М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 114/2015 г.
на СГС, НК, 28 с-в
СГП
е повдигнала обвинение против Д. Т. К.
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 3, б.
"б", пр. 1, вр. ал.
1, б. "в", вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК - за това, че на 29.08.2008 г., около
20.40 ч., в гр. С., по бул. "М.Л.", с посока на движение от "*******"
към ул. "К.", в района пред бл. № *** и срещу спирка на Столичен
градски транспорт на ул. "К.", при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Ш." модел "К." с ДК № *****,
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и по чл. 65 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на В. Ц.М. и средна
телесна повреда на В.М.П., изразяваща
се в епифизиолиза на ІІ-ри тип в дисталната част на лявата раменна кост и
счупване на шийката на лявата раменна кост, довели до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник.
В
съдебно заседание подсъдимият Д.К. и защитникът му са направили искане за
разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимия е заявил, че изцяло признава изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и се съгласява да не се събират доказателства за нея в
хода на съдебното следствие.
С определение съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия за изложените в обвинителния акт факти, без да
събира доказателства за тях.
Като частни обвинители в производството по делото са конституирани
наследниците на починалата В. М. – нейните дъщери Ц.С.П. и М.С.П., както и
майка й М.А.М.. Като частен обвинител е конституиран и малолетният пострадал В.
М. П., чрез неговия законен представител М.С.П..
В съдебно заседание представителят на
СГП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че то е доказано по несъмнен
начин във вида, в който е повдигнато. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
към минималния предвиден в закона размер.
Поверениците на частните обвинители пледират да бъде постановена осъдителна
присъда по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, предвид доказаността му по
безспорен начин, като бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, чието изтърпяване бъде отложено, а предвиденото комулативно
наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство да бъде
наложено съразмерно на наказанието лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия счита, че въпреки направеното от последния
признание, по делото не е доказано по безспорен начин повдигнатото обвинение.
Изтъква, че поведението на пострадалата не е било съобразено с правилата за
движение, тъй като тя е предприела пресичане на пътното платно не на
определеното за това място с пешеходна пътека и зад трамвай. Излага доводи, че
неправилно вещите лица от назначената автотехническа експертиза неправилно са
определили опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил.
Пледира да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, алтернативно да бъде определен размер на наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият Д.К. признава изцяло изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. Изказва съжаление за извършеното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Д. Т. К.
е роден на *** *** З., българин, български гражданин,
работи като таксиметров шофьор във фирма „********“, вдовец, неосъждан, с ЕГН **********.
На
29.08.2008 г., около 20,40 часа, подс. Д. Т. К. управлявал таксиметров
автомобил марка „Ш.”, модел „К.”, с рег. № *****, в гр. С., по бул. ”М.Л.”, с
посока на движение от "*******" към ул. "К.". Маршрута, по
който се движил подсъдимият попадал в рамките на населено място, като в
горепосочения участък от пътя не е констатирано наличие на пътни знаци
определящи размера на максимално разрешената скорост, различен от определения
за съответния вид МПС, а именно до 50 км/ч. Пътното платно, по което се движил подс.
К., било предназначено за движение на автомобили и за двете посоки, разделено
на четири пътни ленти, с по две и за двете посоки, разделени една от друга с
прекъсната бяла разделителна линия, като по средата на пътното платно имало
също и трамвайно трасе, предназначено за движение на трамвайни мотриси и за
двете посоки на движение. Пътната асфалтова настилка била суха, без дупки и
неравности. Пътният участък, в района пред бл. № 125 и срещу спирка "К."
на Столичен градски транспорт, бил прав, по посоката на движението на
автомобила управляван от подс. К..
Подс.
К. бил правоспособен водач, като управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч.,
при максимално разрешената такава скорост за населено място. В същото време той
не съобразил скоростта си с атмосферните условия, със състоянието на пътя,
интензивността на движението и не намалил скоростта, и не спрял при
възникналата опасност за движението. Тази опасност се изразявала се в това, че
пред автомобила на подс. К., в насрещната пътна лента, имало спряла на спирката
трамвайна мотриса от СГТ, от която слизали и се качвали пътници, а зад
мотрисата пресичала пеша булеварда, с посока отляво на дясно по посоката на
движението на автомобила, пешеходната В. Ц.М., която носела в ръцете си малко дете - В. М. П. (неин внук).
Въпреки, че подсъдимият възприел пресичащата пешеходка в района на трамвайната
спирка, той не намалил скоростта на управлявания от него автомобил и не спрял
при възникналата му опасност за движението, каквито му се явявали пресичащите
пешеходци – пострадалата В. М. и внука й В. П.
В резултат на това си поведение, в района пред бл. ***
и срещу спирка "К." на СГТ, по бул. „М.Л.", с посока на движение
от "*******" към ул. "К.", подс. К. ударил с предната част
на управлявания от него таксиметров автомобил пешеходката В. Ц.М., при което тя
се ударила в предното стъкло на автомобила и паднала на пътното платно заедно с
внука си В. М. П., който държала в ръцете си докато пресичала пътното платно.
Пострадалите пешеходци били откарани в болнично заведение "Пирогов" с
екип на бърза помощ, където след лечение, пострадалата В. М. починала в
болничното заведение.
Вследствие на удара и видно от заключението на съдебно
медицинската експертиза, на пострадалата пешеходка В.Ц.М. били причинени
наранявания изразяващи се в съчетана травма: счупване на дясната бедрена кост,
открито счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на хирургическата
шийка на дясната раменна кост, голяма рана с размачкване на дясната лакетна
става, местна емболия в белите дробове, кръвен застой във вътрешните и органи,
оток на мозъка и белите дробове довели до нейната смърт, която е в причинна
връзка с гореописаните травматични увреждания при възникналото ПТП.
На пострадалия В. М. П. вследствие на удара и видно от
заключението на съдебно медицинската експертиза били причинени наранявания
изразяващи се в епифизиолиза на ІІ-ри тип в дисталната част на лявата раменна
кост и счупване на шийката на лявата раменна кост довели до трайно /за повече
от 30 дни/ затрудняване на движенията на левия горен крайник.
От заключението на изготвената комплексно медико
автотехническа експертиза е видно, че смъртта на пострадалата В. М., е в
причинна връзка с травмите получени при настъпилото ПТП, като водача на лекия
автомобил, подсъдимият К. е имал възможност да вижда и да наблюдава през цялото
време до удара движещите се пешеходци, който са пресичали бул, "М.Л.",
като е имал възможност също и да намали скоростта си или да спре преди мястото
на удара, за да ги пропусне и да не допусне ПТП с тях.
Така посочената фактическа обстановка съдът приема за
установена, така както е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
на основание изричната разпоредба на чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед на
направеното от подсъдимия признание за същите факти. В конкретния случай
признанието на подс. Д.К. се подкрепя от налични доказателства по досъдебното
производство, каквито са показанията на свидетелите А.Н. и Л.П.; заключенията
на приложените по досъдебното производство съдебно-медицински и комплексни
медико-автотехнически експертизи; приложените по досъдебното производство
писмени доказателства и протоколи за извършени действия по разследването. При
направеното от подсъдимия К. признание на изложената в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа обстановка е недупостимо същата да се оспорва от
защитника на подсъдимия с излагане на доводи за недоказаност на същата относно
съставомерни обстоятелства. В този смисъл и съдът не намира основания да
разглежда по същество доводите, изложени в пледоарията на защитника на
подсъдимия относно недоказаност по категоричен начин на обстоятелствата каква е
била опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил при произшествието
и било ли е то предотвратимо. За тези обстоятелства държавното обвинение е
изложило тезата си във фактическата част на обвинителния акт и след като
подсъдимият е направил признание по чл. 371, т. 2 от НПК, което не се
опровергава от събраните по досъдебното производство доказателства, в
проведеното диференцирано производство по чл. 372, ал. 4 и сл. от НПК съдът е
длъжен да приеме за установени фактите, както те са посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установената по делото фактическа обстановка подс.
Д. Т. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 3, б. "б", пр. 1, вр. с ал. 1, б.
"в", вр. с чл, 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е обвинен, като на
29.08.2008г., около 20.40 ч в гр. С., по бул. "М.Л.", с посока на
движение от "*******" към ул. "К.", в района пред бл. № ***
и срещу спирка на „Столичен Градски Транспорт", ул. "К.", при:
управляване на моторно превозно средство- лек автомобил марка "Ш."
модел "К." с ДК. № *****, нарушил правилата за движение:
-Чл, 20, ал. 2 от ЗДвП: "Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението" и чл. 65 от ЗДвП: „При движение в пътна лента
покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от
означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта,
за да може в случай на необходимост да спре", като по непредпазливост
причинил смъртта на В. Ц.М. с
ЕГН: **********, както и причинил средна телесна повреда на В. М. П. с ЕГН: ********** изразяваща се в
епифизиолиза на ІІ-ри тип в дисталната част на лявата раменна кост и счупване
на шийката на лявата раменна кост, довели до трайно /за повече от 30 дни/
затрудняване на движенията на левия горен крайник.
Появата на пътното платно на пострадалата пешеходка В. М. и
нейния внук пострадалият В.П. са представлявали опасност, при наличието на
която подс. Д.К. е следвало да предприеме предписаното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
поведение и да намали скоростта, така че да предотврати възможния удар, а при
необходимост и да спре. Такова поведение подсъдимият не е проявил, доколкото не
е предотвратил произшествието, въпреки съществувалата възможност да стори това.
Поведението на подсъдимия Д.К. по ненамаляване на скоростта на управлявания от
него автомобил при движението в пътната лента покрай спрелия в лентана за
насрещно движение на спирка трамвай представлява и нарушение на чл. 65 от ЗДвП.
В конкретния случай това правило е било приложимо, независимо от
обстоятелството, че трамваят се е намирал в лента за насрещно движение,
доколкото такива са задължителните указания по прилагане на закона, дадени в т.
8 от ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС.
В резултат на несъответстващото на задълженията по чл. 20,
ал. 2 и чл. 65 от ЗДвП поведение на подс. Д.К. е причинено произшествието, при
което е настъпил удар между управлявания от него автомобил и пострадалите В. М.
и В.П. и са настъпили смъртта на М. и посочената по-горе средна телесна повреда
на П..
От
субективна страна деянието е извършено от подс. Д.К. непредпазливо, тъй като той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
За престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр.
3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, извършено
от подс. Д. К. е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.58а от НК. От своя страна, нормата на чл. 58а,
ал. 4 от НК предпоставя извършване на проверка дали са налице основания за определяне
на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчита нарушението на задълженията му по два
текста от ЗДвП, както и възрастта на пострадалите, сочеща тяхната по-висока
уязвимост. Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е и
извършването на деянието при осъществявана от подсъдимия професионална дейност
като водач на таксиметров автомобил, каквато, според настоящия съдебен състав,
изисква по-висока степен на дисциплинираност на упражняващите я водачи. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни. Съдът счита, че е налице и
изключително по своя характер смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
каквото се явява изтеклият прекомерен срок на водене на наказателното
производство, несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото.
Значителна част от този срок е изтекла при предходното разглеждане на делото от
друг състав на СГС, който е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
било основание за отмяна на постановената първоначално присъда и връщане на
делото за ново разглеждане. При така отчетеното нарушение на чл. 6, т. 1 от
КЗПЧОС са налице достатъчно основания за определяне на наказанието на
подсъдимия Д.К. по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно под предвидения
за престъплението минимум. Съдът счита, че приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК се явява по-благоприятно за подсъдимия по смисъла на чл. 58а, ал. 4 от НК
от приложението на чл. 58а, ал.1 от НК, доколкото при определяне на наказанието
по реда на последната разпоредба, с оглед на констатираните отегчаващи
обстоятелства не е безусловно налагането на наказание под предвидения за
престъплението минимум, каквото изисква приложението на чл. 55 от НК.
С оглед на изложеното, при отчетените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, съдът счете, че на подсъдимия следва при условията на
чл. 55, ал.1, т. 1 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години. Така наложеното наказание следва да не бъде изтърпявано
ефективно, доколкото целите по чл. 36 от НК не изискват непременно това. За
поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за осъществяване на
генералната превенция, с оглед и изтеклия период на наказанието, отлагане на
изтъпряването на наказанието при условията на чл. 66 от НК се явава оправдано. С
оглед отчетените отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът намери, че следва да определи изпитателен срок в размер на
четири години, за който да бъде отложено изтърпяването на наказанието.
С оглед на размера на наложеното наказание лишаване
от свобода, следва да бъде наложено и предвиденото в чл. 343 г от НК наказание
лишаване от право на подсъдимия да управлява моторно превозно средство за срок
от две години. Не са налице основания за прилагане на чл. 55, ал. 3 от НК,
доколкото това не би осигурило необходимото поправително и възпитателно
въздействие върху подсъдимия с оглед на бъдещото му поведение като водач на
моторно превозно средство – за осигуряване на такова въздействие той следва да
бъде лишен за посочения срок от право да управлява МПС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подс. Д.К. да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 4 938 лв.
– изплатени възнаграждения за експерти, както и 5 лв. – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: