№ 260016 / 28.2.2022 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
28.02.2022 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в закрито заседание от 28.02.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 88 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността.
Направено е искане съдът да се произнесе преюдицилно по въведено от ищеца възражение относно правата на съсобствениците в ПИ с идентификатор 03928.509.120, бивш имот УХИ ІІ-38 в квартал 12 по плана на град Берковица, с административен адрес: град Берковица, ул.Кокиче № 1, сега с площ 979 кв.м и твърдението за приобщени към посочения имот придаваеми места, които към настоящия момент са със статут на публична общинска собственост, която поради законовата забрана за разпореждане с ПОС не би могла да се предложи за изкупуване от останалите съсобственици.
Ищецът И.Т.Д. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат А.К.,xxx е предявил срещу ответниците Б.А.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, П.И.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx иск с правно основание чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността, за разпределение ползването на съсобствен поземлен имот.
В исковата си молба твърди, че с решение на РС гр.Берковица по гр.дело №183/2018г., влязло в законна сила, е определен режим на ползване на съсобствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 03928.509.120, находящ се в гр.Берковица, ул.Кокиче №1, между ищеца и първите двама ответници, съпрузи. Приел е, че недвижимият имот е съсобствен между И.Т.Д., с право на собственост 2/3 ид.части върху ПИ с площ от 1 216.70 кв.м., и Б.П. и П.П., с право на собственост върху терена 1/3 ид.части върху ПИ с площ от 1 216.70 кв.м. Поддържа, че съдът е приел за оптимален вариант на ползване, при който ответниците в настоящето производство ще ползват 405.40 кв.м., а ищецът ще ползва 811.20 кв.м. Решението е потвърдено с решение по възз.гр.д. № 44/2019г. на ОС Монтана, като правилно и законосъобразно.
Поддържа, че с оглед установената в ТР №7 от 31.07.2017г. на ВКС по ТД №7/2014г. на ОСГТК задължителна практика по въпроса за отмяна или промяна на постановеното от съда решение в производство по спорна съдебна администрация, при наличието на факти съществували по време на висящността на процеса, но останали неизвестни за страната, респ. за съда, тъй като не са били процесуално въведени, настоящият иск счита за процесуално допустим, още повече че с него се сочи и третия съсобственик в процесния имот – Община Берковица, собственик на кв.м. площ над 800 кв.м., които представляват придаваеми части към ПИ с идентификатор 03928.509.120 и за които в издадените официални документи – скици, има отбелязване „няма данни за собственик”.
Ищецът заявява, че приложените по делото документи за собственост сочат, че той е бил собственик на парцел ІІ пл.№38 в кв.12 по плана на гр.Берковица, с площ от около 800 кв.м., заедно с построена в този имот жилищна сграда и второстепенна постройка – НА № 14 и НА №37 от 2005г. на нотариус Огнян Каменов.
С нотариален акт №137 от 2005. на нотариус Огнян Каменов ищецът е продал на Валентин Николов Д. 1/3 ид.част от посочения по-горе имот с площ от около 800 кв.м. С НА № 330/2006г. за учредяване право на строеж твърди, че е учредил в полза на Валентин Николов Д. правото да построи двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 60 кв.м. С констативен нотариален акт за собственост № 539/2007г. е удостоверено, че Валентин Д. и Албена Димитрова са собственици на 1/3 ид.ч. от УПИ Парцел ІІ, пл.№38, целият от около 800 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 66 кв.м. и стопанска постройка, застроена върху 40 кв.м.
С оглед посочените по-горе нотариални актове, след извършените сделки, ищецът поддържа, че същите удостоверяват категорично правото му на собственост върху 2/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 03928.509.120, бивш парцел ІІ, пл.№ 38, кв.12, находящ се в гр.Берковица, ул.Кокиче №1, с площ около 800 кв.м.
Валентин Д. и съпругата му Албена Димитрова до осъществената публична продан на 17.11.2015г., винаги са били собственици на 1/3 ид.ч. от ПИ с площ от около 800 кв.м., тъй като притежавайки право на собственост върху УПИ с площ около 800 кв.м., ищецът е могъл да прехвърли само 1/3 ид.ч. от тези около 800 кв.м.
Ищецът заявява, че при проведената и осъществена публична продан по отношение имота на Валентин Николов Д., ДСИ приемайки, че посочените лица са съсобственици в процесния имот с право на собственост 1/3 от 979 кв.м., неправомерно е изключил от съсобствеността третия съсобственик Община Берковица и е възложил на праводателката на първата ответница и съпруга й кв.м.площ, над полагаемите се в размер на 266.68 кв.м., които и към настоящия момент са със статут на публична общинска собственост и по тази причина, съществуваща забрана за разпореждане с публична държавна и публична общинска собственост, е налице нищожност на разпореждането и същото не поражда правни последици.
Поддържа, че издаваните от Община Берковица скици с виза проектиране на жилищна сграда с възложител Валентин Д. от 2005г., както и скицата-проект за допълване на кадастралния план със скица на сградата, собственост на Валентин Д. от 2007г., съпоставени с тези, издавани за същия имот, от 2010г. до 2019г. се установяват съществени разлики.
Ищецът заявява възражение относно правата на съсобствениците в ПИ, като моли съдът да приеме за установено, че правата на страните в съсобствеността на ПИ с идентификатор 03928.509.120, бивш имот УПИ ІІ -38 в кв.12 по плана на гр.Берковица, с административен адрес гр.Берковица, ул.Кокиче №1, сега с площ от 979 кв.м., поради приобщени към посочения имот от 800 кв.м. придаваеми места, които към настоящия момент са със статут на публична общинска собственост, са в идеални части, както следва: за ищеца И.Т.Д. – 533.32/979 кв.м., за първите двама ответници Б.П. и съпруга й П.П. общо са 266.68/ 979 кв.м. и за Община Берковица са 179/ 979 кв.м. съгласно скицата №8334/ 09.12.2010г. и скица №15-398967/08.05.2019г., в която вместо 179 кв.м. погрешно са показани 119 кв.м.
При условията на евентуалност заявява в случай, че бъде установен, че площта на процесния имот е с квадратура, различна от тази показана в посочените скици, то този факт ще се отрази само в правото на собственост в съсобствеността на третия ответник Община Берковица с промяна на числата в числител и знаменател, а за ищеца и първите двама ответници, промяната ще се отрази само в знаменател – 979 кв.м, който ще бъде заменен с квадратурата на общата площ, различна от 979 кв.м.
С оглед поддържаното в исковата молба, че никой не може да прехвърли права, които не притежава и че разпореждането с имот, публична общинска собственост е нищожно, поради нарушение на закона – чл.26, ал.1 ЗЗД, моли съдът да ги приеме за правопогасяващи възражения, за които следва да се произнесе в мотивите на решението.
Моли да бъде обезсилен НА №141/ 01.12.2017г., т.ІV, рег.5471, дело №425/ 2017г. в частта, в която е прието, че първата ответница е придобила право на собственост в идеални части, над 266.68 кв.м., до размера на 326.33 кв.м., в ПИ с идентификатор 03928.509.120, бивш имот УПИ ІІ – 38, в кв.12 по плана на гр.Берковица, с административен адрес гр.Берковица, ул.Кокиче №1, с площ от 979 кв.м.
Моли на основание чл.32, ал.2 от ЗС съда да постанови решение, с което да определи режим на ползване на съсобствения недвижим имот с идентификатор 03928.509.120, бивш имот УПИ ІІ-38 кв.12 по плана на гр.Берковица, с административен адрес гр.Берковица, ул.Кокиче №1, с площ от 979 кв.м., в който правата на страните в съсобствеността в идеални части са: за ищеца И.Т.Д. са 533.32 кв.м., за първите двама ответници Б.П. и съпруга й П.П. общо са 266.68 кв.м. и за Община Берковица са 179 кв.м., съгласно скица №8334/ 09.12.2010г. и скица №15-398967/ 08.05.2019г., в която вместо 179 кв.м. погрешно са показани 119 кв.м.
Прилага писмени доказателства и заявява искания за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства, искания за допускане на експертиза.
Ответниците Б.А.П. и П.И.П., в срока по чл.131 ГПК представят писмен отговор на исковата молба, чрез адвокат Р.М., вписана в САК и заявяват следното:
Поддържат, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Налице е влязло в сила решение по гр.дело №183/2018г. на РС Берковица, с което е извършено разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот и ново разпределение на ползването било допустимо, само ако след влизане в сила на горното решение, са настъпили нови обстоятелства, които правят невъзможно самостоятелното ползване на разпределената на един от съсобствениците част от имота или са довели до промяна в площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост на отделните съсобственици, поради което постановения начин на разпределение на ползване с влязлото в сила решение, вече не съответства на правата на съсобствениците.
Заявяват, че твърдяната от ищеца промяна, а именно, че Община Берковица е третият съсобственик в процесния имот, не е ново обстоятелство, тъй като съществувало по време на висящността на процеса, но останало неизвестно за страната, респ.- за съда, тъй като не е било процесуално въведено. Това твърдение било изтъквано по време на целия процес по гр.дело № 183/2018г., както и пред въззивната инстанция.
На следващо място поддържат, че направеното възражение от ищеца относно правата на страните в съсобствеността не следва да се разглежда, тъй като е недопустимо да се извършва ново разпределение на ползването съгласно посочената практика и на ВКС в редица решения постановени по чл.290 ГПК. Заявяват, че ищецът няма правен интерес да иска обявяване нищожност на част от НА № 141/01.12.2017г., тъй като не е заинтересована страна, а освен това дори и да се обяви нищожността на нотариалния акт в исканата част, промяната няма да засегне правната сфера на ищеца.
Възразяват по заявените от ищеца искания за допускане на съдебна експертиза и гласни доказателства.
Прилагат писмени доказателства и заявяват искани за допълнителни. Подробни доводи са изложени в писмения отговор.
От ответникът Община Берковица, в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор и не е взето становище по предявените искове и възражения.
Доказателствата по делото са писмени.
Допуснати са назначени две съдебно-технически експертизи.
Изискано е и приложено гражданско дело № 183 по описа за 2018 година на Районен съд Берковица.
С Определение № 260927 от 24.09.2021 година по заявено искане в писмена молба, с вх.№ 289165/21.09.2021г., ищецът е направил отказ от иска против Община Берковица, като производството в тази част да бъде прекратено и да продължи по отношение на останалите двама ответници.
Ищецът излага доводи за това си искане, като поддържа, че теренът между регулационната и кадастрална граница на процесния имот и брега на реката, не е придаден към имот с идентификатор 03928.509.120, а е придаден към леглото на водния поток и по документи е със статут на публична държавна собственост, макар да се ползва от първите двама ответници, поради неразрушената ограда, която е надстроена над подпорната стена на водния поток, т.е. от вътрешната му страна.
На основание чл.233 ГПК, с определението си от 24.09.2021 г. съдът е прекратил производството по гр.дело № 88/2020 година на РС Монтана срещу ответника Община гр.Берковица.
Това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът, след като обстойно се запозна с материалите по делото, с изготвените технически експертизи, с мотивите на Окръжен съд Монтана по ч.гр.д. № 343 по описа за 2021 година при обжалване определението да спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт по предявен иск с правно чл.109 ЗС между същите страни, като съобрази и влязлото в сила определение за прекратяване на настоящото производство по отношение на Община Берковица поради отказ от иска, при преценка допустимостта на предявения иск намира следното:
В мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 година на ВКС по тълк.дело № 13/2012 г. на ОСГК е изложено следното: Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес, съгласно които съдът поначало дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма степен би се постигнала целта на закона - разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея.
Това, че съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо, също не съставлява пречка за разглеждането в рамките на това производство на възраженията, респ. на преюдициалните въпроси, свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея. Въпрос на лична преценка на всяка от заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна защита на правата си - чрез заявяване на такова възражение в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, чрез предявяване на инцидентен установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 ГПК), чрез предявяване на установителен иск за собственост като първоначално обективно съединен (с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост. В последния случай спорът за собственост между същите страни по вече образувано и висящо самостоятелно исково производство, във всички случаи ще е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще обуслови спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. От това обаче не следва, че правният интерес от воденето на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС и допустимостта му биха отпаднали, ако в рамките на същото бъде направено възражение относно правата на някоя от страните в съсобствеността и същевременно не бъде образувано и не е налице висящо исково производство по същия преюдициален спор за собственост. В тези случаи възражението, повдигащо пред съда такъв преюдициален спор за собственост, следва да се разгледа в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не да се отказва на ищеца (а и на ответниците-съсобственици, които не са направили възражение) търсената съдебна защита именно по този процесуален ред.
Характерът и целта на производството за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по чл. 32, ал. 2 ЗС налагат в рамките на същото да не бъдат допускани за разглеждане само такива възражения на страните, чрез които те упражняват свои потестативни права (например за възстановяване на запазена част от наследство - чл. 30, ал. 1 ЗН, за унищожаване на правна сделка - чл. 27-33 ЗЗД, чл. 43 ЗН и др.), и уважаването на които налага постановяване на конститутивно съдебно решение, водещо до промяна на съществуващите права на страните в съсобствеността. Такива възражения, чрез които страните упражняват свои субективни преобразуващи права, водещи до промяна в съсобствеността, е допустимо да бъдат направени срещу иск за собственост, било когато той се разглежда в отделно исково производство, било когато е предявен като обективно съединен с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствена вещ.
В случая е предявен иск по чл. 32, ал.2 от ЗС, който по своята правна природа е правно средство за осъществяване на съдебна администрация на гражданско отношение между съсобственици за създаването на промяна в използването и служенето с общата вещ. Промяната обаче може да се отнася само до управлението на общата вещ, а не и до последици, които ще предизвикат изменението и накърнението на нейната субстанция или ще изменят нейното предназначение. Искът по чл. 32, ал.2 от ЗС е допустим в случаите, когато се иска съдебната намеса за провеждане на изменение, за което няма съгласие от всички съсобственици и когато чрез предявения иск се цели да бъде заместено недаденото съгласие. При разпределение на ползването следва да се прецени наличието на съсобственост между страните на сочения недвижим имот и да се съобрази и от фактическото му положение, както се посочи и начина на ползването му. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е насочено към разрешаване на спорове между съсобственици относно начина на ползване и управление на общата вещ. Основното правило, от което се ръководи съдът при постановяване на своето решение, което по своя характер е акт на съдебна администрация, е при спазване обема на правата на всеки съсобственик да бъде дадена възможност за реално ползване на съсобствената вещ. В конкретният случай няма спор между страните относно наличието на съсобственост върху процесния имот и правата им, а така също и че като съсобственици не могат доброволно да намерят начина за ползване на имота. Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните. Носителят на това право може да иска от всички останали лица да се въздържат от каквито и да било действия върху вещта. Освен това носителят му може да извършва всички действия върху собствената си вещ, освен онези, за които съществува възбрана. Правото на собственост е субективно вещно право, по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да ползва вещта. Правото на владение е призната от закона възможност на собственика да упражнява фактическа власт - фактически действия върху вещта, без за това да е налице предварително съгласие на друго лице или орган. Принадлежи само на собственика на вещта и само той може да го прехвърли или отстъпи на други лица. Придобива се и се изгубва с придобиването и изгубването на правото на собственост. Различава се от владението, което може да бъде упражнявано както от собственика на вещта лично или посредством друго лице, така и от всяко трето лице. То може да бъде защитено от собственика на вещта с иск за собственост по чл. 108 ЗС или с иск за нарушено владение - чл. 76 ЗС, а от третите лица владелци - само с иск за нарушено владение по чл. 76 от ЗС. Правото на разпореждане включва в себе си физическо /фактическо/ и правно разпореждане с вещта. Носителят му може физически да се разпореди с вещта - да я изконсумира, да я унищожи, да я измени, когато това е възможно, да я изостави и да не се интересува от нея. Когато извършва правно разпореждане - да прехвърли правото си на собственост върху друго лице, да учреди върху вещта в полза на трети лица ограничени вещни права - чл. 56 - 67 ЗС. Правното разпореждане е най-силното въздействие върху вещта. То води до изгубване на правото на собственост или до ограничаването му. Затова за извършването му е необходимо носителят му да е дееспособен и да бъде извършено в специална писмена форма - изискванията за нотариална форма. Правото на ползване е правната възможност на собственика да ползва вещта съгласно нейното предназначение и да получава добиви от нея. Собствениците на имота и носителите на правото на ползване върху него са необходими другари в производството по иск за разпределение ползването на имота. Решението, с което ще се разпредели ползването, трябва да бъде еднакво за всички тях, тъй като то разпростира задължителното си действие и по отношение на носителите на голото право на собственост. При прекратяване на това право по предвидените в закона способи, собствениците на имота стават негови носители и ще са обвързани от определения от съда начин на ползване на общата вещ. С решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ВКС, II г. о., решение № 409/2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК е уеднаквена практиката по релевантния за изхода на делото въпрос в следния смисъл: С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взетото във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използването, респективно служенето с общата вещ означава прякото и използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и или да се накърняват свойствата и. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. При извършването на преценка на целесъобразността на избрания вариант за разпределяне ползването на дворно място по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът следва да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпът до самостоятелните жилищни обекти в построените в това дворно място сгради. Разпределението на ползването на съсобствено дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността. Следва да бъде взето предвид и предназначението на дворното място, начинът по който по волята на съсобствениците то се използва, включително и обстоятелството дали дворното място е застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място, по-големи от необходимите за осигуряване правото и на другия съсобственик да ползва съсобствената вещ.
Всички тези въпроси са разрешени с влязлото в сила решение по гражданско дело № 183 по описа за 2018 година на Районен съд Берковица, по силата на което е определен режим на ползване на съсобствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 03928.509.120, находящ се в гр.Берковица, ул.Кокиче №1, между ищеца И. Ташков Д. и ответниците, съпрузи Б.А.П. и П.И.П.. Съдът е приел, че недвижимият имот е съсобствен между И.Т.Д., с право на собственост 2/3 ид.части върху ПИ с площ от 1 216.70 кв.м., и Б.П. и П.П., с право на собственост върху терена 1/3 ид.части върху ПИ с площ от 1 216.70 кв.м, както е приел за оптимален вариант на ползване, при който ответниците в настоящето производство ще ползват 405.40 кв.м., а ищецът ще ползва 811.20 кв.м.
Това решение е потвърдено с решение по възз.гр.д. № 44/2019г. на ОС Монтана, като правилно и законосъобразно.
В настоящото производство е направен отказ от предявения иск срещу Община Берковица и делото срещу нея, като трети ответник в производството е прекратено.
В тази връзка, съдът счита, че отричането на ищеца от твърдението, че трети съсобственик следва да участва в разпределението на ползването на имота, е отричане от основанието на иска, тъй като не са налице нови обстоятелства или са открити такива, които не са били известни на страните, още повече, че експертите по назначаваните съдебно-технически експертизи са категорични, че няма придаваемо място към процесния имот. В случая няма още един съсобственик на спорния имот, не участвал в разпределението на ползване, направено по гражданско дело № 183 по описа за 2018 година на Районен съд Берковица.
Искът по чл. 32, ал.2 от ЗС е допустим в случаите, когато се иска съдебната намеса за провеждане на изменение, за което няма съгласие от всички съсобственици и когато чрез предявения иск се цели да бъде заместено недаденото съгласие. В случая липсва правен интерес за ищеца от водене на настоящото производство, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск.
Това обуславя извода, че производството по делото следва да се прекрати като недопустимо.
При този изход на настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК в тежест на ищеца са направените в хода на производството разноски от ответниците, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК, л.197 от делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 88 по описа за 2020 година на Районен съд Монтана, поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА И.Т.Д.,xxx ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx и П.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 2 098.97 лв. за направените в хода на производството разноски.
Определението за прекратяване на производството може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: