Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска
колегия в публично заседание на 01 октомври…….…………………………………… през две хиляди и двадесета
година…………………..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на
прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
41 по описа за 2020г………..……………………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Ищцата К.Й.К.
твърди,
че на
основание трудов договор от 21.12.2015 година заемала длъжността „директор” в
Дом за стари хора с деменция с. Бистрилица. На 05.12.2019 година със Заповед №
РД-19-211/05.12.2019 година трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.6 и т. 11 КТ поради това, че не притежава
необходимото образование, посочено в утвърдената длъжностна характеристика.
Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като уволнението е
извършено в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ.
Твърди, че новите изисквания за образование и
професионална квалификация са въведени единствено с утвърдена от работодателя
длъжностна характеристика с единствената цел – да се създадат предпоставки за
прекратяване на трудовия й договор. Преди това й било предложено да прекратят
трудовия й договор на друго основание, но след като тя не приела последвало
изменение на длъжностната характеристика. Освен това в обявата, публикувана за
провеждане на конкурс за заемане на длъжността са обявени изисквания към
кандидатите за специалност, каквато самата тя притежава. Алтернативно смята, че
не са налице основанията по чл.328, ал.1, т.11 КТ както са изложени текстово в
уволнителната заповед. Моли съда, да постанови решение, с което признае
уволнението за незаконно и да я
възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Претендира заплащане
на сумата от 10 381.74 лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1,
т.3 КТ във връзка с чл.225 от КТ за времето, през което е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение. Претендира и направените в производството
разноски.
В
срока за отговор ответникът Община Берковица оспорва предявения иск. Твърди, че
изцяло в правомощията на работодателя е да променя изискванията за притежавано
образование и професионална компетентност особено на лицата, заемащи подобна
длъжност. Твърди, че завишените изисквания са наложени от завишените критерии в
социалното законодателство, които изискват по – високи стандарти в сферата на
социалните дейности. В тази връзка е неоснователно направеното възражение за
злоупотреба с права по чл.8 КТ. Моли съда, да постанови решение, с което
отхвърли предявените искове като неоснователни.
В съдебно
заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат доводите си. В
хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е
и заключение по назначена съдебно трудова експертиза, чието заключение съдът
възприема в частта, в която е проследило фактите по промяна във вида на
трудовото правоотношение между страните.
Ищцата е заемала длъжността Директор на Дом за
възрастни хора с деменции, с.Бистрилица от 21.12.2015 година. Въпреки наличието
на две заповеди от една и съща дата, предвид последващо допълнително
споразумение от 23.03.2016 година, съдът приема, че ищцата е заемала длъжността
по безсрочно трудово правоотношение. Последното е прекратено със заповед №
РД-19-211/05.12.2019 година на основание чл.328, ал.1, т.6 и т. 11. В мотивите
на заповедта било вписано : „служителят не отговаря на изискванията за
изпълнение на длъжността, въведени с длъжностната характеристика от 05.12.2019
година, а именно не притежава необходимото образование и квалификация”. Според въведените в длъжностната
характеристика от 05.12.2019 година изисквания за заемане на длъжността,
Директорът на Дома за възрастни хора с деменция следва да има висше образование
степен магистър и специалност „социален мениджмънт”. По делото са представени
доказателства, от които е видно, че ищцата притежава висше образование степен
бакалавър по специалност социални дейности и степен магистър специалност
психология. До 05.12.2019 година изискването за заемане на длъжността било
ръководителят на социалното заведение да притежава висше образование степен
бакалавър или магистър и специалност социален мениджмънт, социални дейности.
Със Заповед РД – 15-651/09.12.2019 година длъжността Директор на Дома била
определена за заемане чрез конкурс. На 27.12.2019 година такъв бил обявен. Като
изискване към кандидатите било поставено да притежават висше образование степен
магистър и специалност „социален мениджмънт”, „икономика”. Общината публикувала
обява на сайта си за предстоящия конкурс, където като изискване към кандидатите
било посочено, че следва да притежават висше образование степен магистър и
специалност „социален мениджмънт”, „социални науки”. След проведения конкурс
през месец февруари 2020 година длъжността била заета от лице с висше
образование и икономическа специалност.
Поради липса на спор между
страните, че уволнителната заповед е издадена от компетентно лице в кръга на
правомощията му и в предписаната от закона форма, то съдът не излага мотиви в
тази насока. Основните възражения са за незаконосъобразност на уволнителната
заповед поради нарушение на чл.8 КТ. Последното се изразява в 1.премахване на
изискванията за заемане на длъжността, каквито ищцата притежава и въвеждане на
нови с единствена цел да бъде прекратен трудовия договор с ищцата;
2.работодателят е предложил на ищцата да прекрати трудовия й договор на друго
основание и след като е отказала, е изменил изискванията за заемане на
длъжността; 3.след като е изменил изискванията, работодателят е насрочил
конкурс за заемане на длъжността, в който освен нововъведените изисквания в
длъжностната характеристика е посочил и изисквания кандидатът да притежава
образование от специалността „социални наука”, в която попада и притежаваното
от ищцата образование и 4.след проведения конкурс на длъжността е назначено
лице, което не отговаря на изискванията, обявени към кандидатите както и
въведени с длъжностната характеристика, послужила като основание за
прекратяване на трудовия договор с ищцата.
Прекратяването на трудовия
договор от работодателя е субективно потестативно право на последния.
Упражняването му в хипотезите на чл.328 КТ зависят от неговата воля, а
основанията са изчерпателно посочени в закона. Последните представляват
юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор. За да е
законосъобразно уволнението тези факти следва да са настъпили в обективната
действителност. В конкретния случай са вписани основанията по чл.328, ал.1, т.6
и чл.328, ал.1, т.11 КТ. Посочването на две основания – това по т.6 и по т.11 –
не води до незаконосъобразност на уволнителната заповед. Съдът е длъжен да
установи действителното основание на база мотивационната част на заповедта и да
изследва наличието на предпоставките на
конкретната норма. При противоречие
между текстовата част и цифровото отразяване на основанието, приоритет има
текстовото отразяване,
като неправилната правна
квалификация, дадена от работодателя, не се отразява върху законността на
уволнението.
В случая от вписаната
текстова част за причините за извършеното уволнение, съдът намира, че
основанието му е в чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Право на работодателя е да
измени изискванията за образование за определена длъжност, както и изискванията
за притежаваните като съвкупност знания и умения, необходими за упражняване на дадена
професия. Най – често това става с изменение в длъжностната характеристика. За
да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или професионална
квалификация следва да е предвидено при запазване на длъжността, изискванията
за изпълнение на която са променени. Работодателят има право да променя
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато
същите не са посочени в нормативен акт. Това е суверена преценка на
работодателя и съдът не разполага с правото да извършва контрол на тази
преценка дали и какво налага необходимостта от въведената промяна.
Ограничението за тази свобода на работодателя се простира дотам, докъдето с
въведената промяна нарушава императивни норми, включително и забраната за
злоупотреба с право, въведена в чл.8, ал.1 КТ. Разпоредбата на цитирания текст
съдържа оборима презумпция за добросъвестност на работодателя в отношенията му
с работниците и служителите и при упражняване на работодателска власт. При
твърдение за нарушение на тази презумпция работникът или служителят следва да
установи факти, които преценени от съда водят до недвусмисления извод за
злоупотреба.
Работодателят
има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато
същите не са определени с нормативен акт. Волята на работодателя е подчинена на
суверената му преценка и не подлежи на съдебен контрол. Когато обаче в
производството са въведени доводи, че това изменение е в нарушение на
изискването за добросъвестност, съдът е длъжен да извърши проверка дали
изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите
на работата (Р 417 от 19.01.2011 по гр.д.143/2011 на IV г.о ; Р 321 от 31.10.2011 по
г.д.13/2011 на III
г.о).
Злоупотребата с работодателска власт в
хипотезата на упражнено право на уволнение се изразява в променената цел на
това право – не само да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване
на предвидените в КТ основания, а да увреди работника или служителя като страна
в правоотношението; когато единственото му желание е ползвайки се от законово
допустими средства да постигне единствената цел ; прекратяване на трудовия
договор с конкретния служител.
Когато е въведен довод за
злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът е длъжен да извърши
проверка дали изменението в изискванията за
образование и специалност е извършено с оглед нуждите на работата, респ.дали
работодателят е действал добросъвестно.
Самото изменение в
длъжностната характеристика, касаещо изискванията към заемащия длъжността
Директор само по себе си не обосновава извод за злоупотреба. Както бе казано и
по – горе, това е суверено право на работодателя. Специалността, която е
въведена като изискване е относима към дейността на социалното заведение и към
ръководната длъжност, която по начало изпълнява директора на такова социално
заведение.
Вторият довод за
злоупотреба е, че на ищцата било предложено да бъде променено трудовото
правоотношение от безсрочно в срочно и тъй като отказала, длъжностната
характеристика била променена, за да бъде уволнена. В тази насока са ангажирани
свидетелските показания на Наташа Велкова, която твърди, че служител на
Общината се обадил с такова предложение, както на нея, така и на ищцата. При
преценка на тези показания, следва да се има предвид и факта, че Велкова е
уволнена от ръководно място на друга социална институция в общината. По
повдигнатия от нея спор за законосъобразност на уволнението, свидетел в същата
насока бе ищцата в настоящото производство. За страните този факт е известен,
както е известен и на докладчика, като докладчик и по гр.д.57/2020 година със
страни Наташа Велкова и Община Берковица. Соченият довод за злоупотреба съдът
намира за неоснователен. Трудовото правоотношение, възниква при съвпадане на
волеизявленията на работодател и работник. За валидността на договора, законът
изисква писмена форма. Разпоредбите на КТ са насочени по принцип към защита на
икономически по – слабия субект в правоотношението – работника. Затова законът
и съдебната практика предвиждат, че промяната на договора от безсрочен в срочен
е допустимо да става само след писмено волеизявление от страна на работника
(чл.67, ал.3 КТ). Всякакви други волеизявления са недействителни, още по –
малко направени от лица, различни от самия работодател и без данни да са
оправомощени от него.
Следващите доводи касаят обявения и проведен
конкурс за заемане мястото на Директор на дома за възрастни хора с деменция след
уволнението на ищцата. Сочи се, че след като длъжностната характеристика е
променена и е въведено изискване за образование – висше, специалност „социален
мениджмънт”, е обявен конкурс, в който е поставено изискване към кандидатите,
според което последните могат да притежават и образование „социални науки”, а в
крайна сметка е назначено лице – икономист.
По разбиране на съда тези
доводи също не сочат на злоупотреба с работодателска власт, упражнена при прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата. За мястото е обявен конкурс на по – късен
етап. Кметът на Общината е въвел принцип за заемане на ръководните длъжности на
социалните институции, предоставящи услуги от резидентен тип след провеждане на
конкурс, видно от представените на хартиен носител и публично достъпни обяви.
Право на работодателя е да определи (в хипотезата, когато липсва нормативно
определено изискване) какви специалисти са подходящи за заемане на конкретната
длъжност като съобрази спецификите на заведението, което ще ръководят и поставените
пред него цели. Провеждането на конкурс принципно гарантира от една страна
достигане на информация към по – широк кръг лица, а от друга предлага
възможност за работодателя да прецени качествата на повече кандидати и да
избере най – подходящия сред тях. Ищцата твърди, че притежаваното от нея
образование попада в кръга на специалностите от област „социални науки” и
такова изискване е било поставено към участниците в конкурса. Следователно не е
била лишена от възможност да заеме
длъжността. В тази връзка посоченото несъответствие в текстовата част на
публикуваната на сайта на общината обява и заповедта на кмета, с която е обявен
конкурса не е в ущърб на ищцата, тъй като тя не претендира да притежава
икономическо образование (както бе посочено по – горе в заповедта, с която е
обявен конкурса е вписано изискване към кандидатите да притежават образование в
областта социален мениджмънт или икономика – л.76 от делото). Следва да се
отбележи, че в настоящото производство валидността и законосъобразността на проведения
конкурс не са предмет на спора. Съгласно
разпоредбата на чл.90 КТ длъжностите, които се заемат с конкурс се определят от
нормативен акт, от ръководител на ведомство или от работодателя. Конкурс се
обявява за длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена. За
работодателя няма въведено ограничение какви изисквания да въведе към
кандидатите, в т.ч. няма въведено задължение да не променя залегналите в
длъжностната характеристика изисквания за заемане на длъжността. Това се отнася
в още по – голяма степен до случаите, когато длъжността е свободна, а
изискванията за заемането й не са нормативно установени.
При така установените факти
и направени изводи, атакуваната уволнителна заповед се явява законосъобразна, като
не се установиха нарушения на чл.8, ал.1 КТ.
Предявени са
и искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 и т.3
от КТ. Същите,
предвид естеството си, са
обусловени
от изхода на иска за признаване на уволнението за незаконно. Възстановяването
на заеманата преди уволнението длъжност както и изплащане на обезщетение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, е естествена последица от
положително проведен иск за признаване на уволнението за незаконно. Ето защо в
конкретния случай и предвид изложеното по – горе, тези искове следва да
бъдат отхвърлени.
При такъв изход от ищцата дължи заплащане
на направените
от ответника
разноски.
При такъв разбор на доказателствата , съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.Й.К. с ЕГН ********** *** ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан
Радичков № 4, представлявана от Кмета Димитранка К. искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, предявени във връзка със Заповед № РД-19-211/05.12.2019,
с която е прекратено трудовото й правоотношение като Директор на Дома за
възрсатни хора с деменция, с.Бистрилица КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Й.К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
БЕРКОВИЦА ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана
от Кмета Димитранка К. сумата от
830.00 лева направени в производството разноски.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 15.11.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: