностно владение на поземления имот. и в което решение се
посочва, че съдът отхвърля като неоснователен иска предявен от И.Д. за отмяна
на Н. А. за покупко - продажбата на описания имот № 199, т. IV per. № 3944. д.
551/07 г.. защото съгл. TP № 3 '29.11.12 г. ВКС на отмяна по реда чл. 537, ал.
2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот. не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
Излага
и съображения,че трайна и непротиворечива е съдебната практика, включително на
ВКС, в която се приема давността е оригинерен придобивен способ, които погасява
както абсолютните, така и ограничените вещни права. Изключение от това правило
е налице единствено за ипотеките. В решение № 204 от 19.10.2017 г. на ВКС по
гр. д. 4806/2016г., IV г. о. е възприето, че същата следва имота, когато е
учредена от един собственик, а no-късно имотът е придобит от друго лице на
оригинерно правно основание -придобивна давност. В конкретния случай макар и да
е изтекъл десетгодишния давностен срок преди учредяване на ипотеката, това обстоятелство
трябва да бъде оставено без правно значение, тъй като към момента на
учредяването не е налице позоваване на давността.
В
този смисъл издадения в полза на жалбоподателя констативен нотариален акт въз
основа на давностно владение е охранителен акт, който не може да засяга чужди
права и не се ползва с материална доказателствена сила, поради което не може да
бъде противопоставен на ..Ю. Б." АД.
Колкото
до това,че жалбоподателя се позовава на правилото на чл. 4**, ал. 4 от ГПК, но
по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение 4 2017 г., гр. София, от 11.03.2019
г. има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а няма положението
на трето лице, това е така тъй като съгласно посоченото решение: Този. които е
дал своя вещ вшю.: или ипотека за обезпечавани на чужд дълг а хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуапюто качество
на длъжник в изпълнителното производство.Това е така, тъй като ипотечното право
учредено върху описания имот се явява протнвопоставпмо на И.Д.Д..
Изхождайки
от горепосоченото ПЧСИ приема,че жалбата за процесуално недопустима и изцяло
неоснователна, а извършените действия свързани с принудителното събиране на
задължението от А.И.Д., чрез извършване на опис на посочения в жалбата имот са
правилни и законосъобразни.
Настоящата
инстанция, като взе предвид съображенията в жалбата,възражението на взискателя
,мотивите на ПЧСИ и събраните по делото доказателства ,приема жалбата за
подадена в законно установения срок,но разгледана по същество за неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ПО
ФАКТИТЕ
На
л.3 от ИД е приложен изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 г., по гр.д. №
8048/2011 г. по описа на Районен съд Плевен, въз основа на заповед за
изпълнение №5849 от 20.12.2011 г. е образувано изпълнително дело № ********
срещу А.И.Д. ЕГН **********.
На
л.6 и сл.е приложен нотариален акт за договорна ипотека от ****** г. между Б.П.Б. и единствен собственик
на процесния имот А.И.Д., въз основа на
нот. акт № 199. т. IV per. № 3944. д. № 551 /07 г.и справка на Агенция по
вписванията –л.30 от ИД.
С
уведомление изх. № 22289 / 23.09.2020 г. на 29.09.2020 год. жалбоподателя е
уведомен, че в кантората на Частен съдебен изпълнител В.П., per. № ***, с район
на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, бул."Б." № 5, ет. 2,
по молба на " Ю. Б. " АД, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г.С.и въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 27.01.2012 г., по гр.д. № 8048/2011 г.
по описа на Районен съд Плевен, въз основа на заповед за изпълнение от
20.12.2011 г. е образувано изпълнително дело № ******** срещу А.И.Д. ЕГН **********,
за заплащане на парично задължение и че на 02.11.2020 г. от 12:00 часа ЧСИ ще
пристъпи към принудително изпълнение чрез опис на следното недвижимо имущество:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 43952.513.2061 /четири три девет пет две, точка, пет едно
три, точка, две нула шест едно/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 10/17.04.2007г. на Изпълнителен Директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: 04.09.2014 г., Адрес на поземления имот: гр. Ловеч,
обл. Ловеч, ул. „П.Е." № **, с площ: 336 кв. м. /триста тридесет и шест
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.). при съседи 43952.513.9509;
43952.513.9506;
43952.513.2062,
заедно с построените в него сгради, а именно: СГРАДА с идентификатор 43952.513.2061.1
/четири три девет пет две, точка, пет едно три, точка, две нула шест едно,
точка, едно/, площ: 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, брой етажи: 2, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 43952.513.2061.2 /четири три девет пет две,
точка, пет едно три, точка, две нула шест едно, точка, две/, площ: 23 кв. м.
/двадесет и три квадратни метра/, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение: Хангар, Депо, Гараж, СГРАДА с
идентификатор 43952.513.2061.3 /четири три девет пет две, точка, пет едно три,
точка, две нула шест едно, точка, три/, площ: 11 кв. м. /единадесет квадратни
метра/, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Хангар, Депо, Гараж.
Уведомлението
до него е във връзка с вписана по молба на " Ю. Б. " АД, със съдебен
адрес:***, ипотека с дв. вх. per. № ****/******, том 2, акт № 48 и подновена с
дв. вх. per. № 2897/02.06.2017,том 1, акт № 252 на Служба по вписванията-РС-
Ловеч.
Жалбоподателя
счита,че той е собственик на процесния имот, предмет на принудителното
изпълнение, на основание придобивна давност и се легитимира като такъв с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на
давностно владение №25, том И, per. № 2325, дело № 170/2014год. на нотариус
рег.№ 139 с район на действие РС-Ловеч, и акт № 81 дом 12, дело № 2375/2014год.
на СВП. Ловеч.Пояснява,че не е страна по изпълнителното дело, а трето лице по
смисъла на чл. 4**, ал. 4 ГПК, което към деня на възбраната владее имота.
Конкретизира,че началото на давностното му владение е започнало още през
1982год., но съгласно разпоредбата на чл.116,б.,,би от ЗЗД е прекъснато през
1988год. с предявяването на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС от родителите
му А. Д. и Д. Д. против него и вече бившата му съпруга, който иск е бил уважен
(решение №193/24.11.1988г. по гр.д. № **0/1988г. на Окръжен съд-Ловеч, влязло в
законна сила на 01.12.1988г.). След датата .01.12.1988г. - влизане в законна
сила на решение №193/24.11.1988г. по гр.д. № **0/1988г. на Окръжен съд-Ловеч,
изпълнението на което е гарантирано с държавна принуда, е започнала да тече
нова давност. И до момента сочи,че само той владее имота и продължава да живее
в него със семейството си. Счита,че давността не е прекъсвана с предприети
принудителни изпълнителни действия от страна на родителите му за предаване на
собствеността и владението върху имота..
Така
само той е владял имота трайно, спокойно, непрекъснато повече от 10 години,
като през този 10-годишен период и само той е упражнявал трайна фактическа
власт върху имота,като го е владял за
себе си трайно и спокойно, необезпокояван от други лица.Приема,че давностният
10-годишен срок е изтекъл още на 01.12.1998год.. т.е. давностният срок е бил
изтекъл много преди датата 15.05.2007г.. когато родителите му са прехвърлили
имота на своята внучка и негова дъщеря - длъжника А.Д., преди вписването на
договорна ипотека в Служба по вписванията на Агенция по вписвания с вх.рег. № ****,
акт № 48. том № 2. от ******г.. акт /N 105. том III, дело №324 от ******г. на
нотариус рег.173 на НК и преди възбраната по изп.д. №168/2012год. на ДСИ
-Ловеч. (решение е №63/17.03.2011г. по гр.дело № 374/2011г. по описа на Окръжен
съд-Ловеч, вписано в СВп. при ЛРС с вх.№ 4983/19.07. 2011г., том 9, № 175,
партидна книга № 2842 с ищец И.Д.Д. и и ответник-А.И. Р.).
Вписана
е договорна ипотека в Служба по вписванията на Агенция по вписвания с вх.рег. №
****, акт № 48, том № 2, от ******г., акт/N 105, том III, дело №324 от ******г.
на нотариус рег.173 на НК върху собствения му имот, в полза на "Б.П.Б."
АД. последващо наименование „Ю. И ЕФ ДЖИ Б." АД, сегашно наименование
"Ю. Б." АД за обезпечаване на всички вземания на бА.та, по Договор за
потребителски кредит № НЕ 24108/18.06,2007г., за сумата, предоставена на
кредитополучателката А.И. Р., ЕГН -**********, в размер на 49 080 /четиридесет
и девет хиляди и осемдесет/ евро, заедно с лихвите, евентуалните наказателни
лихви, такси, комисионните и/или други разноски по събирането му, включително и
при разсрочване на кредита по силата на отделно подписани анекси/допълнителни
споразумения към посочения по-горе договор за кредит.
Със
заявление от 02.06.2017год. кредиторът е поискал съгласно чл.172, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите да бъде извършено вписване на подновяване на
вписаната договорна ипотека.
В
законна сила на 27.04.2011год.е влязло решение №63/17.03.2011г. по гр.дело №
374/2011г. по описа на Окръжен съд-Ловеч и вписването му в СВп. при ЛРС с вх.№
4983/19.07. 2011г., том 9, № 175, партидна книга № 2842 през 2012год. е
образувано от ДСИ при PC -Ловеч изп.дело № 168/2012год. с длъжник
кредитополучателката А.И. Р., ЕГН - ********** и кредитор-бА.та, като са
предприемани изпълнителни действия по отношение на процесния недвижим имот, на
който аз съм бил вече собственик и владелец на същия.
Изп.дело
№ 168/2012год.на ДСИ-ЛРС-е прекратено на 08.05.2018год с разпореждане на ДСИ.
Кредиторът
е поискал образуване на ново изпълнително производство пред ЧСИ per. №*** и е
образувано ново изп.дело №********.
Частният
съдебен изпълнител е насочил изпълнението върху недвижим имот, за който е
приел, че е ипотекиран в полза на взискателя - посочената бА..
Жалбоподателя
счита,че той е собственик на процесиия имот, предмет на принудителното
изпълнение, на основание придобивна давност и се легитимира като такъв с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на
давностно владение №25, том II, per. № 2325, дело № 170/2014год. на нотариус
рег.№ 139 с район на действие РС-Ловеч, и акт № 81,том 12, дело № 2375/2014год.
на СВП. Ловеч.
ПО
ПРАВОТО
Основателно
е възражението на взискателя,че жалбоподателят в настоящия процес неоснователно
се позовава на разпоредбата на чл. 4**
ал. 4 от ГПК, тъй като същият няма
процесуалното статут на трето лице, а на лице имащо положението на ипотекарен
длъжник, поради което и същото се явява длъжник в изпълнението,според т.2 от
тълкувателно решение №4/2017гр.София,11.03.2019 год., в което се приема, че
този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в
хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има
процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. Т.е.
ипотечното право, учредено върху описания в жалбата имот се явява
противопоставимо на И.Д.Д.. Предвид на това,неоснователно в тази връзка е
становището на пълномощника на длъжника,адв.Ц.Т.,че жалбоподателя има качеството
на трето лице, което се поддържа от нейна страна и в представената писмена
защита .Т.е.макар и да не се сочи в жалбата реално от страна на жалбоподателя
се претендира несеквестируемост на процесния недвижим имот,което поначало дава
и процесуална възможност на жалбоподателя да обжалва изпълнителното действие на
ЧСИ,съгласно чл.4**,ал.2,т.2 от ГПК,респективно прави процесната жалба
процесуално допустима.В този смисъл неоснователни са възраженията на взискателя
,че същата е процесуално недопустима.
Все
в тази връзка,жалбоподателят твърди, че е собственик, като същият се позовава
на съдебно Решение 63 от 17.03.2011г., постановено по гр.д. 374/2009г. на ОС -
Ловеч, вписано на 19.07.2011г, в което решение е установено правото му на
собственост по отношение на А.И. Р. /Д./. Видно от приложеното към
изпълнителното дело/ИД/ решение,страни по делото са били жалбоподателя и А. Р.,но
не и взискателя по настоящото дело.Т.е.той не е имал положението на трето лице
помагач, нито на главна страна в процеса, на която решението да може да бъде
противопоставено./л.65 и сл. От ИД/.Нещо повече,исковата молба, по която е
образувано посоченото дело е вписана на 08.06.2009г.Т.е.след датата на
учредяване на ипотечното право на взискателя - ******г./л.70 и л.6 и сл.от ИД/,и
към който момент и към посочената дата на учредяване на ипотеката собственик на имота е била именно лицето,
учредило ипотеката - на А.И. Р. /Д./.Т.е.било е налично изискването на
чл.167,изр.2 от ЗЗД,съгласно което ипотека може да се учреди само върху
имоти,които при сключването на договора принадлежат на лицето,което я учредява.Съгласно
разпоредбата на чл.174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от
промените ,които са станали в него,но само до размера на сумата,за която е
извършено вписването.Ако обаче е вписано,че вземането е лихвоносно,тя
обезпечава и лихвите за двете години,които предшестват годината на връчването
на призовка за доброволно изпълнение на собственика,за текущата година и за
всички следващи,до деня на продажбата на имота,които основания са налични,видно
от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека./л.6 и сл./.
Колкото
до позоваването на жалбоподателя,претендирайки права на собственик на изтекла в негова полза
придобивна давност, съобразно установеното в горепосоченото съдебно
решение,настоящата инстанция приема за несъотносимо към настоящото производство
и би следвало да бъде предмет на разглеждане на исково производство,поначало.В
този смисъл е и трайната и
безпротиворечива съдебната практика на
ВКС, в която се приема, че давността е оригинерен придобивен способ, който
погасява абсолютните и ограничените вещни права. Изключение от това правило е
налице единствено за ипотеките, с оглед положението на ипотекарния кредитор,
който не се намира във фактическа власт на имота и не може да предяви ипотечен
иск за прекъсване на давността. Дори материалното право на собственост да е
придобито по давност, ипотеката се запазва върху имота. В този смисъл е и Решение № 204 от 19.10.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 4806/2016 г., IV г. о., Така или иначе и в настоящия казус, към момента на
учредяване на ипотеката не е налице позоваване на давността. Ипотекарният
кредитор не придобива фактическата власт върху имота по силата на учредената в
негова полза ипотека - в този смисъл: Определение № 404 от 14.09.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 715/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова.Следва
да бъде посочено и че на л.29 от ИД е приложен справка от Агенция по
вписванията №74962/17.08.2020г.от която е видно,че ипотеката на процесния имот
е подновена на 02.06.2017г.
В
писмените бележки се прави възражение,че жалбоподателя е трето лице,тъй като
той не е ипотекарен гарант или последващ приобретател на вещта,предмет на
изпълнението,отговарящ за задължението по изпълнителния лист в хипотезата на
чл.429,ал.3 от ГПК,което настоящата инстанция приема за неоснователно.Следва да
бъде посочено,че съгласно Т.р.№3/17.03.2021г. на ВКС е прието,че законът
придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл.
179, ал. 1 ЗЗД. Заличаването, което се извършва на основание чл. 22 от
Правилника за вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД – при
изтичане на 10 годишния срок, няма погасителен ефект. На първо място – за
разлика от чл. 179 ЗЗД, в чл. 172 ЗЗД не е предвидено, че заличаването погасява
ипотеката и в този случай. Ипотеката вече е погасена с отпадане на действието
на вписването ѝ, т.е. тя вече е с непълен фактически състав. Заличаването
по чл. 22 ПВп единствено създава яснота, че ипотеката вече няма правно
действие. Възможно е обаче,въпреки изтичането на 10-годишния срок и заличаване
на ипотеката, обезпеченото парично задължение или част от него да продължава да
съществува. Кредиторът не може да бъде лишен от своето обезпечение само защото
е пропуснал срока да поднови ипотеката в 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД
и тя е била заличена. Той ще търпи неблагоприятните последици от своето
бездействие, но законът не го лишава от правото да впише отново същата ипотека.
По изричната разпоредба на закона, ипотеката ще има ред от новото вписване и ще
бъде непротивопоставима както на другите кредитори, вписали преди това ипотеки
върху същия имот, така и на новите собственици, придобили имота преди новото
вписване на ипотеката. Действащата към настоящия момент правна уредба не
позволява да се забрани новото вписване на същата ипотека, когато длъжникът
вече се е разпоредил с ипотекирания имот. Съгласно прието в т.6 на Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, съдията по
вписванията, който извършва проверката по чл. 32а ПВп, не проверява
материалните предпоставки на акта, който вписва, освен ако това не е предвидено
в закон. При новото вписване на заличена при условията на чл. 22 ПВп ипотека
съдията по вписванията не проверява дали имотът все още е собственост на
длъжника или на лицето, което е учредило ипотека върху имота си за обезпечаване
на чужд дълг.
По отношение на обжалваното изпълнително
действие,в конкретика,опис на процесното недвижимо имущество, от страна на
настоящата инстанция, предвид тези съображения не се констатират нарушения в
тази връзка от страна на ЧСИ, и в частност на разпоредбата на чл.483 от ГПК.В
смисъл,че е изпълнено задължението от страна на ЧСИ да провери посочения в
уведомлението недвижим имот към момента на налагане на възбраната,че е бил
собственост на длъжника-А.Д..
С
оглед на посочените съображения,настоящата инстанция приема,че жалбата на И.Д.Д.,
ЕГН: ********** адрес: *** против разпореждане на частен съдебен изпълнител В.П.
per. № ***, с район на действие Окръжен съд Ловеч по изп. дело № ******** за
принудително изпълнение чрез опис на недвижимо имущество, насрочен за
02.11.2020 г. от 12:00 часа обективирано с уведомление изх. № 22289/23.09.2020
г. /л.100 от ИД/ е неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
При
този изход на процеса, настоящата инстанция приема за неоснователна претенцията
на пълномощника на жалбоподателя, адв. Ц.Т. за присъждане на съдебно деловодни
разноски в размер на 300/триста/ лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Д.Д., ЕГН: ********** адрес: *** против разпореждане
на частен съдебен изпълнител В.П. per. № ***, с район на действие Окръжен съд
Ловеч по изп. дело № ******** за принудително изпълнение чрез опис на недвижимо
имущество, насрочен за 02.11.2020 г. от 12:00 часа, обективирано с уведомление
изх. № 22289/23.09.2020 г. като неоснователна.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата пълномощника на жалбоподателя, адв. Ц.Т. за присъждане на
съдебно деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева, като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.