Решение по дело №15354/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3912
Дата: 17 август 2023 г.
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20221110215354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3912
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20221110215354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. К. А. срещу наказателно постановление № 22-4332-018228 от
14.09.2022 година на Началника на сектор в ОПП-СДВР Д.Д., с което на Й. К. А. е наложена
глоба в размер на 500,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
за нарушение на член 5, ал.3, т.1, предложение първо от ЗДвП. Адвокат Р. оспорва резултата
от изследването с техническо средство, както химическото изследване на кръвната проба
като посочва, че доверителят му е бил лишен от възможността да докаже, че отчетеният
резултат се дължи на грешка при изследването. Посочва, че извършилият изследването с
техническо средство не разполага със специална компетентност и не са спазени
изискванията при извършване на изследването с техническо средство. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
На 03.09.2022 година около 01.05 часа в град София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока
на движение от квартал „Враждебна“ към село Долни Богров Й. К. А. управлявал лек
автомобил „Мерцедес“, рег. № НОМЕР. Водачът бил спрян за проверка от служители на
ОПП-СДВРи изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества Алкотест 7510 дрегер, отчел 0,58 промила, но оспорил резултата и му бил издаден
талон за медицинско изследване № 107938 от 03.09.2022 година, връчен му лично в 01,45
1
часа срещу подпис. От протокол от химическо изследване № 550 от 07.09.2022 година се
установява наличие на 0,53 промила алкохол в кръвта.Съставен бил АУАН серия GA №
758668 от 03.09.2022 година за нарушение на член 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а въз основа на него
било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на св.Н., който
подробно описва процедурата, при която водачът се изпробва с техническо средство за
употреба на алкохол, АУАН, протокол от изследване с техническо средство Алкотест 7510
дрегер, талон за медицинско изследване № 03.09.2022 година, протокол за химическо
изследване № 550 от 05.09.2022 година, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
УМБАЛ „Света Анна“-София, от които безпротиворечиво се установява гореописаната
фактическа обстановка.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година
на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015 година на
Директора на СДВР.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН
давностни срокове.
Член 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда,
че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози – с тест , а член 3а, ал.1, т.3 от Наредбата гласи, че установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето оспорва показанията на техническото средство или теста. По делото е
представен издаден талон за медицинско изследване, в който е удостоверено, че водачът
оспорва пробата с техническо средство, отчела наличието на 0,58 промила алкохол в кръвта
като същият е снабден с талон за медицинско изследване съгласно член 6, ал.1 от Наредбата.
Водачът е оспорил установеното количество алкохол посредством изпробване за употреба
2
на алкохол с техническо средство и е изпълнил изискването да се подложи на медицинско
изследване за употреба на алкохол по реда на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, от което се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта е 0,53
промила – Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 550 от 05.09.2022 година. Водачът е насочен към указано в член 19, ал.1, т.1 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози лечебно заведение, а именно
МБАЛ „Света Анна“. Член 21 от Наредбата предвижда вземането на контролна проба.
Съгласно член 27, ал.3 от Наредбата В седемдневен срок от връчване на наказателното
постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от
Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване
на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4,
който срок за кръвните проби за установяване наличие на алкохол е не по-малък от 3 месеца.
Доколкото пробата е взета на 05.09.2022 година, а наказателното постановление е връчено
на 15.11.2022 година към датата на депозиране на жалбата на 16.11.2022 година този срок е
бил изтекъл. Не отговарят на събраните по делото доказателства твърденията на
жалбоподателя чрез адвокат Р., че не е посочен методът до, по който е извършено
изследването. В цитирания протокол е посочено, че наличието на етилов алкохол е
установено чрез газхроматографския метод, така както е посочено като нормативно
изискване в член 22, ал.1 от Наредба № 1. Обстоятелството, че отчетеният резултат не
удовлетворява жалбоподателя не може да обоснове неверен резултат на извършеното
химическо изследване. В практиката си ВКС е приел, че не всяко нарушение на правила на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози води до елиминиране на резултатите от
проведената проверка, като то трябва да е толкова драстично, че да поставя под съмнение
достоверността на изследването /в този смисъл решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. №
1098/2017 г., НК, І НО на ВКС/. В конкретния случай, твърденията на жалбоподателя не
релевират такава конкретика, а и не са налични каквито и да било доказателства, сочещи на
нарушение на Наредба № 1. Несъответно на действащата нормативна уредба е искането
контролната проба да се изследва в независима лаборатория, доколкото отново следва да се
посочи, че в член 19, ал.1, т.1 от Наредба № 1 са изброени изчерпателно лечебните
заведения по области на страната, в които може да бъде извършено съответното изследване.
Съдът счита, че свидетелят Н., извършил пробата с техническо средство „Алкотест дрегер“,
разполага с необходимата компетентност да извършва такова изследване на водачите
съобразно изискването на член 8, ал.1 от Наредба № 1. Актосъставителят Н. посочва, че
дрегерът е бил тариран, а мундщукът е бил запечатан и съответно разпечатан в
присъствието на проверяваното лице. Указания за коректното извършване на пробите се
съдържат в Методически указания за ползване и характеристични данни на Алкотест 7510
Дрегер, издадени от Главния секретар на МВР, които макар да нямат характера на
нормативен акт, са задължителни за служителите на МВР като според настоящия съдебен
3
състав процедурата за боравене с техническото средство, посочена в методическите
указания е спазена, в който смисъл са и показанията на свидетеля Н.. Спазено е изискването
на член 6, ал.2 от Наредба № 1 при описание на нарушението в АУАН, а именно в акта за
установяване на административно нарушение и в протокола за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и
начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на
техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване.
Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на
административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната
запетая включително.
С това деяние водачът е нарушил разпоредбата на член 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, въвеждаща
забрана за водача да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
от 0,5 до 0,8 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За
това административно нарушение в член 174, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание
глоба в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл като деецът е
съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните
последици.
От въззиваемата страна не се прави искане на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-018228 от 14.09.2022 година на
Началника на сектор в ОПП-СДВР Д.Д., с което на Й. К. А. е наложена глоба в размер на
500,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на
член 5, ал.3, т.1, предложение първо от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4