РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. , 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
в присъствието на прокурора Т. Г. Б.
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20241220200032 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно Постановление с № **-****-******/****г. издадено на
**.**.**** г. връчено на **.**.**** г издадено от ВПД Началника на РУ Гоце Делчев към
ОДМВР- гр. Б.- И. Н. И., упълномощен с Заповед M3 №***** з-***** от 02.12.2021г.на
директор ОДМВР .
Жалбоподателят Х. Б. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Г. Д. ул.
„******** ****“ №**, община Г. Д., област Б. атакува наказателно постановление, с искане
за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от
процесуален представител. В изпратено по делото молба – становище се излагат
съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска
потвърждаването. му. Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На **.**.**** година около **:** часа в град Г. Д. по бул. "***** ***" в района на
номер ** с посока на движение от **** *. ****** към ул. *** ****** жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка *** модел ***** с регистрационен номер ********
собственост на М. Й. М., и използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно
преднамерено и умишлено извежда горепосоченото МПС извън контрол чрез "презавиване",
така довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми - "дрифт". По време на дрифт
движението на МПС - то е напречно на остта на пътя, осъществено под въздействието на
1
тежестта му и инерционния момент в обръзуващи кръгови движения на задните.колела.
АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и
изрично отбелязал, че няма възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
жалбоподателят не е направил писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на съставения
АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, при което била дадена
правна квалификация по чл. 104 Б т. 2 и чл. 175а от ЗДВП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства – показанията
на свид. В. В. Д., които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът изцяло се
доверява на свидетелските показания на двамата свидетели считайки ги за подробни,
логични и лишени от субективизъм, В показанията си тримата свидетели потвърждават
авторството на АУАН и направените в него констатации. Същите в детайли описват
поведението на водача . В този смисъл и тезата на защитата и самия жалбоподател не може
да бъде възприета от съда, тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото. Поради
това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства. Нещо повече самият
жалбоподател е подписал АУАН, в който изрично е посочено, че извършва резки маневри и
преднамерено извежда МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на предните гуми -
дрифт/, с изричното отбелязване, че няма възражения като не е подал такива в срока на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Показанията на св. К. са недостоверни. Приятелството с жалбоподателя е
причина за неправилната преценка, че поднасянето на автомобила е станало случайно. В
останалата част казаното от св. Кескинев подкрепя изложеното в АУАН и НП, като
потвърждава авторството на деянието от страна на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. От събраните по
делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят А. като водач на лек
автомобил с посочен по-горе номер, в процесното време и място е /започнал да извършва
резки маневри, върти МПС в кръг, извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба
сцепление на задните му гуми -преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез
предаване до загуба на сцепление на предните гуми-дрифт, Всъщност е без значение за
съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига крайният
резултат. Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение -а
именно е извършил описаното в НП /. В тази насока са и показанията на разпитаните
полицейски служители.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален
характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с
което е извършил нарушението при пряк умисъл.
Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия орган е
възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът, нито
наказващият орган имат правомощието да ги изменят.
Неоснователни са възраженията за недоказаност на нарушенията и за липсата на
умисъл при извършването им. Както и за тенденциозност в показанията на полицейските
служители. Подобни твърдения са направени голословно и без основание.. На следващо
място АУАН и атакуваното НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата акта на администрацията нарушението е описано пълно, точно
2
и ясно, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока съдът не споделя. Елементите на
нарушението от обективна страна са ясно и подробно посочени. От съдържанието на АУАН
и на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия –започнал да извършва резки маневри, върти МПС в кръг,
извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба сцепление на задните му гуми -
преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление
на предните гуми. Този метод на управление на превозното средство несъмнено
представлява ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с
предназначението му за превоз на пътници и товари. Безспорно е, че извършените действия
не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да създават опасност за
останалите участници в движението. Посоченото в скоби в АУАН и в НП, че описаното
нарушение представлява "дрифт", за което понятие действително не се съдържа легално
определение в ЗДвП и в Правилника за приложение на ЗДвП /ППЗДвП/, не е довело до
никаква неяснота за жалбоподателя относно извършеното нарушение, съответно не е
ограничило правото му на защита.
В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с оглед изричната
норма на чл. 189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде
прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва
да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи
извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Всъщност, съдът намира
за необходимо да подчертае, че се касае за поведение, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност, тъй като подобно поведение в градовете и селата
застрашава живота и здравето на хората, на останалите участници в движението, а също
така и на случайно преминаващите пешеходци. Ето защо съдът намира, че така наложеното
наказание на жалбоподателя, би способствало да се предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и
предупредително и върху останалите граждани на обществото. Няма основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН и по отношение на второто нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
По разноските - Съобразно изхода по делото, разноски от въззиваемата страна не се
претендират и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление с № **-****-******/****г. издадено на
**.**.**** г. връчено на **.**.**** г издадено от ВПД Началника на РУ Гоце Делчев към
ОДМВР- гр. Б.- И. Н. И., упълномощен с Заповед M3 №**** з-**** от **.**.****г.на
директор ОДМВР.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4