Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 17.08.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.07. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1126 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение №453/16.04.20 г. по гр.д. №4865/19 г. по описа на Районен съд-С.З.,в
частта,с която е отхвърлен иска за сумата над 46,90 лв. до 1378,86 лв. -дължим наем по Договор за наем
от 29.04.2017 г. за периодите 01.05.2017 г.-30.09.2017 г. и 10.05.2018
г.-30.09.2018 г.
Въззивникът Ц.П.П. чрез процесуалния си представител излага доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част.Излагат
се съображения,че съдът неправилно е уважил исковата претенция за заплащане на
дължимата главница,представляваща неплатени наемни вноски само за 46,90 лв. и
неправилно е отхвърлил иска в останалата му част.Изразява се становище,че в
тази част решението е необосновано и незаконосъобразно.Счита,че съдът
неправилно прилага правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД относно погасяване на
направените разноски преди извършеното плащане.Неоснователно съдът изключил
като разноски по смисъла на чл.76 ал.2 ЗЗД,разноските по налагането на
допуснатата обезпечителна мярка.Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и да се постанови друго по същество на спора,с което да бъде осъден
ответникът да заплати и останалата част от неплатената главница в размер на
1463,29 лв. заедно със законната лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното изплащане и разноските във въззивното производство.
Въззиваемият
„В.“ ЕООД ЕИК *** редовно и своевременно
призован не се явява в насроченото съдебно заседание и не взема становище.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Ищецът Ц.П.П. твърди, че на 29.04.2017 г. сключил Договор за наем с „В.“
ЕООД, по силата на който предоставил на дружеството притежавания от него
апартамент № 10, находящ се в комплекс „Афродита 1“, к. к. С.Б., Западна част,
Община Н., срещу заплащане на наемна цена. Същата, съгласно чл. 25 от договора
била определена в размер на 65% от приходите, които наемателят - ответник по
настоящото дело е получил от преотдаването под наем на имота. Апартаментът бил
предаден на наемателя оборудван с цялото обзавеждане и всички принадлежности и
аксесоари, описани в Приложение № 1 към договора. След сключване на договора за
наем и до 20.03.2019 г. кореспонденцията между ищеца и „В.“ ЕООД по повод
наемното отношение се извършвало изцяло по електронен път.
На 02.11.2017 г. ищецът получил от наемателя по електронен път в
електронен вид отчет за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2017 г., според който
отчет му се дължала сумата от 408,34 лв., без да се смята задържан депозит за
наеми от 97,79 лв. Плащане на дължимата наемна цена за изтеклия период нямало в
уговорения срок. На 06.02.2019 г. получил отново по електронен път отчет за
периода 01.05.2018 г. — 30.09.2018 г., като видно от отчета, същият включвал
данните и за периода на наема през 2017 г. Съгласно този отчет приходите от
наем за двете години общо били в размер на 2701, 10 лв., а разходите - общо 1322,24
лв., в т.ч. задържан депозит наеми от 97,79 лв. и депозит поддръжка от 42,85
лв. Така за срока на наемния договор за периода 2017-2018 г. дължимата му от
наемателя наемна цена била в размер на 1378,86 лв., като тази сума била
потвърдена от дружеството на 12.02.2019 г. по електронен път. Освен това,
наемателят му дължал и сумата на задържаните депозити в размер на 140,64 лв.
Плащане на сумите до момента нямало.
Ищецът моли да се осъди „В. ЕООД,
с ЕИК ***, да му плати наемната цена, задържаните депозити и законната лихва за
забава по сключения между тях Договор за наем от 29.04.2017 г., както следва:
- 1 378,86 лв. - главница,
представляваща общо наемна цена за периодите 01.05.2017 г. - 30.09.2017 г. и
10.05.2018 г. - 30.09.2018 г.;
-77,76 лв. - мораторна лихва върху
главницата от 1378,86 лв. за периода от 08.03.2019 г. до 26.09.2019 г., ведно
със законна лихва до окончателно плащане на вземането;
-140,64 лв. - общо задържани депозити
за периода на наема през 2017 и 2018г.
-7,42 лв. мораторна лихва върху сумата
на депозитите за периода от 21.03.2019 г. до 26.09.2019г., ведно със законна
лихва до окончателно плащане на вземането.
Претендирани са разноски в исковото
производство-464,19 лв. и разноски по обезпечителното производство - в размер
на общо 420 лева.Претендирано е и заплащането на разноски в изпълнителното
производство - по налагане на обезпечителната мярка, общо 494 лв., от които 400
лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие №
109887/19.09.2019 г. и 94 лв. такси на ЧСИ за образуване на дело и налагане на
запори.
Ответникът представя документ, отразяващ направено от ответното
дружество плащане в полза на ищеца на сумата в общ размер от 1557.78лева, от
която:
-1378.86 лева, представляваща дължима
сума по отчет от 06.02.2019г.;
-81.13 лева, представляваща остатък от
депозит - 1 на стойност 97.79 лева, след приспадане на платена от ответното
дружество сметка за ел. енергия на стойност от 16.66 лева.;
-97.79 лева, представляваща депозит –
2
Страните по делото не спорят, че са
сключили Договор за наем на 29.04.2017 г. за срок от две години т.е. до
29.04.2019 г., по силата на който Ц.П. е отдал под наем на ответника свой
недвижим имот в курортен комплекс С.Б.. Наемната цена е уговорена като процент
от приходите по преотдаването под наем на имота. Изплащането на наема е веднъж
годишно - до 30 ноември на съответната година и става след писмено потвърждение
на собственика на имота.
Безспорно по делото е, че плащането на сумата
от 1557, 78 лева е извършено след образуване на настоящото дело - видно от
потвърждение за плащане е дата на нареждането на 27.09.2019 г. Задължението се
смята погасено, считано от датата на постъпване на сумата в банковата сметка на
ищеца, което се твърди да е станало на 30.09.2019г. и не се оспорва от
ответника.
Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява
по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая ответникът има две еднородни
парични главни задължения към ищеца — за заплащане на наемна цена за две години
в размер на 1378, 86 лева и за връщане на задържан депозит от ищеца в размер на
140, 64 лева, като всяко от тях е лихвоносно. С плащането на сумата от 1 557,
78 лева ответникът е заявил, че заплаща и двете главни задължения по наемната
цена и задържан депозит.
Районният съд е приел,че в случая се
погасява изцяло ведно с претендираната лихва главното задължение за заплащане
на депозит в размер на 140, 64 лв. и 7, 42 лв. лихва. С останалата сума до
1557, 78 лв. се погасявала главницата от 1378, 86 лв. наемна цена и част от
лихвата.
Според ищецът следва да се прихванат сторените от него съдебни
разноски по гр.д. №4865/2019 г. на РС-С.З.,разноските по допускане на
обезпечение на бъдещ иск и налагане на обезпечителната мярка с плащането,
направено от ответника на 27.09.2019г. Спорен е въпроса дали по смисъла на закона това искане е допустимо,
доколкото няма постановен окончателен съдебен акт.
Не може да
бъде споделено разбирането,че след като частичното плащане е извършено в хода
на съдебното производство, след като разноските по обезпечението и по исковото
производство вече са направени, то тези разноски не следва да се прихващат по
реда на чл. 76 ал.2 от ЗЗД, тъй като към дата на плащането те не били присъдени
със сила на присъдено нещо. Разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД не изисква
съдебните разноски включително и тези по обезпечението да са били предварително
присъдени и по отношение на тях съдебното решение да е влезнало в сила. Факта,
че според ТР № 6 / 2013 г., разноските, направени в обезпечителното
производство се присъждат със съдебното решение по исковото производство, не
прави тези разноски неликвидни или неизискуеми. Ответникът е направил частично
плащане след предявяването на иска, но преди постановяването на съдебното
решение. Районният съд неправилно при тази хипотеза не е приспаднал направените
разноски в обезпечителното производство, тъй като още не били присъдени от него.
Настоящата
инстанция споделя довода на въззивника,че ликвидността не означава задължително
съдебно установено задължение и съдебно установен размер, а означава
установеност по основание и размер, която освен с влязъл в сила съдебен акт, се
осъществява и с липса на спор между страните.
Ищецът е
предявил претенции за плащане на депозити в размер на 140,64 лв.След като
ответникът е заплатил дължими,но непредявени от ищеца депозити в размер на
178,92 лв. за разликата от 38,28 лв. не може да се приеме,че ответникът
погасява друго самостоятелно главно задължение-частично главница за неплатени
наеми.
Предвид
изложеното, следва да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
ново при приложението на чл.76 ал.2 ЗЗД като се осъди ответника да заплати
главница 1378,86 лв.-дължим наем за същия период ведно със законната лихва от
26.09.2019 г. до изплащането на сумата,както и да заплати сумата от 69,67
лв.-мораторна лихва от 08.03.2019 г. до 26.09.2019 г. и разноските във
въззивното производство в размер на 328,33 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №453/16.04.20 г. по гр.д. №4865/19 г. по описа
на Районен съд-С.З. като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„В.“ ЕООД ЕИК *** гр.О. ул.*** да заплати на Ц.П.П. ЕГН ********** *** 21
сумата от 1378,86лв./хиляда триста седемдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки/-дължим наем по Договор за наем от 29.04.2017 г. за
периодите 01.05.2017 г.-30.09.2017 г. и 10.05.2018 г.-30.09.2018 г.,както и да
заплати сумата 69,67 лв./шестдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/-мораторна
лихва от 08.03.2019 г. до 26.09.2019 г. ведно със законната лихва върху сумата
от 1378,86лв. ,считано от 26.09.2019 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД ЕИК *** гр.О. ул.*** да заплати на Ц.П.П.
ЕГН ********** *** 21 сумата от 328,33
лв.-разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: