№ 19336
гр. С, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110169695 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 367056/20.12.2023 г. на Е. С. Г.,
ЕГН **********, адрес в гр. С, ж.к. „СР“, бл. 103А, вх. Б, ет. 5, ап. 30, чрез адв.
Ц. С. С., със съдебен адрес в гр.С, ж.к. „Л З Г“, бл. 6, вх. А, ет. 7, ап. 27 против
срещу С О, с адрес в гр. С, ул. „М“ № 33, представлявана от кмета В Т чрез
юрк. З. със съдебен адрес: гр. С, ул. П № 51, електронен адрес:
*****@********.****, чрез ССЕВ профила на С О, Район „П“2, с която е
предявен иск по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на поземлен имот с идентификатор ......., с площ от 304 кв.м.
(триста и четири квадратни метра), представляващ УПИ II-499, кв. 40, м. „С Р
- запад”, област С, общ. Столична, гр. С, район „П”, с адрес на ул.”Б” № 24,
съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, при съседни на имота поземлени имоти с
идентификатори ......, 68134.610.498, 68134.610.502, 68134.610.500.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на
процесния недвижим имот по силата на давностно владение, осъществявано в
периода от 1991 г. до настоящия момент. Сочи, че от този момент тя и
1
семейството били единствени владелци на имота. Твърди, че в имота е
извършила подобрения – изградила с личен труд полумасивна барака, като
процесният имот заградила с ограда. Поддържа, че същото е заградено,
застроено и облагородено с плодови дръвчета и трайни насаждения. През
2022 г. опитала да се снабди с констативен нотариален акт, при което
констатирала, че за процесния поземлен имот бил съставен Акт за частна
общинска собственост № .... от 02.08.2023 г., вписан в Служба по вписванията.
Твърди, че в периода от 1991 г. процесният недвижим имот се владее от нея
явно, спокойно и необезпокоявано с намерение за своене, поради което имотът
е неправилно актуван за общински. Моли съда да уважи иска и да присъди
направените разноски.
Ответната страна С О е депозирала отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковата претенция като неоснователна, като
излага твърдения, че право на собственост, обективирано в АОС
№..../02.08.2023 г. се е породило чрез отчуждаване на недвижими имоти с
планоснимачни №№ 2 и 4 (нататък „отчуждените имоти“) и двата, находящи
се в кв.11, III-та индустриална зона, съгласно дворищната регулация,
утвърдена със Заповед № 249/17.02.1957 г. и Заповед № 37/28.01.1972 г., които
са предвидени за нуждите на „Булгарконтрола“. Съгласно два броя регулачни
преписки, бившите собственици били надлежно отчуждени, поради което
актовете на Софийски градски народен съвет за отчуждаване са влезли в сила.
Посочва, че с последващите регулационни планове и кадастралната карта, в
обхвата на част от стария имот с пл. № 2, попада и процесния имот с
идентификатор ......., което било видно и от Удостоверение № РПД23-ВК91-
19/03.01.2023 г., издадено от арх. Ц В – главен архитект на С О – район „П“,
към което са приложени извадки от регулационните планове от 1967 г., 1974 г.
и 1983 г. Поддържа, че съгласно разписен лист към проекта за окончателен
застроителен и регулационен план на местност „Ботевградско шосе, възела
Подуене“, планоснимачен район „кв. „СР“ I част“ за имот, представляващ
двор, с планоснимачен№ 499, като собственик е отбелязан Софжилфонд.
Прави възражение за придобиване на процесния недвижим имот по давност,
като сочи, че владее имота от 1969 г. с намерение да го свои, съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, като сочи, че
обективира осъществяването на фактическа власт върху процесния имот с
намерение да го свои в продължение на 45 години от 1969 до 2016 г., в Акт за
2
частна общинска собственост № 3761/2016 г.
На отделно основание оспорва владението върху имота от страна да
ищеца да е било явно, необезпокоявано и трайно. Оспорва ищцата да е
предприела действия по снабдяване с нотариален акт, доколкото
представените по делото молби-деклерации, макар касаещи процесния имот
са изходящи от трето за спора лице. Оспорва началния момент на
установяване на владението, доколкото към 1991 г. не могат да се придобиват
по давност имоти, общинска или държавна собственост.
В условията на евентуалност, посочва, че ищцата е владяла реална част
от процесния имот, а именно оградената част около изградената постройка.
Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и да им присъди
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са представени Акт № .... за частна общинска собственост от
02.08.2023 г., вписан във вх. Рег. № 6289/04.09.2023 г. на Служба по
вписванията – гр.С, имотна партида ....., Акт № ...., том ХLIV, с който е
актуван процесния имот като частна общинска собственост като незастроен
ПИ с идентификатор ....... с площ от 304 кв.м., съставляващ реална част от
отчужден бивш имот с пл. № 2 и представляващ УПИ II-499 с граници на
имота: от север – ПИ с идентификатор ......; изток – ПИ с идентификатор
68134.610.500; юг – ПИ с идентификатор 68134.610.502; запад – ПИ с
идентификатор 68134.610.498, съгласно скица на ПИ № 15-23868-12.01.2023
г., издадена от СГКК – гр. С; Молба-декларация от Евгени Божидаров
Гаврилов до Нотариус с район на действие СРС за извършване на
обстоятелствена проверка на имот, от 04.11.2022 г.; Удостоверение от СО,
Район „П“ от 21.07.2023 г. относно липса на данни за съставен акт за държавна
собственост преди 01.06.1996 г. и наличие на акт за частна общинска
собственост с № .... на СО, Район „П“; Скица на поземления имот;
Комбинирана скица за пълна или частична идентичност; Удостоверение изх.
№ ДР-23-19173/30.10.2023 г. от Областната администрация на Област С
относно липса на съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС, без да
се удостоверява наличие или липса на акт за държавна собственост по реда на
3
чл. 70, ал. 2 от ЗДС; Протокол № 12 от 20.06.1972 г. Статия № 431 за даване на
съгласие за обезщетяване с жилище Анка Й А за отчуждения й имот пл. № 2
от кв. 11, м. III-индустриална зона; Доклад от З Й Т като началник Отдел
„Строителство, архитектура и благоустройство“ до ИК при РНС „В Л“;
Декларация на Анка Й А; Удостоверения за лична пенсия на Анка Й А;
Служебна бележка за незадоволени жилищни нужди на семейството на А А;
Молба от А А за обезщетяване за отчуждения имот; Протокол от 14.04.1972 г.
на Комисията по § 85 от ППЗПИНИ при РНС „В. Левски“ относно отчуждения
имот и описа на същия като подобрения и насаждения; Разписен списък за кв.
СР.
По делото са разпитани и двама души свидетели, а именно Георги Вутов
и Георги Х. Свидетелят Николов познава ищцата от повече от 30 години.
Родителите му били семейни приятели с ищцата и съпруга й. Израснал е
заедно със синовете й. Като деца лятото прекарвали доста време заедно на
двора. Бащите им пиели заедно. Събирали се заедно със синовете на ищцата и
тя им правела скара. Имала градина, от която берели ябълки. Ищцата
отглеждала домати. Свидетелят описва имота, сочи, че се намира при моста
„Ч“, в пряката зад сервиза, който се намира там. Имотът бил ограден, когато
свидетелят е ходил. Ищцата и мъжа й направили ограда. Според спомените на
свидетеля, в имота имало малка постройка. Не знае някой да е прекъсвал
владението на ищцата. Последно се видял с ищцата на изборите миналата
година, когато тя му споделила, че продължавала да ходи на имота. Описва
имота с неголяма площ, около 200–300 кв. метра, ограден с мрежа.
Постройката в имота била направена за живеене с около 50-70 квадрата.
Лятото като дете ищецът бил ходил често. Посещавал имота от 1994 до 2000
година.
Свидетелят Х познава ищцата, тъй като родителите му били семейни
приятели с нея и съпруга й. Знае за парцела на ищцата, който се намирал зад
моста „Ч“. Като дете свидетелят бил ходил там доста често, през деветдесетте
години. Имотът имал ограда, порта и дръвчета, както и постройка. Свидетелят
не знае някой да е оспорил правото на владение на този имот. Свидетелят
играел в имота, заедно с децата на ищцата, ритали топка в имота. Последно е
бил в имота през 1995 година. Описва постройката в имота като тухлена, а в
нея се съхранявали вещи. Правели компоти там. Не знае дали ищцата е живяла
в имота, но когато е ходил там, тя винаги била там. Мисли, че няма промяна на
4
оградата. Обяснява, че постройката, която е била там, когато е бил дете, е там
и сега, но не знае кой я е построил.
Изслушана е и е приета съдебно-техническа експертиза от вещо лице-
геодезист. Съгласно СТЕ първият регулационен план на местността е Общ
регулационен план на м. „П - СР", изработен върху основата на КП от преди
1956 г. и утвърден със Заповед № 3062/25.05.1948 г. и Регулационен план на
„III-та индустриална зона - Х Д-П", утвърден със Заповед № 349/27.01.1949 г.,
изработен върху кадастрална основа от преди 1956 г. Процесният имот е
частично идентичен с имот пл. № 2, кв. 11, който (след всички изменения
влиза в обхвата на парцел II - за МВТ, Търговска палата, Текстилна
лаборатория. През 1980 г. е изработен нов кадастрален план, в който
процесният ПИ ....... е заснет с пл. № 499, който номер е запазен и в
кадастралната карта.. Процесният имот, в границите на графическата точност,
е идентичен с имот пл. № 499, планоснимачен район V-46-I - кв. „СР" 1-ва
част, кадастрален лист 340. Действащ към момента е Регулационен план на м.
„С Р - запад“, одобрен с Решение № 325 по Протокол N° 42/27.06.2013 г. на
СОС, изработен върху кадастралната основа от 1980 г. За имота е отреден
УПИ II- 499, кв. 40. По ОУП на С имотът попада в устройствена зона Смф -
Смесена многофункционална зона.
Вещото лице е установило, че с Регулачна преписка № 46/1972 г. се
отчуждават имот пл. № 2 и пл. № 4, кв. 11 по плана на „Ill-та индустриална
зона“. Процесният ПИ ....... е частично идентичен с имот пл. N° 2, кв. 11. С
Регулачна преписка № 48/1972 г. се отчуждава имот пл. N° 2, кв. 11 по плана
на „Ill-та индустриална зона“, който е частично идентичен с процесния ПИ
........ При направения оглед на имота било установено следното: Имотът
представлява незастроено дворно място. По-голямата част е гъсто обрасла с
дървета и храсталаци. Свободната лицева част от имота се ползва от
живеещите в съседния ПИ 68134.610.498. В предната част има тухлена
постройка, след нея паянтови от талашит и фазер. Към дъното на имота се
вижда ограда, по лицето и страничните граници - няма. На тухлената
постройка е облегнато решетъчно метално пано, вероятно част от бившата
ограда. Вратата е свалена, тъй като няма на какво да се крепи, и се вижда
облегната на паянтовата постройка. Не са открити данни за законност на
сградите или данни за период на изграждането им. Тухлената сграда видимо е
5
изградена от нови тухли четворки. Най-вероятно сградите се ползват като
складови площи.
Други относими и допустими доказателства не са ангажирани по
делото.
Съгласно чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. За да се осъществи вложената в тази разпоредба цел на
исковия процес - разрешаването на граждански спор със сила на пресъдено
нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата, които са засегнати от
спора като противопоставени негови страни - претендиращи или отричащи
спорното материално право. Те са надлежни, процесуално легитимирани
страни в процеса – ищец - от чието име се води делото, и ответник - срещу
което то се води, арг. чл.26, ал.1 ГПК.
Чл. 79 от Закона за собствеността от своя страна урежда, че право на
собственост върху недвижим имот може да се придобие по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиването по
давност е необходимо да бъде установено владение върху имота. Съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има
два елемента: обективен елемент (corpus) - упражняване на фактическа власт
и субективен елемент (animus)- намерение за своене на вещта.Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се
доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че
владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението, а именно: да е непрекъснато (да не е
загубено за повече от 6 месеца, съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно (да не е
установено по насилствен начин), да е явно (да не е установено по скрит
начин), да е несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Макар
по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо
непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и
6
действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не
са прекъсвани от действията на трети лица (в този смисъл е Решение № 503 от
02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК).
По делото се установи по безспорен начин, че ищцата е владяла
процесния имот до средата на деветдесетте години, като след този период
няма данни дали владението е продължило, дали е отнето и дали е
обезпокоявано. Свидетелите, разпитани по делото, не установяват наличие на
владение, което да е осъществявано от ищцата след 1995 година и до датата на
приключване на устните прении, което владение да е непрекъснато, спокойно
и да не е установено по насилствен начин, да е несъмнително и намерение за
своене, за период по-дълъг от десет години, така, както се претендира в
исковата молба. От изслушването на вещото лице във връзка с изготвената
съдебно-техническата експертиза също се установява, че половината от имота
е бил свободен, като не може да се установи точна граница, тъй като е зает от
храсталаци.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът не доказва своето
владение по несъмнен начин за период по-дълъг от десет години, без
прекъсване и необезпокоявано, поради което исковата претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора, следва на ответника да се присъдят разноски за
юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. и 500 лв. за депозит за
вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. Г., ЕГН **********, адрес в гр. С, ж.к.
„СР“, бл. 103А, вх. Б, ет. 5, ап. 30, чрез адв. Ц. С. С., със съдебен адрес в гр.С,
ж.к. „Л З Г“, бл. 6, вх. А, ет. 7, ап. 27 против срещу С О, с адрес в гр. С, ул.
„М“ № 33, представлявана от кмета В Т чрез юрк. З. със съдебен адрес: гр. С,
ул. П № 51, електронен адрес: *****@********.****, чрез ССЕВ профила на С
О, Район „П“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищцата е
7
собственик на поземлен имот с идентификатор ......., с площ от 304 кв.м.
(триста и четири квадратни метра), представляващ УПИ II-499, кв. 40, м. „С Р
- запад”, област С, общ. Столична, гр. С, район „П”, с адрес на ул.”Б” № 24,
съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, при съседни на имота поземлени имоти с
идентификатори ......, 68134.610.498, 68134.610.502, 68134.610.500, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, адрес в гр. С, ж.к. „СР“, бл.
103А, вх. Б, ет. 5, ап. 30, да заплати на С О, с адрес в гр. С, ул. „М“ № 33,
представлявана от кмета В Т чрез юрк. З. със съдебен адрес: гр. С, ул. П № 51,
сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсулско възнаграждение и депозит за експертиза, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8