Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260532 19.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6812 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД, ЕИК: ********* против „АЯ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79 и чл. 86 ЗЗД, обективно съединени искове за признаване на установено, че „АЯ
ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област Пловдив,
община Пловдив, гр. Пловдив 4000, район р-н Централен дължи на „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. Варна. 9007, район Приморски, к.к. „Златни пясъци“, хотел Е., сумата от 4707.68 лв. (четири хиляди седемстотин и
седем лева и шестдесет и осем стотинки) - главница,
представляваща стойността на извършени, но неплатени туристически услуги по Договор,
сключен между страните на 28.09.2018г., за които са издадени фактура № ******/31.08.2019г.
за сумата от 2754.28 (две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки) и фактура № ******/09.09.2019г., за сумата от 1953.40 (хиляда деветстотин
петдесет и три лева и четиридесет стотинки), както и сумата в размер на 177.86 лв. (сто седемдесет и седем лева
н осемдесет и шест стотинки), представляваща законната лихва за забава, считано от 29.09.2019г. (деня следващ последния
ден, в който е следвало да бъде направено плащането) до 11.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда- 14.02.2020- до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 1718/02.03.2020г., по ЧГД № 2539 но описа
на PC-Пловдив за 2020г.Претендират се и разноски за заповедното и исковото производства.
Ищецът посочва, че на 28.09.2018 г. с ответника "АЯ ТРАВЕЛ" ЕООД,
ЕИК: ********* е сключен Договор за хотелски туристически услуги, по силата на който
„Стела турс 2001“ ЕООД, наричан по договора хотелиер, предоставя възмездно ползване
на „Ая травел“ ЕООД (туроператор), на хотелски услуги в собствения си хотел
„Е.“, находящ се в к.к. Златни пясъци, област Варна. Срещу получаването на услугата,
туроператорът се задължава да заплаща уговорена цена, съобразно посочените в договора
и приложението към него цени и условия. Договорените услуги фактически се ползват
от трети лица - туристи. Съобразно т. 2 от раздел VI от Договора, Туроператорът
се задължава да извърши разплащанията по договора срещу изпратени съответни опис
ваучер и/или фактура за предоставени услуги. Посочва се, че съгласно т. 3 на раздел
VI от договора окончателното разплащане по Договора е 7 дни след напускане на последните
туристи от хотел „Е.“. В договора се сочи,
че е уговорено и авансово плащане с уговорка за приспадане.
Твърди се, че ищецът е изпълнил договорните си задължения, като за предоставените
от него и използвани от туристите услуги са издадени и изпратени до длъжника по
настоящото заявление фактури № ******/01.03.2019 г., № ******/01.04.2019 г., №
******/24.06.2019 г., № ******/09.07.2019 г., № ******/22.07.2019 г., № ******/17.08.2019
г., № ******/31.08.2019 г. № ******/09.09.2019 г., както и съответните опис ваучери.
Фактури № ******/01.03.2019 г., № ******/01.04.2019 г.,№ ******/24.06.2019 г.,
№ ******/09.07.2019 г., № ******/22.07.2019 г., № ******/17.08.2019 г. се сочи,
че са платени, но фактура № ******/09.09.2019г., за сумата от 1953.40 (хиляда деветстотин
петдесет и три лева и четиридесет стотинки) и фактура № ******/31.08.2019 г. за
сумата от 2754.28 (две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки) са останали незаплатени. В случая крайната дата, на която „АЯ ТРАВЕЛ“
ЕООД е трябвало да плати задълженията си към ищеца се сочи, че е 28.09.2019г. (седем
дни след напускане на последните туристи.)
Туристическите услуги се твърди, че са надлежно предоставени на туристите, които
са ги използвали, съобразно издадения от ответника, съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона
за туризма, туристически ваучер. Туристите, се твърди, че са настанени в стопанисвания
от ищеца хотел „Е.“, к.к. Златни пясъци, като са вписани надлежно във водения от
тях, регистър за настанените туристи.
За горепосочените услуги, които се твърди, че са останали неразплатени, от ответника
туроператор се сочи, че са направени резервации със следните номера: № *** резервация
след потвърждение № ***, № ***/14.08.2019 с номер резервация след потвърждение №
***, № ***/31.08.2019г. с номер резервация след потвърждение № ***, № ***/12.07.2019г
с номер резервация след потвърждение № ***, № ***/09.07.2019 с номер резервация
след потвърждение № ***.
Фактура № ******/09.09.2019 г., ведно с опис ваучери за пристигане на туристи
08.09.2019 г. - 09.09.2019 г., и фактура № ******/31.08.2019 г., ведно с относимия
опис ваучери за пристигане от 20.08.2019 г. до 31.08. 2019г. се сочи, че са изпратени от ******** на електронната поща
на ответника, посочена в Приложението към договора - ******* на 02.09.2019г. за
фактура № ******/31.08.2019 г. и на 09.09.2019 г. за фактура № ******/09.09.2019г.
Посочва се, че издадените от ответника ваучери за настаняване на туристи за
използвани туристически услуги, за които са издадени неплатените фактури, предмет
на настоящия иск са следните: 1. по фактура № ******/31.08.2019 г. - № *********/16.08.2019
г. по резервация № ***/ ***, № *****/16.08.2019, издаден по резервация № ***/***,
№ *******/25.08.2019 г. с номер резервация № ***/ ***, № *******/28.08.2019 г. с
номер резервация № ****/ *** и по фактура № ******/09.09.2019 г.: Ваучер № ******/04.09.2019г.
с номер резервация № ***/*** и № ******/05.09.2019г. по резервация № ******/***.
Посочва се, че съгласно т. 2 от раздел VI от Договора, Туроператорът се задължава
да извърши разплащанията по договора срещу изпратени съответни опис ваучер и/или
фактура за предоставени услуги. Ищецът сочи, че съгласно т. 3 на раздел VI от договора
окончателното разплащане по Договора е 7 дни след напускане на последните туристи
от хотел „Е.“. Последните туристи напуснали на 21.09.2019 г. поради което и се
претендира лихва за неплатените суми, считано от 29.09.2019 г. (деня, следващ последния
ден, в който е следвало да бъде направено плащането).
За неизплатените задължения, ищецът сочи, че е изпратил до ответника нотариални покани чрез **** ***** ***** с район
на действие PC-Варна и peг. № *** на *** **** и **** ***** **** с peг. № *** на **** ***** и район на действие PC-Пловдив, но
въпреки това сумата не е заплатена.
С оглед липсата на плащане е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение за главницата и обезщетение за забава
по горецитираните фактури. Издадена е заповед
за изпълнение, против която е постъпило възражение в срок и е обусловило правния
интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Не спори, че има сключен договор с ищеца,
съгласно който ищецът следва да предостави леглова база в хотел „Е.“, в к.к.
Златни пясъци, за наставяне на почиващи на база ол инклузив. Сочи, че съгласно
преструктуриране през 2019 г. на големите фирми туроператори, с които
ответникът работи от 25.02.2019 г., същите анулирали всички заявени почивки, за
което ищецът е уведомен. Сочи се, че съгласно сключения договор, ответникът е
направил анулиране на въпросните резервации, като дори е заплатил авансово
сумата от 1250 евро. Твърди, че в случай, че са почивали хора, то те са
изпратени директно от туроператори извън Р Б. и плащанията е следвало да се
извършат от тях. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2539/2020 г. по описа на РС - Пловдив, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2020
г. срещу ответното дружество за следните суми: сумата от 4 707.68 лв. /четири хиляди седемстотин и седем лева и
шестдесет и осем стотинки / – главница,
представляваща стойността на извършени, но неплатени туристически услуги по
Договор, сключен между страните на 28.09.2018 г., за които са издадени фактура № ******/31.08.2019г. за сумата от 2754.28 лева и фактура № ******/09.09.2019г.,
за сумата от 1953.40 лева; сумата в размер на 177.86 лв. (сто седемдесет и
седем лева н осемдесет и шест стотинки) - обезщетение
за забава, за периода от 29.09.2019 г. до 11.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 14.02.2020 г., когато е подадено заявлението, до окончателното
изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответното дружество е възразило срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - фактът на съществуване
на валидни облигационни отношения между страните по делото по Договор за
хотелски услуги, както и че е извършил действията, които са предмет на този договор,
съответно, че срещу
извършването на възложеното му в договора се дължи претендираната от него сума
от ответника. Следва да се установи и падежа на задълженията на ответника,
както и периода и размера на претенцията за обезщетение за забава.
Единственият безспорен по делото факт е, че е сключен Договор за хотелски
услуги от 28.09.2018 г., между страните „Стела турс 2001“ ЕООД, наричан за
краткост „Хотелиер“, от една страна и „АЯ Травел“ ООД, наричан за краткост
„Туроператор“, от друга страна, по силата на който Хотелиерът предоставя за
възмездно ползване на Туроператора, хотелски услуги в собствения си хотел „Е.“,
в к.к. Златни пясъци, при условията на Договора и съгласно индивидуализацията
на същите, по вид, количество, цени и други търговски параметри, посочени в
Приложението към Договора. Съгласно чл. 3 от Раздел ІІ от Договора, срещу
получаването на услугата от Хотелиера, Туроператорът се задължава да заплаща определените
в Приложението, цени и съгласно посочените в договора условия и срокове. Според
чл. 4 от Раздел ІІ от Договора, договорените услуги фактически се ползват от трети
лица – туристи, организирани от Туроператора или негови контрагенти. Договорът
се сключва и има действие за периода от датата на подписването му до 31.10.2019
г., съгласно чл. 1 от Раздел ІІІ от Договора.
Съгласно чл. 2 от Раздел V от Договора, Туроператорът ще предоставя на
Хотелиера текуща информация за записванията на туристи периодично и ежедневно,
веднага след като е генерирал такива при себе си, без забава. За целта
Туроператорът изпраща на Хотелиера резервации и/или руминг лист. Туроператорът
ще отправя до Хотелиера конкретни заявки посредством резервации, в рамките на
предоставената му леглова база, в сроковете и съгласно условията,
регламентирани в Договора (чл.3 от Раздел V). Според чл. 4 от Раздел V от
Договора, Туроператорът се задължава да издава ваучери за услугите, които ще се
ползват от съответния турист, или група, като последните ще предават на
представител на Хотелиера при настаняването (най-късно), в два екземпляра.
По делото по безспорен начин се установява, че между страните от 28.09.2015
г. е налице облигационна връзка по Договор за хотелски услуги.
От събраните по
делото писмени доказателства – фактури: с № ******/01.03.2019
г., № ******/01.04.2019 г., № ******/24.06.2019 г., № ******/09.07.2019 г., №
******/22.07.2019 г., № ******/17.08.2019 г., № ******/31.08.2019 г. № ******/09.09.2019
г., ведно с приложени към същите ваучери
– опис, извлечения от регистър за настанени туристи, и-мейл кореспонденция, се
установява, че за периода 01.03.2019 г. до 29.09.2019 г., ищцовото дружество - Хотелиер е предоставял възмездно ползване на ответното дружество - Туроператор,
на хотелски услуги, фактически ползвани от трети физически лица - туристи,
организирани от Туроператора, в собствения си хотел „Е.“, находящ се в к.к. Златни
пясъци, област Варна.
От приетите по делото два броя
фактури № ******/31.08.2019 г. и № ******/09.09.2019г., се
установява, че стойността на извършените от ищеца и приети от туристите, хотелски
туристически услуги възлизат по фактура № ******/31.08.2019 г. на стойност 4 064.18 лева, а по фактура №
******/09.09.2019г. на стойност - 1953.40 лева. От стойността на предоставените
хотелски туристически услуги по фактура № ******/31.08.2019 г., е приспадната
авансово платена от ответника сума в размер на 1309.90 лева, като остатъка от
задължението по тази фактура възлиза на 2754.28 лева с ДДС. Макар процесните
два броя фактури да не са двустранно подписани, безспорно от приетите по делото
– Ваучер описи за пристигане на туристи от 08.09.2019 г. -
09.09.2019 г. /л.21/ и от 20.08.2019 г. до 31.08. 2019г. /л.19/; Регистър за
настанените туристи от 20.08.2019 г.,29.08.2019 г.,31.08.2019 г., 09.09.2019 г.
/л.29-33/; Ваучери: № *****/04.09.2019г. с номер резервация № ***/***, /л.22/ №
******/05.09.2019г. по резервация № ******/*** /л.23/, № *******/28.08.2019 г. с
номер резервация № ****/ *** /л.24/, № ******/27.08.2019 г. с номер резервация №
****/ *** /л.25/,№ *****/16.08.2019, издаден по резервация № ***/751 /л.26/, № ****/16.08.2019,
издаден по резервация № ***/*** /л.27/;
направени резервации /л.34-л.46/, чрез и-мейл кореспонденция, от
ответното дружество към ищцовото дружество, по повод направени резервации на туристи,
се установява, че описаните в процесните
фактури, туристически хотелски услуги са предоставени на туристи, организирани
от Туроператора – ответник. Този извод се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства.
От заключението на в. л. по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че процесните две фактури за посочените в тях
задължения, издадени от „Стела Турс 2001“ ЕООД към „АЯ Травел“ ЕООД, са
осчетоводени в счетоводството на дружеството ищец, като ответното дружество ги
е включил в дневника за покупки по ЗДДС, съответно за месец 08.2019 г. и за
месец 09.2019 г.
Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно водените
счетоводни книги служат за установяване, както на
възникнала валидна търговска сделка между търговци, така и за изпълнението й. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС - Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., включването
на фактурите в дневника за продажбите по ДДС, само по себе си, и ползването на
данъчен кредит по тях, представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване.
Ето защо и, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че е анулирал
направените резервации, за което да е уведомил ищеца, както и, че направените
резервации са вследствие възлагане от външни туроператори. По делото не само,
че не се представят доказателства за анулиране на направените резервации, от
страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, но от представените
писмени доказателства безспорно се установява, че предоставените от ищеца по
процесните фактури хотелски туристически услуги, са именно по направени от
ответника резервации и издадени от него ваучери.
Ето защо и, съдът приема, че предявеният иск за главното вземане, е доказан
по основание.
Относно неговия размер, съдът намира следното:
Според Договора за хотелски услуги, Туроператорът се задължава да заплаща
на Хотелиера предоставените му услуги и други дължими суми, съгласно сроковете
и условията на Договора (чл.3 от Раздел V). Съгласно чл. 2 от раздел VI от Договора,
Туроператорът се задължава да извърши разплащанията по договора срещу изпратени
съответни опис ваучер и/или фактура за предоставени услуги. Според чл. 3 на раздел
VI от Договора окончателното разплащане по Договора е 7 дни след напускане на последните
туристи от хотел „Е.“. Според чл. 7 от Раздел VІ от Договора, Туроператорът се
задължава да заплати в полза на Хотелиера аванс, в размер и падежа, както
следва: 1250 евро на 28.02.2019 г. и 1250 евро на 31.03.2019 г. В чл. 8 от
Раздел VІ, страните са уговорили, че този аванс ще бъде приспаднат от
задълженията по заплащане на туристически услуги на Туроператора, считано от
20.07.2019 г., т.е. от дължимото по опис ваучер и/или фактура, издадени за
настанявания от тази дата – напред, като по всеки опис ваучер и/или фактура ще
се приспада 50 % от посочената в него стойност. Според чл. 9 от Раздел VІ от
Договора, в случай на забавено плащане или неплащане на дължими суми по
Договора от страна на Туроператора и/или отказ на последния да изпълнява
задълженията и отговорностите си, авансът ще се използва от Хотелиера, като
обезщетение за нанесените му евентуални вреди, до размера на вредите и евентуалните
разходи, произтекли и/или произтичащи от подобно поведение на Туроператора,
както и за реализиране отговорността на същия при неточно изпълнение на
задълженията.
От заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че за ползваните туристическите
услуги и направени резервации по представените опис-ваучери за период на
настаняване на туристи в хотел „Е.“, находящ се в к.к. Златни пясъци, обл.
Варна, за периода от 20.08.2019 г. до 09.09.2019 г., съгласно Приложение и
Специални оферти към сключения Договор между страните, фактура № ******/31.08.2019
г. на стойност 4 064.18 лева и фактура № ******/09.09.2019 г. на стойност
1953.40 лева, са правилно остойностени. Вещото лице установява, че поради
факта, че в периода от 20.08.2019 г. до 31.08.2019 г. има направени резервации
с ранно записване, платени частично по-рано във времето с авансова фактура №
******/01.04.2019 г. от ответника на ищеца, се приспадат 1309.90 лева –
частично плащане от авансовата сума от 1250 евро, равняващи се на 2444.79 лева,
съгласно чл. 7 от Раздел VІ Цени и разплащания от Договора, поради което и
сумата за плащане по фактура № ******/31.08.2019 г. е на стойност 2 754.28
лева. В. л. установява също, че не са
установени плащания от ответника по тези две фактури.
Ето защо и предвид изложеното, съдът намира, че във връзка с изпълнението
на процесния договор за ответника са останали неизплатени задължения в размер
на 2754.28 лена по фактура № ******/31.08.2019 г. и 1953.40 лева – по фактура №
******/09.09.2019 г., или в общ размер на 4 707.68 лева, която
сума съответства изцяло на претендираното от ответника главно вземане.
Съгласно съдържащата се в раздел VI, чл. 3 от Договора, уговорка,
Туроператорът дължи окончателното разплащане по Договора, 7 дни след напускане на
последните туристи от хотел „Е.“. Последните туристи, са напуснали хотела, на
21.09.2019 г. Следователно падежът за окончателното разплащане по Договора, е
настъпил на 28.09.2019 г.
В такъв случай, обезщетението за неизпълнение на паричното задължение се
дължи за периода на забава – 29.09.2019 г. (деня, следващ последния ден, в който
е следвало да бъде направено плащането) до 11.02.2020 г. Съгласно приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че дължимото обезщетение за
главното вземане в общ размер на 4 707.68 лева, през процесния период – 29.09.2019
г. до 11.02.2020 г. възлиза на 177.86 лева, която сума съответства изцяло на
претендираното от ответника вземане за обезщетение за забава.
Следователно,
изложеното дотук, налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в заявените
размери.
Върху главницата
се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване
на заявлението - 14.02.2020 г. до окончателното й заплащане.
Ето защо
предявените искове следва да се уважат,
като основателни и доказани.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от .длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
общ размер 238.30 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на
ответника. Следва да се присъди изцяло в тежест на ответника и заплатен депозит
за експертиза в размер на 200 лева.
Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал адвокатско възнаграждение
в размер от 450 лева, както и в настоящото исково производство претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, същото ще се присъди изцяло в тежест
на ответника, доколкото видно от Договор за правна защита и съдействие /л.33 от
ч.гр.д. № 2539/2020 г. на ПРС, І бр.с./, същото е заплатено в брой. По
отношение на претендираното адвокатко възнаграждение в исковото производство,
обаче, видно от Договор за правна защита и съдействие /л.83/, същото е
уговорено да се заплати по банкова сметка, ***, поради което и не следва да му се
присъжда.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 888.30 лева, от които 547.71 лева за заповедното производство и 340.59
лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „АЯ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 105, представлявано от
упр. И. Й. И., дължи на „СТЕЛА ТУРС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни пясъци, хотел Е., представлявано от
упр. С. С. Д., сумите, както следва: сумата от 4 707.68 лв. /четири хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет
и осем стотинки / – главница,
представляваща стойността на извършени, но неплатени туристически услуги по
Договор, сключен между страните на 28.09.2018 г., за които са издадени фактура № ******/31.08.2019г. за сумата от 2754.28 лева и фактура № ******/09.09.2019г.,
за сумата от 1953.40 лева; сумата в размер на 177.86 лв. (сто седемдесет и
седем лева н осемдесет и шест стотинки) - обезщетение
за забава, за периода от 29.09.2019 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.02.2020 г. - дата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1718/02.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2539/2020 г. но
описа на PC-Пловдив, І бр. състав.
ОСЪЖДА „АЯ ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 105, представлявано от упр. И. Й.
И., да заплати на „СТЕЛА ТУРС 2001“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни
пясъци, хотел Е., представлявано от упр. С. С. Д., сумата от 888.30 лв. /осемстотин осемдесет и осем
лева и тридесет стотинки/ -
разноски, от които сумата от 547.71 лева – деловодни разноски за производството
по частно гр. дело № 2539/2020 г. по
описа на РС - Пловдив, І бр. състав и сумата от 340.59 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д.
№ 6812 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, V-ти състав.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала.
Д. К.